Заради властта - всеки срещу всеки
САЩ 1945 година: " Не можем да си представим държавно управление без БКП; В компартията има почтени, смели и идейно осъзнати хора ".
Седемдесет и седем години изминаха от тези бурни и размирни времена в отечеството, когато се срина остарелият свят и стартира строителството на новия. Каква борба е водила за него и с непознати, и със свои Българска комунистическа партия тогава! С какви ли не измислици се разказва през днешния ден интервалът 1944-1946 година, изсмукани от пръстите в сгъването на колене и гръбнаци пред янките.
И тогава, не в името на родината, а на министерски постове и облаги, доста постоянно са се вършели национални изменничества. Та какво друго е да ратуваш като Никола Петков да влязат британски войски в отечеството ни, когато е било отвъд болката известно, че това нахлуване значи Гърция, правилният съдружник на Велика Британия, да реалокира границата си до Пловдив и до Рилския манастир?! Ако това не е изменничество, какво е тогава! А Югославия императивно е упорствала - нали и тя е измежду победителките във Втората международна война, още до края на 1944 година да ни отмъкне Пирина? И това не са празни приказки, съществуват не един и два безспорни документа за лакомията на съседите ни. И в случай че на Парижката мирна конференция Съветският съюз не ни е защитил, както се споделя, с нокти и зъби, това неизбежно е щяло да се случи.
Заради властта - собствен против непознат, собствен против собствен, всеки против всеки. Който желае да прави аналогии с днешното време, май няма да сбърка.
" България в секретния списък на Сталин ", (документи, писма, ноти, телеграми, протоколи, стенограми), съветник доктор Димитър Генчев, ред. Екатерина Аврамова, изд. " РТ организация ", 2005 година:
Из диалога сред Д. Г. Яковлев - политически консултант на Съюзната контролна комисия (СКК) в България, и С. Мошанов, някогашен ръководител на Народното събрание на България
София 6 декември 1944 година
Секретно
Мошанов съобщи, че е изискал тази среща особено, с цел да си обясни някои въпроси, които от негова позиция ще оказват помощ за общото дело в България. Той приказва по два въпроса:
1. Вътрешнополитическото състояние в България
Според него вътрешно-политическото състояние в страната доста се е усложнило. 4-те партии, показани в Отечествен фронт, не си сътрудничат, а се конкурират, всяка се стреми да завладее повече постове и да сложи на всички места свои хора. Води се битка за въздействие и власт. Опасността, застрашаваща единството на Отечествения фронт, идва не извън, а от вътрешната страна.
А става по този начин, тъй като отпред на партиите стоят хора, които увлечени от партийните каузи, не помнят, че тези въпроси би трябвало да бъдат подчинени на общата цел - битката с немския фашизъм.
Тези четири партии се изолираха от обществото, занимавайки се само със своите проблеми, ограничиха политическия достъп на другите демократични сили до ръководството на страната, монополизираха властта, за която започнаха да водят война между тях. Демократично настроената интелигенция остана настрана от публичните процеси, тя беше изолирана съзнателно от ръководещите, с цел да не се трансформира в контраст на стремежите на обособените партии към надмощие.
а) Работническа партия: Тя е поела върху себе си цялата отговорност за политическата чистка в страната, за присъединяване на България във войната и за реквизициите в селата за военни потребности. По този метод целият политически пасив е за сметка на Работническата партия, а оттова - на Съветския съюз.
Ръководството на Работническата партия, политически безпричинно и с непотребна ревнивост се отнася към опцията за присъединяване на други буржоазно-демократически партии в държавното управление, виждайки в това опция за усилване на буржоазното въздействие в Отечествения фронт.
В реалност това разрешава на земеделци и звенари, употребявайки своето монополно състояние и без да се опасяват от конкуренция, да се опълчват проведено на районна прокуратура...
Става по този начин, че районна прокуратура е поела цялата работа по ориентирането на страната към Съветския съюз, и то във време, когато за това дело би трябвало да бъдат привлечени всички пластове на популацията, и преди всичко прогресивната интелигенция.
б) Земеделска партия. Поради това, че най-известният лидер на тази партия Гичев е задържан, а всичките му сподвижници като Александър Обов и други политически опитни фрагменти на Земеделската партия са изолирани от работа в нея, цялата земеделска маса попадна в ръцете на Г. М. Димитров - " новобранец в политиката " и очевиден британски сътрудник. Достатъчно е единствено това, че Димитров не е съден за политическа активност, а като британски разузнавач, обвързван с военното разузнаване, с цел да се сътвори към него негативно отношение, а управляваният от него аграрни съюз да не бъде признат от хората. Г. М. Димитров стигна до там, че българо-английското сдружение работи в пространствата на земеделския съюз, а самият Димитров е зам. ръководител на това сдружение.
" Всъщност стана по този начин ", заключи Мошанов, " че Работническата партия счете за свое право да работи за доближаването на България със Съюз на съветските социалистически републики, а земеделците - за доближаване с Англия. По тази линия са и всички политически различия, застрашаващи единството на Отечествения фронт. "...
2. За политиката на англичаните в България
Мошанов се е срещал с британския представител в България два пъти. Инициативата и двата пъти принадлежала на Босуел.
Босуел съгласно Мошанов разговарял с него искрено и подчертал, че Мошанов може да приказва, където би трябвало, с цел да разсее погрешното усещане, което би могло да се сътвори поради тенденциозното наблягане от земеделците на тяхната проанглийска ориентировка. Босуел като че бил засегнат от държанието на Г. М. Димитров, както и държанието на кореспондента Леви, който се опитвал да се меси във вътрешните работи на България...
Босуел споделил още, че англичаните са изпратили собствен представител в Москва за сключване на контракта за помирение, а не с цел да нарушат договореностите за България.
Който мисли по различен метод, показал Босуел, доста се лъже. България се намира в зоната на военните интервенции на Съветската войска и по тази причина всички тук, в това число и англичаните, би трябвало да се подчиняват на представителя на Съветския съюз...
Заместник-политически консултант на Съюзната контролна комисия
Д.Г. Яковлев
АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П 115. Д. 10. Л. 13-16
Из отчета на секретаря на Централен комитет на Българската работническа партия (к) Трайчо Костов пред отдел Международна информация на Централен комитет на ВКП (б) за ситуацията в България
Гр. Москва 26 януари 1945 година
Нещата се утежниха след сключването на Примирието и идването в страната на Съюзната контролна комисия, формирана от британски и американски представители. Очевидно, не без въздействието на англичаните, нашите съдружници започнаха да се отегчават от преобладаващото въздействие на нашата партия в ръководството на страната.
В Отечествения фронт стартира да се вижда единение в дейностите на останалите три партии против нас, срещу по този начин нареченото " комунистическо превъзходство " в Отечествен фронт.
По този метод при започване на декември назря рецесия в Отечествения фронт... Антиотечествените детайли от управлението на Земеделския съюз развиха необятна акция против милицията, против Министерството на вътрешните работи и против комунистите...
На какво разчитаха десните детайли от Отечествен фронт? Да извършат прелом и да отстранят комунистите от власт - това надали би било допустимо при съществуването на Червената войска в страната. Във всеки случай те разчитаха на това да изплашат комунистите и да ги принудят към отстъпки, а може би са си мислили, че в случай че предизвикат стълкновения и хаос, това ще даде на англичаните мотив за интервенция и ще изискат въвеждане на британски и американски войски в нашата страна. В своята пропаганда те фактически подчертаваха това, че в България дружно със руските войски следва да дойдат британски и американски войски и по този метод ще бъде комплициран завършек на преобладаващото въздействие на Съветския съюз в нашата страна.
Как излязохме от тази рецесия? Решихме да се обърнем към народа...
Но компликациите при създаване на новата власт не произлизат единствено от съдружниците, а и от нашите лични редици. Ние към момента не можем да унищожаваме методите на партизанщината. Сред нас са не малко приятели, които и при новата власт не престават да работят със старите партизански способи, без да се преценяват с никакви закони и разпореждания на властта.
Все още има случаи на случайни арести, побоища и даже убийства без съд и присъда. Разбира се, в множеството от случаите става въпрос за фашистки детайли, които биха могли да бъдат съдени и осъдени, само че има случаи и сведения за почистване на персонални сметки.
Някои комунисти, заемащи управителни постове, вирнаха нос, започнаха да гледат на елементарните хора отвисоко. Има детайл на възгордяване и даже в някои случаи на тиранично държание. Да вземем следния случай: секретар на наш партиен комитет в гр. Сливен, огромен промишлен център, отива на кино. Филмът почнал тъкмо, когато той пристигнал. Влизайки в залата, наредил да спрат прожекцията, да възпламенят светлината, с цел да може да откри своето място и едвам тогава филмът да стартира още веднъж. Намират се и такива детайли, които желаят да се уредят на по-високи постове. Не всички комунисти в предприятията и институциите са пример на трудова дисциплина; има такива, които тъкмо назад, съставляват пример на разпасаност в работата.
Всички тези дефекти в нашата работа, в активността на някои партийни организации, комитети на Отечествен фронт или органи на властта, необятно се употребяват от вражеската агитация против нас и националната милиция...
Досега ние се ограничавахме с разяснителна работа, в сегашния миг от ден на ден и повече излиза наяве, че единствено с това няма да се свърши работа, че ще ни се наложи да организираме няколко показни процеса, а може би и да разстреляме най-злостните саботьори на отечественофронтовската правда, с цел да дадем опция на всички до един да схванат, че повече по този начин няма да поносим това състояние. Както ни поучава други Димитров, ние не би трябвало да забравяме, че властта корумпира...
РЦХИДНИ. Ф. 17. Оп. 128. Д 750
Разговор на К.Д. Левичкин с члена на управлението на Български земеделски народен съюз А. Обов за ситуацията в партията
Гр. София 10 май 1945 година
СЕКРЕТНО
На 5 май одобрих Александър Обов (член на непрекъснатото наличие на земеделската партия) по отношение на оповестения апел на група от Постоянното Присъствие за привикване на конференция на земеделците.
Обов заяви, че тази група, отпред с него самия и Тончев, е поела задачата да свика конференция на земеделците, да изгони поддръжниците на Гемето, да избере нов състав на Постоянното наличие и да промени курса на политика на Съюза в посока на подсилване на Отечествения фронт и връзките сред Български земеделски народен съюз и работническата партия.
Причините за привикване на конференция, по думите на Обов, са следните:
Старият състав на Политическа партия, в който доминират поддръжници на Гемето, в продължение на два месеца и половина бездейства и в действителност е изгубил управлението на Съюза. Н. Петков няма организационни качества, той е без опит в партийно-политическата активност, без избрани политически правила и не се оказа в положение да бъде лидер на земеделския съюз...
Обов ме попита няколко пъти дали те (Обов и другите) ще получат нашата поддръжка в битката им с Гемето и неговите последователи. Отговорих, че този въпрос не влиза в компетенциите на Съюзната контролна комисия и че това е вътрешно партиен въпрос на земеделската партия.
...Обов отговори, че те са изцяло уверени, че хората на Гемето не са подкрепяни от земеделската маса и не държат в свои ръце нито вестниците, нито радиото...
К. Левичкин
АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П 115. Д. 10. Л. 89-90
Разговор на К.Д. Левичкин с българския регент Т. Павлов за развиването на държавната рецесия
гр. София 4 юни 1945 година
СТРОГО СЕКРЕТНО
На 4 юни аз се срещнах с регента Тодор Павлов.
Павлов ми заяви, че по сведения, нуждаещи се от инспекция, в София са учредени два центъра:
1. Военен (център) " Желязна ръка ", в който влизат Велчев (военен министър), военачалник Станчев (командващ 2-ра българска армия), военачалник Генчев, военачалник Стойков и други висши и старши офицери от българската армия;
2. Политически център, в който влизат П. Стайнов (министър на външните работи), П. Стоянов (министър на финансите) и министрите земеделци геметовци (Бумбаров, Павлов и Н. Петков). Според Павлов към политическия център се примъквал и регентът Ганев, който напоследък пътувал из страната и постоянно се срещал с англоамериканци.
Двата центъра си слагат за задача, употребявайки икономическите компликации в страната, да сплотят към себе си недоволните от дейностите на Работническата партия и Отечествения фронт офицерски и цивилни фрагменти, с които да приготвят прелом и променят курса на вътрешната и външна политика на България...
По нататък Павлов сподели, че в Регентския съвет се вижда нещо сходно на рецесия. Регентите Бобошевски и Ганев са недоволни от назряването на такава министерска рецесия, която би довела до отстраняването на Бумбаров, Павлов и Петков от държавното управление. Тези дни Бобошевски и Ганев, в отсъствието на регента Павлов, който бил в Пловдив, подписали преднамерено декрет за награждаването на всички министри, в това число и на Бумбаров, Павлов и Петков с най-високите български ордени, знаейки, че стои въпросът за изваждането на тези министри от състава на държавното управление. С това Бобошевски и Ганев желали да поддържат министрите-земеделци и да настроят позитивно към тях публичното мнение. Регентът Павлов направил документално изказване до Бобошевски и Ганев за своето противоречие с награждаването на тези министри.
Преди две седмици било конфискувано писмо на непосредствен роднина на регента Ганев до един американски професор. В писмото била изразена молба в Америка да приготвят място за Ганев, който очевидно няма да издържи създалата се конюнктура в България и ще би трябвало да замине за Америка...
С.С. Бирюзов до В.М. Молотов, А.Я. Вишински, В.Г. Деканозов...
Гр. София 22 август 1945 година
На 21.08., по предписание на Централен комитет на Работническата партия, ме посети регентът Павлов и заяви следното:
" Вчера от 5 до 7 часа регентите одобриха американския политически представител господин Барнс, който съобщи, че ще приказва не от свое име, а от името на американското държавно управление. В началото той се опита да изглади някои недоразумения: да вземем за пример, че под понятието народна власт той схваща народовластие, т.е. подобен режим, при който целият народ има право да ръководи своята държава; второ - Барнс сподели също, че американското държавно управление не е съперник на комунистическата партия, в която членуват почтени, смели, идейно осъзнати хора, и че не можеш да си представиш държавното управление на България, без присъединяване на комунистическата партия. Трето, че българският народ в своя път на развиване е обвързван със Съюз на съветските социалистически републики и сред двата народа съществуват исторически и етнографски връзки. Но в това време американското държавно управление счита, че България би трябвало да бъде в положителни другарски връзки и с американския народ и страна. Изхождайки от тези предпоставки, той предложи на регентите да разхлабен настоящето и да назначат ново българско държавно управление, формирано от безпартийни хора. Регентите отхвърлиха това предложение.
След това Барнс предложи да бъде формирано ново отечественофронтовско държавно управление, в което би трябвало да влязат: първо, представители на четирите отечественофронтовски партии; второ, представители от групата на Никола Петков и групата на Гр. Чешмеджиев, трето, представители на някогашната демократическа партия на Мушанов, Гиргинов и Борис Павлов, а по този начин също и представители на безпартийната интелигенция. Да бъде уволнен министър-председателя Кимон Георгиев и на негово място да се назначи регента Ганев... И това предложение бе отхвърлено от Регентския съвет... "
Бирюзов
АВП РФ. Ф. 012. Оп. 6. П 82. Д. 196. Л. 59-60
Министър-председателят Кимон Георгиев чете декларация на второто държавно управление на Отечествен фронт, 1946 година
Седемдесет и седем години изминаха от тези бурни и размирни времена в отечеството, когато се срина остарелият свят и стартира строителството на новия. Каква борба е водила за него и с непознати, и със свои Българска комунистическа партия тогава! С какви ли не измислици се разказва през днешния ден интервалът 1944-1946 година, изсмукани от пръстите в сгъването на колене и гръбнаци пред янките.
И тогава, не в името на родината, а на министерски постове и облаги, доста постоянно са се вършели национални изменничества. Та какво друго е да ратуваш като Никола Петков да влязат британски войски в отечеството ни, когато е било отвъд болката известно, че това нахлуване значи Гърция, правилният съдружник на Велика Британия, да реалокира границата си до Пловдив и до Рилския манастир?! Ако това не е изменничество, какво е тогава! А Югославия императивно е упорствала - нали и тя е измежду победителките във Втората международна война, още до края на 1944 година да ни отмъкне Пирина? И това не са празни приказки, съществуват не един и два безспорни документа за лакомията на съседите ни. И в случай че на Парижката мирна конференция Съветският съюз не ни е защитил, както се споделя, с нокти и зъби, това неизбежно е щяло да се случи.
Заради властта - собствен против непознат, собствен против собствен, всеки против всеки. Който желае да прави аналогии с днешното време, май няма да сбърка.
" България в секретния списък на Сталин ", (документи, писма, ноти, телеграми, протоколи, стенограми), съветник доктор Димитър Генчев, ред. Екатерина Аврамова, изд. " РТ организация ", 2005 година:
Из диалога сред Д. Г. Яковлев - политически консултант на Съюзната контролна комисия (СКК) в България, и С. Мошанов, някогашен ръководител на Народното събрание на България
София 6 декември 1944 година
Секретно
Мошанов съобщи, че е изискал тази среща особено, с цел да си обясни някои въпроси, които от негова позиция ще оказват помощ за общото дело в България. Той приказва по два въпроса:
1. Вътрешнополитическото състояние в България
Според него вътрешно-политическото състояние в страната доста се е усложнило. 4-те партии, показани в Отечествен фронт, не си сътрудничат, а се конкурират, всяка се стреми да завладее повече постове и да сложи на всички места свои хора. Води се битка за въздействие и власт. Опасността, застрашаваща единството на Отечествения фронт, идва не извън, а от вътрешната страна.
А става по този начин, тъй като отпред на партиите стоят хора, които увлечени от партийните каузи, не помнят, че тези въпроси би трябвало да бъдат подчинени на общата цел - битката с немския фашизъм.
Тези четири партии се изолираха от обществото, занимавайки се само със своите проблеми, ограничиха политическия достъп на другите демократични сили до ръководството на страната, монополизираха властта, за която започнаха да водят война между тях. Демократично настроената интелигенция остана настрана от публичните процеси, тя беше изолирана съзнателно от ръководещите, с цел да не се трансформира в контраст на стремежите на обособените партии към надмощие.
а) Работническа партия: Тя е поела върху себе си цялата отговорност за политическата чистка в страната, за присъединяване на България във войната и за реквизициите в селата за военни потребности. По този метод целият политически пасив е за сметка на Работническата партия, а оттова - на Съветския съюз.
Ръководството на Работническата партия, политически безпричинно и с непотребна ревнивост се отнася към опцията за присъединяване на други буржоазно-демократически партии в държавното управление, виждайки в това опция за усилване на буржоазното въздействие в Отечествения фронт.
В реалност това разрешава на земеделци и звенари, употребявайки своето монополно състояние и без да се опасяват от конкуренция, да се опълчват проведено на районна прокуратура...
Става по този начин, че районна прокуратура е поела цялата работа по ориентирането на страната към Съветския съюз, и то във време, когато за това дело би трябвало да бъдат привлечени всички пластове на популацията, и преди всичко прогресивната интелигенция.
б) Земеделска партия. Поради това, че най-известният лидер на тази партия Гичев е задържан, а всичките му сподвижници като Александър Обов и други политически опитни фрагменти на Земеделската партия са изолирани от работа в нея, цялата земеделска маса попадна в ръцете на Г. М. Димитров - " новобранец в политиката " и очевиден британски сътрудник. Достатъчно е единствено това, че Димитров не е съден за политическа активност, а като британски разузнавач, обвързван с военното разузнаване, с цел да се сътвори към него негативно отношение, а управляваният от него аграрни съюз да не бъде признат от хората. Г. М. Димитров стигна до там, че българо-английското сдружение работи в пространствата на земеделския съюз, а самият Димитров е зам. ръководител на това сдружение.
" Всъщност стана по този начин ", заключи Мошанов, " че Работническата партия счете за свое право да работи за доближаването на България със Съюз на съветските социалистически републики, а земеделците - за доближаване с Англия. По тази линия са и всички политически различия, застрашаващи единството на Отечествения фронт. "...
2. За политиката на англичаните в България
Мошанов се е срещал с британския представител в България два пъти. Инициативата и двата пъти принадлежала на Босуел.
Босуел съгласно Мошанов разговарял с него искрено и подчертал, че Мошанов може да приказва, където би трябвало, с цел да разсее погрешното усещане, което би могло да се сътвори поради тенденциозното наблягане от земеделците на тяхната проанглийска ориентировка. Босуел като че бил засегнат от държанието на Г. М. Димитров, както и държанието на кореспондента Леви, който се опитвал да се меси във вътрешните работи на България...
Босуел споделил още, че англичаните са изпратили собствен представител в Москва за сключване на контракта за помирение, а не с цел да нарушат договореностите за България.
Който мисли по различен метод, показал Босуел, доста се лъже. България се намира в зоната на военните интервенции на Съветската войска и по тази причина всички тук, в това число и англичаните, би трябвало да се подчиняват на представителя на Съветския съюз...
Заместник-политически консултант на Съюзната контролна комисия
Д.Г. Яковлев
АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П 115. Д. 10. Л. 13-16
Из отчета на секретаря на Централен комитет на Българската работническа партия (к) Трайчо Костов пред отдел Международна информация на Централен комитет на ВКП (б) за ситуацията в България
Гр. Москва 26 януари 1945 година
Нещата се утежниха след сключването на Примирието и идването в страната на Съюзната контролна комисия, формирана от британски и американски представители. Очевидно, не без въздействието на англичаните, нашите съдружници започнаха да се отегчават от преобладаващото въздействие на нашата партия в ръководството на страната.
В Отечествения фронт стартира да се вижда единение в дейностите на останалите три партии против нас, срещу по този начин нареченото " комунистическо превъзходство " в Отечествен фронт.
По този метод при започване на декември назря рецесия в Отечествения фронт... Антиотечествените детайли от управлението на Земеделския съюз развиха необятна акция против милицията, против Министерството на вътрешните работи и против комунистите...
На какво разчитаха десните детайли от Отечествен фронт? Да извършат прелом и да отстранят комунистите от власт - това надали би било допустимо при съществуването на Червената войска в страната. Във всеки случай те разчитаха на това да изплашат комунистите и да ги принудят към отстъпки, а може би са си мислили, че в случай че предизвикат стълкновения и хаос, това ще даде на англичаните мотив за интервенция и ще изискат въвеждане на британски и американски войски в нашата страна. В своята пропаганда те фактически подчертаваха това, че в България дружно със руските войски следва да дойдат британски и американски войски и по този метод ще бъде комплициран завършек на преобладаващото въздействие на Съветския съюз в нашата страна.
Как излязохме от тази рецесия? Решихме да се обърнем към народа...
Но компликациите при създаване на новата власт не произлизат единствено от съдружниците, а и от нашите лични редици. Ние към момента не можем да унищожаваме методите на партизанщината. Сред нас са не малко приятели, които и при новата власт не престават да работят със старите партизански способи, без да се преценяват с никакви закони и разпореждания на властта.
Все още има случаи на случайни арести, побоища и даже убийства без съд и присъда. Разбира се, в множеството от случаите става въпрос за фашистки детайли, които биха могли да бъдат съдени и осъдени, само че има случаи и сведения за почистване на персонални сметки.
Някои комунисти, заемащи управителни постове, вирнаха нос, започнаха да гледат на елементарните хора отвисоко. Има детайл на възгордяване и даже в някои случаи на тиранично държание. Да вземем следния случай: секретар на наш партиен комитет в гр. Сливен, огромен промишлен център, отива на кино. Филмът почнал тъкмо, когато той пристигнал. Влизайки в залата, наредил да спрат прожекцията, да възпламенят светлината, с цел да може да откри своето място и едвам тогава филмът да стартира още веднъж. Намират се и такива детайли, които желаят да се уредят на по-високи постове. Не всички комунисти в предприятията и институциите са пример на трудова дисциплина; има такива, които тъкмо назад, съставляват пример на разпасаност в работата.
Всички тези дефекти в нашата работа, в активността на някои партийни организации, комитети на Отечествен фронт или органи на властта, необятно се употребяват от вражеската агитация против нас и националната милиция...
Досега ние се ограничавахме с разяснителна работа, в сегашния миг от ден на ден и повече излиза наяве, че единствено с това няма да се свърши работа, че ще ни се наложи да организираме няколко показни процеса, а може би и да разстреляме най-злостните саботьори на отечественофронтовската правда, с цел да дадем опция на всички до един да схванат, че повече по този начин няма да поносим това състояние. Както ни поучава други Димитров, ние не би трябвало да забравяме, че властта корумпира...
РЦХИДНИ. Ф. 17. Оп. 128. Д 750
Разговор на К.Д. Левичкин с члена на управлението на Български земеделски народен съюз А. Обов за ситуацията в партията
Гр. София 10 май 1945 година
СЕКРЕТНО
На 5 май одобрих Александър Обов (член на непрекъснатото наличие на земеделската партия) по отношение на оповестения апел на група от Постоянното Присъствие за привикване на конференция на земеделците.
Обов заяви, че тази група, отпред с него самия и Тончев, е поела задачата да свика конференция на земеделците, да изгони поддръжниците на Гемето, да избере нов състав на Постоянното наличие и да промени курса на политика на Съюза в посока на подсилване на Отечествения фронт и връзките сред Български земеделски народен съюз и работническата партия.
Причините за привикване на конференция, по думите на Обов, са следните:
Старият състав на Политическа партия, в който доминират поддръжници на Гемето, в продължение на два месеца и половина бездейства и в действителност е изгубил управлението на Съюза. Н. Петков няма организационни качества, той е без опит в партийно-политическата активност, без избрани политически правила и не се оказа в положение да бъде лидер на земеделския съюз...
Обов ме попита няколко пъти дали те (Обов и другите) ще получат нашата поддръжка в битката им с Гемето и неговите последователи. Отговорих, че този въпрос не влиза в компетенциите на Съюзната контролна комисия и че това е вътрешно партиен въпрос на земеделската партия.
...Обов отговори, че те са изцяло уверени, че хората на Гемето не са подкрепяни от земеделската маса и не държат в свои ръце нито вестниците, нито радиото...
К. Левичкин
АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П 115. Д. 10. Л. 89-90
Разговор на К.Д. Левичкин с българския регент Т. Павлов за развиването на държавната рецесия
гр. София 4 юни 1945 година
СТРОГО СЕКРЕТНО
На 4 юни аз се срещнах с регента Тодор Павлов.
Павлов ми заяви, че по сведения, нуждаещи се от инспекция, в София са учредени два центъра:
1. Военен (център) " Желязна ръка ", в който влизат Велчев (военен министър), военачалник Станчев (командващ 2-ра българска армия), военачалник Генчев, военачалник Стойков и други висши и старши офицери от българската армия;
2. Политически център, в който влизат П. Стайнов (министър на външните работи), П. Стоянов (министър на финансите) и министрите земеделци геметовци (Бумбаров, Павлов и Н. Петков). Според Павлов към политическия център се примъквал и регентът Ганев, който напоследък пътувал из страната и постоянно се срещал с англоамериканци.
Двата центъра си слагат за задача, употребявайки икономическите компликации в страната, да сплотят към себе си недоволните от дейностите на Работническата партия и Отечествения фронт офицерски и цивилни фрагменти, с които да приготвят прелом и променят курса на вътрешната и външна политика на България...
По нататък Павлов сподели, че в Регентския съвет се вижда нещо сходно на рецесия. Регентите Бобошевски и Ганев са недоволни от назряването на такава министерска рецесия, която би довела до отстраняването на Бумбаров, Павлов и Петков от държавното управление. Тези дни Бобошевски и Ганев, в отсъствието на регента Павлов, който бил в Пловдив, подписали преднамерено декрет за награждаването на всички министри, в това число и на Бумбаров, Павлов и Петков с най-високите български ордени, знаейки, че стои въпросът за изваждането на тези министри от състава на държавното управление. С това Бобошевски и Ганев желали да поддържат министрите-земеделци и да настроят позитивно към тях публичното мнение. Регентът Павлов направил документално изказване до Бобошевски и Ганев за своето противоречие с награждаването на тези министри.
Преди две седмици било конфискувано писмо на непосредствен роднина на регента Ганев до един американски професор. В писмото била изразена молба в Америка да приготвят място за Ганев, който очевидно няма да издържи създалата се конюнктура в България и ще би трябвало да замине за Америка...
С.С. Бирюзов до В.М. Молотов, А.Я. Вишински, В.Г. Деканозов...
Гр. София 22 август 1945 година
На 21.08., по предписание на Централен комитет на Работническата партия, ме посети регентът Павлов и заяви следното:
" Вчера от 5 до 7 часа регентите одобриха американския политически представител господин Барнс, който съобщи, че ще приказва не от свое име, а от името на американското държавно управление. В началото той се опита да изглади някои недоразумения: да вземем за пример, че под понятието народна власт той схваща народовластие, т.е. подобен режим, при който целият народ има право да ръководи своята държава; второ - Барнс сподели също, че американското държавно управление не е съперник на комунистическата партия, в която членуват почтени, смели, идейно осъзнати хора, и че не можеш да си представиш държавното управление на България, без присъединяване на комунистическата партия. Трето, че българският народ в своя път на развиване е обвързван със Съюз на съветските социалистически републики и сред двата народа съществуват исторически и етнографски връзки. Но в това време американското държавно управление счита, че България би трябвало да бъде в положителни другарски връзки и с американския народ и страна. Изхождайки от тези предпоставки, той предложи на регентите да разхлабен настоящето и да назначат ново българско държавно управление, формирано от безпартийни хора. Регентите отхвърлиха това предложение.
След това Барнс предложи да бъде формирано ново отечественофронтовско държавно управление, в което би трябвало да влязат: първо, представители на четирите отечественофронтовски партии; второ, представители от групата на Никола Петков и групата на Гр. Чешмеджиев, трето, представители на някогашната демократическа партия на Мушанов, Гиргинов и Борис Павлов, а по този начин също и представители на безпартийната интелигенция. Да бъде уволнен министър-председателя Кимон Георгиев и на негово място да се назначи регента Ганев... И това предложение бе отхвърлено от Регентския съвет... "
Бирюзов
АВП РФ. Ф. 012. Оп. 6. П 82. Д. 196. Л. 59-60
Министър-председателят Кимон Георгиев чете декларация на второто държавно управление на Отечествен фронт, 1946 година
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ