Пъпната връв, свързваща Париж и бившите колонии, се къса
Със своите големи ресурси от желязна руда и други жизненоважни минерални запаси новият самостоятелен Габон е перлата в короната на някогашните френски колонии и Дьо Гол желае да отбрани ползите на Франция.
Близо 60 години по-късно в Габон се извърши нов прелом, само че този път няма да има френска конница на помощ, защото Франция се помирява с това, че още един непосредствен съдружник е попаднал под военно ръководство, което съгласно анализаторите е знак за отслабващо френско въздействие.
След президентските избори, белязани от нередности и прекъсване на интернет, Габон стана очевидец на неочакван процес на събитията. Военни офицери нахлуха в сряда в държавната телевизия на и обявиха, че в този момент те са на власт, анулирайки резултатите.
По улиците на столицата Либревил отекнаха изстрели, когато армията разгласи края на пет десетилетия ръководство на семейство Бонго. По-късно по улиците се разнесоха възгласи на наслада и забавление, до момента в който габонците честваха края на династията, която обогати доста семейство Бонго за сметка на жителите.
По-късно хунтата разгласи, че военачалник Брис Олигуи Нгуема, за който се твърди, че е братовчед на Бонго, ще извършва функционалностите на временен водач и че управляващите ще проверяват обвиняванията против сина на президента - Нуредин Бонго Валентин, който беше задържан дружно с още шест души за " държавна измяна ".
Подкрепа на " демократични диктатори "
Макар че интернационалната общественост осъди преврата в Габон, той не бе подложен на същата гневна рецензия като преврата в Нигер предишния месец. Анализаторите настояват, че времето на Бонго е изтекло.
" Габонците просто желаят да сложат завършек на ръководството на една династия, която за пет десетилетия не е подобрила икономическите им условия. Те направиха това посредством вота, само че бяха подведени ", споделя Олуволе Оджевале от Института за проучване на сигурността.
Поразен от инсулт през 2018 година, Бонго беше изправен пред предходен опит за прелом през 2019 година, който той потуши съвсем незабавно, и мнозина смятаха, че живее назаем.
Френският министър-председател Елизабет Борн съобщи, че Франция следи преврата в Габон " с най-голямо внимание ".
Той съставлява предизвикателство за Франция. Досега осем някогашни френски колонии в Западна и Централна Африка паднаха под властта на военни управници единствено за три години, като всяка от тях беше съпроводена с вълна от антифренски настроения.
Мали да вземем за пример прогони френските войски и прекъсна дипломатическите си връзки с Франция. Освен това Мали промени формалния си език от френски в интерес на малийските национални езици, в Сенегал също бяха атакувани френските бизнес ползи.
Крис Огунмодеде, анализатор по въпросите на външните работи, който живее в Дакар, Сенегал, съобщи пред Си Ен Ен: " Френската политика не е известна. Има митинги и хората атакуват френския бизнес, който за доста хора тук съставлява френски неоколониализъм. "
В Нигер на френския дипломат е подредено да напусне страната, само че той остава на мястото си, защото Франция декларира, че не признава властта на пучистите. Големи тълпи в поддръжка на превратаджиите се събраха в неделя край френската военна база в Ниамей, като стачкуващите издигнаха плакати с искане за евакуиране на френските войски.
Развиващият се политически пейзаж разкри уязвимостта на системите за ръководство, които в началото са били основани от колониалните сили.
" Системите на ръководство, които някогашните френски колонии имат и които са били наложени от Париж, към този момент не са подобаващи за задачата. В страна като Габон... едно семейство ръководи от към 50 години, това в действителност не е държавно управление, а царство и те не са изключение ", споделя Огунмодеде.
Този феномен не се лимитира единствено с Габон, а намира отзив в цяла Централна Африка, където страни като Конго и Екваториална Гвинея имат самотни водачи, които ръководят повече от четири десетилетия. В Камерун Пол Бия, който е на 90 години, е президент от 1982 година и прекарва времето си сред Франция и Швейцария, като съвсем не стои в Камерун - страната, която би трябвало да ръководи.
Въпреки това западните водачи и по-специално Франция си затварят очите за него и други като него.
Както споделя Огунмодеде: " Събитията в Габон, които се случват след преврата в Нигер, хвърлят още един прожектор върху нефункционалните връзки на Франция с някогашните ѝ колонии в Африка и нездравословните способи, по които западната поддръжка за автократите на континента е също толкоз нездравословна за демократичното ръководство, колкото и военните преврати, на които те настояват, че се опълчват. "
Тази смяна в африканското политическо схващане, значително обусловена от младежката демографска група на континента, подтиква антифренските настроения.
Средната възраст от 20 години в цяла Африка акцентира копнежа за смяна измежду младото население, което го кара да търси разнородни партньорства оттатък историческите връзки с Франция.
" Те не изпитват никаква обвързаност към Франция... както техните родители, баби и дядовци. Те не имат вяра, че Франция би трябвало да има право на завръщане в техните страни и желаят голям брой сътрудници, а освен Франция ", споделя Огунмодеде.
Някои от тези сътрудници включват Русия, която желае да разшири връзките си на континента и където някои считат, че тя надхитря Съединени американски щати, защото някои африкански водачи от ден на ден одобряват Кремъл.
Други се стремят да преодолеят и езиковите бариери. Например Общността на нациите, политическа група от 54 държави-членки, неотдавна одобри в редиците си Габон и Того - стъпка, която алармира за възходящо предпочитание за асоцииране с англоговорящи страни.
Сложни взаимоотношения
Ролята на Франция в Африка е претърпяла огромни промени, само че има хора, които настояват, че Франция в никакъв случай не е напускала някогашните си колонии.
" Съществува чувството, че макар че Франция е предоставила самостоятелност... те към момента са свързани с пъпна шнур с Франция. Съществува мнение, че нищо не се случва във франкофонските страни без безмълвното утвърждение на Франция ", споделя Олуволе Оджевале.
Продължаващата смяна в динамичността на властта разкрива и сложността на връзките на Франция с нейните някогашни колонии.
Практиката на " франсафрика " - термин, употребен за изложение на продължаващите неоколониални връзки сред Франция и нейните някогашни колонии, затвърждава изказванията за френски надзор върху делата на африканските страни.
" Франсафрика " е средство на Франция да резервира неоколониалното си въздействие в някогашните си колонии и интелектуалната рамка, която е в основата му ", споделя Огунмодеде.
Например малко неща са предизвиквали повече разногласия от централноафриканския франк или CFA - валута, употребена от 14 страни в Западна и Централна Африка, в това число Нигер и Габон.
Страните, които употребяват централноафриканския франк, са задължени да съхраняват 50% от валутните си запаси в Банката на Франция, а валутата е обвързана с еврото. За доста африканци тези наложителни депозити се възприемат като излишък от колониалното данъчно облагане.
Макар Париж да твърди, че системата предизвиква икономическата непоклатимост, други настояват, че тя разрешава на Франция да упражнява надзор върху стопанската система на страните, които я употребяват, и да се обогатява с африканското благосъстояние.
Сенегалският икономист Ндонго Самба Сила приканва за унищожаване на CFA франка.
" За тези, които се надяват да изнасят конкурентни артикули, да получат налични заеми, да работят за интеграцията на континенталната търговия или да се борят за Африка, свободна от империалистически надзор, CFA франкът е анахронизъм, изискващ проведено и методично унищожаване ", споделя той в изявление за 2019 година
Франция също по този начин поддържа военни елементи в доста от някогашните си колонии и участваше в огромната интервенция " Бархан " в Нигер.
Президентът Еманюел Макрон също по този начин неотдавна премисли новата политика на Франция за Африка и съобщи, че военните ѝ бази към този момент ще се ръководят взаимно с страните.
Иронията е, че при Макрон Франция в никакъв случай не е била по-склонна да се опълчва непосредствено на рецензиите, отправяни към държанието на страната на континента, и работи интензивно за преформулиране на връзките с Африка.
Макрон, който е прекарал известно време в Нигерия като младеж, усили помощта, предоставяна на Африка, инициира репатрирането на културни артефакти, взети по време на колониални спорове, и разшири обсега си оттатък обичайните държавни връзки, с цел да притегли по-младите генерации и гражданското общество.
В края на неотдавнашната си обиколка в Африка през март Макрон се стремеше да промени имиджа на Франция, като акцентира, че желае да работи с Африка при равни условия. " Искаме да бъдем дълготрайни сътрудници ", сподели той. " Африка е спектакъл на конкуренцията. Тя би трябвало да се реализира в обективни рамки... Ние имаме своята роля, нито повече, нито по-малко ".
Близо 60 години по-късно в Габон се извърши нов прелом, само че този път няма да има френска конница на помощ, защото Франция се помирява с това, че още един непосредствен съдружник е попаднал под военно ръководство, което съгласно анализаторите е знак за отслабващо френско въздействие.
След президентските избори, белязани от нередности и прекъсване на интернет, Габон стана очевидец на неочакван процес на събитията. Военни офицери нахлуха в сряда в държавната телевизия на и обявиха, че в този момент те са на власт, анулирайки резултатите.
По улиците на столицата Либревил отекнаха изстрели, когато армията разгласи края на пет десетилетия ръководство на семейство Бонго. По-късно по улиците се разнесоха възгласи на наслада и забавление, до момента в който габонците честваха края на династията, която обогати доста семейство Бонго за сметка на жителите.
По-късно хунтата разгласи, че военачалник Брис Олигуи Нгуема, за който се твърди, че е братовчед на Бонго, ще извършва функционалностите на временен водач и че управляващите ще проверяват обвиняванията против сина на президента - Нуредин Бонго Валентин, който беше задържан дружно с още шест души за " държавна измяна ".
Подкрепа на " демократични диктатори "
Макар че интернационалната общественост осъди преврата в Габон, той не бе подложен на същата гневна рецензия като преврата в Нигер предишния месец. Анализаторите настояват, че времето на Бонго е изтекло.
" Габонците просто желаят да сложат завършек на ръководството на една династия, която за пет десетилетия не е подобрила икономическите им условия. Те направиха това посредством вота, само че бяха подведени ", споделя Олуволе Оджевале от Института за проучване на сигурността.
Поразен от инсулт през 2018 година, Бонго беше изправен пред предходен опит за прелом през 2019 година, който той потуши съвсем незабавно, и мнозина смятаха, че живее назаем.
Френският министър-председател Елизабет Борн съобщи, че Франция следи преврата в Габон " с най-голямо внимание ".
Той съставлява предизвикателство за Франция. Досега осем някогашни френски колонии в Западна и Централна Африка паднаха под властта на военни управници единствено за три години, като всяка от тях беше съпроводена с вълна от антифренски настроения.
Мали да вземем за пример прогони френските войски и прекъсна дипломатическите си връзки с Франция. Освен това Мали промени формалния си език от френски в интерес на малийските национални езици, в Сенегал също бяха атакувани френските бизнес ползи.
Крис Огунмодеде, анализатор по въпросите на външните работи, който живее в Дакар, Сенегал, съобщи пред Си Ен Ен: " Френската политика не е известна. Има митинги и хората атакуват френския бизнес, който за доста хора тук съставлява френски неоколониализъм. "
В Нигер на френския дипломат е подредено да напусне страната, само че той остава на мястото си, защото Франция декларира, че не признава властта на пучистите. Големи тълпи в поддръжка на превратаджиите се събраха в неделя край френската военна база в Ниамей, като стачкуващите издигнаха плакати с искане за евакуиране на френските войски.
Развиващият се политически пейзаж разкри уязвимостта на системите за ръководство, които в началото са били основани от колониалните сили.
" Системите на ръководство, които някогашните френски колонии имат и които са били наложени от Париж, към този момент не са подобаващи за задачата. В страна като Габон... едно семейство ръководи от към 50 години, това в действителност не е държавно управление, а царство и те не са изключение ", споделя Огунмодеде.
Този феномен не се лимитира единствено с Габон, а намира отзив в цяла Централна Африка, където страни като Конго и Екваториална Гвинея имат самотни водачи, които ръководят повече от четири десетилетия. В Камерун Пол Бия, който е на 90 години, е президент от 1982 година и прекарва времето си сред Франция и Швейцария, като съвсем не стои в Камерун - страната, която би трябвало да ръководи.
Въпреки това западните водачи и по-специално Франция си затварят очите за него и други като него.
Както споделя Огунмодеде: " Събитията в Габон, които се случват след преврата в Нигер, хвърлят още един прожектор върху нефункционалните връзки на Франция с някогашните ѝ колонии в Африка и нездравословните способи, по които западната поддръжка за автократите на континента е също толкоз нездравословна за демократичното ръководство, колкото и военните преврати, на които те настояват, че се опълчват. "
Тази смяна в африканското политическо схващане, значително обусловена от младежката демографска група на континента, подтиква антифренските настроения.
Средната възраст от 20 години в цяла Африка акцентира копнежа за смяна измежду младото население, което го кара да търси разнородни партньорства оттатък историческите връзки с Франция.
" Те не изпитват никаква обвързаност към Франция... както техните родители, баби и дядовци. Те не имат вяра, че Франция би трябвало да има право на завръщане в техните страни и желаят голям брой сътрудници, а освен Франция ", споделя Огунмодеде.
Някои от тези сътрудници включват Русия, която желае да разшири връзките си на континента и където някои считат, че тя надхитря Съединени американски щати, защото някои африкански водачи от ден на ден одобряват Кремъл.
Други се стремят да преодолеят и езиковите бариери. Например Общността на нациите, политическа група от 54 държави-членки, неотдавна одобри в редиците си Габон и Того - стъпка, която алармира за възходящо предпочитание за асоцииране с англоговорящи страни.
Сложни взаимоотношения
Ролята на Франция в Африка е претърпяла огромни промени, само че има хора, които настояват, че Франция в никакъв случай не е напускала някогашните си колонии.
" Съществува чувството, че макар че Франция е предоставила самостоятелност... те към момента са свързани с пъпна шнур с Франция. Съществува мнение, че нищо не се случва във франкофонските страни без безмълвното утвърждение на Франция ", споделя Олуволе Оджевале.
Продължаващата смяна в динамичността на властта разкрива и сложността на връзките на Франция с нейните някогашни колонии.
Практиката на " франсафрика " - термин, употребен за изложение на продължаващите неоколониални връзки сред Франция и нейните някогашни колонии, затвърждава изказванията за френски надзор върху делата на африканските страни.
" Франсафрика " е средство на Франция да резервира неоколониалното си въздействие в някогашните си колонии и интелектуалната рамка, която е в основата му ", споделя Огунмодеде.
Например малко неща са предизвиквали повече разногласия от централноафриканския франк или CFA - валута, употребена от 14 страни в Западна и Централна Африка, в това число Нигер и Габон.
Страните, които употребяват централноафриканския франк, са задължени да съхраняват 50% от валутните си запаси в Банката на Франция, а валутата е обвързана с еврото. За доста африканци тези наложителни депозити се възприемат като излишък от колониалното данъчно облагане.
Макар Париж да твърди, че системата предизвиква икономическата непоклатимост, други настояват, че тя разрешава на Франция да упражнява надзор върху стопанската система на страните, които я употребяват, и да се обогатява с африканското благосъстояние.
Сенегалският икономист Ндонго Самба Сила приканва за унищожаване на CFA франка.
" За тези, които се надяват да изнасят конкурентни артикули, да получат налични заеми, да работят за интеграцията на континенталната търговия или да се борят за Африка, свободна от империалистически надзор, CFA франкът е анахронизъм, изискващ проведено и методично унищожаване ", споделя той в изявление за 2019 година
Франция също по този начин поддържа военни елементи в доста от някогашните си колонии и участваше в огромната интервенция " Бархан " в Нигер.
Президентът Еманюел Макрон също по този начин неотдавна премисли новата политика на Франция за Африка и съобщи, че военните ѝ бази към този момент ще се ръководят взаимно с страните.
Иронията е, че при Макрон Франция в никакъв случай не е била по-склонна да се опълчва непосредствено на рецензиите, отправяни към държанието на страната на континента, и работи интензивно за преформулиране на връзките с Африка.
Макрон, който е прекарал известно време в Нигерия като младеж, усили помощта, предоставяна на Африка, инициира репатрирането на културни артефакти, взети по време на колониални спорове, и разшири обсега си оттатък обичайните държавни връзки, с цел да притегли по-младите генерации и гражданското общество.
В края на неотдавнашната си обиколка в Африка през март Макрон се стремеше да промени имиджа на Франция, като акцентира, че желае да работи с Африка при равни условия. " Искаме да бъдем дълготрайни сътрудници ", сподели той. " Африка е спектакъл на конкуренцията. Тя би трябвало да се реализира в обективни рамки... Ние имаме своята роля, нито повече, нито по-малко ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ