Окончателно: убиецът от дискотека Соло ще излежава доживотен затвор
Със свое решение Върховен касационен съд постанови Илиян Тодоров да изтърпи присъда " пожизнен затвор ", като отхвърли настояването му делото против него да бъде обновено.
Както е известно, Илиян Тодоров е единственият обвиняем за убийството на младите мъже Кирил Въжаров и Васил Александров и намушквенето на трето момче на 18 април 2009 година пред столичната дискотека " Соло " - близо до Съдебната палата.
След като Софийският градски съд (съдия Румяна Ченалова) много изненадващо го оправдава през декември 2011 година, апелативната инстанция - САС отсъжда диаметрално противоположно: пожизнен затвор.
През далечната към този момент 2013 година Върховен касационен съд потвържава дефинитивно присъдата на апелацията.
Само че оправдаването на първа инстанция разрешава на Тодоров да изчезне.
През март 2023 година се разчува, че след години на интернационално търсене Тодоров е арестуван в столицата на Узбекистан - Ташкент при опит да напусне страната в посока Турция с подправени документи. Узбекистан ни го върна.
Това, което в действителност в този момент Тодоров искаше от висшите съдии, бе да се възобнови делото от етапа, от която е водено задочно, т.е. - откакто е липсващ.
Върховен касационен съд отхъврли молбата му. По време на втората инстанция допълнително от пет случая самият Тодоров обявявал - персонално или посредством юристите си, че не желае да се явява и не възразява делото да тече без него. Така не идва да чуе присъствено и доживотната си присъда на 2 април 2013 година от САС, както и след това не се явява пред Върховен касационен съд.
"... Сам умишлено е избрал да не взе участие при разглеждане на делото пред въззивната и пред касационната инстанция “, безапелационни са висшите съдии.
... Разпоредбата на... Наказателно-процесуален кодекс засяга право на задочно наказания да желае анулация на постановената във връзка с него присъда при обективно неведение за почналото против него наказателно произвеждане, което неведение не следва да се дължи на негово неточно процесуално държание.
Според висшите съдии откритите обстоятелства по нежеланието на наказания Тодоров да участва персонално и самичък да упражнява правото си на отбрана в процеса, както и откритото овакантяване на рамките на страната, откакто е бил осведомен за воденото против него наказателно произвеждане, свидетелстват, че Тодоров умишлено и по своя воля се е лишил от правото си да взе участие персонално в правосъдното произвеждане, пишат още през днешния ден от Върховен касационен съд.
Така на процедура в действие остава неоправдателната присъда, доказана от висшата инстанция през 2013 година
Ето и цялото известие на пресслужбата на Върховен касационен съд:
Илиян Тодоров ще изтърпява наказването „ пожизнен затвор “, откакто Върховен касационен съд остави без почитание настояването на наказания за обновяване на производството, станало обществено известно като делото „ Соло “
С Решение № 23/20.01.2025 година по наказателно дело № 681/2024 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без почитание настояването на наказания Илиян Тодоров за обновяване на наказателното произвеждане по н.о.х.д. № 1061/2010 година на Софийския градски съд и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция на съображение член 423, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по искане от наказания Илиян Тодоров за обновяване на воденото против него произвеждане и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, където е почнало задочното произвеждане, т. е. от въззивната инстанция.
С присъда от 09.12.2011 година на Софийския градски съд (СГС) Тодоров е приет за невиновен и оневинен по повдигнатото му обвиняване за осъществяването на ликвидиране по хулигански подбуди на две лица и опит за ликвидиране на трето лице, като опитът е останал незавършен по независещи от дееца аргументи.
С нова присъда от 02.04.2013 г. на Софийския апелативен съд (САС) първоинстанционната присъда е анулирана и Илиян Тодоров е приет за отговорен по повдигнатото му обвиняване за осъществяването на ликвидиране по хулигански подбуди на две лица и опит за ликвидиране на трето лице, като му е наложено наказването „ пожизнен затвор “. Уважени са отчасти предявените цивилен искове по делото.
С решение от 04.12.2013 г. по к.н.д. № 1479/2013 г. на Върховен касационен съд е оставена в действие присъдата на въззивния съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема настояването за обновяване за безпричинно. В претекстовете се показва, че наказаният Тодоров е взел персонално присъединяване при разглеждането на делото както в неговата досъдебна фаза, по този начин и в производството пред първата инстанция. Съдебното произвеждане пред първата инстанция е завършило на 09.12.2011 година с присъда от същата дата, като подсъдимият е участвал персонално при нейното постановяване.
Илиян Тодоров е бил свикан за първото съвещание пред въззивната инстанция с призовка, получена от майка му на 20.08.2012 година, със обвързване от нейна страна да му я съобщи. В първото правосъдно съвещание пред САС, извършено на 30.10.2012 година, неговият бранител е направил изказване, че Тодоров знае за датата на съвещанието, само че не желае да се явява пред съда. За идващото правосъдно съвещание на 04.12.2012 година Тодоров още веднъж е бил известен посредством бранителя си. В това правосъдно съвещание третият му бранител е декларирала пред съда, че персонално е уведомила Тодоров по телефона за съвещанието, само че той е декларирал, че не желае да се явява пред апелативната инстанция. За преведеното на 19.02.2013 година съвещание Илиян Тодоров е бил известен от своя бранител, а за съвещанието на 26.03.2013 г. персонално той е подал молба до съда, в която е отразил, че няма да се явява, че няма да дава пояснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово неявяване. За последното правосъдно съвещание пред САС, планувано за 02.04.2013 година, подсъдимият още веднъж не се явил, въпреки и да е бил известен от неговия бранител, като в това правосъдно съвещание е била прочетена и новата въззивна присъда. Разглеждането на делото пред Върховен касационен съд още веднъж е протекло в отсъствието на Тодоров, който не поискал да участва персонално.
„ При съществуването на тези в действителност данни по отношение на процесуалното държание на наказаното лице в хода на воденото против него наказателно произвеждане и настоящата все още на разглеждане на делото му процесуална уредба, не са налице предпоставките по член 423, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс за уважаване на настояването му за обновяване на делото на това съображение. Осъденият Тодоров персонално, по свое желае, откакто е взел участие в досъдебната фаза на производството, а по-късно и пред първата инстанция, е декларирал с нарочна молба, че не желае да взе участие в производството пред САС, няма да дава пояснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово неявяване и по този метод самичък умишлено е избрал да не взе участие при разглеждане на делото пред въззивната и пред касационната инстанция “, безапелационни са висшите съдии.
Тричленният състав на Върховен касационен съд разяснява, че възобновяването на наказателно дело, извършено в отсъствието на наказаното лице, е планувано като законова отплата на правото му за персонално присъединяване в процеса. Разпоредбата на член 423, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс засяга право на задочно наказания да желае анулация на постановената във връзка с него присъда при обективно неведение за почналото против него наказателно произвеждане, което неведение не следва да се дължи на негово неточно процесуално държание.
Според висшите съдии откритите обстоятелства по нежеланието на наказания Тодоров да участва персонално и самичък да упражнява правото си на отбрана в процеса, както и откритото овакантяване на рамките на страната, откакто е бил осведомен за воденото против него наказателно произвеждане, свидетелстват, че Тодоров умишлено и по своя воля се е лишил от правото си да взе участие персонално в правосъдното произвеждане по делото, заради което и не са налице законови учредения за компенсиране на правата му в процеса посредством обновяване на делото, което е било водено в негово неявяване.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Както е известно, Илиян Тодоров е единственият обвиняем за убийството на младите мъже Кирил Въжаров и Васил Александров и намушквенето на трето момче на 18 април 2009 година пред столичната дискотека " Соло " - близо до Съдебната палата.
След като Софийският градски съд (съдия Румяна Ченалова) много изненадващо го оправдава през декември 2011 година, апелативната инстанция - САС отсъжда диаметрално противоположно: пожизнен затвор.
През далечната към този момент 2013 година Върховен касационен съд потвържава дефинитивно присъдата на апелацията.
Само че оправдаването на първа инстанция разрешава на Тодоров да изчезне.
През март 2023 година се разчува, че след години на интернационално търсене Тодоров е арестуван в столицата на Узбекистан - Ташкент при опит да напусне страната в посока Турция с подправени документи. Узбекистан ни го върна.
Това, което в действителност в този момент Тодоров искаше от висшите съдии, бе да се възобнови делото от етапа, от която е водено задочно, т.е. - откакто е липсващ.
Върховен касационен съд отхъврли молбата му. По време на втората инстанция допълнително от пет случая самият Тодоров обявявал - персонално или посредством юристите си, че не желае да се явява и не възразява делото да тече без него. Така не идва да чуе присъствено и доживотната си присъда на 2 април 2013 година от САС, както и след това не се явява пред Върховен касационен съд.
"... Сам умишлено е избрал да не взе участие при разглеждане на делото пред въззивната и пред касационната инстанция “, безапелационни са висшите съдии.
... Разпоредбата на... Наказателно-процесуален кодекс засяга право на задочно наказания да желае анулация на постановената във връзка с него присъда при обективно неведение за почналото против него наказателно произвеждане, което неведение не следва да се дължи на негово неточно процесуално държание.
Според висшите съдии откритите обстоятелства по нежеланието на наказания Тодоров да участва персонално и самичък да упражнява правото си на отбрана в процеса, както и откритото овакантяване на рамките на страната, откакто е бил осведомен за воденото против него наказателно произвеждане, свидетелстват, че Тодоров умишлено и по своя воля се е лишил от правото си да взе участие персонално в правосъдното произвеждане, пишат още през днешния ден от Върховен касационен съд.
Така на процедура в действие остава неоправдателната присъда, доказана от висшата инстанция през 2013 година
Ето и цялото известие на пресслужбата на Върховен касационен съд:
Илиян Тодоров ще изтърпява наказването „ пожизнен затвор “, откакто Върховен касационен съд остави без почитание настояването на наказания за обновяване на производството, станало обществено известно като делото „ Соло “
С Решение № 23/20.01.2025 година по наказателно дело № 681/2024 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без почитание настояването на наказания Илиян Тодоров за обновяване на наказателното произвеждане по н.о.х.д. № 1061/2010 година на Софийския градски съд и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция на съображение член 423, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по искане от наказания Илиян Тодоров за обновяване на воденото против него произвеждане и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, където е почнало задочното произвеждане, т. е. от въззивната инстанция.
С присъда от 09.12.2011 година на Софийския градски съд (СГС) Тодоров е приет за невиновен и оневинен по повдигнатото му обвиняване за осъществяването на ликвидиране по хулигански подбуди на две лица и опит за ликвидиране на трето лице, като опитът е останал незавършен по независещи от дееца аргументи.
С нова присъда от 02.04.2013 г. на Софийския апелативен съд (САС) първоинстанционната присъда е анулирана и Илиян Тодоров е приет за отговорен по повдигнатото му обвиняване за осъществяването на ликвидиране по хулигански подбуди на две лица и опит за ликвидиране на трето лице, като му е наложено наказването „ пожизнен затвор “. Уважени са отчасти предявените цивилен искове по делото.
С решение от 04.12.2013 г. по к.н.д. № 1479/2013 г. на Върховен касационен съд е оставена в действие присъдата на въззивния съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема настояването за обновяване за безпричинно. В претекстовете се показва, че наказаният Тодоров е взел персонално присъединяване при разглеждането на делото както в неговата досъдебна фаза, по този начин и в производството пред първата инстанция. Съдебното произвеждане пред първата инстанция е завършило на 09.12.2011 година с присъда от същата дата, като подсъдимият е участвал персонално при нейното постановяване.
Илиян Тодоров е бил свикан за първото съвещание пред въззивната инстанция с призовка, получена от майка му на 20.08.2012 година, със обвързване от нейна страна да му я съобщи. В първото правосъдно съвещание пред САС, извършено на 30.10.2012 година, неговият бранител е направил изказване, че Тодоров знае за датата на съвещанието, само че не желае да се явява пред съда. За идващото правосъдно съвещание на 04.12.2012 година Тодоров още веднъж е бил известен посредством бранителя си. В това правосъдно съвещание третият му бранител е декларирала пред съда, че персонално е уведомила Тодоров по телефона за съвещанието, само че той е декларирал, че не желае да се явява пред апелативната инстанция. За преведеното на 19.02.2013 година съвещание Илиян Тодоров е бил известен от своя бранител, а за съвещанието на 26.03.2013 г. персонално той е подал молба до съда, в която е отразил, че няма да се явява, че няма да дава пояснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово неявяване. За последното правосъдно съвещание пред САС, планувано за 02.04.2013 година, подсъдимият още веднъж не се явил, въпреки и да е бил известен от неговия бранител, като в това правосъдно съвещание е била прочетена и новата въззивна присъда. Разглеждането на делото пред Върховен касационен съд още веднъж е протекло в отсъствието на Тодоров, който не поискал да участва персонално.
„ При съществуването на тези в действителност данни по отношение на процесуалното държание на наказаното лице в хода на воденото против него наказателно произвеждане и настоящата все още на разглеждане на делото му процесуална уредба, не са налице предпоставките по член 423, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс за уважаване на настояването му за обновяване на делото на това съображение. Осъденият Тодоров персонално, по свое желае, откакто е взел участие в досъдебната фаза на производството, а по-късно и пред първата инстанция, е декларирал с нарочна молба, че не желае да взе участие в производството пред САС, няма да дава пояснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово неявяване и по този метод самичък умишлено е избрал да не взе участие при разглеждане на делото пред въззивната и пред касационната инстанция “, безапелационни са висшите съдии.
Тричленният състав на Върховен касационен съд разяснява, че възобновяването на наказателно дело, извършено в отсъствието на наказаното лице, е планувано като законова отплата на правото му за персонално присъединяване в процеса. Разпоредбата на член 423, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс засяга право на задочно наказания да желае анулация на постановената във връзка с него присъда при обективно неведение за почналото против него наказателно произвеждане, което неведение не следва да се дължи на негово неточно процесуално държание.
Според висшите съдии откритите обстоятелства по нежеланието на наказания Тодоров да участва персонално и самичък да упражнява правото си на отбрана в процеса, както и откритото овакантяване на рамките на страната, откакто е бил осведомен за воденото против него наказателно произвеждане, свидетелстват, че Тодоров умишлено и по своя воля се е лишил от правото си да взе участие персонално в правосъдното произвеждане по делото, заради което и не са налице законови учредения за компенсиране на правата му в процеса посредством обновяване на делото, което е било водено в негово неявяване.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ