Сашо Диков вече не е ерген
Сашо Диков отпразнува 70-годишен празник на 25 юли. За празника той се събра в стеснен фамилен кръг с най-близките си хора. Най-милият подарък бил от внучетата му Александър и Илиян, деца на неговата единствена дъщеря Петя от брака му с актрисата Аня Пенчева.
От предходната година насам журналистът още веднъж е влюбен след дълъг интервал на ергенлък. За новата си половинка обаче Диков не разкрива нищо, като се изключи че е съумяла да укроти буйния му манталитет и с грижата и вниманието си го карала да се усеща като юноша.
Роденият в Бели Осъм някогашен скиор произлиза от оскъдно работническо семейство. Родителите му от дълго време са покойници, само че Сашо още помни и съблюдава техните завещания. " Майка ми беше тъкачка с 53 години трудов стаж. На 15 е почнала. Всички вероятни ордени и медали й бяха давали. Беше единица мярка за сериозност. Ходеше на работа с колело. И един ден на 50 м от нас я блъска мотор. Тя пада и си натъртва крайници и не може да отиде на работа втора промяна. И в 1,05 часа звъни телефонът у нас – някаква жена беше безусловно уверена, че с мама се е случило най-лошото, че е умряла. За да не отиде на работа, нямаше какво друго да е. Викам – не е, мотор я удари.
От другата страна е татко ми с книгите в огромната си библиотека, свиреше на кларинет. Иначе цялостен живот беше водач на рейс. За една нощ побеля, когато спирачките на рейса му отказали. Отиде си на 54 скоро по-късно. Заради него една година свирих на цигулка, една година на китара. И на барабанче в учебния духов оркестър. В нашето читалище в Троян имам два концерта класическа музика – аз на барабанчето, на триъгълник, с кастанети... ", споделя Диков.
Музиката обаче зарязал поради спорта, въпреки че по време на дейната си скиорска кариера претърпял нечовечен случай и срещнал гибелта очи в очи в подножието на връх Тодорка. " Кол се заби сред краката ми и ми раздра всякакви неща, замалко в действителност да ме остави без потомство. Един другар раздра ризата си, направи някаква превръзка и оттова с камион до Разлог.
Зашиха ме и след това си дадох сметка за какво сестрите толкоз постоянно идваха да ми сменят превръзките. Абе, ските в тези години си бяха гладиаторска работа, пред очите ми хора са умирали, аз съм се разминавал на косъм с доста тежки травми ", връща се обратно във времето Сашо.
От спорта се отхвърля единствено на 23 години, когато го афишират за безперспективен и го изхвърлят от националния тим. Тогава обаче идва съдбовната му среща с Иван Славков, който го назначава в Българска национална телевизия, откъдето започва шеметната му телевизионна кариера, написа " Ретро ".
От предходната година насам журналистът още веднъж е влюбен след дълъг интервал на ергенлък. За новата си половинка обаче Диков не разкрива нищо, като се изключи че е съумяла да укроти буйния му манталитет и с грижата и вниманието си го карала да се усеща като юноша.
Роденият в Бели Осъм някогашен скиор произлиза от оскъдно работническо семейство. Родителите му от дълго време са покойници, само че Сашо още помни и съблюдава техните завещания. " Майка ми беше тъкачка с 53 години трудов стаж. На 15 е почнала. Всички вероятни ордени и медали й бяха давали. Беше единица мярка за сериозност. Ходеше на работа с колело. И един ден на 50 м от нас я блъска мотор. Тя пада и си натъртва крайници и не може да отиде на работа втора промяна. И в 1,05 часа звъни телефонът у нас – някаква жена беше безусловно уверена, че с мама се е случило най-лошото, че е умряла. За да не отиде на работа, нямаше какво друго да е. Викам – не е, мотор я удари.
От другата страна е татко ми с книгите в огромната си библиотека, свиреше на кларинет. Иначе цялостен живот беше водач на рейс. За една нощ побеля, когато спирачките на рейса му отказали. Отиде си на 54 скоро по-късно. Заради него една година свирих на цигулка, една година на китара. И на барабанче в учебния духов оркестър. В нашето читалище в Троян имам два концерта класическа музика – аз на барабанчето, на триъгълник, с кастанети... ", споделя Диков.
Музиката обаче зарязал поради спорта, въпреки че по време на дейната си скиорска кариера претърпял нечовечен случай и срещнал гибелта очи в очи в подножието на връх Тодорка. " Кол се заби сред краката ми и ми раздра всякакви неща, замалко в действителност да ме остави без потомство. Един другар раздра ризата си, направи някаква превръзка и оттова с камион до Разлог.
Зашиха ме и след това си дадох сметка за какво сестрите толкоз постоянно идваха да ми сменят превръзките. Абе, ските в тези години си бяха гладиаторска работа, пред очите ми хора са умирали, аз съм се разминавал на косъм с доста тежки травми ", връща се обратно във времето Сашо.
От спорта се отхвърля единствено на 23 години, когато го афишират за безперспективен и го изхвърлят от националния тим. Тогава обаче идва съдбовната му среща с Иван Славков, който го назначава в Българска национална телевизия, откъдето започва шеметната му телевизионна кариера, написа " Ретро ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ