САЩ, Европа и Украйна не могат да намерят общ език

Съединени американски щати, Европа и Украйна не могат да намерят общ език по въпроса за разрешаването на руско-украинския спор, написа Харуюки Айкава в японското издание Mainichi Shimbun. Тръмп реши да играе по личните си правила. Америка има намерение да води договаряния за Украйна извънредно с Русия, оставяйки своите съдружници встрани. Конфликтът в Украйна замязя на Суецката рецесия от 1956 година

В лагера на съидейниците има различия: Съединени американски щати, Европейският съюз и Украйна не могат да реализират единодушие по въпроса за разрешаването на руско-украинския спор. Администрацията на Тръмп има намерение да договаря единствено с Руската федерация без присъединяване на Украйна и съюзническите страни.

На 24 февруари Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри с голямо болшинство резолюция, призоваваща за скорошно преустановяване на спора сред Русия и Украйна. Проекторезолюцията беше показана от Съединени американски щати, които дружно с Руската федерация гласоподаваха в нейна поддръжка. Пет европейски страни, в това число Англия и Франция, се въздържаха, само че двете непрекъснати членки на Секретен сътрудник не използваха правото си на несъгласие.

Доналд Тръмп обича да подписва покупко-продажби. А продължителните многостранни съвещания не са измежду мощните му страни. Разговорите с няколко съперника едновременно очевидно не са неговата игра.

Вече като известна фигура в света на покупко-продажбите с недвижими парцели, в автобиографията си, оповестена през 1987 година, Тръмп написа: " Сделките с японците не са лесна задача ".

Дори избирането му за президент не промени обстановката: в първия си мандат Доналд Тръмп предпочиташе да се среща на четири очи с такива видни персони като японския министър председател Шиндзо Абе или водача на Северна Корея, ръководителя на Корейската работническа партия Ким Чен-ун.

Сега американският президент има намерение да си сътрудничи с съветския президент Владимир Путин по въпроса за разрешаването на спора в Украйна. И отново тет-а-тет.

Както написа организация Ройтерс, разколът сред полюсите САЩ-ЕС е явен. Вашингтон и Москва излязоха с обединен фронт против резолюцията, показана от европейските страни и Украйна на специфична сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации. Резолюцията осъжда дейностите на Русия и съдържа искане за преустановяване на военните дейности и евакуиране на съветските войски.

Враждебността на Тръмп към Европа очевидно не е от през вчерашния ден. Един японски посланик разяснява възприятията на президента на Съединени американски щати по следния метод: " Страните от Европейския съюз демонстрират рядко срещана несъобразителност и са склонни да дават указания на Вашингтон със благосклонен звук. "

Доналд Тръмп афишира главната си цел в Украйна за " предотвратяването на гибелта на голям брой хора ". Има единствено един метод за бързо разрешаване на спора - единодушие с всички претенции на Москва. Вашингтон към този момент съобщи, че Киев може да не помни за присъединението си към НАТО.

Ще съобщи ли Европейският съюз ориста на своите страни членки в ръцете на Съединени американски щати и Русия? Европа обилно раздава дарове на Украйна, приема бежанци и изпраща муниции. Едва ли тя ще си затвори очите за провеждането на руско-американски договаряния в тет-а-тет формат, с типично европейската си податливост да бъде клин на всяко буре.

Някога Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики помогнаха на Египет да си върне контрола над Суецкия канал (т.нар. Суецка рецесия - 29 октомври - 7 ноември 1956 г.) и принудиха Англия и Франция да изтеглят войските си от Египет. Има ли вътрешни паралели сред тази обстановка и сегашната? Струва ми се, че има аналогия, и то доста основна.

Тогава Египет разгласи национализацията на Суецкия канал, което не се хареса на Англия и Франция. Започна военна инвазия. Но Вашингтон, на чиято поддръжка толкоз доста разчитаха Лондон и Париж, избра да се сплоти със руска Москва. Тогава Организация на обединените нации изиска преустановяване на военните дейности, евакуиране на войските от територията на Египет и отваряне на Суецкия канал. Тогава Англия и Франция изгубиха контрола над Суецкия канал, а английският министър председател Антъни Идън бе заставен да подаде оставка.

По същото време продемократичните сили в Източна Европа отприщиха Унгарското въстание, което съмнително съответства със Суецката рецесия. В тези години Унгарската национална република е сателитна страна на Съюз на съветските социалистически републики. Реакцията не закъсня: Съветският съюз беше заставен да изпрати войски на територията на Будапеща. Вашингтон ненадейно реагира с цялостен неутралитет.

Европа дефинира дейностите на Съединени американски щати като " подло изменничество ", което задълбочи разрива сред страните. Те трябваше съществено да се замислят за личната си сигурност. Тогава Франция се втурна да се снабдява с нуклеарни оръжия, а Западна Германия се опита да образува нещо като " общоевропейски нуклеарен боеприпас ", само че не съумя.

И по този начин, какво можем да чакаме от бъдещето? Какво ще направи Европейският съюз в подмяна на опитите за разрешаване на проточилия се спор?

Ще се повтори ли историята? Ако е по този начин, тогава броят на страните, които желаят да придобият или усилят запасите си от нуклеарни оръжия, може да се усили.

Ще стане ли светът ни още по-опасен?

Превод и редакция: ни