На 24 април 1915: Начало на арменския геноцид
Със почналите на 24 април 1915 година арести на стотици арменски интелектуалци, най-вече в столицата Цариград и тяхното изтребване малко по-късно, се поставя началото на първия стадий от изтребването на арменското население. Впоследствие разпръснатите по света арменци стартират да означават 24 април като Ден на възпоменаване на паметта на жертвите на арменския геноцид.
При започването на Първата международна война в устрема си да резервира останките от отслабената Турска империя, младотурското държавно управление възприема политиката на пантюркизъм - основаване на голяма турска империя, която, простирайки се до Китай, би обединявала всички тюркоезични нации от Кавказ и Средна Азия. Планът планува турцизиране на всички национални малцинства. Арменското население се преглежда като главно затруднение при реализирането на този проект.
Макар че геноцидът е бил плануван още през 1911-1912 година, младотурците употребяват началото на Първата международна война като комфортен мотив за неговото реализиране.
В навечерието на Първата международна война в Османската империя живеят повече от два милиона арменци. Около милион и половина от тях са избити в интервала 1915-1923 година Останалите са принудително помохамеданчени или намират леговище в други страни.
Вторият стадий от реализирането на арменския геноцид е обвързван с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в турската войска, които малко по-късно са обезоръжени и избити.
Третият стадий на геноцида е белязан от убийствата на дами, деца и старци, от депортирането им към Сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турски бойци и служители на реда или от кюрдски разбойнически банди, други измират от апетит и заболявания по пътя. Хиляди дами и деца са насилени. Десетки хиляди са принудително помохамеданчени.
Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат. Те намират заслон в България и Франция.
Арменци от Пейо Яворов
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.
А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...
Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей.
При започването на Първата международна война в устрема си да резервира останките от отслабената Турска империя, младотурското държавно управление възприема политиката на пантюркизъм - основаване на голяма турска империя, която, простирайки се до Китай, би обединявала всички тюркоезични нации от Кавказ и Средна Азия. Планът планува турцизиране на всички национални малцинства. Арменското население се преглежда като главно затруднение при реализирането на този проект.
Макар че геноцидът е бил плануван още през 1911-1912 година, младотурците употребяват началото на Първата международна война като комфортен мотив за неговото реализиране.
В навечерието на Първата международна война в Османската империя живеят повече от два милиона арменци. Около милион и половина от тях са избити в интервала 1915-1923 година Останалите са принудително помохамеданчени или намират леговище в други страни.
Вторият стадий от реализирането на арменския геноцид е обвързван с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в турската войска, които малко по-късно са обезоръжени и избити.
Третият стадий на геноцида е белязан от убийствата на дами, деца и старци, от депортирането им към Сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турски бойци и служители на реда или от кюрдски разбойнически банди, други измират от апетит и заболявания по пътя. Хиляди дами и деца са насилени. Десетки хиляди са принудително помохамеданчени.
Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат. Те намират заслон в България и Франция.
Арменци от Пейо Яворов
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.
А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...
Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ