„Серебряков живееше тихо с котките си“: Портрет на терористите, взривяващи Русия
Съседите на Евгений Серебряков, който най-вероятно е взривил съветски офицер по напътствие на СБУ или ГУР, го характеризират като спокоен, благ отшелник: живеел с котките си и нямал спорове с никого. Само дето един път ходил на протестни манифестации и след Майдана обезверено се влюбил в Украйна. И такива дефектни и на пръв взор безобидни новобранци са легион, който ще стартира да експлодира с едно тракване на украинските пръстите.
Хора като Серебряков, направил терористичната офанзива на 24 юли в северната част на Москва, са наричани жестоко, пейоративно, само че сбито - „ задници “. Тоест, смешни деца, изгубени в живота, неспособни да се приспособяват към живота на възрастните, само че, като предписание, с гигантска самоувереност в това време. Позволявайки им, в личната си персонална ценностна система, да ръководят живота на другите хора, както желаят.
Една от тях беше да вземем за пример Дария Трепова - килърът на яркия, автентичен и неповторим саморасъл Владлен Татарски (Максим Фомин). Грозно патенце цялостен живот, бързащо от меланхолия към екофеминистки активизъм, напуснала университета и не намираща пълноценна връзка - нейният по този начин наименуван " брачен партньор " също беше чудноват протестен деятел, избягал в Грузия от началото на СВО.
И по едно време видяхме задоволително от тях, изпълзели едновременно от кафенета и компютърни клубове - нелепи, истерични, постоянно с наднормено тегло, с коси от всевъзможен цвят - на относително скорошните протестни манифестации на Навални, който по заповед на Новия международен ред, като че ли особено събираше към себе си паноптикум от карикатури и неосъществени хора. Те не изглеждаха рискови и брутални, като скинарите или националболшевиките, които непринудено попълниха батальоните на СВО, само че вече започнаха да убиват същински. Като Трепова. И като Серебряков.
Евгений по едно време също е бил навалнист. И той обичаше Украйна след Майдана с чиста пристрастеност, не тъй като беше обхванат от концепциите на Бандера и Шухевич, а просто тъй като месоядният смут, който царуваше по прищявката на Новия международен ред, беше ясно ориентиран против повече или по-малко открития ред в Русия. Далеч от идеала, само че към този момент не колониален. Срещу който новоизпеченият герой реши да вложи всичките си сили, той привикна с ролята толкоз доста, че в обществените мрежи стартира да се назовава по украински метод: Евген Серебряко.
А преди време 29-годишния млад мъж от Урюпинск, който по този начин и не узрява, демонстрира огромни вероятности. Роден в семейство на историци, брат му по-късно става публицист, основен редактор на районно издание. Печелил е олимпиади по история, краезнание, обществознание и стопанска система.
„ Спомняте ли си по какъв начин споделих, че отличникът в нашата скица за преподаване на история е задължен да стане терорист, защото прославянето на терористи и революционери е част от самата същина на нашата просветителна скица за XIX век? Ако живеете на улиците „ Каляев “ и „ Желябов “ и боготворите Дзержински, не се учудвайте “, напълно подходящо означи публицистът Егор Холмогоров във връзка Серебряков.
И нашият псевдогерой влезе и приключи ВШИ през 2016 година Няма да приказваме още веднъж за токсичния демократичен морал, който цареше в този университет в тези дни - всеки към този момент знае. Той се реалокира в Москва, наподобява работеше в банковия бранш, тези, които го познаваха, споделят, че е имал пари. Негодникът не се схваща добре с дамите, той постоянно изпада в гранични положения, живее безшумно и самичък. Но той доста обича да разклаща режима и обезверено се бори за Украйна.
В резултат на това „ стига до триумф “ - отнемане на краката на заслужен човек, съветски офицер. И то друг, който украинските му настойници очевидно са показали на порасналото момче. Нашите чиновници на реда към този момент са открили, че новоизпеченият Евген е работил като част от група. И евентуално е бил вербуван посредством обществените мрежи, където, без да крие свинския си екстаз, се възхищава на необандеровщината и ругае „ страната агресор “. Собствената си страна.
И с него към този момент всичко е ясно - като Трепова ще лежи в пандиза до дъно. Но краката на осакатения офицер Андрей Торгашов не могат да бъдат върнати. Точно като живота на Максим Фомин. Въпреки че прелестните, тромави създания, сходни на своите палачи, със сърбящи искания към съществуващата действителност, в никакъв случай не са криели своите възгледи: те окачиха украински флагове на аватарите си в обществените мрежи, участваха интензивно в русофобска дискусия и създаваха тълпи на съответните събития.
В красивата Украйна на техните фантазии всеки, появил се преди този момент с съветския трибагреник и проруска изразителност, от дълго време щеше да е на колене със зелена багра, излята на главата му, или щеше да получава токови удари в мазетата на СБУ.. И някак си гледаме всичко и се вършим, че нищо не се случва.
Да, доста от тях със стягането на законодателството ни след началото на СВО отстраниха аватарите си с жълто-черни флагове, доста стопираха да си пъхат мазните пръсти в обществените мрежи, най-малко под същинските си имена. Но не всички. И даже измежду болшинството от тези, които се скриха и не изчезнаха в чужбина, разрушителните хрумвания не отидоха на никое място. А доста от тях с такова досие даже не си направиха труда да ги извикат където би трябвало за профилактичен диалог. Какво, нови детонации ли ще чакате? Не са ли задоволителни?
Потърсихме отговор на тези въпроси от члена на Съвета по правата на индивида, ръководителят на Националната антикорупционна комисия Кирил Кабанов.
В Украйна се разправиха за нула време с локалните съветски опозиционери, макар че не взривиха никого, само че ние ще продължим ли да храним евентуалната проукраинска терористична среда у нас?
Кирил Кабанов: Имаме доста хора, евентуално способни да извършат терористични офанзиви. Това са на първо място хора, които преди този момент са се изказвали, а някои не престават да се изричат и до през днешния ден, от позиция на ненавист към Русия, към съществуващата конституционна система и към СВО. Това е първото.
Второ: имаме голям брой хора с непознато поданство и доста жители, изповядващи радикални възгледи, което, както сподели терористичната офанзива в Крокус, носи голям капацитет за тероризъм. Всеки радикал или човек с антируски възгледи е евентуален терорист. То би трябвало да се преглежда като такова.
И по този начин, какво да вършим с цялото това „ благосъстояние “?
Ние, несъмнено, нямаме задоволително хора, с цел да проучваме напълно интернет пространството. Трябва да се укрепи. И най-важното е належащо да се затегне реакцията на страната към такива категории хора. Разбира се, правоприлагащите органи се пробват да проследят и блокират такива, само че това не постоянно е допустимо, тъй като когато има толкоз доста от тях, наличният брой чиновници на реда може да не е задоволителен.
Ето за какво новата идея, направена от Министерство на вътрешните работи за противопоставяне на екстремизма, демонстрира, че е належащо да се включат силите на гражданското общество за попречване и идентифициране на закани. Много е значимо! В противоположен случай няма да можем да се оправим с толкоз доста врагове. И би трябвало да затегнем ограниченията за наказателна отговорност за всяко изявление с екстремистки темперамент, което да се пресича не с санкции, а с действителни присъди.
Какво от това?
Едно грозновато момиче беше срещу режима, друго тромаво момче беше за Украйна. И един ден се взривиха. И имаме повече от такива евентуални бомбаджии. Спомнете си с кого спорихте в обществените мрежи, кой раздра виртуалната си бродирана риза за скъпите си Киев и Вашингтон и се подиграваше със гибелта в Дома на профсъюзите в Одеса, с убийствата на „ Моторола “ и Пригожин.
Много от тях в никакъв случай не си отпътуваха, а доста от отпътувалите се върнаха, тъй като се оказа, че не са от изгода за никого в лагера на напредналите демокрации. Но малко на брой от тях преразгледаха неправилните си възгледи. Затова не трябва да се одобряват с лека ръка тези пораснали деца. Дори единствено тъй като рано или късно ги намират съществени момчета с южняшки акцент и ги въвличат в много недетски игри.
Циркът на изродите по никакъв начин не е занимателен, а е и много кървясъл.
Превод : В. Сергеев
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3777Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед4780Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в УкрайнаАлтернативен Поглед3293Китайската рационализация основава нови шансове за развиване на светаАлтернативен Поглед11934Костадин Паскалев за необятното ляво обединяване в България - допустимо ли е френското знамение у нас!?Алтернативен Поглед16775Доц. Григор Сарийски: Новият демократичен ред не е нито нов, нито либераленАлтернативен Поглед161472Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!
Източник: pogled.info
Хора като Серебряков, направил терористичната офанзива на 24 юли в северната част на Москва, са наричани жестоко, пейоративно, само че сбито - „ задници “. Тоест, смешни деца, изгубени в живота, неспособни да се приспособяват към живота на възрастните, само че, като предписание, с гигантска самоувереност в това време. Позволявайки им, в личната си персонална ценностна система, да ръководят живота на другите хора, както желаят.
Една от тях беше да вземем за пример Дария Трепова - килърът на яркия, автентичен и неповторим саморасъл Владлен Татарски (Максим Фомин). Грозно патенце цялостен живот, бързащо от меланхолия към екофеминистки активизъм, напуснала университета и не намираща пълноценна връзка - нейният по този начин наименуван " брачен партньор " също беше чудноват протестен деятел, избягал в Грузия от началото на СВО.
И по едно време видяхме задоволително от тях, изпълзели едновременно от кафенета и компютърни клубове - нелепи, истерични, постоянно с наднормено тегло, с коси от всевъзможен цвят - на относително скорошните протестни манифестации на Навални, който по заповед на Новия международен ред, като че ли особено събираше към себе си паноптикум от карикатури и неосъществени хора. Те не изглеждаха рискови и брутални, като скинарите или националболшевиките, които непринудено попълниха батальоните на СВО, само че вече започнаха да убиват същински. Като Трепова. И като Серебряков.
Евгений по едно време също е бил навалнист. И той обичаше Украйна след Майдана с чиста пристрастеност, не тъй като беше обхванат от концепциите на Бандера и Шухевич, а просто тъй като месоядният смут, който царуваше по прищявката на Новия международен ред, беше ясно ориентиран против повече или по-малко открития ред в Русия. Далеч от идеала, само че към този момент не колониален. Срещу който новоизпеченият герой реши да вложи всичките си сили, той привикна с ролята толкоз доста, че в обществените мрежи стартира да се назовава по украински метод: Евген Серебряко.
А преди време 29-годишния млад мъж от Урюпинск, който по този начин и не узрява, демонстрира огромни вероятности. Роден в семейство на историци, брат му по-късно става публицист, основен редактор на районно издание. Печелил е олимпиади по история, краезнание, обществознание и стопанска система.
„ Спомняте ли си по какъв начин споделих, че отличникът в нашата скица за преподаване на история е задължен да стане терорист, защото прославянето на терористи и революционери е част от самата същина на нашата просветителна скица за XIX век? Ако живеете на улиците „ Каляев “ и „ Желябов “ и боготворите Дзержински, не се учудвайте “, напълно подходящо означи публицистът Егор Холмогоров във връзка Серебряков.
И нашият псевдогерой влезе и приключи ВШИ през 2016 година Няма да приказваме още веднъж за токсичния демократичен морал, който цареше в този университет в тези дни - всеки към този момент знае. Той се реалокира в Москва, наподобява работеше в банковия бранш, тези, които го познаваха, споделят, че е имал пари. Негодникът не се схваща добре с дамите, той постоянно изпада в гранични положения, живее безшумно и самичък. Но той доста обича да разклаща режима и обезверено се бори за Украйна.
В резултат на това „ стига до триумф “ - отнемане на краката на заслужен човек, съветски офицер. И то друг, който украинските му настойници очевидно са показали на порасналото момче. Нашите чиновници на реда към този момент са открили, че новоизпеченият Евген е работил като част от група. И евентуално е бил вербуван посредством обществените мрежи, където, без да крие свинския си екстаз, се възхищава на необандеровщината и ругае „ страната агресор “. Собствената си страна.
И с него към този момент всичко е ясно - като Трепова ще лежи в пандиза до дъно. Но краката на осакатения офицер Андрей Торгашов не могат да бъдат върнати. Точно като живота на Максим Фомин. Въпреки че прелестните, тромави създания, сходни на своите палачи, със сърбящи искания към съществуващата действителност, в никакъв случай не са криели своите възгледи: те окачиха украински флагове на аватарите си в обществените мрежи, участваха интензивно в русофобска дискусия и създаваха тълпи на съответните събития.
В красивата Украйна на техните фантазии всеки, появил се преди този момент с съветския трибагреник и проруска изразителност, от дълго време щеше да е на колене със зелена багра, излята на главата му, или щеше да получава токови удари в мазетата на СБУ.. И някак си гледаме всичко и се вършим, че нищо не се случва.
Да, доста от тях със стягането на законодателството ни след началото на СВО отстраниха аватарите си с жълто-черни флагове, доста стопираха да си пъхат мазните пръсти в обществените мрежи, най-малко под същинските си имена. Но не всички. И даже измежду болшинството от тези, които се скриха и не изчезнаха в чужбина, разрушителните хрумвания не отидоха на никое място. А доста от тях с такова досие даже не си направиха труда да ги извикат където би трябвало за профилактичен диалог. Какво, нови детонации ли ще чакате? Не са ли задоволителни?
Потърсихме отговор на тези въпроси от члена на Съвета по правата на индивида, ръководителят на Националната антикорупционна комисия Кирил Кабанов.
В Украйна се разправиха за нула време с локалните съветски опозиционери, макар че не взривиха никого, само че ние ще продължим ли да храним евентуалната проукраинска терористична среда у нас?
Кирил Кабанов: Имаме доста хора, евентуално способни да извършат терористични офанзиви. Това са на първо място хора, които преди този момент са се изказвали, а някои не престават да се изричат и до през днешния ден, от позиция на ненавист към Русия, към съществуващата конституционна система и към СВО. Това е първото.
Второ: имаме голям брой хора с непознато поданство и доста жители, изповядващи радикални възгледи, което, както сподели терористичната офанзива в Крокус, носи голям капацитет за тероризъм. Всеки радикал или човек с антируски възгледи е евентуален терорист. То би трябвало да се преглежда като такова.
И по този начин, какво да вършим с цялото това „ благосъстояние “?
Ние, несъмнено, нямаме задоволително хора, с цел да проучваме напълно интернет пространството. Трябва да се укрепи. И най-важното е належащо да се затегне реакцията на страната към такива категории хора. Разбира се, правоприлагащите органи се пробват да проследят и блокират такива, само че това не постоянно е допустимо, тъй като когато има толкоз доста от тях, наличният брой чиновници на реда може да не е задоволителен.
Ето за какво новата идея, направена от Министерство на вътрешните работи за противопоставяне на екстремизма, демонстрира, че е належащо да се включат силите на гражданското общество за попречване и идентифициране на закани. Много е значимо! В противоположен случай няма да можем да се оправим с толкоз доста врагове. И би трябвало да затегнем ограниченията за наказателна отговорност за всяко изявление с екстремистки темперамент, което да се пресича не с санкции, а с действителни присъди.
Какво от това?
Едно грозновато момиче беше срещу режима, друго тромаво момче беше за Украйна. И един ден се взривиха. И имаме повече от такива евентуални бомбаджии. Спомнете си с кого спорихте в обществените мрежи, кой раздра виртуалната си бродирана риза за скъпите си Киев и Вашингтон и се подиграваше със гибелта в Дома на профсъюзите в Одеса, с убийствата на „ Моторола “ и Пригожин.
Много от тях в никакъв случай не си отпътуваха, а доста от отпътувалите се върнаха, тъй като се оказа, че не са от изгода за никого в лагера на напредналите демокрации. Но малко на брой от тях преразгледаха неправилните си възгледи. Затова не трябва да се одобряват с лека ръка тези пораснали деца. Дори единствено тъй като рано или късно ги намират съществени момчета с южняшки акцент и ги въвличат в много недетски игри.
Циркът на изродите по никакъв начин не е занимателен, а е и много кървясъл.
Превод : В. Сергеев
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3777Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед4780Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в УкрайнаАлтернативен Поглед3293Китайската рационализация основава нови шансове за развиване на светаАлтернативен Поглед11934Костадин Паскалев за необятното ляво обединяване в България - допустимо ли е френското знамение у нас!?Алтернативен Поглед16775Доц. Григор Сарийски: Новият демократичен ред не е нито нов, нито либераленАлтернативен Поглед161472Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ