Учени пресъздадоха главата на най-голямата буболечка, пълзяла някога по Земята
Със своите телесни характерности най-голямата буболечка, живяла в миналото, е била задоволително ужасяваща, само че учените от дълго време желаят да добият визия по какъв начин изглеждала и главата на изчезналия античен звяр, съобщи Асошиейтед прес.
Причината е, че доста от вкаменелостите на тези същества са безглави черупки, останали от линеенето им. Страховитите създания са се измъквали от екзоскелетите си през отвора на главата, до момента в който са ставали все по-големи - с дължина до 2,6 метра и тегло над 50 кг.
Сега учени са създали фотографски портрет на античното творение, откакто са изследвали вкаменелости на млади екземпляри.
Според новите проучвания, оповестени в сп. Science Advances, горната част на гигантската буболечка е наподобявала кръгла луковица с две къси камбановидни антени, две изпъкнали очи като на рак и много дребна уста, пригодена за мелене на листа и кора.
Наречени Arthropleura, античните създания са спадали към групата на членестоногите, която включва раци, паяци и инсекти. Характеристиките им са като на актуалните стоножки и многоножки.
" Открихме, че античното творение има тяло на многоножка, само че глава на стоножка ", споделя съавторът на проучването и палеобиолог Микаел Леритие от университета " Клод Бернар Лион " във Вилюрбан, Франция.
Най-големите Arthropleura може би са били най-големите буболечки, които са живели в миналото, макар че към момента се водят разногласия. Възможно е те да са на второ място след изчезналия великански морски скорпион.
Изследователи в Европа и Северна Америка събират фрагменти и отпечатъци от големите буболечки от края на 19-и век. " От доста от дълго време желаеме да забележим по какъв начин наподобява главата на това животно ", споделя Джеймс Ламсдел, палеобиолог от университета на Западна Вирджиния, който не е взел участие в проучването.
За да основат модел на главата, откривателите първо са употребявали компютърна томография, с цел да проучат вкаменелости на изцяло непокътнати млади екземпляри, запечатали се в скали, открити във френско находище на въглища през 80-те години на предишния век.
Тази техника е разрешила на учените да прегледат скрити елементи, като елементи от главата, които към момента са вградени в скалата, без да повреждат вкаменелостите, изяснява Ламсдел.
" Когато отчупвате скалата, не знаете каква част от деликатната вкаменелост може да бъде изгубена или развалена ", споделя той.
Фосилите на млади екземпляри са с размери едвам към 6 сантиметра и е допустимо да са от тип Arthropleura, който не е достигал до големи размери. Дори и да е по този начин, откривателите считат, че те са задоволително близки роднини, с цел да дадат визия по какъв начин са изглеждали възрастните - без значение дали са били великански или с по-малко кошмарни размери, когато са живели преди 300 милиона години, предават от Българска телеграфна агенция.
