С Високи сини планини Херо Мустафа откри Епископската базилика в Пловдив
Със стихотворението на Младен Исаев " Високи сини планини " посланикът на Съединени американски щати у нас Херо Мустафа откри Епископската базилика на Филипопол. Тя цитира на чист български строфата " Обичам българските думи, що чувам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни ".
Дипломат №1 на Вашингтон в София преряза лентата дружно с кмета на Пловдив Здравко Димитров, президента на фондация " Америка за България " Нанси Шилър и шефа на Общинския институт " Старинен Пловдив " Богомил Грозев.
Херо Мустафа поздрави всички, взели участие в плана. Знаем какво значимо достижение е това и какъв брой стопански изгоди ще донесе на Пловдив, съобщи тя.
Посланичката добави че събитието е внушително. И благодари на кмета Здравко Димитров и на председателката на фондация " Америка за България " Нанси Шилър. Двете институции вложиха в продължение на 6 години над 16 милиона лв. в откриване, реституция и експониране на над 2 декара мозайки. Сега паметникът е трансфорат в музей от международна големина.
Снимка: Българска телеграфна агенция
" За мене е наслаждение да бъда тук през днешния ден на откриването на Базиликата. В продължение на седем години работихме ръка за ръкаq камък по камък, с цел да дадем нов живот на Епископската базилика. Без съдействието с Община Пловдив тези мозайки, които се простират на 2000 кв. км. щяха да останат зад вековната пръст. Участието на Министерството на културата оказа помощ от първите стъпки до неговото довеждане докрай. Посолството на Съединени американски щати също оказа сериозна поддръжка Базиликата да стане факт ", сподели в речта си президентът на фондацията " Америка за България " Нанси Шилър.
Епископската базилика на Филипопол е неповторима по своя мащаб, архитектурно решение и украса и се подрежда измежду най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 година тя е включена в Индикативната листа за културно и естествено завещание на ЮНЕСКО.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Обектът е открит в Пловдив по време на избавителни археологически разкопки в интервала 1982-1986 година До 2002 година е проучена съвсем половината от постройката, а през 2016-2017 година е доразкрита напълно. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината й е 36 м., което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална постройка от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите.
Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Базиликата е имала пет входа - три на централния транспортен съд и по един вход на страничните кораби /северен и южен кораб/. Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два пласта многоцветни мозайки, с повърхност надхвърляща 2000 кв.м. Мозайките са най-добре непокътнатата част от постройката. Най-важното изобретение на археолозите са остатъци от надпис с думата " свещеник " в мозаечния под в центъра на южният транспортен съд на базиликата, сподели пред публицисти археологът доцент Елена Кантарева-Дечева.
Надписът е открит през 2015 година при разкриването на долния /втория/ слой мозайки на южния транспортен съд. Изписано е свещеник и част от името на незнаен до в този момент свещеник на Филипопол, завършващо на -киан, и се допуска, че името е Лукиан или Маркиан. Надписът е поместен в Табула ансата, което значи табла с дръжки, като тук е цяла комбинация. Таблата е поставена на олтарче, а от двете й страни има съдове, като единия е цялостен с вино, а другия се допуска че е бил с вода, тъй като мозайката там липсва.
Според Кантарева, надписът е значим, тъй като удостоверява хипотезата на първия археолог, който разкрива базиликата Елена Кесякова, че това е Епископската базилика на Филипопол. Кесякова прави хипотезата като има поради размерите на постройката, богатото й оформление, близостта й до форума и че се намира в границите на укрепения град. Реставрацията и експонирането на мозайките се реализира в интервала 2015-2020 година с финансовата поддръжка на фондация " Америка за България " в границите на взаимен план с Община Пловдив за " Реставрация, експониране и създаване на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол ". На мозайките са изобразени над 150 разнообразни типове птици и доста вази, кошници детелини и още разнообразни орнаменти, а центъра на южния транспортен съд в горния слой мозайки е изобразен извора на живота с два пауна от страни.
Базиликата е функционирала от средата на IV век до края на VI век. Предполага се, че е разрушена и изоставена вследствие на мощно земетресение. Историята на мястото, обаче, е доста по-богата и обгръща най-малко 12 века. Базиликата е издигната върху руините на антична постройка, евентуално от I век. През Средновековието, през Х-ХII в., върху нейните руини се появява огромен християнски некропол с гробищна черква, украсена с изящни фрески.
На мястото археолозите откриват над 200 погребения, локализирани най-вече в северната част на тогавашната постройка. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324 г.) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума /централния площад/ на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол.
Дипломат №1 на Вашингтон в София преряза лентата дружно с кмета на Пловдив Здравко Димитров, президента на фондация " Америка за България " Нанси Шилър и шефа на Общинския институт " Старинен Пловдив " Богомил Грозев.
Херо Мустафа поздрави всички, взели участие в плана. Знаем какво значимо достижение е това и какъв брой стопански изгоди ще донесе на Пловдив, съобщи тя.
Посланичката добави че събитието е внушително. И благодари на кмета Здравко Димитров и на председателката на фондация " Америка за България " Нанси Шилър. Двете институции вложиха в продължение на 6 години над 16 милиона лв. в откриване, реституция и експониране на над 2 декара мозайки. Сега паметникът е трансфорат в музей от международна големина.
Снимка: Българска телеграфна агенция " За мене е наслаждение да бъда тук през днешния ден на откриването на Базиликата. В продължение на седем години работихме ръка за ръкаq камък по камък, с цел да дадем нов живот на Епископската базилика. Без съдействието с Община Пловдив тези мозайки, които се простират на 2000 кв. км. щяха да останат зад вековната пръст. Участието на Министерството на културата оказа помощ от първите стъпки до неговото довеждане докрай. Посолството на Съединени американски щати също оказа сериозна поддръжка Базиликата да стане факт ", сподели в речта си президентът на фондацията " Америка за България " Нанси Шилър.
Епископската базилика на Филипопол е неповторима по своя мащаб, архитектурно решение и украса и се подрежда измежду най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 година тя е включена в Индикативната листа за културно и естествено завещание на ЮНЕСКО.
Снимка: Българска телеграфна агенция Обектът е открит в Пловдив по време на избавителни археологически разкопки в интервала 1982-1986 година До 2002 година е проучена съвсем половината от постройката, а през 2016-2017 година е доразкрита напълно. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината й е 36 м., което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална постройка от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите.
Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Базиликата е имала пет входа - три на централния транспортен съд и по един вход на страничните кораби /северен и южен кораб/. Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове.
Снимка: Българска телеграфна агенция Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два пласта многоцветни мозайки, с повърхност надхвърляща 2000 кв.м. Мозайките са най-добре непокътнатата част от постройката. Най-важното изобретение на археолозите са остатъци от надпис с думата " свещеник " в мозаечния под в центъра на южният транспортен съд на базиликата, сподели пред публицисти археологът доцент Елена Кантарева-Дечева.
Надписът е открит през 2015 година при разкриването на долния /втория/ слой мозайки на южния транспортен съд. Изписано е свещеник и част от името на незнаен до в този момент свещеник на Филипопол, завършващо на -киан, и се допуска, че името е Лукиан или Маркиан. Надписът е поместен в Табула ансата, което значи табла с дръжки, като тук е цяла комбинация. Таблата е поставена на олтарче, а от двете й страни има съдове, като единия е цялостен с вино, а другия се допуска че е бил с вода, тъй като мозайката там липсва.
Според Кантарева, надписът е значим, тъй като удостоверява хипотезата на първия археолог, който разкрива базиликата Елена Кесякова, че това е Епископската базилика на Филипопол. Кесякова прави хипотезата като има поради размерите на постройката, богатото й оформление, близостта й до форума и че се намира в границите на укрепения град. Реставрацията и експонирането на мозайките се реализира в интервала 2015-2020 година с финансовата поддръжка на фондация " Америка за България " в границите на взаимен план с Община Пловдив за " Реставрация, експониране и създаване на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол ". На мозайките са изобразени над 150 разнообразни типове птици и доста вази, кошници детелини и още разнообразни орнаменти, а центъра на южния транспортен съд в горния слой мозайки е изобразен извора на живота с два пауна от страни.
Базиликата е функционирала от средата на IV век до края на VI век. Предполага се, че е разрушена и изоставена вследствие на мощно земетресение. Историята на мястото, обаче, е доста по-богата и обгръща най-малко 12 века. Базиликата е издигната върху руините на антична постройка, евентуално от I век. През Средновековието, през Х-ХII в., върху нейните руини се появява огромен християнски некропол с гробищна черква, украсена с изящни фрески.
На мястото археолозите откриват над 200 погребения, локализирани най-вече в северната част на тогавашната постройка. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324 г.) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума /централния площад/ на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ