За пръв път: Снимаха косатки да се целуват
Със страховитите си ловни умения и тактики, косатките справедливо носят прозвището „ китове-убийци “. Но ново проучване разкрива непредвидена страна на тези животни.
За първи път двойка косатки е била снимана в дивата природа в държание, наподобяващо целувка, като животните даже употребяват езиците си. На видеозаписа се вижда как косатките нежно захапват езиците си в продължение на съвсем две минути, преди да се разделят и отплуват.
В научна публикация, оповестена в списание Oceans, откривателите разказват
„ повтарящи се епизоди на мек, лицев контакт и ухапване на езиците “.
Това държание е било следено от група туристи, взели участие в гмуркане във фиордите Квенанген в Норвегия, на към 109 километра североизточно от Тромсьо.
Явлението, определяно от учените като „ ухапване на езика “ (tongue nibbling), е познато при косатки в плен, само че до този миг не е документирано измежду диви популации. Причините за това държание остават неразбираеми, само че е допустимо то да има обществена или игрова функционалност при тези интелигентни животни.
Във видеото косатките правят три обособени епизода на контакт уста в уста, всеки продължаващ към 20 секунди. По време на тези „ целувки “ едната косатка изважда езика си, до момента в който другата нежно го захапва.
????New paper out:
Title: A Kiss from the Wild: Tongue Nibbling in Free-Ranging Killer (Orcinus orca)
✍️ By Javier Almunia et al.
????Link: orca sociality
— Oceans MDPI (@MdpiOceans)
Авторът на изследването, доктор Хавиер Алмуния, разяснява: „ Това държание, разговорно наричано „ целуване “ при косатките, е извънредно рядко. Първоначално е разказано през 1978 година при животни в плен, а първите видео доказателства са от 2013 година в Лоро Парк.
До момента обаче не е следено в естествена среда. “
Изследователят добавя, че наблюдението в дивата природа демонстрира, че „ захапването на езика “ е присъщо на косатките и не се дължи само на изискванията на плен.
Учените акцентират, че подобен контакт уста в уста е прочут и при други животни, да вземем за пример шимпанзета, които се поздравяват посредством целувка. Подобно държание е следено и при млади белуги, като се смята, че то подкрепя общественото свързване.
Една от хипотезите е, че това държание извършва функционалност, сходна с груминга при други животни, или
има успокоителен резултат при стресови обстановки.
Възможно е също да става дума за тип „ мода “ измежду косатките, сходно на документираните случаи от предходната година, когато групи косатки поставяха мъртва сьомга върху главите си като „ шапки “ — държание, невиждано от 80-те години насам.
Някои учени допускат, че „ целуването “ може да има и игрова функционалност, подпомагаща обществените и двигателни умения при младите косатки, като този тип „ обществени трендове “ се популяризират и повтарят през годините.
Методологията на проучването провокира рецензия измежду някои експерти, защото видеото е снимано от туристи, а не от професионални откриватели. Д-р Люк Рендъл, морски биолог в Университета в Сейнт Андрюс, разяснява, че подобно туристическо наличие може да наруши държанието на животните, да аргументи стрес и да унищожи обществената им конструкция. Той показва подозрение по отношение на валидността на разбора и прибавя, че сходни изследвания не могат да оправдаят развъждането на косатки в плен.
За първи път двойка косатки е била снимана в дивата природа в държание, наподобяващо целувка, като животните даже употребяват езиците си. На видеозаписа се вижда как косатките нежно захапват езиците си в продължение на съвсем две минути, преди да се разделят и отплуват.
В научна публикация, оповестена в списание Oceans, откривателите разказват
„ повтарящи се епизоди на мек, лицев контакт и ухапване на езиците “.
Това държание е било следено от група туристи, взели участие в гмуркане във фиордите Квенанген в Норвегия, на към 109 километра североизточно от Тромсьо.
Явлението, определяно от учените като „ ухапване на езика “ (tongue nibbling), е познато при косатки в плен, само че до този миг не е документирано измежду диви популации. Причините за това държание остават неразбираеми, само че е допустимо то да има обществена или игрова функционалност при тези интелигентни животни.
Във видеото косатките правят три обособени епизода на контакт уста в уста, всеки продължаващ към 20 секунди. По време на тези „ целувки “ едната косатка изважда езика си, до момента в който другата нежно го захапва.
????New paper out:
Title: A Kiss from the Wild: Tongue Nibbling in Free-Ranging Killer (Orcinus orca)
✍️ By Javier Almunia et al.
????Link: orca sociality
— Oceans MDPI (@MdpiOceans)
Авторът на изследването, доктор Хавиер Алмуния, разяснява: „ Това държание, разговорно наричано „ целуване “ при косатките, е извънредно рядко. Първоначално е разказано през 1978 година при животни в плен, а първите видео доказателства са от 2013 година в Лоро Парк.
До момента обаче не е следено в естествена среда. “
Изследователят добавя, че наблюдението в дивата природа демонстрира, че „ захапването на езика “ е присъщо на косатките и не се дължи само на изискванията на плен.
Учените акцентират, че подобен контакт уста в уста е прочут и при други животни, да вземем за пример шимпанзета, които се поздравяват посредством целувка. Подобно държание е следено и при млади белуги, като се смята, че то подкрепя общественото свързване.
Една от хипотезите е, че това държание извършва функционалност, сходна с груминга при други животни, или
има успокоителен резултат при стресови обстановки.
Възможно е също да става дума за тип „ мода “ измежду косатките, сходно на документираните случаи от предходната година, когато групи косатки поставяха мъртва сьомга върху главите си като „ шапки “ — държание, невиждано от 80-те години насам.
Някои учени допускат, че „ целуването “ може да има и игрова функционалност, подпомагаща обществените и двигателни умения при младите косатки, като този тип „ обществени трендове “ се популяризират и повтарят през годините.
Методологията на проучването провокира рецензия измежду някои експерти, защото видеото е снимано от туристи, а не от професионални откриватели. Д-р Люк Рендъл, морски биолог в Университета в Сейнт Андрюс, разяснява, че подобно туристическо наличие може да наруши държанието на животните, да аргументи стрес и да унищожи обществената им конструкция. Той показва подозрение по отношение на валидността на разбора и прибавя, че сходни изследвания не могат да оправдаят развъждането на косатки в плен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ