Сашка Васева е сред легендарните първопроходци на поп фолка. Зад

Сашка Васева е измежду именитите първопроходци на поп фолка. Зад гърба си има десетки шлагери като „ Левовете в марки ”, „ Не мога да те не помни, Георги ”, „ Иване, Иване ” и доста други.

Малцина знаят, че Васева е учителка по обучение. Певицата е приключила „ Предучилищна педагогика ” във Висшия педагогичен институт в Благоевград. Любовта й към музиката я кара да хване микрофона незабавно след измененията през 1989 година

Родена е в Дупница на 12 октомври 1966 година Омъжена е за предприемача Христо Бакърджиев, от който има две деца – Христо-Никола и Христина-Елена.

 

- Как отбелязахте рождения си ден и какво си пожелахте?

- Никак не го означих, тъй като не съм го чествала. Догодина имам празник и евентуално ще провеждам нещо. Пожелах си здраве, тъй като през последните години то най-вече ми липсваше. Разбира се, пожелах здраве и за всички от фамилията ми, за приятелите. Доволна съм, тъй като се върнах към сцената с най-новата си ария, озаглавена „ Ах, обич ”. Тя звучи шлагерно, аз съм създател и на текста, и на музиката. Песента надалеч не е поп фолк. Не може да се пее единствено: „ 7-8 и ще си паднала ”. Предвиждам турне, с което да отбележа 33 години на сцената, тъй като 30-годишнината си не съумях да чествам по здравословни аргументи. Иска ми се да обиколя читалищата и културните домове в страната, тъй като сцената там е напълно друга от тази в ресторанта. Понякога желая да бъда като Лили Иванова, да пея единствено в зали, това е прелестен вид за всеки създател. Иска ми се да пея и да описвам на публиката историята на моите песни. Повечето от тях имат любовна история. Христо ме слуша. Стои до мен без значение от пакостите, които върша аз. Благодаря му! Децата имат своя път на развиване, не ми дават да приказвам за тях пред медиите и ги разбирам.

-  Как са нещата в здравословен проект – чувствате ли се добре, върна ли се зрението ви?

- В доста добра форма съм, само че със зрението повеждам борба, която ще продължи на територията на Турция. Комуникираме с една клиника при съседите за бъдещо лекуване на зрението ми, там има хубава техника за лекуване.

- Как минава денят ви? С какво се занимавате?

- Медитирам. Немските доктори ми предложиха да не се натоварвам, да дам опция на организма ми да се възвръща след интервенцията. Мозъчната ми кора била доста засегната. Преживях тежка интервенция, която продължи 12 часа. После получих реакции от упойката, които постепенно отзвучаха. Почнах да чета книги за евреите и да ги изтъквам. Те споделят, че когато човек има проблеми с пари – има разноски, не проблеми. Когато има проблем, който не може да се реши с пари – това към този момент е проблем. Предпочитам да имам проблеми, които да се вземат решение с пари.

- Кой е най-хубавият и най-лошият миг в живота ви?

- Най-хубавият е раждането на сина ми, тъй като е първо дете и доста се вълнувах. Най-лошото е престоят ми в немската болница, въпреки че немците избавиха живота ми. Там сред белите стени бях в ръцете на Господ. 10 месеца гледах бели стени и лекари, които не разбирах какво приказват. Чудя се по какъв начин съм претърпяла всичко. Струва ми се, че не съм била аз, че нямам такава мощ. Осъзнах, че духът е над тялото. Има едно пламъче в душата на всеки, аз се държах за моето пламъче и оцелях. Това пламъче е божественото в нас. Това пламъче е ефирно сгъстена материя, въпреки че материя не е точното изложение. Обичам Твореца и зная, че той обича всички живи същества. Благодаря му всеки ден, че ми даде още дни на Земята.

- Как виждате себе си след 5 години?

- Да съм жива и здрава. Като завърша лекуването със зрението, ще видя какво ще върша. За всеки случай ще съм друга Сашка Васева, не тази с пакостите, с огромните деколтета. Осъзнах, че чашата преля във връзка с облеклото ми. Срамувам се доста, само че това е затворена страница. Като остаряла обич, прочетена глава и затворена.

- Христо Бъкарджиев ли е любовта на живота ви?

- Чакайте да направя ретроспекция... (Смее се – б.а.). Сигурно е той, тъй като безпределно го почитам. Да, Христо беше до мен в болничното заведение. Единствено той! Аз съм припаднала в неговите ръце, той ме метнал на рамо и закарал в болничното заведение.

- Помня, че Слави Трифонов беше заречен да ви помогне тогава...

- Никой на никого не е задължен да оказва помощ. Човек има свободна воля. Може да оказва помощ, може и да не оказва помощ. Помощ се дава със сърце и обич, тогава е благословена. Да молиш за пари, да просиш – не е нужно.

- Помните ли първите извоювани от вас пари? Колко бяха и защо ги похарчихте?

- Бяха 20 лв.. Изкарах ги на някакъв концерт. С първото си присъединяване на „ Пирин фолк ” почнах да получавам предложения. Попаднах на доста добър управител, който ме комбинира с македонски реализатори и нещата потеглиха. Първото ни огромно турне бе с водещи Константин Коцев и Стоянка Мутафова. От Стояна научих доста неща - най-много да не се срамя на сцената. Бях едно доста срамежливо момиче, което вдигаше ръка към висините и пееше: „ Може ли да се не помни, Георги, първият обичан мъж ”. Звезден момент за мен. Да ви споделя нещо - настръхвам от смут от изкуствения разсъдък, от това, че може да изпее всеки тон вместо мен.

- Защо по този начин?

- Мен по принцип ме е боязън от всичко изкуствено. За това нямам корекции по лицето си, по бюста. Ще споделя още нещо. Винаги съм била модернист. Предвидих освен, че ще се вържем към марката и еврото, само че и роботизацията с песента ми „ Мъж робот бленувам да си имам ” (Смее се – б.а.) Беше преди да срещна Христо, записвах с музикалната компания на Слави Трифонов. „ Мъж робот бленувам да си / да ми готвиш супи даже / и какъв си ми сладостен, благ и готин/ робот ще си умреш ”. (Смее се – б.а.) Прас! - и готово!  Текстът е мой, кой различен бил измислил сходно знамение?! Никой! Накрая песента приключва със съвет: „ Що не вземеш и да родиш? ”. Хубава рекомендация, тъй като мъжете си мислят, че бременността е лесна работа. През 2001 година изпях „ Иване, Иване, имаш ли кажи евро ”, през 2017-а - „ Левовете в евро ”, която е продължение на шлагера ми „ Левовете в марки ”. Кой знае какво още ще измисля...

- Какво научихте от Емил Димитров, с който също бяхте близки?

- Срещнахме се в заведението на Трифон Иванов в квартал „ Горубляне ”, на входа. Емил ми подаде ръка и по този начин влязохме вътре. Отново звезден момент за мен. Разказах му за живота си и споделих, че желая да пребивавам в София, само че нямам квартира и всеки ден пътувам от Дупница с колата си до столицата. Веднага ме предложения в къщата си в „ Княжево ”. „ У нас е необятно и пространно, добре си пристигнала ”, отсече Емил. Каза ми, че ще дремя в стаята на сина му, която била боядисана в синьо, само че това нямало значение. Момчешката стая беше в хубав сатен и аз се почувствах принцеса. Издържах един месец, след което си демонстрирах рогцата, тъй като ми нарушиха съня. Иля Велчев беше пристигнал на посетители на Емил, аз съм се прибрала от присъединяване и дремя. Те нараснали музиката до дъно, тъй че къщата „ гърми ”. Разчорлена излязох от стаята и започнах да викам да спрат неотложно музиката. Емил ме попита дали зная кой му е на посетители и че точно на този посетител дължи огромна част от кариерата си. По-късно разбрах, че Иля Велчев е написал „ Ако си дал ”. „ Като искаш да спиш, вземи си багажа и си отивай у дома ”, сопна ми се Емил. Аз се фръцнах, събрах си рокличките, нахвърлих ги в багажника и хайде към Дупница при майка и баща. Те единствени се съобразяваха с мен. Въпреки това с Емил останахме другари. Носех му водка „ Средец ” – имаше едно време такава, и сок от ананас. Обичаше ги! Съветваше ме да вкарам естрадно звучене във фолка, да се стремя да трансформирам този вид песни в шлагери, да залагам на по-смислени и дълбоки текстове..

- Мечтаете ли?

- Да, да си оправя зрението, да чета без очила на компютъра. Мразя очилата, тъй като са изкуствено нещо.