Проф. Иван Илчев пред Марица: Трябва да сложим край на заб...
Съседите не желаят да преглътнат, че сме били един народ с обща история до Първата международна война
Предложението на Слави Трифонов за бартер с визи и Шенген е все едно да се продадем за чиния леща
Изгодната търговия за Скопие е от север на юг, те са на 240 км от пристанището в Солун, а от Бургас са на 640
Докато ние закрихме нашите културни центрове в Европа, македонците всяка година откриват нови
- Проф. Илчев, какъв късмет за решение на разногласието с Република Северна Македония ни дава образуването на пет комисии, в това число за стопанска система и просвета?
- Ако свършат като историческата комисия, няма да има изгода. Няма да има смисъл, в случай че най-после комисиите излязат без решения, към които да се обединили и които да са подплатени финансово с съответни суми, заложени в бюджета на двете страни. Няма обаче никакви гаранции, че ще бъде изпълнено това, което комисиите предлагат. Нашата взаимна историческа комисия също излиза с официални съобщения всякога, само че нещата не се извършват от македонска страна.
- Срещата сред премиера Кирил Петков и бъдещия македонски министър председател Димитър Ковачевски ще даде ли подтик на договарянията?
- Имаме илюзията, че македонците ще се откажат в границите на шест месеца от метода, по който са живели, от това, което им е втълпявано години. Това обаче е идея пердута, няма да се случи.
А Консултативният съвет за национална сигурност при президента по тематиката има смисъл, в случай че обаче се вземат решение освен въпроси на момента, а за това какво би трябвало да вършим след 10 години.
- Защо забуксува работата на взаимната експертна българо-македонска комисия по исторически и просветителни въпроси, на която сте член?
- Тя не е тръгвала изключително впечатляващо, с цел да приказваме, че е забуксувала. Колегите от Северна Македония даваха сигнали, че надали не са подготвени да се трансформират, само че по-късно нещата се затлачиха и сме в мъртва точка към този момент година и половина.
- Мисия допустима ли е въобще да се разберем със съседите за общата ни история?
- Според мен това е допустимо, в случай че обаче не ни се дават периоди - това няма да стане в границите на шест месеца. Имайте поради, че става въпрос за нещо, което е втълпявано в продължение на 100 години, като освен това е подплатено със служебни материални привилегии за тези в Северна Македония, които изповядват това публично кредо.
Ние какво можем да създадем, с изключение на да се опираме на голата истина, която обаче не е чак толкоз привлекателна за съседите. Очаквах, че те ще бъдат доста по-отстъпчиви за средновековието, тъй като във Възраждането и в Първата международна война има неща, които рядко са споменавани в нашите учебници и за които те биха могли с известни учредения да се запънат. Но явно те не желаят даже средновековието да одобряват като база за обща история.
- Кое най-трудно ще преглътнат съседите?
- Очевидно няма да преглътнат, че сме били един народ с обща история до Първата международна война, по-късно се разделяме. Това не желаят да преглътнат и да сложат кръст на огромното измислено минало.
- През последните дни управляващите в Скопие споделят убеденост, че бързо ще свалим ветото за старт на договаряния с Европейски Съюз - каква е повода за това?
- Това е малко като героите на френския драматург Едмон Ростан, които непрестанно се хвалят. А и се оказва, че нашите медии имат къса памет - в случай че погледнете изказванията на президента Стево Пендаровски и на досегашния министър председател Зоран Заев, ще забележим, че в последните 2-3 години те неведнъж са изявявали твърда убеденост, че България, в случай че не през днешния ден то на следващия ден, ще отстъпи, и то най-много под натиска на Запада. Така че тази убеденост на политиците в Скопие напълно не е нещо ново. Те обаче не споделят на какви отстъпки са подготвени.
- Само ние ли би трябвало да отстъпим?
- Това не е ориенталски пазар, в който единият и другият би трябвало да правят отстъпка по нещо. Не става въпрос за оттегляне, а за това да се одобри това, което е потвърдено със стотици документи и проучвания.
- Как Ви прозвуча предлагането за бартер на водача на Има Такъв Народ Слави Трифонов - ние смъкваме ветото пред Скопие, против което Съединени американски щати ни махат визите, а Европейски Съюз ни пуска в Шенген?
- В Библията има израз - да се продадеш за чиния леща. Това е тъкмо подобен образец. Най-малкото е неприлично от страна на Слави Трифонов, който двайсет години стартира свръхпатриотични хрумвания посредством песни, сценки. Според това предложение ние не получаваме нищо, защото и Шенген, и рухването на визите за Съединени американски щати ще получим с малко самообладание. Това предложение е нещо като в известната национална приказка - сливи за боклук.
. Премиерът Кирил Петков възнамерява нов стадий в развиването на връзките, като целта е преместен към икономическите връзки, към икономическата полза. Това работлив вид ли е?
- Когато още по времето на мандата на Иван Костов се заприказва доста интензивно за пробутване на автомагистрала сред София и Скопие, имаше три разновидността. Единият беше непосредствено по настоящия път, а другият - през Трън, който съгласно тогавашното транспортно министерство бил най-изгоден. Тогава написах публикация, че в действителност Иван Костов реализира фантазиите на Илия Гарашанин, идеолога на сръбския шовинизъм.
Тази автомагистрала трябваше да се слее с автомагистралата Север-юг при Прокупле в Сърбия, с което Сърбия щеше да държи под собствен надзор всички транспортни връзки на Балканите. Тогава политиците се отхвърлиха от този план. Смятам, че икономическите ползи не съществуват сами за себе си, те са тясно свързани с национални, стратегически, културни ползи и би трябвало да се подхожда деликатно, когато се споделя, че стопанската система е на напред във времето. Още повече че огромна изгода от възкръсване на икономическите връзки със Северна Македония няма - нито ние имаме огромна изгода, нито те. Съседите са дребен пазар, насочен на север, през Сърбия към Централна Европа, и на юг, през Солун, към останалата част от света.
- Може ли въобще националното достолепие да е инструмент на търговия?
- В никакъв случай. Дори да създадат автомагистрала до Скопие, с изключение на туристи кой различен ще върви там по нея? Представете си от Скопие да тръгнат контейнери тирове за експорт - до Солун са 240 км, до момента в който до Бургас, най-близкото българско пристанище, са 640. От Солун се отварят към цяла Европа и Средиземноморието, от Белград към Централна Европа, до момента в който от Бургас опират в Босфора и Дарданелите. Исторически по този начин са се поставили нещата, че техният път на стопански преференциална търговия е от север на юг. Ние желаеме да променим това от изток на запад, само че нямаме задоволително мощни материални тласъци, с които да ги притеглим.
- Как си обяснявате това, че нашите претекстове, на страна член на Европейски Съюз, са по-зле разбирани от Запада, който сякаш се отнася с по-голямо схващане към кандидатката Северна Македония?
- Проблемът е, че не сме имали планомерна агитация по този въпрос години обратно. И в този момент министър председателят стартира отначало. Не може да се стартира 10 пъти отначало.
Не става с няколко точки, това се пробвам да обясня към този момент 15 години. Ние трябваше да вземем за пример в бюджета във фонд „ Научни проучвания “ да имаме 100-150 хиляди лв., с които да издаваме на добър британски книги, писани от наши създатели за Македония. Издадени не от наши издателства на Софийския университет или на Българска академия на науките, а да се заплати на влиятелни интернационалните издателства - във Франкфурт на Майн, Парижкия университет, което ще подсигурява книгите да се прочетат - няма нищо срамно в това, вършат го всички, когато се постанова. Трябваше да отпускаме всяка година целево стипендии за млади учени, които желаят да работят по проблемите на Македония. Всяка година трябваше да вършим лагери за младежи от България и Македония, на които незабелязано да се реализира агитация. Начините са доста. Но това не са политики, които могат да се осъществят за шест месеца, а ориентирани 10-15 години напред.
Ние закрихме нашите културни центрове в Европа и не разкриваме нови. А македонците всяка година откриват културни центрове.
- Възможно ли е тогава задоволително решение в обозрим период?
- Трябва да престанем с това подсъзнателно възприятие, че хората в Северна Македония са ни братя, и да стартираме да се отнасяме с тази страна като с всяка прилежаща страна, която има лични ползи, както и ние имаме наши ползи. А не инстинктивно с нашите дейности да се прокрадва постоянно мисълта за блудния наследник от Библията, който се върнал при татко си, който го прегърнал и го притиснал до гърдите си. А и би трябвало да имаме поради, че външната политика в Северна Македония дълго време се е диктувала от Белград и до момента нейните адепти са доста мощни в Скопие.
Така че няма формула, която да е печеливша и осъществима в близко бъдеще. Виждали ли сте проект за това какво ще вършим със Северна Македония след 20 години, да речем?
А тия 6 месеца, посочени от премиера Кирил Петков, са като прословутите 800 дни на царя.
Визитка
Чл.-кор. проф. дин Иван Илчев е български историк, ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в два поредни мандата в интервала 2007-2015 година, член-кореспондент на Българска академия на науките. Син е на акад. Илчо Димитров, някогашен министър на образованието. Професор по нова и най-нова история на балканските нации. Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Университета на Чиба, Япония (1999-2000). Автор на десетки научни писания. Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и просветителни въпроси.
Предложението на Слави Трифонов за бартер с визи и Шенген е все едно да се продадем за чиния леща
Изгодната търговия за Скопие е от север на юг, те са на 240 км от пристанището в Солун, а от Бургас са на 640
Докато ние закрихме нашите културни центрове в Европа, македонците всяка година откриват нови
- Проф. Илчев, какъв късмет за решение на разногласието с Република Северна Македония ни дава образуването на пет комисии, в това число за стопанска система и просвета?
- Ако свършат като историческата комисия, няма да има изгода. Няма да има смисъл, в случай че най-после комисиите излязат без решения, към които да се обединили и които да са подплатени финансово с съответни суми, заложени в бюджета на двете страни. Няма обаче никакви гаранции, че ще бъде изпълнено това, което комисиите предлагат. Нашата взаимна историческа комисия също излиза с официални съобщения всякога, само че нещата не се извършват от македонска страна.
- Срещата сред премиера Кирил Петков и бъдещия македонски министър председател Димитър Ковачевски ще даде ли подтик на договарянията?
- Имаме илюзията, че македонците ще се откажат в границите на шест месеца от метода, по който са живели, от това, което им е втълпявано години. Това обаче е идея пердута, няма да се случи.
А Консултативният съвет за национална сигурност при президента по тематиката има смисъл, в случай че обаче се вземат решение освен въпроси на момента, а за това какво би трябвало да вършим след 10 години.
- Защо забуксува работата на взаимната експертна българо-македонска комисия по исторически и просветителни въпроси, на която сте член?
- Тя не е тръгвала изключително впечатляващо, с цел да приказваме, че е забуксувала. Колегите от Северна Македония даваха сигнали, че надали не са подготвени да се трансформират, само че по-късно нещата се затлачиха и сме в мъртва точка към този момент година и половина.
- Мисия допустима ли е въобще да се разберем със съседите за общата ни история?
- Според мен това е допустимо, в случай че обаче не ни се дават периоди - това няма да стане в границите на шест месеца. Имайте поради, че става въпрос за нещо, което е втълпявано в продължение на 100 години, като освен това е подплатено със служебни материални привилегии за тези в Северна Македония, които изповядват това публично кредо.
Ние какво можем да създадем, с изключение на да се опираме на голата истина, която обаче не е чак толкоз привлекателна за съседите. Очаквах, че те ще бъдат доста по-отстъпчиви за средновековието, тъй като във Възраждането и в Първата международна война има неща, които рядко са споменавани в нашите учебници и за които те биха могли с известни учредения да се запънат. Но явно те не желаят даже средновековието да одобряват като база за обща история.
- Кое най-трудно ще преглътнат съседите?
- Очевидно няма да преглътнат, че сме били един народ с обща история до Първата международна война, по-късно се разделяме. Това не желаят да преглътнат и да сложат кръст на огромното измислено минало.
- През последните дни управляващите в Скопие споделят убеденост, че бързо ще свалим ветото за старт на договаряния с Европейски Съюз - каква е повода за това?
- Това е малко като героите на френския драматург Едмон Ростан, които непрестанно се хвалят. А и се оказва, че нашите медии имат къса памет - в случай че погледнете изказванията на президента Стево Пендаровски и на досегашния министър председател Зоран Заев, ще забележим, че в последните 2-3 години те неведнъж са изявявали твърда убеденост, че България, в случай че не през днешния ден то на следващия ден, ще отстъпи, и то най-много под натиска на Запада. Така че тази убеденост на политиците в Скопие напълно не е нещо ново. Те обаче не споделят на какви отстъпки са подготвени.
- Само ние ли би трябвало да отстъпим?
- Това не е ориенталски пазар, в който единият и другият би трябвало да правят отстъпка по нещо. Не става въпрос за оттегляне, а за това да се одобри това, което е потвърдено със стотици документи и проучвания.
- Как Ви прозвуча предлагането за бартер на водача на Има Такъв Народ Слави Трифонов - ние смъкваме ветото пред Скопие, против което Съединени американски щати ни махат визите, а Европейски Съюз ни пуска в Шенген?
- В Библията има израз - да се продадеш за чиния леща. Това е тъкмо подобен образец. Най-малкото е неприлично от страна на Слави Трифонов, който двайсет години стартира свръхпатриотични хрумвания посредством песни, сценки. Според това предложение ние не получаваме нищо, защото и Шенген, и рухването на визите за Съединени американски щати ще получим с малко самообладание. Това предложение е нещо като в известната национална приказка - сливи за боклук.
. Премиерът Кирил Петков възнамерява нов стадий в развиването на връзките, като целта е преместен към икономическите връзки, към икономическата полза. Това работлив вид ли е?
- Когато още по времето на мандата на Иван Костов се заприказва доста интензивно за пробутване на автомагистрала сред София и Скопие, имаше три разновидността. Единият беше непосредствено по настоящия път, а другият - през Трън, който съгласно тогавашното транспортно министерство бил най-изгоден. Тогава написах публикация, че в действителност Иван Костов реализира фантазиите на Илия Гарашанин, идеолога на сръбския шовинизъм.
Тази автомагистрала трябваше да се слее с автомагистралата Север-юг при Прокупле в Сърбия, с което Сърбия щеше да държи под собствен надзор всички транспортни връзки на Балканите. Тогава политиците се отхвърлиха от този план. Смятам, че икономическите ползи не съществуват сами за себе си, те са тясно свързани с национални, стратегически, културни ползи и би трябвало да се подхожда деликатно, когато се споделя, че стопанската система е на напред във времето. Още повече че огромна изгода от възкръсване на икономическите връзки със Северна Македония няма - нито ние имаме огромна изгода, нито те. Съседите са дребен пазар, насочен на север, през Сърбия към Централна Европа, и на юг, през Солун, към останалата част от света.
- Може ли въобще националното достолепие да е инструмент на търговия?
- В никакъв случай. Дори да създадат автомагистрала до Скопие, с изключение на туристи кой различен ще върви там по нея? Представете си от Скопие да тръгнат контейнери тирове за експорт - до Солун са 240 км, до момента в който до Бургас, най-близкото българско пристанище, са 640. От Солун се отварят към цяла Европа и Средиземноморието, от Белград към Централна Европа, до момента в който от Бургас опират в Босфора и Дарданелите. Исторически по този начин са се поставили нещата, че техният път на стопански преференциална търговия е от север на юг. Ние желаеме да променим това от изток на запад, само че нямаме задоволително мощни материални тласъци, с които да ги притеглим.
- Как си обяснявате това, че нашите претекстове, на страна член на Европейски Съюз, са по-зле разбирани от Запада, който сякаш се отнася с по-голямо схващане към кандидатката Северна Македония?
- Проблемът е, че не сме имали планомерна агитация по този въпрос години обратно. И в този момент министър председателят стартира отначало. Не може да се стартира 10 пъти отначало.
Не става с няколко точки, това се пробвам да обясня към този момент 15 години. Ние трябваше да вземем за пример в бюджета във фонд „ Научни проучвания “ да имаме 100-150 хиляди лв., с които да издаваме на добър британски книги, писани от наши създатели за Македония. Издадени не от наши издателства на Софийския университет или на Българска академия на науките, а да се заплати на влиятелни интернационалните издателства - във Франкфурт на Майн, Парижкия университет, което ще подсигурява книгите да се прочетат - няма нищо срамно в това, вършат го всички, когато се постанова. Трябваше да отпускаме всяка година целево стипендии за млади учени, които желаят да работят по проблемите на Македония. Всяка година трябваше да вършим лагери за младежи от България и Македония, на които незабелязано да се реализира агитация. Начините са доста. Но това не са политики, които могат да се осъществят за шест месеца, а ориентирани 10-15 години напред.
Ние закрихме нашите културни центрове в Европа и не разкриваме нови. А македонците всяка година откриват културни центрове.
- Възможно ли е тогава задоволително решение в обозрим период?
- Трябва да престанем с това подсъзнателно възприятие, че хората в Северна Македония са ни братя, и да стартираме да се отнасяме с тази страна като с всяка прилежаща страна, която има лични ползи, както и ние имаме наши ползи. А не инстинктивно с нашите дейности да се прокрадва постоянно мисълта за блудния наследник от Библията, който се върнал при татко си, който го прегърнал и го притиснал до гърдите си. А и би трябвало да имаме поради, че външната политика в Северна Македония дълго време се е диктувала от Белград и до момента нейните адепти са доста мощни в Скопие.
Така че няма формула, която да е печеливша и осъществима в близко бъдеще. Виждали ли сте проект за това какво ще вършим със Северна Македония след 20 години, да речем?
А тия 6 месеца, посочени от премиера Кирил Петков, са като прословутите 800 дни на царя.
Визитка
Чл.-кор. проф. дин Иван Илчев е български историк, ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в два поредни мандата в интервала 2007-2015 година, член-кореспондент на Българска академия на науките. Син е на акад. Илчо Димитров, някогашен министър на образованието. Професор по нова и най-нова история на балканските нации. Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Университета на Чиба, Япония (1999-2000). Автор на десетки научни писания. Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и просветителни въпроси.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ