Времеубежището, от което всички имахме нужда
Със своите фрагментирани, метафизични и меланхолични истории, преведени на над 25 езика, Георги Господинов от дълго време популяризира страната ни. Той обаче е освен най-превежданият актуален български създател - той е единственият български публицист, който може да се съизмерва със международната литература през днешния ден. И фактът, че завоюва Букър с романа си " Времеубежище ", го удостоверява недвусмислено.
Пореден мотив за българска горделивост
Георги Господинов е номиниран за влиятелна премия
" Честит празник, честито знамение на езика ", сподели на български Георги Господинов в навечерието на 24 май, до момента в който взимаше влиятелната си премия на церемонията в Лондон.
Георги Господинов продължи на британски, като благодари на уредниците, на преводача Анджела Родел, на своите читатели и на " Жанет-45 ", които издават книгата. Той назова " Времеубежище " по едно и също време " политическа и човешка книга ".
" Това е задълбочена работа, която изследва доста настоящ въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов съумява отлично да се оправи както с самостоятелните, по този начин и с груповите ориси, и точно този комплициран баланс сред интимното и универсалното ни убеди и докосна ", бяха думите на ръководителят на журито - френската писателка Лейла Слимани при награждаването.
Не можем, а и не желаеме, да скрием, че това голямо самопризнание и отличие на Георги Гоподинов, откровено ни зарадва и ни накара да изпитваме чистосърдечна горделивост. И то по този начин, като че ли интернационалното му самопризнание е наше персонално. Може би тъй като " Времеубежище " е измежду обичаните ни негови книги.
Романът споделя за клиника на предишното, която предлага пробно лекуване на Алцхаймер, само че в действителност дава спасение за тези, които не могат да одобряват сегашното. За да се задействат спомените на пациентите, тя пресъздава атмосферата на отминалите десетилетия до най-малкия подробност. Когато вестта се популяризира, здрави хора стартират да търсят леговище в клиниката, с цел да избягат от ужасите на актуалния живот.
Да, " Времеубежище " е мъчително настояща и безкомпромисно докосваща. Това е разказ, който вълнува. И не, тук не става дума за политическата част на книгата, защото " Времеубежище " предлага позиция към ориста на страни като България, които се оказват в сърцето на идеологическия спор сред Запада и комунистическия свят. Става дума за това по какъв начин Георги Господинов по извънредно човешки, само че и виртуозен метод напомня най-важните неща от живота.
Защото той знае по какъв начин да ни опише една история по този начин, че тя да ни удари в сърцето и по този начин трайно да се настани в съзнанието ни, че седмици наред да мислим за нея, да съпреживяваме, да разсъждаваме, да се връщаме, с цел да търсим още и още прикрит смисъл.
Да не загатваме, че това е толкоз неочакван пробив за нашия " дребен език " и изобщо тази част от континента, едва показана по принцип на интернационалния хартиен пазар.
" Времеубежище " в действителност съумя да го реализира немислимото, заради няколко аргументи. Tова е на единствено първа победа на Букър, само че и първата ни поява на тези награди изобщо.
И както написа поетът Иван Ланджев малко преди награждаването: " Сега ми се желае да се случи нещо напълно просто и естествено: тъкмо този триумф на български създател да разсъни достоверно възприятие на национална горделивост, тъкмо той да ни сплотява - вместо популистките викове на политическите опортюнисти. "
Георги Господинов направи най-хубавия подарък на България за 24 май
Едно в действителност огромно самопризнание, което получи " Времеубежище "
И " Времеубежище " реализира тъкмо това. Успя да ни сплоти. И в случай че една книга, в случай че един публицист, може да сплоти хората и да провокира подобен екстаз, значи в действителност ни чака ярко бъдеще. Или най-малко по този начин се надяваме.
Пореден мотив за българска горделивост
Георги Господинов е номиниран за влиятелна премия
" Честит празник, честито знамение на езика ", сподели на български Георги Господинов в навечерието на 24 май, до момента в който взимаше влиятелната си премия на церемонията в Лондон.
Георги Господинов продължи на британски, като благодари на уредниците, на преводача Анджела Родел, на своите читатели и на " Жанет-45 ", които издават книгата. Той назова " Времеубежище " по едно и също време " политическа и човешка книга ".
" Това е задълбочена работа, която изследва доста настоящ въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов съумява отлично да се оправи както с самостоятелните, по този начин и с груповите ориси, и точно този комплициран баланс сред интимното и универсалното ни убеди и докосна ", бяха думите на ръководителят на журито - френската писателка Лейла Слимани при награждаването.
Не можем, а и не желаеме, да скрием, че това голямо самопризнание и отличие на Георги Гоподинов, откровено ни зарадва и ни накара да изпитваме чистосърдечна горделивост. И то по този начин, като че ли интернационалното му самопризнание е наше персонално. Може би тъй като " Времеубежище " е измежду обичаните ни негови книги.
Романът споделя за клиника на предишното, която предлага пробно лекуване на Алцхаймер, само че в действителност дава спасение за тези, които не могат да одобряват сегашното. За да се задействат спомените на пациентите, тя пресъздава атмосферата на отминалите десетилетия до най-малкия подробност. Когато вестта се популяризира, здрави хора стартират да търсят леговище в клиниката, с цел да избягат от ужасите на актуалния живот.
Да, " Времеубежище " е мъчително настояща и безкомпромисно докосваща. Това е разказ, който вълнува. И не, тук не става дума за политическата част на книгата, защото " Времеубежище " предлага позиция към ориста на страни като България, които се оказват в сърцето на идеологическия спор сред Запада и комунистическия свят. Става дума за това по какъв начин Георги Господинов по извънредно човешки, само че и виртуозен метод напомня най-важните неща от живота.
Защото той знае по какъв начин да ни опише една история по този начин, че тя да ни удари в сърцето и по този начин трайно да се настани в съзнанието ни, че седмици наред да мислим за нея, да съпреживяваме, да разсъждаваме, да се връщаме, с цел да търсим още и още прикрит смисъл.
Да не загатваме, че това е толкоз неочакван пробив за нашия " дребен език " и изобщо тази част от континента, едва показана по принцип на интернационалния хартиен пазар.
" Времеубежище " в действителност съумя да го реализира немислимото, заради няколко аргументи. Tова е на единствено първа победа на Букър, само че и първата ни поява на тези награди изобщо.
И както написа поетът Иван Ланджев малко преди награждаването: " Сега ми се желае да се случи нещо напълно просто и естествено: тъкмо този триумф на български създател да разсъни достоверно възприятие на национална горделивост, тъкмо той да ни сплотява - вместо популистките викове на политическите опортюнисти. "
Георги Господинов направи най-хубавия подарък на България за 24 май
Едно в действителност огромно самопризнание, което получи " Времеубежище "
И " Времеубежище " реализира тъкмо това. Успя да ни сплоти. И в случай че една книга, в случай че един публицист, може да сплоти хората и да провокира подобен екстаз, значи в действителност ни чака ярко бъдеще. Или най-малко по този начин се надяваме.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ