Съседна Турция продължава да ни притиска от югоизток със своя

Съседна Турция продължава да ни притиска от югоизток със своя порив към Европа. Страната, която желае да се възползва от Пътя на коприната, строи мостове над Босфора, скоростни жп линии, автомагистрали, газопроводи, а ние като воденичен камък тежим на мястото си и не съумяваме да се включим в тези планове.
Освен това Турция има проект за обновяването на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капъкуле, а държи и газовото кранче за диверсифициране на доставките към Европейския съюз, към което и ние желаеме да се включим. За страдание България не е толкоз дейна в развиването на търговско-икономическите връзки със прилежащите страни.
Все в тази поредност от интензивности преди седмица Турция подписа съглашение с Европейски Съюз за създаване на сектор от високоскоростна железопътна линия сред Капъкуле на границата с България и гара Халкалъ в Истанбул. Проектът е по програмата на Европейски Съюз за трансгранично съдействие на инструмента IPA и отпуска 275 млн. евро за градежа. Жп линията ще се употребява за транспорт на хора и товари и по нея влаковете ще се движат със скорост от 200 км/час.
Насреща ние пък пуснахме пътнически трен за туристическо пътешестване от Пловдив до Одрин. Той обаче пътува единствено два пъти (на 1 и 2 юни, събота и неделя) тестово и спря. Официалното известие от БДЖ гласи: "За обезпечаване на по-удобна опция за пътешестване до Турция, която да обгръща по-широк кръг от клиенти на националния железопътен транспортьор, сега се изготвят разновидности влакът до Одрин да потегля от София. Туристическият трен ще продължи да пътува, откакто се преразгледат и осъществят всички съгласувателни процедури със съответните институции в най-кратък период. “ Кратко и ясно, по чиновнически.
Въпреки всичко това Турция е един от водещите търговски сътрудници на страната ни, и то най-големият отвън Европейския съюз. След приемането на България в Европейски Съюз тя се трансформира в самобитна врата за съседите към общността. Със своето стратегическо географско състояние в центъра на Балканите тя e значима за Турция, защото през нея минава съвсем целият размер от нейни артикули, които се изнасят към Европейския съюз. Премахнати са митата върху стоките, които образуват двустранния ни търговски стокообмен. Освен това намаляването на корпоративния налог у нас на ставка 10% усилва интереса на турския бизнес към страната ни. Традиционно съществени пера в експорта ни са суровините и материалите.
В резултат през последните осем години двустранният стокообмен растеше, освен това и салдото е позитивно за България. Географската непосредственост и капацитетът на пазарите предопределят високата интензивност сред компаниите от двете страни.
През 2018-а обаче означаваме спад от 4.9 на 100, само че търговията остава уравновесена и е на стойност 4.174 милиарда евро. Турция е третият максимален търговски сътрудник на България. Износът за югоизточния ни комшия е 2.162 милиарда евро. Това образува 7.65% от общия ни износ, само че и спад от 12.9 на 100. Вносът от Турция е за 2.012 милиарда евро, с дял от 6.25% от общия внос, и пораства с 5.4 на 100. Потенциалът на двете стопански системи основава предпоставки за по-активно съдействие, както в региона на търговията, по този начин и в региона на вложенията и на индустриалното коопериране, означават анализаторите.
Разбира се, остават и проблемите.
За да се реши този с големите опашки от камиони по границите, ще би трябвало да се изчака разширението на инфраструктурата на граничния пункт "Капъкуле ". За задачата с приоритет ще се развива жп гарата, с цел да може в бъдеще товарите да се пренасочат по жп линиите. Турската страна предлага разширението на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Капитан Андреево ", чийто потенциал е по-малък от този на "Капъкуле " и не може да посрещне потока от ТИР-ове от Турция и от Европа.