Григор: Ако мога да дефинирам всичко с една проста дума, това е дисциплина
Със страхотна победа над Давид Гофен с 6:0, 6:2 Григор Димитров си обезпечи първото място в група „ Пийт Сампрас “ в Лондон и се класира за полуфиналите на заключителния Мастърс. Българинът провокира голям интерес измежду медиите в британската столица, а Sport360 разгласява материал, отдаден на Григор.
„ Ако има един състезател в тура, който няма скрупули да показва възприятията си, това е Григор Димитров.
В средата на предишния сезон надареният българин седеше в дребна стаичка за конференции на Ролан Гарос след третото си следващо отпадане в първия кръг на шампионата и призна, че се усеща „ нерешителен “, а спадът във формата му е „ плашещ “.
26-годишният тенисист прекара години в сянката на псевдонима „ Baby Fed “, знаейки, че елегантният му жанр на игра наподобява на този на Роджър Федерер. Но сходни съпоставения рядко са от изгода за играчи, които се пробват да пробият все по-нагоре и по-нагоре със личното си име и благоприятни условия. Ако не друго, напрежението от сходни съпоставения е задушаващо.
Но умерено може да се каже, че тези дни към този момент са в предишното, а през тази години Димитров не просто диша леко, а напряко лети.
Достигна до рекордното си 6-о място в международната класация, завоюва първата си Мастърс купа в Синсинати и стана първият българин, който се класира за финалите на ATP. В сряда той разгроми Давид Гофен с 6-0 6-2 и доближи до полуфиналите на шампионата
„ Просто се борех с демоните си, с цел да намеря верния път и постоянството. Мисля, че най-хубавото към момента следва “, сподели Димитров пред кореспонденти в „ О2 “ по-рано тази седмица.
Но какви са тези демони, за които приказва?
„ Бих желал да ви кажа. Наистина ми се желае да го направя, спрете записа “, усмихва се Димитров, когато сяда с екипа на Sport360 в Лондон за изявление.
„ Мисля, че когато се развиваш, има толкоз доста неща, които минават през главата ти, изключително когато искаш да се оправиш добре и се опитваш толкоз старателно, само че най-после не се получава. Смятам, че можете да добиете визия защо става въпрос. Честно казано, тези неща към този момент са в предишното, а аз не обичам да пребивавам в предишното “, съобщи Григор.
Сътрудничеството му с венецуелския треньор Дани Валверду, което стартира доскоро повече от година, явно беше от огромна изгода за него, само че зад трансформацията на българина има нещо доста повече от елементарна треньорска промяна.
„ Имаше интервали, в които научих доста за себе си, за тениса и изобщо за всичко “, изяснява той.
„ И мисля, че това в действителност ми оказа помощ и започнах да бъда малко по-… Искам да кажа, че постоянно съм бил оптимист и благополучен, само че да правя оценка малко повече нещата, да не вземам всичко за даденост и всякога, когато съм на корта, да се разпределям на 100%, тъй като просто в никакъв случай не знаеш дали ще имаш различен ден като този. И се опитваш да се възползваш оптимално от обстановката. В моя случай става въпрос тъкмо за това и това е посоката, в която съм поел. “
„ Всяка загуба ме наранява още повече, а всяка победа е още по-ценна за мен. Смятам, че това са някои от положителните демони, които сега се пробвам да уловя. Просто желая да употребявам всичко в моя изгода – от душeвността, физическото ми положения до метода на хранене и възобновяване. Ако мога да го определям с една елементарна дума, това е „ дисциплинираност “. “
Димитров започва годината със зашеметяващата статистика от 16-1, откакто завоюва купите в Бризбън и София и доближи до полуфиналите на Australian Open, където бе спрян от Рафаел Надал.
Надал победи общо три пъти българина, а двамата попаднаха в една група в Лондон, само че Матадора се отхвърли заради травма.
По-рано през сезона Димитров беше прекарал известно време в академията на Рафа Надал в Майорка.
„ Прекарахме ужасно време дружно – тренирахме интензивно, а отвън корта на няколко пъти излязохме на вечеря качихме се на лодка и скачахме от нея. Просто се забавлявахме като две деца. Въпреки че той е на 30 години, а аз съм на 26 години, мисля, че за нас тези мигове бяха доста специфични “, спомня си престоя в Испания Димитров.
„ И несъмнено се веселя, че ги споделих с подобен състезател. Мисля, че мога да науча доста от него освен за тениса и за света на тениса. Играхме няколко пъти един против различен и даже малко поговорихме за мача в Мелбърн. Все още малко ме боли, само че той ми сподели: „ Хайде, не помни го “, само че по какъв начин мога да го не помни? Това е нещо, което не се се не помни.
Но аз съм широкоскроен човек, тъй че нямам никакви неприятни мисли или нещо такова. Каквото и да вършим отвън корта, сигурно е ужасно и нямам проблем да го споделя. Очевидно, обаче, когато сме на корта – тогава се демонстрира нашият спортен дух. Не желая да кажа, че се ненавиждаме или нещо сходно, само че желаеме да спечелим. Мисля, че това е нещо особено, което не важи за всеки, само че на мен ми минава бързо.
И е добре да има сходна конкуренция, а когато не сме на корта, откриваме нужния баланс. Ние се състезаваме и желая да печеля без значение кой е съперникът. Така че ще оставим цялата вежливост настрани, когато още веднъж се надигнем един против различен. “
Това не е първият път на Димитров в Топ 10. Той доближи до най-горния етаж за първи път през 2014 година, откакто игра първия си полуфинал в Големия шлем – на Уимбълдън. Но постоянството беше ахилесовата му пета и в идващите два сезона той бе раздиран от подозрения.
Тази година историята е друга. Той стартира 2017-а мощно и я завършва по същия метод. Играе освободено и разсъждава метафизичен.
„ Просто се концентрирам върху това, което върша сега, а не мисля за ранглистата или точките. Дори още преди да се класирам за финалите на ATP, всички смятаха точките, само че не и аз. Казвах си, че колкото повече спечелвам, толкоз по-близо ще съм. И по този начин бе до последния мач, когато дефинитивно стана ясно, че съм се класирал, само че новината имаше и леко горчив усет, защото таман бях изгубил финала в Стокхолм.
Не мисля, че съумях да оценя класиането незабавно, само че след няколко дни си споделих: „ Уау, ще играя там “. Когато пристигнах в Лондон, си споделих, че тук ми е мястото и това е нещото, за което съм се трудил толкоз доста. “
Tenniskafe.com
„ Ако има един състезател в тура, който няма скрупули да показва възприятията си, това е Григор Димитров.
В средата на предишния сезон надареният българин седеше в дребна стаичка за конференции на Ролан Гарос след третото си следващо отпадане в първия кръг на шампионата и призна, че се усеща „ нерешителен “, а спадът във формата му е „ плашещ “.
26-годишният тенисист прекара години в сянката на псевдонима „ Baby Fed “, знаейки, че елегантният му жанр на игра наподобява на този на Роджър Федерер. Но сходни съпоставения рядко са от изгода за играчи, които се пробват да пробият все по-нагоре и по-нагоре със личното си име и благоприятни условия. Ако не друго, напрежението от сходни съпоставения е задушаващо.
Но умерено може да се каже, че тези дни към този момент са в предишното, а през тази години Димитров не просто диша леко, а напряко лети.
Достигна до рекордното си 6-о място в международната класация, завоюва първата си Мастърс купа в Синсинати и стана първият българин, който се класира за финалите на ATP. В сряда той разгроми Давид Гофен с 6-0 6-2 и доближи до полуфиналите на шампионата
„ Просто се борех с демоните си, с цел да намеря верния път и постоянството. Мисля, че най-хубавото към момента следва “, сподели Димитров пред кореспонденти в „ О2 “ по-рано тази седмица.
Но какви са тези демони, за които приказва?
„ Бих желал да ви кажа. Наистина ми се желае да го направя, спрете записа “, усмихва се Димитров, когато сяда с екипа на Sport360 в Лондон за изявление.
„ Мисля, че когато се развиваш, има толкоз доста неща, които минават през главата ти, изключително когато искаш да се оправиш добре и се опитваш толкоз старателно, само че най-после не се получава. Смятам, че можете да добиете визия защо става въпрос. Честно казано, тези неща към този момент са в предишното, а аз не обичам да пребивавам в предишното “, съобщи Григор.
Сътрудничеството му с венецуелския треньор Дани Валверду, което стартира доскоро повече от година, явно беше от огромна изгода за него, само че зад трансформацията на българина има нещо доста повече от елементарна треньорска промяна.
„ Имаше интервали, в които научих доста за себе си, за тениса и изобщо за всичко “, изяснява той.
„ И мисля, че това в действителност ми оказа помощ и започнах да бъда малко по-… Искам да кажа, че постоянно съм бил оптимист и благополучен, само че да правя оценка малко повече нещата, да не вземам всичко за даденост и всякога, когато съм на корта, да се разпределям на 100%, тъй като просто в никакъв случай не знаеш дали ще имаш различен ден като този. И се опитваш да се възползваш оптимално от обстановката. В моя случай става въпрос тъкмо за това и това е посоката, в която съм поел. “
„ Всяка загуба ме наранява още повече, а всяка победа е още по-ценна за мен. Смятам, че това са някои от положителните демони, които сега се пробвам да уловя. Просто желая да употребявам всичко в моя изгода – от душeвността, физическото ми положения до метода на хранене и възобновяване. Ако мога да го определям с една елементарна дума, това е „ дисциплинираност “. “
Димитров започва годината със зашеметяващата статистика от 16-1, откакто завоюва купите в Бризбън и София и доближи до полуфиналите на Australian Open, където бе спрян от Рафаел Надал.
Надал победи общо три пъти българина, а двамата попаднаха в една група в Лондон, само че Матадора се отхвърли заради травма.
По-рано през сезона Димитров беше прекарал известно време в академията на Рафа Надал в Майорка.
„ Прекарахме ужасно време дружно – тренирахме интензивно, а отвън корта на няколко пъти излязохме на вечеря качихме се на лодка и скачахме от нея. Просто се забавлявахме като две деца. Въпреки че той е на 30 години, а аз съм на 26 години, мисля, че за нас тези мигове бяха доста специфични “, спомня си престоя в Испания Димитров.
„ И несъмнено се веселя, че ги споделих с подобен състезател. Мисля, че мога да науча доста от него освен за тениса и за света на тениса. Играхме няколко пъти един против различен и даже малко поговорихме за мача в Мелбърн. Все още малко ме боли, само че той ми сподели: „ Хайде, не помни го “, само че по какъв начин мога да го не помни? Това е нещо, което не се се не помни.
Но аз съм широкоскроен човек, тъй че нямам никакви неприятни мисли или нещо такова. Каквото и да вършим отвън корта, сигурно е ужасно и нямам проблем да го споделя. Очевидно, обаче, когато сме на корта – тогава се демонстрира нашият спортен дух. Не желая да кажа, че се ненавиждаме или нещо сходно, само че желаеме да спечелим. Мисля, че това е нещо особено, което не важи за всеки, само че на мен ми минава бързо.
И е добре да има сходна конкуренция, а когато не сме на корта, откриваме нужния баланс. Ние се състезаваме и желая да печеля без значение кой е съперникът. Така че ще оставим цялата вежливост настрани, когато още веднъж се надигнем един против различен. “
Това не е първият път на Димитров в Топ 10. Той доближи до най-горния етаж за първи път през 2014 година, откакто игра първия си полуфинал в Големия шлем – на Уимбълдън. Но постоянството беше ахилесовата му пета и в идващите два сезона той бе раздиран от подозрения.
Тази година историята е друга. Той стартира 2017-а мощно и я завършва по същия метод. Играе освободено и разсъждава метафизичен.
„ Просто се концентрирам върху това, което върша сега, а не мисля за ранглистата или точките. Дори още преди да се класирам за финалите на ATP, всички смятаха точките, само че не и аз. Казвах си, че колкото повече спечелвам, толкоз по-близо ще съм. И по този начин бе до последния мач, когато дефинитивно стана ясно, че съм се класирал, само че новината имаше и леко горчив усет, защото таман бях изгубил финала в Стокхолм.
Не мисля, че съумях да оценя класиането незабавно, само че след няколко дни си споделих: „ Уау, ще играя там “. Когато пристигнах в Лондон, си споделих, че тук ми е мястото и това е нещото, за което съм се трудил толкоз доста. “
Tenniskafe.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ