Стойчо Стоилов пред БЛИЦ: В най-ужасния ден от моя живот Господ ми помогна, след като винаги съм правел добро на хората
Със Стойчо Стоилов се виждаме на „ Армията ”. Направихме изявлението в ресторанта, където и стените приказват за историята на ЦСКА. Те задачите са облепени със фотоси от предишното на най-титулувания български клуб. Стойчо също е част от него. Поради тази причина акцентирах в изявлението за интервала, когато е носил алената фланелка и е ставал първенец на България с „ армейците ”.
Говорихме обаче и за два тежки интервала от живота на Стоилов. В единия лекарите бъркат, обявявайки, че няма да може да играе дълго футбол поради проблем със сърцето. За благополучие след това се оказва, че не са прави. В другия обаче лекарите го връщат съвсем от оня свят, откакто старшина Симеон Мечев го прострелва и едвам не го убива в един отблъскващ случай. Това се случва на днешния ден преди 15 години - 14 ноември 2002-а.
-Стойчо, ще стартираме изявлението в обратна посока. Ще се върнем във времето и ще те помоля да разкажеш по какъв начин се реализира трансферът ти в ЦСКА като футболист?
-Аз имах два интервала в ЦСКА. Единият като боец, другият след две години. Още като възпитаник заиграх в Пирин и на един мач за Купата против „ алените ” на „ Армията ” се показах добре. Тогава очевидно са ме харесали. И като влязох в казармата, ме реалокираха в една школа в Симитли, която беше непосредствено подчинена към щаба в София. След клетвата ме трансферираха в София – в началото в Армеец, а след това в Чавдар. Беше през 1990 година. Тренирах към два месеца с ЦСКА, изкарах нещо като проби. Аспарух Никодимов беше треньор на отбора. Паро ме утвърди и през зимата ми уредиха документите, макар че имаше някакви пречки и терзания по отношение на прехвърлянето ми. Тогава запомних една приказка на Вальо Михов, който беше тогава президент на клуба: „ Нещо, което не се купува с пари, се купува с доста пари ”. Спънките бяха премахнати и по този начин заиграх година и половина в ЦСКА. Но тогава се появи проблем със сърцето ми – медицинският термин е AV блок, втора степен. Забраниха ми шест месеца да не играя футбол. Притесних се, тъй като кариерата ми беше сложена на карта. В ЦСКА не ми предложиха контракт и се наложи да се върна в родния ми клуб Пирин. После обаче се оказа, че това е обикновено за спортисти, които имат спортно сърце. И че не е огромен проблем да спортувам и да играя футбол. Знаете, че по-късно кариерата ми продължи, играх и в Германия, където ми направиха цялостни проучвания и локалните лекари не споделиха, че имам проблем със сърцето.
Второто ми идване в ЦСКА беше през лятото на 1994 година. Тогава треньор на отбора беше Божил Колев. Той ме притегли на „ Армията ”. Илия Павлов и „ Мултигруп ” таман бяха станали притежатели на ЦСКА, а Чомбе беше президент на Пирин. Всичко мина доста бързо – за два дни подписах с ЦСКА. Не знам каква е била сумата по прехвърлянето. Преговорите се водеха сред Чомбе и Евгени Горанов, който беше началник на Кредитна банка и вицепрезидент на „ армейците ”. Само знам, че беше един сак с пари, само че какъв брой са били вътре – нямам визия (смее се).
-Участвал си в няколко безконечни дербита като футболист. При едно от тях ставаш първенец – 2:2 на 24 май 1992 година. Но ти си част от ЦСКА и при загубата с 1:7. Да поговорим първо за първия дуел. Не изпуснахте ли тогава Левски и какви награди получихте за купата?
-Да, поведохме с 2:0, само че се стигна до равнене. Нас обаче ни устройваше равенството. Едната точка ни стигаше, с цел да станем първенци на България. И по този начин се получи. ЦСКА разполагаше с доста класни играчи – Джони Велинов, Йордан Лечков, Павел Дочев, Кирил Метков, Стефан Драганов, Ивайло Андонов, Красимир Безински, Лъчезар Танев, Трифон Иванов, Анатоли Нанков. Дано се изпусна някого.
-На какво се дължеше провалянето от Левски с 1:7 на 23 септември 1994 година – още повече, че 10 дни преди този момент победихте Ювентус с 3:2?
-Говореха се доста спекулации за мача с Левски. Аз обаче бях един от младите футболисти и не знаех нищо. Но си припомням, че дузпата ни прекърши. Росен Кирилов, в случай че не се неистина, събори Наско Сираков. Той се разписа и резултатът стана 2:1 за тях. Дузпата обаче беше много пресилена. Оттам потегли отрицателното за нас развиване на мача.
-Срещу Ювентус беше титуляр и изигра един от най-силните си мачове за ЦСКА. Какво помниш от двубоя в София и по кое време разбра, че губите служебно поради нередовната картотека на Михтарски?
-Това е един от мачовете, който ще помня цялостен живот. Ювентус беше класа, страховит тим, формиран от доста опитни играчи, както и от някои млади футболисти. Един от тях беше Александро дел Пиеро. Той таман набираше скорост, а по-късно стана звезда от международна големина. Публиката ни даде криле и надскочихме себе си. Всичките голове бяха красиви, както този на Радуканов, по този начин и попадението на Дел Пиеро. Още тогава се разбра, че на това момче му следва чудесно бъдеще. Алекс изигра по съвършен метод обстановката и майсторски се разписа в нашата врата. Няколко дни по-късно обаче разбрахме за картотеката на Петър Михтарски и че ще загубим служебно. Официално решението беше взето след реванша в Торино, където той също игра. Всичко това ни демотивира преди втория мач и загубихме с 1:5 след пет гола на Раванели. Влязох второто полувреме и имах чудесна опция за гол, откакто направих двойно с Лъчо Танев и изскочих самичък против вратаря Перуци. Но преди дуела Михтарски все ми говореше: „ Трябва да подаваш на мен, тъй като ме гледат италиански тимове, има огромен интерес ”. И аз, вместо да се опитам да вкарам гол във вратата на Ювентус, му подадох на Пепи, само че той беше в недобра позиция и Чиро Ферара мазета топката. Реших да му оказа помощ за прехвърлянето, но не се получи...
-Вземаш присъединяване и в паметното премахване на Парма през есента на 1991 година...
-В София завършихме 0:0. Мачът беше равносилен, нямаше доста голови положения. Аз играх второто полувреме. В Парма трябваше да съм титуляр, само че Паро Никодимов ми сподели, че поради казуса със сърцето мога да играя единствено едно полувреме и влязох след почивката. Така на моето място в стартовия състав излезе Викторио Павлов. В този мач се убедих какъв брой класен вратар е Георги Велинов. Той освен избави дузпа на Алесандро Мели, само че и парира няколко стопроцентови обстановки през нашата врата. С ръка на сърцето мога да кажа, че в случай че не беше Джони, нямаше да отстраним Парма. Велинов направи такива спасявания, за които аз не съм си и помислял, че вратар може да ги избави. И по неписаното предписание във футбола най-после като не вкараш, ще ти вкарат на теб. Беше любопитна обстановката за фаула, при който след центрирането Велиян Парушев, лека му пръст, вкара изравнителния гол. Мен ме фаулираха. Аз се ускори да извършвам заобиколен свободния удар, само че потеглих да прескачам топката, тъй като се притеснявах италианците да не създадат изкуствена засада. Но в същото време чух от пейката по какъв начин Паро Никодимов и Цецо Йончев ми крещят: „ Абе, центрирай бързо, че няма време! ”. И при центрирането голът падна и отстранихме Парма.
Във всеки един мач с екипа на ЦСКА излизах на прага на опциите си поради почитателите най-много, които ни подкрепяха непрекъснато и на всички места. Беше наслаждение да победиш и след това да срещнеш ентусиастите, които те поздравяват и ти благодарят. Това ти дава криле. Ето такава е разликата сред ЦСКА и останалите клубове...
-Покрай тежката ти работа остава ли ти време за фамилията и кое е най-хубавото място, където сте били на отмора?
- Откакто стопирах с футбола и станах основен управител – близо 15 години, единствено една година си разреших да си взема отмора. И това беше през зимата, не през лятото, тъй като тогава е най-натоварено и имам най-вече работа. Беше преди 2 години. Имахме 20 години от сватбата със брачната половинка ми и заминахме за няколко дни на едно топло и екзотично място. Макар и за малко, си изкарахме ужасно.
-Тези дни се навършват 15 години от оня случай с военния, който те рани и едвам не ти лиши живота. Какво се случи тогава и какви бяха следствията. Какво се случи с този човек?
-Точно през днешния ден – 14 ноември, се навършват 15 години... Всичко помня. Всичко... Последствията са, че ми беше отнето здравето. От кръста надолу аз съм различен човек. Нямам сензитивност в десния крайник – топло, студено, болежка. На левия крак чувствителността е налице, само че имам мускулно увреждане и по-трудно се придвижвам с него. Поради тази причина на всеки шест месеца отивам на процедури в Павел баня. Въпросният човек, който едвам не ми лиши живота, беше наказан на 7 години затвор, от които четири беше под домакински арест, до момента в който течеше делото. Така че – дефакто съвсем нищо... Беше в пандиза в Бобов дол три години, там е работел като готвач или в кухнята, само че му се брояло два за три дни, тъй че е лежал може би единствено две години. Тогава извадих шанс при случая. Голям шанс. Така споделят хората.. В живота в никакъв случай на никого не съм направил нищо неприятно. Помогнал съм на доста хора, тъй като съм радушен и добър човек. Така че тогава Господ ми върна вересиите, които аз бях дал на другите. Избави ме от най-лошото... Тогава ми оказа помощ един-единствен човек – господин Ганчев. Той направи цялата организация в Благоевград да дойдат най-хубавите лекари от София. На мен ми се оказа най-хубавата помощ, която можеше да се окаже в България тогава – интервенция, всичко. И това ме избави.
Спаси ме обаче и още нещо - бързата и съответна интервенция на дежурния екип от " Бърза помощ " в Благоевград. След като са получили сигнал за случилото се, лекарите са пристигнали незабавно на мястото. Аз към този момент съм бил изпаднал в безсъзнание поради загуба на доста кръв. Направо съм си отивал... Те стремително са съумели да ми прелеят кръв от две места и още преди да ме настанят в болничното заведение, ме върнаха в схващане.
-Връщаме се в днешно време. Би ли ни разкрил тайната по какъв начин се откриват положителни футболисти, откакто си довел у нас не един и двама такива играчи?
-На мен доста ми повлия интервалът, когато три години играх в Германия в отбора на Нюрнберг. Там разбиранията ми за футбола се трансформираха тотално. В България, без да наскърбявам никого, бяхме на аматьорско равнище. На немска земя видях футбола по напълно друг метод и под различен ъгъл. В Германия оформих визията си за футбола и се мъча да го ползвам тука в България. Но футболът се развива и в случай че изостанеш, след това в никакъв случай не можеш да наваксаш пропуснатото.
-В кои страни най-често си бил на лов за футболисти?
-В момента в ЦСКА има най-вече играчи, които приказват португалски. Така че сами може да си отговорите на въпроса – в Португалия и Бразилия съм ходил в последно време най-често. Щом ми предложат добър футболист като визитка, тогава се отива да се гледа въпросния състезател онлайн. Защото разлика има. На живо в никакъв случай не може човек да се заблуди. Докато от видеото – може и най-хубавият скаут да сбърка.
-Имало ли е случай да се провали трансфер в последния миг?
-Да, доста са случаите. Доста постоянно се получава, тъй като във футбола има доста неточни хора. Аз нямам доверие персонално, до момента в който не се подпише договорът, дали ще се получи прехвърлянето – било входящ или произлязъл.
-Има ли някой прочут състезател, който да се е разминал с трансфер в Литекс, когато беше ти началник там, и в ЦСКА в този момент?
-Да, има. Ще ви дам образец с актуалната звезда на Франция и Арсенал Жиру. Навремето можеше да го закупим за 250 000 евро от Гренобъл. Тогава той играеше чартърен в Истър и аз отидох да го виждам, само че Оливие беше контузен. Не ми бяха загатнали и аз си направих една безрезултатна разходка до Франция. После още веднъж пътувах и този път го гледах – игра доста добре, вкара гол, впечатли ме с изявите си. Но тогава Гренобъл трансформираха цената – подвигнаха я на 300 хиляди, след това на 350 хиляди. Поради тази банална причина договорката пропадна.
-Мразиш ли Левски и вбесявали ли са те постоянно от „ Герена ”?
-Мен постоянно ме е вбесявала неправдата – освен във футбола, само че и в живота. Левскарите изрично не ги обичам, само че не ги ненавиждам – те са наш съперник и е хубаво постоянно да бъдат и те мощни, с цел да има конкуренция и да се вдигне качеството на футбола – и на клубно равнище, и на равнище народен тим.
-ЦСКА 1948 – мнението ти за клуба?
-Просто няма какво да ги разясня. Те не са ни на равнището, с цел да ги разясня. Просто не съществуват за мен.
-Въпросите, които най-вече вълнуват почитателите на отбора, е: по кое време ще бъдат изплатени прословутите 8 милиона лв. за емблемата? И дали следващата година ЦСКА ще бъде позволен до присъединяване в евротурнирите?
-Доколкото знам се водят каузи и когато процедурата завърши, въпросната сума ще бъде изплатена. Нека почитателите да бъдат спокойни и дано не имат вяра на многото спекулации, които се приказват и пишат по тематиката. За евротурнирите – има развой на обмяна на информация сред юристи и тече преписка със съда. И когато всичко свърши, съдът ще се произнесе – най-вероятно през февруари, откакто делото, което ще бъде на 22 и 23 януари, приключи.
-Наистина ли има предложения за Фернандо Каранга и за някой от другите футболисти?
- Не. Оферта за 7 милиона няма. Даже няма никаква писмена оферта на този стадий в клуба. Има десетки позвънявания освен за Каранга, само че и за други наши играчи. Но едно позвъняване и интерес не значи, че има конкретика и писмена оферта. Вижте, ние желаеме да си запазим тима – това е наш приоритет. Така че в ЦСКА няма фикс концепция да продаваме футболисти. Гоним си задачите вероятно да се преборим за купата и да участваме в квалификациите на Шампионската лига идната есен.
-Да чакаме ли нови попълнения през зимната пауза?
- Вече взехме Алберг. Той е характерен плеймейкър. С привличането му ще засилим конкуренцията в центъра на терена. Ние обаче разполагаме с добър тим и дори да не вземем други нови, имаме сили да нападаме първото място.
-Стамен Белчев – оценката ти за него досега. Ще остане ли на поста си, в случай че не съумеете да спечелите купата?
-Като му погледнем статистиката на Стамен в ЦСКА в този тежък интервал, се вижда, че той си е прави добре работата. Тя е красноречива – имаме единствено една загуба досега. Това е показателно за дейностите му на треньорската пейка. Ръководството стоим компактно до него – имаме вяра му, че той е индивидът, който може да ни помогне да спечелим 32-ата купа на клуба. Успеем ли, това ще бъде най-тежката, само че и най-сладка купа в историята на ЦСКА.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна програма
Говорихме обаче и за два тежки интервала от живота на Стоилов. В единия лекарите бъркат, обявявайки, че няма да може да играе дълго футбол поради проблем със сърцето. За благополучие след това се оказва, че не са прави. В другия обаче лекарите го връщат съвсем от оня свят, откакто старшина Симеон Мечев го прострелва и едвам не го убива в един отблъскващ случай. Това се случва на днешния ден преди 15 години - 14 ноември 2002-а.
-Стойчо, ще стартираме изявлението в обратна посока. Ще се върнем във времето и ще те помоля да разкажеш по какъв начин се реализира трансферът ти в ЦСКА като футболист?
-Аз имах два интервала в ЦСКА. Единият като боец, другият след две години. Още като възпитаник заиграх в Пирин и на един мач за Купата против „ алените ” на „ Армията ” се показах добре. Тогава очевидно са ме харесали. И като влязох в казармата, ме реалокираха в една школа в Симитли, която беше непосредствено подчинена към щаба в София. След клетвата ме трансферираха в София – в началото в Армеец, а след това в Чавдар. Беше през 1990 година. Тренирах към два месеца с ЦСКА, изкарах нещо като проби. Аспарух Никодимов беше треньор на отбора. Паро ме утвърди и през зимата ми уредиха документите, макар че имаше някакви пречки и терзания по отношение на прехвърлянето ми. Тогава запомних една приказка на Вальо Михов, който беше тогава президент на клуба: „ Нещо, което не се купува с пари, се купува с доста пари ”. Спънките бяха премахнати и по този начин заиграх година и половина в ЦСКА. Но тогава се появи проблем със сърцето ми – медицинският термин е AV блок, втора степен. Забраниха ми шест месеца да не играя футбол. Притесних се, тъй като кариерата ми беше сложена на карта. В ЦСКА не ми предложиха контракт и се наложи да се върна в родния ми клуб Пирин. После обаче се оказа, че това е обикновено за спортисти, които имат спортно сърце. И че не е огромен проблем да спортувам и да играя футбол. Знаете, че по-късно кариерата ми продължи, играх и в Германия, където ми направиха цялостни проучвания и локалните лекари не споделиха, че имам проблем със сърцето.
Второто ми идване в ЦСКА беше през лятото на 1994 година. Тогава треньор на отбора беше Божил Колев. Той ме притегли на „ Армията ”. Илия Павлов и „ Мултигруп ” таман бяха станали притежатели на ЦСКА, а Чомбе беше президент на Пирин. Всичко мина доста бързо – за два дни подписах с ЦСКА. Не знам каква е била сумата по прехвърлянето. Преговорите се водеха сред Чомбе и Евгени Горанов, който беше началник на Кредитна банка и вицепрезидент на „ армейците ”. Само знам, че беше един сак с пари, само че какъв брой са били вътре – нямам визия (смее се).
-Участвал си в няколко безконечни дербита като футболист. При едно от тях ставаш първенец – 2:2 на 24 май 1992 година. Но ти си част от ЦСКА и при загубата с 1:7. Да поговорим първо за първия дуел. Не изпуснахте ли тогава Левски и какви награди получихте за купата?
-Да, поведохме с 2:0, само че се стигна до равнене. Нас обаче ни устройваше равенството. Едната точка ни стигаше, с цел да станем първенци на България. И по този начин се получи. ЦСКА разполагаше с доста класни играчи – Джони Велинов, Йордан Лечков, Павел Дочев, Кирил Метков, Стефан Драганов, Ивайло Андонов, Красимир Безински, Лъчезар Танев, Трифон Иванов, Анатоли Нанков. Дано се изпусна някого.
-На какво се дължеше провалянето от Левски с 1:7 на 23 септември 1994 година – още повече, че 10 дни преди този момент победихте Ювентус с 3:2?
-Говореха се доста спекулации за мача с Левски. Аз обаче бях един от младите футболисти и не знаех нищо. Но си припомням, че дузпата ни прекърши. Росен Кирилов, в случай че не се неистина, събори Наско Сираков. Той се разписа и резултатът стана 2:1 за тях. Дузпата обаче беше много пресилена. Оттам потегли отрицателното за нас развиване на мача.
-Срещу Ювентус беше титуляр и изигра един от най-силните си мачове за ЦСКА. Какво помниш от двубоя в София и по кое време разбра, че губите служебно поради нередовната картотека на Михтарски?
-Това е един от мачовете, който ще помня цялостен живот. Ювентус беше класа, страховит тим, формиран от доста опитни играчи, както и от някои млади футболисти. Един от тях беше Александро дел Пиеро. Той таман набираше скорост, а по-късно стана звезда от международна големина. Публиката ни даде криле и надскочихме себе си. Всичките голове бяха красиви, както този на Радуканов, по този начин и попадението на Дел Пиеро. Още тогава се разбра, че на това момче му следва чудесно бъдеще. Алекс изигра по съвършен метод обстановката и майсторски се разписа в нашата врата. Няколко дни по-късно обаче разбрахме за картотеката на Петър Михтарски и че ще загубим служебно. Официално решението беше взето след реванша в Торино, където той също игра. Всичко това ни демотивира преди втория мач и загубихме с 1:5 след пет гола на Раванели. Влязох второто полувреме и имах чудесна опция за гол, откакто направих двойно с Лъчо Танев и изскочих самичък против вратаря Перуци. Но преди дуела Михтарски все ми говореше: „ Трябва да подаваш на мен, тъй като ме гледат италиански тимове, има огромен интерес ”. И аз, вместо да се опитам да вкарам гол във вратата на Ювентус, му подадох на Пепи, само че той беше в недобра позиция и Чиро Ферара мазета топката. Реших да му оказа помощ за прехвърлянето, но не се получи...
-Вземаш присъединяване и в паметното премахване на Парма през есента на 1991 година...
-В София завършихме 0:0. Мачът беше равносилен, нямаше доста голови положения. Аз играх второто полувреме. В Парма трябваше да съм титуляр, само че Паро Никодимов ми сподели, че поради казуса със сърцето мога да играя единствено едно полувреме и влязох след почивката. Така на моето място в стартовия състав излезе Викторио Павлов. В този мач се убедих какъв брой класен вратар е Георги Велинов. Той освен избави дузпа на Алесандро Мели, само че и парира няколко стопроцентови обстановки през нашата врата. С ръка на сърцето мога да кажа, че в случай че не беше Джони, нямаше да отстраним Парма. Велинов направи такива спасявания, за които аз не съм си и помислял, че вратар може да ги избави. И по неписаното предписание във футбола най-после като не вкараш, ще ти вкарат на теб. Беше любопитна обстановката за фаула, при който след центрирането Велиян Парушев, лека му пръст, вкара изравнителния гол. Мен ме фаулираха. Аз се ускори да извършвам заобиколен свободния удар, само че потеглих да прескачам топката, тъй като се притеснявах италианците да не създадат изкуствена засада. Но в същото време чух от пейката по какъв начин Паро Никодимов и Цецо Йончев ми крещят: „ Абе, центрирай бързо, че няма време! ”. И при центрирането голът падна и отстранихме Парма.
Във всеки един мач с екипа на ЦСКА излизах на прага на опциите си поради почитателите най-много, които ни подкрепяха непрекъснато и на всички места. Беше наслаждение да победиш и след това да срещнеш ентусиастите, които те поздравяват и ти благодарят. Това ти дава криле. Ето такава е разликата сред ЦСКА и останалите клубове...
-Покрай тежката ти работа остава ли ти време за фамилията и кое е най-хубавото място, където сте били на отмора?
- Откакто стопирах с футбола и станах основен управител – близо 15 години, единствено една година си разреших да си взема отмора. И това беше през зимата, не през лятото, тъй като тогава е най-натоварено и имам най-вече работа. Беше преди 2 години. Имахме 20 години от сватбата със брачната половинка ми и заминахме за няколко дни на едно топло и екзотично място. Макар и за малко, си изкарахме ужасно.
-Тези дни се навършват 15 години от оня случай с военния, който те рани и едвам не ти лиши живота. Какво се случи тогава и какви бяха следствията. Какво се случи с този човек?
-Точно през днешния ден – 14 ноември, се навършват 15 години... Всичко помня. Всичко... Последствията са, че ми беше отнето здравето. От кръста надолу аз съм различен човек. Нямам сензитивност в десния крайник – топло, студено, болежка. На левия крак чувствителността е налице, само че имам мускулно увреждане и по-трудно се придвижвам с него. Поради тази причина на всеки шест месеца отивам на процедури в Павел баня. Въпросният човек, който едвам не ми лиши живота, беше наказан на 7 години затвор, от които четири беше под домакински арест, до момента в който течеше делото. Така че – дефакто съвсем нищо... Беше в пандиза в Бобов дол три години, там е работел като готвач или в кухнята, само че му се брояло два за три дни, тъй че е лежал може би единствено две години. Тогава извадих шанс при случая. Голям шанс. Така споделят хората.. В живота в никакъв случай на никого не съм направил нищо неприятно. Помогнал съм на доста хора, тъй като съм радушен и добър човек. Така че тогава Господ ми върна вересиите, които аз бях дал на другите. Избави ме от най-лошото... Тогава ми оказа помощ един-единствен човек – господин Ганчев. Той направи цялата организация в Благоевград да дойдат най-хубавите лекари от София. На мен ми се оказа най-хубавата помощ, която можеше да се окаже в България тогава – интервенция, всичко. И това ме избави.
Спаси ме обаче и още нещо - бързата и съответна интервенция на дежурния екип от " Бърза помощ " в Благоевград. След като са получили сигнал за случилото се, лекарите са пристигнали незабавно на мястото. Аз към този момент съм бил изпаднал в безсъзнание поради загуба на доста кръв. Направо съм си отивал... Те стремително са съумели да ми прелеят кръв от две места и още преди да ме настанят в болничното заведение, ме върнаха в схващане.
-Връщаме се в днешно време. Би ли ни разкрил тайната по какъв начин се откриват положителни футболисти, откакто си довел у нас не един и двама такива играчи?
-На мен доста ми повлия интервалът, когато три години играх в Германия в отбора на Нюрнберг. Там разбиранията ми за футбола се трансформираха тотално. В България, без да наскърбявам никого, бяхме на аматьорско равнище. На немска земя видях футбола по напълно друг метод и под различен ъгъл. В Германия оформих визията си за футбола и се мъча да го ползвам тука в България. Но футболът се развива и в случай че изостанеш, след това в никакъв случай не можеш да наваксаш пропуснатото.
-В кои страни най-често си бил на лов за футболисти?
-В момента в ЦСКА има най-вече играчи, които приказват португалски. Така че сами може да си отговорите на въпроса – в Португалия и Бразилия съм ходил в последно време най-често. Щом ми предложат добър футболист като визитка, тогава се отива да се гледа въпросния състезател онлайн. Защото разлика има. На живо в никакъв случай не може човек да се заблуди. Докато от видеото – може и най-хубавият скаут да сбърка.
-Имало ли е случай да се провали трансфер в последния миг?
-Да, доста са случаите. Доста постоянно се получава, тъй като във футбола има доста неточни хора. Аз нямам доверие персонално, до момента в който не се подпише договорът, дали ще се получи прехвърлянето – било входящ или произлязъл.
-Има ли някой прочут състезател, който да се е разминал с трансфер в Литекс, когато беше ти началник там, и в ЦСКА в този момент?
-Да, има. Ще ви дам образец с актуалната звезда на Франция и Арсенал Жиру. Навремето можеше да го закупим за 250 000 евро от Гренобъл. Тогава той играеше чартърен в Истър и аз отидох да го виждам, само че Оливие беше контузен. Не ми бяха загатнали и аз си направих една безрезултатна разходка до Франция. После още веднъж пътувах и този път го гледах – игра доста добре, вкара гол, впечатли ме с изявите си. Но тогава Гренобъл трансформираха цената – подвигнаха я на 300 хиляди, след това на 350 хиляди. Поради тази банална причина договорката пропадна.
-Мразиш ли Левски и вбесявали ли са те постоянно от „ Герена ”?
-Мен постоянно ме е вбесявала неправдата – освен във футбола, само че и в живота. Левскарите изрично не ги обичам, само че не ги ненавиждам – те са наш съперник и е хубаво постоянно да бъдат и те мощни, с цел да има конкуренция и да се вдигне качеството на футбола – и на клубно равнище, и на равнище народен тим.
-ЦСКА 1948 – мнението ти за клуба?
-Просто няма какво да ги разясня. Те не са ни на равнището, с цел да ги разясня. Просто не съществуват за мен.
-Въпросите, които най-вече вълнуват почитателите на отбора, е: по кое време ще бъдат изплатени прословутите 8 милиона лв. за емблемата? И дали следващата година ЦСКА ще бъде позволен до присъединяване в евротурнирите?
-Доколкото знам се водят каузи и когато процедурата завърши, въпросната сума ще бъде изплатена. Нека почитателите да бъдат спокойни и дано не имат вяра на многото спекулации, които се приказват и пишат по тематиката. За евротурнирите – има развой на обмяна на информация сред юристи и тече преписка със съда. И когато всичко свърши, съдът ще се произнесе – най-вероятно през февруари, откакто делото, което ще бъде на 22 и 23 януари, приключи.
-Наистина ли има предложения за Фернандо Каранга и за някой от другите футболисти?
- Не. Оферта за 7 милиона няма. Даже няма никаква писмена оферта на този стадий в клуба. Има десетки позвънявания освен за Каранга, само че и за други наши играчи. Но едно позвъняване и интерес не значи, че има конкретика и писмена оферта. Вижте, ние желаеме да си запазим тима – това е наш приоритет. Така че в ЦСКА няма фикс концепция да продаваме футболисти. Гоним си задачите вероятно да се преборим за купата и да участваме в квалификациите на Шампионската лига идната есен.
-Да чакаме ли нови попълнения през зимната пауза?
- Вече взехме Алберг. Той е характерен плеймейкър. С привличането му ще засилим конкуренцията в центъра на терена. Ние обаче разполагаме с добър тим и дори да не вземем други нови, имаме сили да нападаме първото място.
-Стамен Белчев – оценката ти за него досега. Ще остане ли на поста си, в случай че не съумеете да спечелите купата?
-Като му погледнем статистиката на Стамен в ЦСКА в този тежък интервал, се вижда, че той си е прави добре работата. Тя е красноречива – имаме единствено една загуба досега. Това е показателно за дейностите му на треньорската пейка. Ръководството стоим компактно до него – имаме вяра му, че той е индивидът, който може да ни помогне да спечелим 32-ата купа на клуба. Успеем ли, това ще бъде най-тежката, само че и най-сладка купа в историята на ЦСКА.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна програма
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ