Смъртността у нас продължава да е висока и през 2020 година
Със свое решение Министерският съвет одобри за сведение Годишния отчет за 2020 година за положението на здравето на жителите и осъществяването на Националната здравна тактика 2020. Документът показва положението и трендовете в динамичността на главните индикатори, характеризиращи публичното здраве. От отчета излиза наяве, че в България продължава да е с висок коефициентът на общата смъртност.
Продължава наклонността за понижаване на детската смъртност, като през 2020 година се отбелязва най-ниското равнище в история на демографската статистика в България - 5.1 на 1000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни трендове се откриват и при индикаторите за неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също понижават. През 2020 година се регистрира понижение в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хиляди, по отношение на 434.9 на 100 хиляди за 2019 г.). Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при дамите (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.). България към момента е с доста по-ниски стойности по този индикатор в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, където заболяемостта от злокачествени новообразувания е приблизително 572.9 на 100 хиляди
Продължават отрицателните промени във възрастовата конструкция на популацията и демографското остаряване - проблем, присъщ и за другите страни членки на Европейски Съюз. Запазва се наклонността за понижаване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 година, като индикаторът се приближава до равнището в множеството европейски страни (9.1 на 1000). България продължава да е с висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 година е 18 на 1000 души, при междинен индикатор за Европейски Съюз 11.6 на 1000. Към съществуващите съществени аргументи за високата смъртност, през 2020 година се регистрира и смъртността по причина COVID-19.
В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор и осъществяването на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания. Представени са данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.
В отчета е показан и доклад за осъществяването на Национална здравна тактика 2020.
Продължава наклонността за понижаване на детската смъртност, като през 2020 година се отбелязва най-ниското равнище в история на демографската статистика в България - 5.1 на 1000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни трендове се откриват и при индикаторите за неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също понижават. През 2020 година се регистрира понижение в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хиляди, по отношение на 434.9 на 100 хиляди за 2019 г.). Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при дамите (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.). България към момента е с доста по-ниски стойности по този индикатор в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, където заболяемостта от злокачествени новообразувания е приблизително 572.9 на 100 хиляди
Продължават отрицателните промени във възрастовата конструкция на популацията и демографското остаряване - проблем, присъщ и за другите страни членки на Европейски Съюз. Запазва се наклонността за понижаване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 година, като индикаторът се приближава до равнището в множеството европейски страни (9.1 на 1000). България продължава да е с висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 година е 18 на 1000 души, при междинен индикатор за Европейски Съюз 11.6 на 1000. Към съществуващите съществени аргументи за високата смъртност, през 2020 година се регистрира и смъртността по причина COVID-19.
В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор и осъществяването на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания. Представени са данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.
В отчета е показан и доклад за осъществяването на Национална здравна тактика 2020.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ