Със зам.-председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряме за последния

...
Със зам.-председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряме за последния
Коментари Харесай

Д-р Маджаров: Държавата прилага един изкривен здравноосигурителен модел в сравнение с началния му замисъл

Със зам.-председателя на БЛС доктор Иван Маджаров беседваме за последния анекс към НРД 2023-2025 година, биомаркерните проби и финансирането на здравната система у нас. 

Д-р Маджаров, удовлетворени ли сте от постигнатото в Анекса към НРД?

Доволни е мощно казано. Смятаме, че се подписа Анекс за цени и размери в границите на това, което ни обезпечи бюджета на НЗОК за 2025 година. Там, където имаше опция, предложенията ни за покачване на цени на действия бяха признати напълно от Здравната каса. Там, където нямаше никаква опция, както е в болничната помощ, въпреки и с паника, и двете страни сметнахме, че тази година би трябвало да се съсредоточим върху подсигуряването на средства за възнаграждение на активността на лечебните заведения, изключително на фона на миналогодишния дефицит на средства и  насъбраната така наречен надлимитна активност и за тази година.

Когато се приемаше Законът за бюджета на НЗОК, имаше предложение да бъде натрапен надзорен механизъм за лечебните заведения – при надвишаване на 3% от заложения бюджет да бъдат намалявани цените на клиничните пътеки. Това не беше признато, само че остана казусът да бъде решен с договаряния сред БЛС и НЗОК. Какво решихте?

Да, имаше такова предложение, само че за благополучие, депутатите не одобриха в закон да бъде включено понижаване на цени за лекуване в болница. Подобно решение изцяло щеше да обезсмисли договарянията сред Касата и Български лекарски съюз.

По отношение на опитите за надзор на разходването на средства има два нови момента, които се включиха в Анекса към НРД. Първият е, че пациентите би трябвало да дават годен телефонен номер, на който ще получат СМС/вайбър уведомление за осъществената и регистрирана активност на тяхно име в болнична здравна помощ по клинична или амбулаторна процедура. Вторият нов миг е, че до момента в наредбите за регистрирана и неизвършена активност в болнична помощ беше записано, че отговорността, надлежно и глобите, се носят от лечебното заведение. От този Анекс нататък, отговорност носи и самият доктор, който е отчел тази активност. Това са ограничения, които са стъпки в посока на ограничение на злоупотребите. Ако по някакъв метод успеем да обективизираме процесите в болнична помощ и въобще при заплащането на действия от Касата, тогава всяка активност, която е над заложеното в бюджета и не е корист, не би могла да се назовава надлимитна или преразход. Тя ясно ще демонстрира недостиг на средства за покриване на потребностите на популацията. Заедно с НЗОК с тези две ограничения се опитваме от една страна да обективизираме процесите, т.е. да потвърдим, че се случват действително, а от друга там, където има злоупотреби, да повишим равнището на отговорност и да ограничим опциите за такива.

Предложението да бъдат наказвани и лекарите, които са направили корист, е на Лекарския съюз, нали по този начин?

Предложението се роди в хода на диалозите с Касата, когато коментирахме какви ограничения биха могли да се предприемат  в допълнение и още в този момент да влязат в действие.

А по какъв начин го одобриха лекарите?

На Събора имаше изявления на сътрудници, че в някои случаи лекарите са притискани от шефовете на лечебните заведения да регистрират неизвършена активност, само че всички се съгласихме, че глобата е инструмент в ръцете на лекарите против този напън. Лекарят към този момент може да каже: „ Съжалявам, само че персонално съм виновен за това и не бих направил нещо, което да ме лиши от опцията да упражнявам специалността си “. Санкцията, която се разписа, гласи, че лекарят губи право в идващите 12 месеца да бъде реализатор по тази клинична пътека, за която е потвърдено, че е регистрирана, само че не е осъществена, без значение в кое лечебно заведение практикува в страната.

Смятате ли, че това би могло да е и стъпка към възобновяване на доверието в лекарското съсловие?

Това е стъпка в посоката, в която вървим отдавна – да потвърдим, че не лекарите и Лекарският съюз като техен представител са тези, които би трябвало да бъдат упреквани в шикалкавене. От БЛС стоим зад лекарите, които работят почтено, правят си добре работата и не злоупотребяват. Не се тормозим да бъдат прилагани такива механизми за надзор.

Другият огромен проблем към Анекса по НРД е със заплащането на биомаркерните проби от Здравната каса. Обвиненията са ориентирани към БЛС като главният съперник това да се случи. Защо сте срещу?

Скоро ще публикуваме данни за последните години какъв брой пациенти годишно са получили таргетна терапия от Касата и на каква стойност, и защото не може да бъде препоръчана такава терапия без биомаркерно проучване, е елементарно проверимо кой и с какъв брой е финансирал тези биомаркерни проучвания. В случая са финансирани 100% от фармацевтичната промишленост.

Ясно заявяваме, че ние не сме срещу таргетната терапия, не сме срещу биомаркерните проучвания, тъй като те са едно от най-големите достижения в битката с онкологичните болести. Ние твърдим, че заплащането им не би трябвало да бъде от средствата, с които се заплаща трудът на лекарите и медицинските сестри. Тук е мястото да загатна, че една немалка част от парите на Здравноосигурителната каса не са обект на договаряния с Лекарския съюз и това са парите за медикаменти. Още първоначално предложихме, защото фармаиндустрията до момента финансира биомаркерите, те да бъдат финансирани с парите от НЗОК с дял от %, който е заделен за лекарствените средства в бюджета на Касата. Това можеше да се случи още предходната година и фондът да отдели 2-3% за тях от близо 27%, какъвто е общия дял на медикаментите в бюджета й. Защитниците на биомаркерната диагностика, (ако мога по този начин да се изразя), не упорстват единствено тя да бъде безвъзмездна за пациентите, а да бъде плащана от НЗОК и безвъзмездна за пациентите, но за сметка на лекарите и медицинските сестри. И в тази част Българският лекарски съюз е срещу. 

Подчертавам още веднъж – не сме срещу биомаркерната диагностика да е включена в здравноосигурителните заплащания в бюджета на НЗОК, само че това не може да е за сметка на парите на българските лекари и медицинските сестри. И без това на всички е ясно, че парите не доближават, изключително в частта за болнична помощ. Знаем и какъв брой доста се чака за проучвания в извънболничната помощ, както и какъв брой доста проучвания, също значими за пациентите, не са включени в МДД и не се заплащат от Касата. Знаем и какъв брой мъчно към този момент се намират общопрактикуващи лекари в обособени райони на страната, а даже и в София, какъв брой по-малко експерти желаят да работят с Касата, и в случай че годишно не усилваме цените на техните действия и труд, те ще стават все по-малко и на пациентите ще им се постанова да заплащат даже и обзор при експерт.

Темата с биомаркерите е една нечиста сделка на избрани хора със страданието и болката на пациентите с онкологични болести. Този въпрос можеше да бъде решен оптимално бързо с тази част от парите, за които Българският лекарски съюз не договаря.

Въпреки това се наехте да разработите амбулаторна процедура за възнаграждение на биомаркерите. Как ще бъде осъществена тя?

Ние продължаваме да твърдим, че това е неправилният способ. Процедурата, която ще бъде създадена, ще бъде извънредно рестриктивна и ще бъде с тъкмо избрани параметри.

Отново споделям – не й е мястото в медицинските действия, тъй като безусловно ще „ изяде “ парите, с които се обезпечават възнагражденията и на лекари, и на медицинските сестри в цялата страна, чието възнаграждение така и така тук-там е мизерно и сътрудниците излизат на митинги.

Мисля, че е извънредно време обърнем малко внимание и на лекарите, на медицинските сестри и останалия личен състав. В противоположен случай скоро няма да има кой да работи и кой да лекува, няма да има кой да се грижи за болните. Макар че имам чувството, че някои хора считат, че България може да се трансформира просто в една аптека за разпределяне на медикаменти. Не мисля обаче, че това е в полза на пациентите.

Стигаме до това, че парите за опазване на здравето са извънредно стеснен запас, който не е задоволителен да подсигури потребностите в системата. Това по какъв начин може да бъде променено?

Няма да спра да дублирам, че когато се приказва за сегашната система на опазване на здравето, би трябвало да си припомняме старта й – когато беше признат Законът за здравното обезпечаване, когато стартира събирането на здравните осигурителни вноски и когато стартира да действа НЗОК.

Тогава, преди повече от 25 години, четвърт век, на старта на тази промяна беше заложен екшън проект, в който беше записано, че във всяка последваща година с навлизането на нови действия за възнаграждение от НЗОК здравноосигурителната вноска ще нараства, започвайки от 6%.

Според проекта, когато НЗОК доближи 100% възнаграждение на всички действия в опазването на здравето, тогава здравноосигурителната вноска би трябвало да е достигнала 12%. Какво действително обаче се случи през годините? Касата на практика обхвана 100% от всички действия, покриват се даже несвойствени такива. Всички те се заплащат от здравноосигурителните заплащания, само че здравноосигурителната вноска към момента е 8%. И това не е всичко: една огромна част от вноските – на държавните чиновници, на децата, на пенсионерите – се заплащат от страната. Към днешна дата у нас се  ползва един килнат здравноосигурителен модел.

Имаме и значителен % здравнонеосигурени. Някои от тях, когато им се наложи да употребяват здравна здравна помощ, заплащат вноските си 5 години обратно и получават голям размер действия, т.е. за тях се харчи голям запас.

В момента имаме една осакатена и изкривена от първичния си план здравноосигурителна система.
Източник: zdrave.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР