Човешката реч предизвиква по-голям страх в животните отколкото лъвският рев
Със своите лапи с остриета, ръководена от пулсираща маса от чисти мускули, остри очи, ловки рефлекси и смазващи челюсти, лъвовете сигурно не са див звяр, с който множеството животни имат интерес да си играят. Особено като се има поради, че те имат и интелигентността да ловуват на глутници, заяви „ Science alert ”.
" Лъвовете са най-големият колективен сухоземен див звяр на планетата и по тази причина би трябвало да са най-страшните ", декларира природозащитникът Майкъл Клинчи от Западния университет в Канада.
Но в над 10 000 записа на диви животни в африканската савана 95 % от следените типове реагират с доста по-голям смут на звука на напълно друг звяр. Това животно даже механически не е върхов див звяр. Това сме ние - хората.
" Страхът от хората е затвърден и необятно публикуван ", споделя Клинчи. " Съществува концепцията, че животните ще привикнат към хората, в случай че не бъдат ловувани. Но ние показахме, че това не е по този начин. "
В опитите си екологът от Западния университет Лиана Занет и сътрудниците ѝ пускат серия от вокали и звуци на животните на водопой в националния парк " Голям Крюгер " в Южна Африка и записват реакцията им.
Тази предпазена зона е дом на най-голямата останала популация от лъвове (Panthera leo) в света, тъй че останалите бозайници са наясно с заплахата, която съставляват тези хищници.
Изследователите излъчват звуци от човешки диалози на локални езици, в това число цонга, северно сото, британски и африканс, както и звуци от човешки лов, в това число лай на кучета и изстрели. Пускат и звуци на лъвове, които поддържат връзка между тях.
" Ключовото е, че лъвските вокали са с ръмжене, което прилича " диалог ", а не с плач един на различен ", изяснява Клинчи. " По този метод лъвските вокализации са директно сравними с тези на хората. "
Все отново не всички от участниците в опита правят оценка напъните на откривателите.
" Една вечер записът на лъва толкоз разгневи един слон, че той се нахвърли и просто разруши цялото нещо ", спомня си Занет, визирайки настройката на камерата.
Изглежда като обективен отговор!
Почти всички 19 типа бозайници, следени при опитите, са били два пъти по-склонни да изоставен водоемите, когато са чули диалог на хора спрямо лъвове или даже ловни звуци. Бозайниците включват носорози, слонове, жирафи, леопарди, хиени, зебри и бозайници, някои от които могат да съставляват заплаха сами по себе си.
" Най-голям боязън предизвикваше точно чуването на човешка вокализация ", написа екипът в публикацията си, " което допуска, че дивите животни разпознават хората като същинска заплаха, до момента в който обвързваните с тях разстройства, като лай на кучета, са по-малки заместители. "
Това не е добре за така и така намаляващите популации на доста саванни типове, в това число и на жирафите. Както сочат предходните проучвания на екипа, продължаването на страха единствено по себе си може да понижи популациите на хищните животни в продължение на генерации.
Биолозите, занимаващи се с запазване на природата, може би ще съумеят да употребяват това познание, с цел да оказват помощ и на тези типове. Чрез възпроизвеждане на човешки диалози в регионите с известно бракониерство в Южна Африка те се надяват да държат на безвредно разстояние застрашения южен бял носорог.
" Мисля, че разпространяването на страха измежду бозайниците в саваната е същинско доказателство за въздействието на индивида върху околната среда ", споделя Занет.
" Не единствено посредством загубата на местообитания, изменението на климата и изгубването на типове, което е значимо. Самото ни наличие в този пейзаж е задоволителен сигнал за заплаха, с цел да реагират те в действителност мощно. Те се опасяват до гибел от хората, доста повече от всеки различен див звяр "./БГНЕС
