Д-р Маджаров: Ефективна форма на контрол е ако пациентът верифицира плащанията от НЗОК
Със зам.-председателя на БЛС доктор Иван Маджаров беседваме за плана на бюджет на НЗОК за 2025 година и противоречивите текстове в него.
Д-р Маджаров, по какъв начин ще коментирате оферти в плана за бюджет на НЗОК механизъм за надзор на болничните финанси?
Това мога да го разясня единствено като иновация в работата на Касата с въображаемата цел за удържане на макрорамката на бюджета. Учудва ме обаче за какво се отнася единствено за едно само перо. НЗОК заплаща със здравноосигурителните вноски и медикаменти, и медицински произведения, и първична, и профилирана здравна помощ, за какво залагат този механизъм единствено за лечебните заведения? Миналата година бяхме очевидци, че на практика всички тези звена приключиха годината с преразход. Би било разумно, в случай че оттук насетне Здравноосигурителната каса ще ползва модел на финансиране, съгласно който при превишаване на средствата по даден ред ще закупува дейностите на по-ниски цени, това да се отнася за всички. Тогава бихме могли дружно всички организации и договорни сътрудници на Касата да разсъждаваме дали това е разумно държание. При състояние обаче, че Здравната каса го предлага единствено в един бранш, това не може да буди нищо друго с изключение на неразбиране. Мисля, че народните представители, в случай че имат разсъдък и трезва преценка, ще отхвърлят този текст още при първичното разглеждане на плана. Такава мярка от една страна е дискриминационна, а въпреки това не може да извърши задачата си за ограничение на потреблението, тъй като единственото, което предлага, е да се понижат средствата за доставчиците на здравни услуги.
От Касата прецизират, че този механизъм ще компенсира неналичието на предели за болничната помощ, а при лекарствените артикули има настоящ механизъм и е редно подобен да бъде въведен и за лечебните заведения.
Всъщност казаното за механизма за медикаменти не е правилно, тъй като всяка година виждаме, че Касата заплаща по това перо повече средства от плануваните. Ако беше правилно, че промишлеността връща всички надвишения, би трябвало касовият доклад да е еднакъв на средствата, гласувани от Народното събрание в бюджета. Този механизъм е единствено едно опрощение. Фармаиндустрията връща единствено толкоз, колкото Касата не е имала опция да заплати в допълнение с надсъбраните средства, а друга част се залагат в идващия бюджет. По същата логичност би трябвало да има сходен механизъм и за лечебните заведения, като средствата ще остават дължими, само че ще бъдат залагани в бюджетите за идващите години, т.е. да демонстрират ясно дефицита на средства за болнична помощ, както е при медикаментите.
Ако обаче въведем механизма, който желаят да се приложи в болнична помощ, за медикаментите, тогава няма да има потребност никой нищо да връща. Просто от един миг нататък единствено медикаментите, които заплаща Касата, ще бъдат по-евтини, само че това няма да се отрази на цените им на свободния пазар.
Прави усещане, че в плана на бюджет на НЗОК се предлага възнаграждение на нови действия, а въпреки това – понижаване на цените на клиничните пътеки. От къде, съгласно Вас, идва несъгласието?
Да, това е несъгласието, което се вижда на пръв взор в плана. От една страна има паника за дефицит на средства – ясно е, че няма да стигнат парите, съпоставено с надвишенията, които предходната година имаха всички браншове, а въпреки това ни оферират, очевидно под лобистки напън, нови медикаменти, нови произведения и нови действия като биомаркерното тестване. Странно е, че биомаркерите още веднъж са заложени, макар че имахме взаимна среща с представителите на промишлеността и управлението на Касата, на която беше конкретизирано, че този въпрос не е дневен ред. Самата промишленост се отхвърли от това, а на фона на това от Касата оферират нова активност – амбулаторна процедура, в която да се контракти същинската цена на здравното проучване, което да е част от болничната помощ. В същото време се предлага да бъде записано, че ще бъдат понижени цените на медицинските действия в лечебните заведения. От НЗОК не помнят, че Законът за здравното обезпечаване ги задължава и тях, освен нас, да изискват от лечебните заведения да подсигуряват минимални хонорари. Това е оксиморон като „ дървено желязо “, няма по какъв начин да се случи от една страна да намаляваш цени, а от друга да искаш заплатите на личния състав да бъдат обезпечени.
В плана на бюджет на Касата, препоръчан от служебното държавно управление, бяха заложени 2,3 млн. хоспитализации. В настоящия план те са понижени на 2,1 млн. Вие постоянно сте упорствали броят на хоспитализациите да бъде по-малък. Сегашното предложение дава отговор ли на вижданията ви?
Да, постоянно сме упорствали при изчислението на разноските с наличните пари, които Народното събрание е дал своя вот, да бъдат планувани по-малък брой хоспитализации, с цел да може да изчислим по-добра цена на единица здравна активност – клинична пътека или амбулаторна процедура. Това беше ясно, че е обезпечено, тъй като лечебните заведения получаваха не бройки, а действителни суми. Беше ясно, че в границите на съществуващите тогава бюджети, лечебните заведения няма да могат да ги надвишават. Към сегашния миг не излиза наяве за какво се предлага този брой. Намаляването на цените пази единствено макрорамката на бюджета, само че не се отразява на броя на хоспитализациите.
Какво е вашето предложение за надзор на болничната помощ при липса на предели?
Всяка здравна активност, декларирана за заплащане от Касата, би трябвало да бъде верифицирана от пациента. Това е минимумът, който се изисква от една финансова институция. На този принцип работят и банките и не разбирам за какво продължава несъгласието да бъде въведено и за НЗОК.
Не е задоволително пациентът да бъде осведомен, нужно е той да удостовери, да има удостоверение от негова страна, с цел да бъде заплатено за осъществената за него активност на оповестената му цена. И известяването, и потвърждаването, валидирането от пациента има своята роля, само че дружно те имат функционалността на прелиминарен надзор.
Д-р Маджаров, по какъв начин ще коментирате оферти в плана за бюджет на НЗОК механизъм за надзор на болничните финанси?
Това мога да го разясня единствено като иновация в работата на Касата с въображаемата цел за удържане на макрорамката на бюджета. Учудва ме обаче за какво се отнася единствено за едно само перо. НЗОК заплаща със здравноосигурителните вноски и медикаменти, и медицински произведения, и първична, и профилирана здравна помощ, за какво залагат този механизъм единствено за лечебните заведения? Миналата година бяхме очевидци, че на практика всички тези звена приключиха годината с преразход. Би било разумно, в случай че оттук насетне Здравноосигурителната каса ще ползва модел на финансиране, съгласно който при превишаване на средствата по даден ред ще закупува дейностите на по-ниски цени, това да се отнася за всички. Тогава бихме могли дружно всички организации и договорни сътрудници на Касата да разсъждаваме дали това е разумно държание. При състояние обаче, че Здравната каса го предлага единствено в един бранш, това не може да буди нищо друго с изключение на неразбиране. Мисля, че народните представители, в случай че имат разсъдък и трезва преценка, ще отхвърлят този текст още при първичното разглеждане на плана. Такава мярка от една страна е дискриминационна, а въпреки това не може да извърши задачата си за ограничение на потреблението, тъй като единственото, което предлага, е да се понижат средствата за доставчиците на здравни услуги.
От Касата прецизират, че този механизъм ще компенсира неналичието на предели за болничната помощ, а при лекарствените артикули има настоящ механизъм и е редно подобен да бъде въведен и за лечебните заведения.
Всъщност казаното за механизма за медикаменти не е правилно, тъй като всяка година виждаме, че Касата заплаща по това перо повече средства от плануваните. Ако беше правилно, че промишлеността връща всички надвишения, би трябвало касовият доклад да е еднакъв на средствата, гласувани от Народното събрание в бюджета. Този механизъм е единствено едно опрощение. Фармаиндустрията връща единствено толкоз, колкото Касата не е имала опция да заплати в допълнение с надсъбраните средства, а друга част се залагат в идващия бюджет. По същата логичност би трябвало да има сходен механизъм и за лечебните заведения, като средствата ще остават дължими, само че ще бъдат залагани в бюджетите за идващите години, т.е. да демонстрират ясно дефицита на средства за болнична помощ, както е при медикаментите.
Ако обаче въведем механизма, който желаят да се приложи в болнична помощ, за медикаментите, тогава няма да има потребност никой нищо да връща. Просто от един миг нататък единствено медикаментите, които заплаща Касата, ще бъдат по-евтини, само че това няма да се отрази на цените им на свободния пазар.
Прави усещане, че в плана на бюджет на НЗОК се предлага възнаграждение на нови действия, а въпреки това – понижаване на цените на клиничните пътеки. От къде, съгласно Вас, идва несъгласието?
Да, това е несъгласието, което се вижда на пръв взор в плана. От една страна има паника за дефицит на средства – ясно е, че няма да стигнат парите, съпоставено с надвишенията, които предходната година имаха всички браншове, а въпреки това ни оферират, очевидно под лобистки напън, нови медикаменти, нови произведения и нови действия като биомаркерното тестване. Странно е, че биомаркерите още веднъж са заложени, макар че имахме взаимна среща с представителите на промишлеността и управлението на Касата, на която беше конкретизирано, че този въпрос не е дневен ред. Самата промишленост се отхвърли от това, а на фона на това от Касата оферират нова активност – амбулаторна процедура, в която да се контракти същинската цена на здравното проучване, което да е част от болничната помощ. В същото време се предлага да бъде записано, че ще бъдат понижени цените на медицинските действия в лечебните заведения. От НЗОК не помнят, че Законът за здравното обезпечаване ги задължава и тях, освен нас, да изискват от лечебните заведения да подсигуряват минимални хонорари. Това е оксиморон като „ дървено желязо “, няма по какъв начин да се случи от една страна да намаляваш цени, а от друга да искаш заплатите на личния състав да бъдат обезпечени.
В плана на бюджет на Касата, препоръчан от служебното държавно управление, бяха заложени 2,3 млн. хоспитализации. В настоящия план те са понижени на 2,1 млн. Вие постоянно сте упорствали броят на хоспитализациите да бъде по-малък. Сегашното предложение дава отговор ли на вижданията ви?
Да, постоянно сме упорствали при изчислението на разноските с наличните пари, които Народното събрание е дал своя вот, да бъдат планувани по-малък брой хоспитализации, с цел да може да изчислим по-добра цена на единица здравна активност – клинична пътека или амбулаторна процедура. Това беше ясно, че е обезпечено, тъй като лечебните заведения получаваха не бройки, а действителни суми. Беше ясно, че в границите на съществуващите тогава бюджети, лечебните заведения няма да могат да ги надвишават. Към сегашния миг не излиза наяве за какво се предлага този брой. Намаляването на цените пази единствено макрорамката на бюджета, само че не се отразява на броя на хоспитализациите.
Какво е вашето предложение за надзор на болничната помощ при липса на предели?
Всяка здравна активност, декларирана за заплащане от Касата, би трябвало да бъде верифицирана от пациента. Това е минимумът, който се изисква от една финансова институция. На този принцип работят и банките и не разбирам за какво продължава несъгласието да бъде въведено и за НЗОК.
Не е задоволително пациентът да бъде осведомен, нужно е той да удостовери, да има удостоверение от негова страна, с цел да бъде заплатено за осъществената за него активност на оповестената му цена. И известяването, и потвърждаването, валидирането от пациента има своята роля, само че дружно те имат функционалността на прелиминарен надзор.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ