Възрастната ми съседка не пускаше никого в дома си от 50 години, докато синът ми не се появи на вратата ѝ
Съседите ми ме предизвестиха да не навестявам остарялата, рушаща се къща в нашия квартал, тъй като дамата, която живее там, не е пускала никого от 50 години. Но един ден синът ми се осмели да прекрачи прага й и аз нямах различен избор, с изключение на да вляза вътре…
“Тинг! ” – прозвуча във фурната, когато завърших с подреждането на нова партида бисквити в тавата. Прекрасният мирис на ябълковия къс се носеше, когато го извадих от фурната и сложих тавата с бисквити вътре, с цел да се изпече.
“Изглежда фантастично! ” Направих си дребен комплимент, тъй като ябълковият къс, който подготвих, несъмнено оправда упованията ми.
Pexels Честно казано, аз съм ужасяващ готвач. Винаги съм била такава. Мога да съсипя даже най-елементарния сандвич с риба звук и да ви оставя шокирани. Съжалявам. Да бъда стопанка е едно от нещата, от които съм се страхувала през целия си живот.
Между другото, можете да ме наричате Гленда. Аз съм самотна майка на едно палаво, само че най-очарователното 10-годишно момче, Марк, и преди малко се бяхме преместили в нов квартал, заради което пекох пая.
След гибелта на брачна половинка ми нещата за мен и Марк не бяха лесни. Трябваше да си диря нова работа и да се преместя, с цел да мога да осигуря прехраната на сина си. Толкова се бях вглъбила в работата и настаняването в къщата, че даже нямах време да се срещна със съседите си.
Тъй като беше уикенд, взех решение да изпека нещо и да отида да ги видя. Така че откакто паят и бисквитите бяха подготвени, ги опаковах и стопирах тъкмо пред къщата на съседката ми.
Pexels Каролина беше доста блага с мен по време на първата среща. Тя ми благодари за пая и ми предложи чай. Тъй като бързах, й споделих, че ще намеря време за него някой ден по-късно.
“С наслаждение ще ви поканя вкъщи, а Марк може да си поиграе с дъщерите ми близначки. Те са с една година по-големи, само че са доста отзивчиви ”, сподели тя и аз се усмихнах.
“Ще направя всичко допустимо да намеря време. Следващия път ще се отбия в онази остаряла къща ”, споделих й. “Любопитно ми е за какво е в толкоз неприятно положение. Между другото, кой живее там? ” Попитах и забелязах, че в очите на Каролайн се прокрадва чудноват боязън.
“Може би тя не обича хората ”, помислих си аз. Бях сигурна, че в никакъв случай повече няма да стъпя там. Но един ден всичко се промени…
“Тази жена е магьосница! Стойте надалеч от нея! Не знаеш ли за какво никой не я посещава? ”
Бях объркана. “Какво имаш поради? ”
Pexels “Тя не е допускала никого в къщата си от 50 години! Това е доста време! Хората я считат за луда. Някои даже споделят, че е аскет или нещо сходно. Просто не ходете там! ”
Въпреки че Каролин ме предизвести да не навестявам тази къща, аз го направих. Почуках на вратата и извиках остарялата дама, която живееше там. Каролайн ми беше споделила името ѝ.
“Госпожа Рийд? Вие вкъщи ли сте? Изпекох един къс и желаех да се срещна с вас. Аз съм новата ви съседка, Гленда! ”
Скоро чух слабия тон от стъпки, които се приближаваха към вратата, и си помислих, че Каролайн бърка. Госпожа Рийд щеше да ме пусне да вляза. Но тя не го направи и звукът от стъпките най-после престана.
Извиках още веднъж. “Госпожа Рийд? Добре ли сте? Трябва ли да ви посетя различен път? ”
Pexels Нямаше отговори. Отхвърлен, си потеглих.
След този ден някои дами от квартала ми настоятелно ме предизвестиха да не вървя там.
“Не те ли е грижа за сина ти? Тя е магьосница! ”
“Някои ми споделиха, че е умъртвила брачна половинка си и щерка си. Кой знае, може да се опита да навреди на някой от нас идващия път? ”
Макар че всички изглеждаха ужасени от старицата, сърцето ми подсказваше, че в историята ѝ има освен това. Не съм човек, който има вяра във вещици и тъмни вълшебства, по тази причина се върнах в къщата ѝ няколко дни по-късно. Но тя още веднъж отхвърли да ме пусне вътре.
“Може би не обича хората ”, заключих най-после и се отхвърлих. Бях сигурен, че в никакъв случай повече няма да стъпя там. Но един ден всичко се промени…
Pexels Същия ден синът ми инцидентно счупи с топката си стъклото на прозореца на госпожа Рийд и за първи път зърнах къщата ѝ през пролуката в стъклото. Тя не беше нищо от това, което си бяхме представяли.
Не беше ужасяващо. Напротив, беше прелестно. Изглеждаше като дребна сбирка от исторически антики. Можех да видя изящните артефакти от 70-те години на предишния век, красиво подредени на един рафт, и стените във викториански жанр вътре.
Синът ми се втурна към къщата ѝ, с цел да позвъни на вратата, и аз потеглих след него. За наша изненада и потрес дамата ни отвори вратата.
“Още един път да хвърлиш тази топка тук и можеш единствено да мечтаеш да я върнеш! ” – измърмори тя, подавайки я на Марк.
Тя не беше страшна или нещо, което даже да се приближава до магьосница. Беше блага, ниска дама, евентуално в края на 80-те години, облечена в виолетов гащеризон и бяла тениска, със сламена шапка и очила.
Pexels “Съжалявам за това, което Марк направи. Ще поправя прозореца ти ”, споделих извинително. “Забелязвам, че имате прелестен дом – прибавих, като надникнах във всекидневната ѝ. Беше изрядна и спретната, а дамата изглеждаше удовлетворена, че съм ѝ направил комплимент.
“Вие сте Гленда? Тази, която непрекъснато ме подпитваше с пая? ” – попита тя, а тонът ѝ беше корав. Видях, че се пробва да управлява усмивката си.
“Да, аз съм ” – засмях се аз. “Не съм толкоз добра в печенето, но…. ”
“Влез, в случай че към момента имаш пая. Аз ще направя чай ”, предложи тя.
“О, не! ” Чувствах се толкоз зле. “Е, госпожо Рийд… паят към този момент го няма, само че мисля, че към момента имам малко бисквити ”.
Тя въздъхна. “Това ще свърши работа, допускам. Вземи ги ”, сподели тя.
За благополучие донесох бисквитите на госпожа Рийд и ги изядохме с малиновия чай, който тя направи. Тя направи и малко парещ шоколад за Марк. След това стартира да изяснява за какво в никакъв случай не е пускала никого вътре, а аз останах разплакана.
Pexels “Дъщеря ми и брачният партньор ми починаха преди 50 години и от този момент съм сама ”, споделя тя. “Все още имам вяра, че те са към мен… в тази къща. Не желая хората да идват и да приказват нелепости за тях.
“Те ще се придържат към убежденията си, като споделят, че щерка ми и брачният партньор ми към този момент не са в близост! Глупости! Подобно говорене ще прогони духа им, по тази причина избирам да съм сама! ” – сподели тя и аз въздъхнах.
Аз също не имах вяра в духове, само че по какъв начин да убедя госпожа Рийд? Заради вярата си тя се беше откъснала от всички. За благополучие, скоро по-късно ми хрумна една идея…
Госпожа Рийд ми сподели, че не се е свързвала с никого от роднините си, откогато е изгубила фамилията си. Беше ми посочила няколко фамилни албума, тъй че знаех по какъв начин наподобяват роднините ѝ и имената им. Намерих ги във Facebook и й проведох видеоразговор.
“О, по какъв начин направи това, скъпи? ” – попита тя през сълзи. Беше сюрпризирана, че можеш да направиш това. Е, животът в усамотение сред четири стени прави това с теб.
Pexels “Интернет може да ни свърже с нашите близки, госпожо Рийд – споделих с усмивка. “Така поддържаме връзка с тези, които са надалеч от нас. По същия метод щерка ви и брачният партньор ви постоянно са с вас в сърцето ви, въпреки да са надалеч в небето. Спомените им няма да избледнеят единствено тъй като някой е пристигнал в дома ви, а такива неща като духове не съществуват… ”
И това беше всичко, което беше належащо, с цел да се освободи госпожа Рийд от балона си. Сега тя поддържа връзка с всички в нашия квартал, ругае децата, които са счупили стъклата на прозорците ѝ, и се хвали с красивата къща, която е запазила толкоз години. Помогнахме ѝ също по този начин да поправи външната част на къщата си.
