Саша Симонович след сръбския Парк де Пренс: Там се работи! Сърбин като отиде на Запад не затваря вратите за следващите… |
Саша Симонович е един от най-дълголетните футболисти, играли у нас. Има над 150 мача в елита, стана първенец с Левски, има 3 купи и 1 Суперкупа. Освен за сините игра у нас още за Локомотив Мездра, Вихрен и Славия. До скоро беше треньор на Беласица. Потърсихме го поради следващия ефектен триумф на неговата татковина – Сърбия. Съседите ни се класираха за международното състезание, откакто в последната 90-та минута победиха Португалия като гост…
Ето какво сподели Саша Симонович пред
-Саша, родината ти Сърбия се класира за четвърто международно състезание от последните пет вероятни, пропуснахте единствено Мондиала в Бразилия през 2014 година. Сега го направихте по инфарктен начин…
-Обаче справедливо сме в Катар. В сръбския народен тим в действителност има доста положителни футболисти. Само погледнете състава и ще видите защо става въпрос. Няма нито един от сръбското състезание, няма от Звезда или Партизан. Всички играят на Запад и то в доста положителни тимове. Няма смисъл да ги изброявам – имаме в Италия, Испания, в Реал Мадрид, Влахович от Фиорентина е сензация, Душан Тадич е капитан на Аякс… Успехът на националния тим е логически и напълно не е неочакван. Дори и в случай че сте гледали мача, имахме доста положения, надиграхме португалците.
-Сякаш не се радвате толкоз доста, сякаш приемате този триумф като нещо нормално…
-Разбира се, че се радваме. Особено след подобен мач против Португалия. Аз доста се веселя за Драган Стойкович-Пикси. Като дете ми беше кумир. Той е от моя край, и той е от Ниш. Беше великолепен футболист, само че травма му попречи да направи още по-голяма кариера. Беше водач, беше за огромните мачове. Много се надявам да направи нещо и на Световното следващата година в Катар.
-Да не стане като с Муслин – класира тима за Световното в Русия 2018 година и различен треньор води отбора на самото състезание?
-Темата е малко… Смениха Муслин заради някакви аргументи. Не съм бил там, не мога да разясня в елементи. Но различен води Сърбия на Мондиала. При Пикси такива номера няма да минат.
-Вашата победа е копие с историческия триумф на България от 17 ноември 1993 година на Парк де Пренс над Франция. Дори и дните са сходни, минутата на гола – също, резултатът – също.
-Да, да – припомням си, че вие тъкмо по този начин победихте Франция. С гола на Емил Костадинов. Гледах мача. По това време в Сърбия имаше единствено две стратегии – първа и втора. И тук е било по този начин. Историята е позната – на француците им трябваше една точка от последните два мача – против Израел и България. Загубиха от Израел с 2:3, а по-късно и от България. Всичко си припомням като ден днешен…
-За българския футбол обаче останаха единствено спомените, които още веднъж ще извадим след 2 дни – на 17 ноември, когато честваме годишнина от оня мач. А в Сърбия в този момент честват актуалните триумфи. Какво се случи и по какъв начин сърбите продължиха да имат триумфи в съвсем всички спортове?
-Хората работят, това е истината. Излизат положителни футболисти, не ги стопират за прехвърляния на Запад. Отиват в положителните тимове, отварят вратата за идващите. Знаеш ли кое е най-важното?! Едно момче, когато отиде на Запад от Звезда или Партизан, не затваря вратата за идващите след него. Стъпва крепко, тренира, работи и гледа да успее. Не поглежда обратно. Аз съм в България от 20 години, съвсем половината ми живот. Тук съм слушал какви ли не истории за предходни прехвърляния на български футболисти в чужбина. Отива и първото нещо е да се купи лъскава кола. И да се държи като звезда преди да е изиграл 2 мача…
-Саша, истина ли е това, че сърбин, когато отиде в чужбина в никакъв случай няма да каже неприятна дума за собствен съотечественик, без значение дали става въпрос за футболист, треньор, управител. А българите доста постоянно гледаме да си го кажем безусловно – да прекараме нашия съотечественик, когато отиде в чужбина?
-Виж, това съм го чувал. Обаче не е единствено до приказки, кой какво споделя. Всичко е до работата и дисциплината. Мисля, че в България липсва дисциплинираност и здрава работа. Малко лигаво е държането на футболистите тук – за тях сякаш футболът не е преди всичко. Само че футболният живот е прекомерно къс и в случай че не работиш, изпадаш по пътя. Ще ви дам образец с мен. Отидох от Ниш в Арис Солун на 19 години. Почти дете. Тъкмо приключил учебно заведение. Не знаех думичка на гръцки, а езикът не е непосредствен като българския и сръбския. Веднъж играхме дерби на Тумба с ПАОК.
С рейса минахме през квартала на ПАОК – почитателите това и чакаха. Атакуваха ни автобуса, изпочупиха го. Залягахме вътре, беше ужасно. И какво?! На другият ден най-лесното нещо беше да се обадя на родителите ми и да им кажа – връщам се, тук ще ми счупят главата, мъчно ми е… Но по този начин се каляваш, добиваш опит, вървиш напред. Нали желаех да стана футболист?! Сега ги виждам, само че не желая да давам съответни образци. Отиват в чужбина и се връщат. Момче, там би трябвало да си налягаш парцалите, да захапеш и да не пускаш. Отишъл си в бяла страна, там ще се развиваш, натам е пътят. Той се прибира… Защо?! Тук играят роля и околните на един футболист. Много е елементарно да заплачеш и на втория сложен ден да си стегнеш куфара и да се прибереш. От дома няма нищо по-хубаво. Обаче това ли искаш???
-Съседни страни сме, сякаш близки нации, само че толкоз ли е огромна разликата в манталитета? Или в треньорите, в методиката? Какво се случва, с цел да може Сърбия да има мощни футбол, баскетбол, водна топка, тенис, волейбол и така нататък
-Да приказваме за футбола. Не е казусът единствено до треньорите, по-големият проблем в България съгласно мен е обвързван с футболните шефове. За да вземеш един добър треньор, той коства избрана сума пари. В един миг обаче шефовете си вършат сметката – за какво ми е този треньор, ще си взема някой различен, който ми е два пъти по-евтин. Президентите вършат взаимни отстъпки, назначават треньори, които не са на равнище. Не се обръща внимание на треньорите в школите. Вижте, не може всеки човек да стане треньор, да не приказваме за треньор на деца! В Сърбия в една школа, която има искания и желае да развива деца, доста рядко може да намериш инцидентен човек. Преди време бях на един шампионат, на който дойде тим от школата на Партизан. Водеше ги именит някогашен футболист, който беше останал да работи в школата на Партизан! В школата…
-В България обаче всички някогашни футболисти на ЦСКА и Левски желаят най-малко да водят националния тим.
-И този човек евентуално желае да води първия тим на Партизан. Обаче по този начин са решили в клуба, че мястото му на този стадий е в школата, тъй като на следващия ден той ще даде път на идващите футболни гении. И от това ще се завоюва доста повече, в сравнение с да го вземат в мъжкия тим на Партизан и след шест месеца да го уволнят.
-Как работят тези треньори в школите в Сърбия? Защото тук в България ти добре знаеш, че част от треньорите са ниско платени или да го кажем – не толкоз добре, с цел да бъдат спокойни за прекарването си?
-В Сърбия са по-спокойни от това естество. Защото тук какво се случва в България?! Един треньор би трябвало да работи в допълнение една, втора или трета работа, с цел да може да си изкарва парите за месеца! Това съгласно мен не е вярна посока на развиване. А има положителни треньори, безапелационен съм. И виждате едно по едно по какъв начин се изпускат значими моменти във футбола. А не се ли слагат основите във футболното учебно заведение, каквото би трябвало да е школата, след това не чакай триумфи.
-Тогава да преминем към другия главен проблем – базите! В България те са в поразителен тип. Как е в Сърбия?
-Смятам, че в България нещата не са чак толкоз неприятни, понаправиха се някои неща през годините. Обаче в Сърбия се работи. Ако е забавно на вашите читатели, дано погледнат чисто новия стадион на тима ТСЦ Бачка Топола, който е за 5000 души. Градчето е покрай унгарската граница и е с към 15 000 души население. Отборът от три години е в елита и това лято игра в евротурнирите!
-Питам те за базите, страната взе участие ли, футболният съюз оказва помощ ли. Как се случват нещата?
-Не знам съответно в елементи по какъв начин са нещата, само че страната взе участие сигурно. Ако не оказва помощ с пари, най-малко не ти пречи да направиш ремонт или да строиш. Защото в България това е голям проблем. Тук пребивавам и виждам, когато някой желае да хвърли една багра на стадиона, какви административни бумащини би трябвало да мине. Това е казусът, не че няма пари. Все някой нещо не дава…
-Когато ти пристигна в България през 2002 година, имаше много сръбски футболисти в тимовете. Не единствено във водещите, в съвсем всички тимове. Сега за какво България не може да си разреши сърбин?
-Няма по какъв начин. Няма по какъв начин да привлечеш сериозен сръбски футболист, тъй като той взима заплата в Цървена Звезда в порядъка на 500 – 750 хиляди евро на година. Отива малко по на запад и в Динамо Загреб заплатата става 1 милион евро на година. Тук евентуално Лудогорец само може да си разреши такива пари. Ако даден футболист играе за 3-5 хиляди евро в Сърбия в тим от средата на класирането, за какво да идва в България за същите пари?! Няма смисъл.
-Спомняш ли си онази история с прехвърлянията от Обилич в България в края на 90-те години?
-Разбира се, аз по това време бях в тима, само че към момента не бях титуляр. Аркан беше началник и Обилич даже стана първенец през 1998 година. Голяма част от футболистите стигнаха зенита си и трябваше да бъдат продадени. Обаче поради проблемите си Аркан не можеше да ги продаде на Запад. А в България имаше контакти с тогавашните футболни шефове, някои от които и в този момент са във футбола. И по този начин огромна част от играчите се озоваха в България. Спомняте си, че цели петима играчи пристигнаха в ЦСКА, имаше в Литекс, в Беласица, под дърво и камък. Някои останаха тук повече време, само че други играха малко и по-късно направиха прехвърляния на запад. Така аз към този момент застъпих титуляр в Обилич и напролет на 2002 година пристигнах в Левски.
-Кой те притегли на Герена?
-Славолюб Муслин беше треньор. Преди това той ме искаше и в Цървена Звезда, само че не се случиха нещата. Дойдох пролетта на 2002 година и към този момент се играеха плейофите в шампионата. Дебютирах против ЦСКА и още в първия си мач вкарах гол, като ги победихме с 2:0. Станахме първенци – аз за първи път, а за тима това беше трета поредна купа. През лятото играхме в евротурнирите. Вкарах на Сконто Рига и ги отстранихме след еднакъв и победа. После отпаднахме от Динамо Киев, само че продължихме за Купата на УЕФА. Там вкарах 2 гола против Брьондби за 4:1, елиминирахме ги, само че отпаднахме с дузпи от Щурм Грац, като и на тях вкарах в постоянното време, с цел да се стигне до продълженията.
Ето какво сподели Саша Симонович пред
-Саша, родината ти Сърбия се класира за четвърто международно състезание от последните пет вероятни, пропуснахте единствено Мондиала в Бразилия през 2014 година. Сега го направихте по инфарктен начин…
-Обаче справедливо сме в Катар. В сръбския народен тим в действителност има доста положителни футболисти. Само погледнете състава и ще видите защо става въпрос. Няма нито един от сръбското състезание, няма от Звезда или Партизан. Всички играят на Запад и то в доста положителни тимове. Няма смисъл да ги изброявам – имаме в Италия, Испания, в Реал Мадрид, Влахович от Фиорентина е сензация, Душан Тадич е капитан на Аякс… Успехът на националния тим е логически и напълно не е неочакван. Дори и в случай че сте гледали мача, имахме доста положения, надиграхме португалците.
-Сякаш не се радвате толкоз доста, сякаш приемате този триумф като нещо нормално…
-Разбира се, че се радваме. Особено след подобен мач против Португалия. Аз доста се веселя за Драган Стойкович-Пикси. Като дете ми беше кумир. Той е от моя край, и той е от Ниш. Беше великолепен футболист, само че травма му попречи да направи още по-голяма кариера. Беше водач, беше за огромните мачове. Много се надявам да направи нещо и на Световното следващата година в Катар.
-Да не стане като с Муслин – класира тима за Световното в Русия 2018 година и различен треньор води отбора на самото състезание?
-Темата е малко… Смениха Муслин заради някакви аргументи. Не съм бил там, не мога да разясня в елементи. Но различен води Сърбия на Мондиала. При Пикси такива номера няма да минат.
-Вашата победа е копие с историческия триумф на България от 17 ноември 1993 година на Парк де Пренс над Франция. Дори и дните са сходни, минутата на гола – също, резултатът – също.
-Да, да – припомням си, че вие тъкмо по този начин победихте Франция. С гола на Емил Костадинов. Гледах мача. По това време в Сърбия имаше единствено две стратегии – първа и втора. И тук е било по този начин. Историята е позната – на француците им трябваше една точка от последните два мача – против Израел и България. Загубиха от Израел с 2:3, а по-късно и от България. Всичко си припомням като ден днешен…
-За българския футбол обаче останаха единствено спомените, които още веднъж ще извадим след 2 дни – на 17 ноември, когато честваме годишнина от оня мач. А в Сърбия в този момент честват актуалните триумфи. Какво се случи и по какъв начин сърбите продължиха да имат триумфи в съвсем всички спортове?
-Хората работят, това е истината. Излизат положителни футболисти, не ги стопират за прехвърляния на Запад. Отиват в положителните тимове, отварят вратата за идващите. Знаеш ли кое е най-важното?! Едно момче, когато отиде на Запад от Звезда или Партизан, не затваря вратата за идващите след него. Стъпва крепко, тренира, работи и гледа да успее. Не поглежда обратно. Аз съм в България от 20 години, съвсем половината ми живот. Тук съм слушал какви ли не истории за предходни прехвърляния на български футболисти в чужбина. Отива и първото нещо е да се купи лъскава кола. И да се държи като звезда преди да е изиграл 2 мача…
-Саша, истина ли е това, че сърбин, когато отиде в чужбина в никакъв случай няма да каже неприятна дума за собствен съотечественик, без значение дали става въпрос за футболист, треньор, управител. А българите доста постоянно гледаме да си го кажем безусловно – да прекараме нашия съотечественик, когато отиде в чужбина?
-Виж, това съм го чувал. Обаче не е единствено до приказки, кой какво споделя. Всичко е до работата и дисциплината. Мисля, че в България липсва дисциплинираност и здрава работа. Малко лигаво е държането на футболистите тук – за тях сякаш футболът не е преди всичко. Само че футболният живот е прекомерно къс и в случай че не работиш, изпадаш по пътя. Ще ви дам образец с мен. Отидох от Ниш в Арис Солун на 19 години. Почти дете. Тъкмо приключил учебно заведение. Не знаех думичка на гръцки, а езикът не е непосредствен като българския и сръбския. Веднъж играхме дерби на Тумба с ПАОК.
С рейса минахме през квартала на ПАОК – почитателите това и чакаха. Атакуваха ни автобуса, изпочупиха го. Залягахме вътре, беше ужасно. И какво?! На другият ден най-лесното нещо беше да се обадя на родителите ми и да им кажа – връщам се, тук ще ми счупят главата, мъчно ми е… Но по този начин се каляваш, добиваш опит, вървиш напред. Нали желаех да стана футболист?! Сега ги виждам, само че не желая да давам съответни образци. Отиват в чужбина и се връщат. Момче, там би трябвало да си налягаш парцалите, да захапеш и да не пускаш. Отишъл си в бяла страна, там ще се развиваш, натам е пътят. Той се прибира… Защо?! Тук играят роля и околните на един футболист. Много е елементарно да заплачеш и на втория сложен ден да си стегнеш куфара и да се прибереш. От дома няма нищо по-хубаво. Обаче това ли искаш???
-Съседни страни сме, сякаш близки нации, само че толкоз ли е огромна разликата в манталитета? Или в треньорите, в методиката? Какво се случва, с цел да може Сърбия да има мощни футбол, баскетбол, водна топка, тенис, волейбол и така нататък
-Да приказваме за футбола. Не е казусът единствено до треньорите, по-големият проблем в България съгласно мен е обвързван с футболните шефове. За да вземеш един добър треньор, той коства избрана сума пари. В един миг обаче шефовете си вършат сметката – за какво ми е този треньор, ще си взема някой различен, който ми е два пъти по-евтин. Президентите вършат взаимни отстъпки, назначават треньори, които не са на равнище. Не се обръща внимание на треньорите в школите. Вижте, не може всеки човек да стане треньор, да не приказваме за треньор на деца! В Сърбия в една школа, която има искания и желае да развива деца, доста рядко може да намериш инцидентен човек. Преди време бях на един шампионат, на който дойде тим от школата на Партизан. Водеше ги именит някогашен футболист, който беше останал да работи в школата на Партизан! В школата…
-В България обаче всички някогашни футболисти на ЦСКА и Левски желаят най-малко да водят националния тим.
-И този човек евентуално желае да води първия тим на Партизан. Обаче по този начин са решили в клуба, че мястото му на този стадий е в школата, тъй като на следващия ден той ще даде път на идващите футболни гении. И от това ще се завоюва доста повече, в сравнение с да го вземат в мъжкия тим на Партизан и след шест месеца да го уволнят.
-Как работят тези треньори в школите в Сърбия? Защото тук в България ти добре знаеш, че част от треньорите са ниско платени или да го кажем – не толкоз добре, с цел да бъдат спокойни за прекарването си?
-В Сърбия са по-спокойни от това естество. Защото тук какво се случва в България?! Един треньор би трябвало да работи в допълнение една, втора или трета работа, с цел да може да си изкарва парите за месеца! Това съгласно мен не е вярна посока на развиване. А има положителни треньори, безапелационен съм. И виждате едно по едно по какъв начин се изпускат значими моменти във футбола. А не се ли слагат основите във футболното учебно заведение, каквото би трябвало да е школата, след това не чакай триумфи.
-Тогава да преминем към другия главен проблем – базите! В България те са в поразителен тип. Как е в Сърбия?
-Смятам, че в България нещата не са чак толкоз неприятни, понаправиха се някои неща през годините. Обаче в Сърбия се работи. Ако е забавно на вашите читатели, дано погледнат чисто новия стадион на тима ТСЦ Бачка Топола, който е за 5000 души. Градчето е покрай унгарската граница и е с към 15 000 души население. Отборът от три години е в елита и това лято игра в евротурнирите!
-Питам те за базите, страната взе участие ли, футболният съюз оказва помощ ли. Как се случват нещата?
-Не знам съответно в елементи по какъв начин са нещата, само че страната взе участие сигурно. Ако не оказва помощ с пари, най-малко не ти пречи да направиш ремонт или да строиш. Защото в България това е голям проблем. Тук пребивавам и виждам, когато някой желае да хвърли една багра на стадиона, какви административни бумащини би трябвало да мине. Това е казусът, не че няма пари. Все някой нещо не дава…
-Когато ти пристигна в България през 2002 година, имаше много сръбски футболисти в тимовете. Не единствено във водещите, в съвсем всички тимове. Сега за какво България не може да си разреши сърбин?
-Няма по какъв начин. Няма по какъв начин да привлечеш сериозен сръбски футболист, тъй като той взима заплата в Цървена Звезда в порядъка на 500 – 750 хиляди евро на година. Отива малко по на запад и в Динамо Загреб заплатата става 1 милион евро на година. Тук евентуално Лудогорец само може да си разреши такива пари. Ако даден футболист играе за 3-5 хиляди евро в Сърбия в тим от средата на класирането, за какво да идва в България за същите пари?! Няма смисъл.
-Спомняш ли си онази история с прехвърлянията от Обилич в България в края на 90-те години?
-Разбира се, аз по това време бях в тима, само че към момента не бях титуляр. Аркан беше началник и Обилич даже стана първенец през 1998 година. Голяма част от футболистите стигнаха зенита си и трябваше да бъдат продадени. Обаче поради проблемите си Аркан не можеше да ги продаде на Запад. А в България имаше контакти с тогавашните футболни шефове, някои от които и в този момент са във футбола. И по този начин огромна част от играчите се озоваха в България. Спомняте си, че цели петима играчи пристигнаха в ЦСКА, имаше в Литекс, в Беласица, под дърво и камък. Някои останаха тук повече време, само че други играха малко и по-късно направиха прехвърляния на запад. Така аз към този момент застъпих титуляр в Обилич и напролет на 2002 година пристигнах в Левски.
-Кой те притегли на Герена?
-Славолюб Муслин беше треньор. Преди това той ме искаше и в Цървена Звезда, само че не се случиха нещата. Дойдох пролетта на 2002 година и към този момент се играеха плейофите в шампионата. Дебютирах против ЦСКА и още в първия си мач вкарах гол, като ги победихме с 2:0. Станахме първенци – аз за първи път, а за тима това беше трета поредна купа. През лятото играхме в евротурнирите. Вкарах на Сконто Рига и ги отстранихме след еднакъв и победа. После отпаднахме от Динамо Киев, само че продължихме за Купата на УЕФА. Там вкарах 2 гола против Брьондби за 4:1, елиминирахме ги, само че отпаднахме с дузпи от Щурм Грац, като и на тях вкарах в постоянното време, с цел да се стигне до продълженията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ