Тайната експедиция на Петър I в Африка
Със започването на ерата на огромните географски открития Испания и Португалия се втурнали да изследват света, налагайки своята власт в отвъдморските територии. По-късно към тях се причисляват Англия, Франция и Холандия. Русия, която нямала толкоз добър флот, можела да мисли единствено за анексиране на прилежащи земи. Така било до момента в който Петър I не се възкачил на трона.
Големият модернизатор, наред с други неща, внесъл от Европа корабостроителна просвета. С появяването на солидни морски съдове у императора нямало по какъв начин да не се появят колониални упоритости. Но по това време по-голямата част от земята към този момент била разпределена, тъй че било належащо да се търси нещо не толкоз положително. На тези условия отговарял един остров край източното крайбрежие на Африка, наименуван Мадагаскар, където пиратите организирали някакво сходство на страна.
Преди това Мадагаскар бил ръководен от французите, само че през 1670 година на острова избухнало въстание и всички колонизатори били избити. Останалите бази били завзети от корсари: от тук било елементарно да се нападат търговски кораби, плаващи към и от Индия. От време на време европейците изпращали наказателни експедиции, само че те не били изключително настоятелни, а пиратството не било изкоренено. Така на острова последователно се оформя по този начин нареченото кралство Мадагаскар, което се ръководи от авторитетни морски разбойници.
Карта на Мадагаскар, 1702 година.
През 1721 година шведите замислят да поемат контрола над Мадагаскар. След като губи Северната война, кралството се нуждае от нови източници на приходи. Вицеадмирал Даниел Уилстър бил подложен отпред на африканската експедиция, само че скоро излиза наяве, че хазната е толкоз празна, че няма задоволително пари за екипиране на корабите и проектът бива спрян.
От друга страна, Уилстър се оказва доста остроумен човек: бързо отишъл в Петербург, където оповестил, че не е зложелател на Русия и имал значима държавна работа с царя (изненадваща била простотата на маниерите му). Петър, научавайки за Мадагаскар, се ентусиазирал.
Подготовката почнала в Ревел (днес Талин) в най-строга секретност. Цялата преписка се водела в походната канцелария на командира на съветския флот адмирал Апраксин, без присъединяване на Адмиралтейския колегиум и Колегиума по външни работи: те били претъпкани с представители на западните дворове. В документите даже не се посочвало местоназначението, там пишело: „ Следвайте мястото, несъмнено за вас. “
Уилстър е отведен в Роджървик и до заминаването си той живее в къщата на коменданта в цялостна изолираност, съвсем като пандизчия. Те решили да не излизат под военния байрак, само че защото многофункционалните фрегати под търговски байрак били съмнително събитие, било подредено да заобикалят натоварените морски пътища. Маршрутът бил плануван не през Ламанша, а край Англия.
Две фрегати, холандско произвеждане, били оборудвани с три хиляди рубли, отпуснати от хазната: „ Амстердам Галей “ и „ Декрон де Ливде “. Уилстър, който ръководел експедицията, бил инструктиран да разгроми главните пиратски бази, да съобщи писмото от Петър I на господаря на Мадагаскар и да се контракти с него за определяне на дипломатически и търговски връзки.
Корабите напущат Ревел на 21 декември 1723 година. Но преди даже да съумеят да стигнат до Датските острови, по време на стихия, една от фрегатите почнала да се цялостни с вода, а другата посочила проблеми със стабилността. Наложло се без време да се върнат назад. Петър, обаче, не изоставил желанието си, почнала нова и по-упорита подготовка. Въпреки това, след гибелта на първия съветски император се лага завършек на африканската акция. Така Русия не стига до Черния континент.
Автор: Десислава Михалева
