Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от

Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от живота, за това какво идва, какво си отива,какво остава, кой си, по кое време и по какъв начин. Обичам диалозите с него. Та ми сподели едни думи, които желая да споделя:

Животът е в този ден. Не на следващия ден, не през вчерашния ден, в днешния ден. И още рано сутринта го дръж и го стискай, стискай, стискай. Много ясно, то времето да спреш не можеш и всички остаряваме и всички си отиваме, само че стискай. Стискай деня и дано принудително той се изплъзне безсилен от пръстите ти и когато това стане дръж бързо идващия ден. Не оставяй нито ден да мине... ей по този начин... междудругото. Защото живеем единствено през днешния ден. Само.