Със сребърен медал, уверен, по-мъдър и изпълнен с оптимизъм -

Със сребърен орден, убеден, по-мъдър и изпълнен с оптимизъм - по този начин ще се завърне у дома след присъединяване си на параолимпийските игри Християн Стоянов. Той си обезпечи място на почетната стълбичка в Токио след бягането на 1500 м Т46. Въпреки че не съумя да завоюва купата, международният първенец от 2019 година е удовлетворен. И гледа напред към новите провокации.

" Щастлив съм от това, което реализирах. Щастлив съм от второто място изцяло. Всеки желае да бъде първи, само че всякога си споделям, че ще пристигна и моето време. Това момче, което ме победи, също заслужава. Явно заслужава повече, беше по-силен в този миг. Но съм благополучен, че се борих самоуверено, че не изпитвах боязън по време на бягането. Успях да дам всичко от себе си и за премия завоювах второто място ", сподели Стоянов пред bTV часове след достойното си показване.

Титлата в бягането на 1500 м отиде при представителя на Руския олимпийски комитет - Александър Яремчук. Двамата със Стоянов са положителни познати и огромни съперници на пистата. Спортсменски българинът честити триумфа на другия параатлет.

Снимка: Reuters

За Стоянов това е второ присъединяване на параолимпийски игри. Преди 5 години в Рио де Жанейро той приключи седми, като беше най-младият на пистата. От тогава до в този момент той, треньорът му Евгени Игнатов и околните му минаха през редица компликации, с цел да стигнат досега, в който на врата му да има орден от най-авторитетния състезателен конгрес в света.

" Всъщност пътят е значим, а не медалът, който завоювах в този момент. Важно е по какъв начин предишните месеци и години съм се борил, по какъв начин доста хора са ми помогнали - един е бягал с мен, втори е карал колело с мен, трети просто е викал на стадиона, до момента в който съм бягал. Всеки един има своята роля този орден с цел да бъде извоюван. Това е екипна работа, и в действителност имах доста положителни другари, които по този път бяха до мен и ми помагаха ", съобщи Стоянов и добави:

Снимка: Lap.bg

" Един от моментите, които ме разколебаха, беше предходната година. Вече бях международен първенец, окуражен, подготвящ се за параолимпийските игри тук. Изведнъж ме връхлетя инфектиран апендицит, след което последва интервенция. Тъкмо съумях да се възстановя за 12 дни и започнах да упражнявам още веднъж. Казах: " Добре, балансирахме нещата, всичко ще е ОК ". Дойдоха COVID-19 проблемите и анулираха Игрите, както и всичко което трябваше да се случи през миналата година. И за няколко месеца бях обезверен. Тренирах всеки ден, а не знаех защо тъкмо упражнявам. Не знаех на какво съм подготвен и бях в път, който не знаех къде тъкмо ме води "

Сребърният медалист не пропусна да благодари на най-близките си - фамилията, обичаната си Елена, другари и треньори.
View this post on Instagram

" Отговорността е огромна. Не искаш да предаваш труда си. Аз знаех, че съм квалифициран да бъда пръв. Знаех, че съм квалифициран и да повеждам бягането и изобщо за всевъзможни обстановки. Точно когато си квалифициран, тежи най-вече. И има най-вече въпросителни. И не искаш да загубиш премията от положения труд. Точно това е нещото, което спортистите изпитват на подобен конгрес. Получих поддръжка от пъклен доста хора. Много хора са щастливи за сребърния орден. Виждах по какъв начин тези хора се трудиха дружно с мен по пътя до тук и бяха до мен ", съобщи той.