`Фреди Меркюри: Биография` от Лора Джаксън – историята на краля със звезден глас |
Със характерните си жестове на сцената и с божествения си глас Фреди Меркюри – вокалистът на английската тайфа Queen – е една от рок звездите, които са оставили ярка диря освен на музикалната сцена, само че и в международната история.
Съдбата на краля със звезден глас оживява още веднъж в новото издание на изчерпателната " " от уважаваната журналистка Лора Джаксън (изд. „ Сиела ”, превод: Цветана Генчева).
Родено с името Фарух Булсара, гениалното момче от остров Занзибар остава загадка години след трагичната си кончина. Истинска буря на сцената и в студиото, само че и човек, раздиран от терзания и несъгласия – считаният за един от най-влиятелните рок музиканти артист печели милиарди сърца по света и се трансформира в легенда с умеенето си да изправя на крайници игрища от фенове и да вдъхва живот на всяка ария. Винаги подготвен да се изправи против общоприетото, той съумява да провокира същинска гражданска война в света на музиката. А ексцентричният му метод на живот и до през днешния ден буди спорни отзиви.
" " проследява пътя на вокалиста от детските му години на остров Занзибар, през първите му години във Англия – времето, в което Меркюри се пробва да пробие на рок сцената със Smile, годините му в колежа по изящни изкуства и раждането на звездата на кралицата, турнетата и неповторимите записи – та до трагичната му гибел след заразяването на Меркюри със СПИН и отзвука, която тя има по света.
Изданието е основано на извънредни изявленията с някои от най-близките хора на Меркюри, в това число с музикантите от Queen, а също и с други звезди, които описват любопитни истории за работата си с него – като Клиф Ричард, Ричард Брансън и Брус Дикинсън.
Пътят на Фреди Меркюри е посипан със секс, опиати и рокендрол, само че това е и пътят на човек, изпълнен с същинска пристрастеност и безспорна отдаденост към околните, почитателите и нейно величество Музиката. А звездата на Вълшебникът от „ Уембли ” ще продължи да грее блестящо на небосклона на международната сцена.
Лора Джаксън има зад тила си редица биографии с някои от именитите рок имена като Брайън Джоунс, Стивън Тайлър, Боно, Бон Джоуви, както и на китариста на Queen Брайън Мей. Изключителните ѝ знания на музиката и историята на рока, както и геният ѝ да предава увлекателно и точно събития, я трансформират в един от най-популярните биографи на звездите.
" Забележителна биография... превъзходен роман за един креативен талант. " - Дейли Мейл
" Докосва всички страни на показния и абсурден свят на рокендрола... превъзходно четиво. " - Тайм Аут
Откъс от " Фреди Меркюри: Биография " от Лора Джаксън:
Първа глава
РОДИ съдебна експертиза ЗВЕЗДА
Фреди Мeркюри е една от най-великите митове в рок музиката. Обаятелният фронтмен приковава вниманието на публиката, а медийният му облик е на безукорен експерт, забележителна персона, паметен ексцентрик. Той е човек на крайностите – занимателен и по едно и също време нечовечен, а честата приложимост на кокаин акцентира склонността му към волност и подхранва неистовия му полов вкус. Мeркюри е некадърен да бъде правилен на хомосексуалните сътрудници, на които държи, по тази причина пък остава до дъно лоялен на любовта си към Мери Остин, с която се познава още преди славата да го изстреля в стратосферата. Безразсъдният му метод на живот като гей – необузданата пристрастеност от време на време го тласка към царството на презрените улични търговци на плът – довежда до трагичната му гибел от СПИН през 1991 година, когато е на 45. След убийството на Джон Ленън гибелта на нито една рок звезда не е причинявала сходен трус, чиито талази заливат целия свят.
Същевременно Меркюри е просветен, образован и извънредно грамотен мъж, със задълбочени знания по изкуство. Той е удивителен повествовател, умее да подмята необикновено съобразителни, нецензурни забележки, кадърен е да прояви безгранична добрина, лоялност и благотворителност към дребната си, деликатно подбрана група другари. Проявява забележителна мощ и покъртителен кураж, когато научава за съдбовното заболяване и чака настъпващата гибел. Нищо чудно, че този абсурден егоцентрик притегля вниманието на кинотворци, а новината, че през 2011 година ще стартира производството на широкоекранен биографичен филм, отдаден на Фреди Меркюри, със Саша Барън Коен (1) в ролята на артиста, провокира голямо вдъхновение измежду безбройните правилни почитатели на Queen.
Когато питат магнетичния реализатор по какъв начин желае да го запомнят, той махва надменно с ръка.
„ А от кое място да знам. Изобщо няма да ми пука след, като умра. “
Истината е, че да бъде обезсмъртен на огромния екран в безценен филм с обсег, е изцяло заслужена премия за Фреди.
Но зад непочтителната фриволност и харизмата кой е същинският Фреди Меркюри?
Фреди Меркюри е роден под името Фарух Булсара на 5 септември 1946 година в държавната болница на Острова на подправките Занзибар в Индийския океан. Той донася същинска наслада на Джер и Боми Булсара, които обичат безумно първородното си дете. Бащата Боми, който има персийски генезис, работи като касиер в Британската колониална работа. Всеки ден след работа, рано следобяд, фамилията отива на плажа, с цел да учи сина си да плува, или пък тримата се разхождат из екзотичните градини в града.
За страдание, този идиличен живот стартира да се разпада, когато през 1951 година момчето е записано в мисионерското учебно заведение на острова, ръководено педантично от строги английски монахини. Няколко месеца по-късно, откакто цели шест години е бил само дете, се ражда сестра му Кашмира и Фреди към този момент не е център на вниманието. Докато се пробва да се приспособи към новостите в живота си, татко му получава ново предопределение в Индия и преместването им от Занзибар в Бомбай провокира същински прелом в фамилията.
Семейство Булсара се радва откровено на непредвидената смяна. Боми и Джер са парси – модерни потомци на античните поклонници на зороастризма (2) – и въпреки вярата им да била водеща в Древна Персия преди мюсюлманските завоевания от ХVII в. насам, множеството парси се били заселили към Бомбай. Освен че ще се усещат спокойни измежду съидейници, родителите на Меркюри са уверени, че това е най-подходящото място, на което синът им ще получи положително обучение. Макар фамилията да живее в комфорт, в просторна къща с прислуга, Боми Булсара не бил сигурен, че ще резервира работата си, по тази причина най-хубавото позволение съгласно него е фамилията да изпрати огромното си дете, което е едвам на седем години, в интернат.
Училище „ Сейнт Питър “ е английско частно учебно заведение в Панчгани, Махаращра (3), в което се ползват обичайните способи на образование, натъртва се на спортове като крикет, бокс и тенис на маса. Меркюри скоро схваща, че ненавижда крикета, само че за известно време се увлича по бокса. Макар след години да твърди, че спортовете му се удавали, истината е, че те не са неговата буря. Слабото момче, гъвкаво и пъргаво като хрътка, се оправя най-добре с тениса на маса, спорт, за който са нужни експедитивност и сръчност. Освен че по-късно става учебен първенец по тенис на маса, той бележи положителни достижения и в леката атлетика.
Когато е на осем, Меркюри стартира уроци по пиано в „ Сейнт Питър “. Той чинно упражнява гамата, до момента в който учи с майка си, с цел да я зарадва. Сега, когато към този момент разчита на експерт, ползата му се разсънва, демонстрират се музикалните му пристрастености и уроците по пиано се трансформират в същинско наслаждение. Освен това чака с неспокойствие всяко връщане вкъщи. Съучениците му от дълго време към този момент го назовават Фреди – Фарух остава в предишното. Новото име подхожда и на фамилията му.
Религията играе основна роля в живота на момчето. Парсите изповядат вярата си в огнени храмове (4), където свещените пламъци горят непрестанно – някои повече от 2000 години – и пред тях се изричат молебствия, поставят се обети за честност. Също като останалите деца на парси Меркюри посещава тези храмове. Според обичая формалният обред за инициация е осъществен, когато е на осем години, по време на церемонията навджот (5), извършена от духовник магус. Малкият Фреди се отнася извънредно съществено към тържествената гала, осъществена изцяло в духа на старите обичаи.
Като търговски и финансов център на Индия Бомбай е оживен град, чийто вихрен живот очарова Меркюри. Той се гмурва измежду човешката гмеж всякога, когато има опция. Обожава както романтиката на Малабар Хил (6)и изгледа, който се разкрива от там към Арабско море, по този начин и превъзходната, грижливо поддържана Виктория Гардънс на Пърил Роуд, даже хаоса на пристанището в Бомбай, където следи по какъв начин комерсиалните кораби се смаляват, когато навлизат във вътрешността в морето. Често се лута из лабиринта от тесни улички с базари, където змиеукротители седят с кръстосани крайници на земята, изпълнявайки на флейти мистериозни хипнотични мелодии, а факири се изтягат върху дъски със стърчащи от тях пирони. Екзотичната просвета на Бомбай се добавя от възхитителната архитектура на града и основава общо усещане за великолепие, разноцветност и искра, извор на ентусиазъм за зараждащия се креативен нюх на Меркюри.
Като момче Меркюри е неустоимо притеглен от шума и оживлението на тези пазари. Тъй като в джоба си разполагал единствено с няколко рупи, той се научава да надприказва лукавите арабски търговци, бързо набелязвал това, което желаел, и се пазарял по този начин, че да реализира своето. Години по-късно, когато към този момент е милионер и пазари в най-изисканите магазини по света, той прекарва в тях толкоз дълго, че хората с него започвали да се оплакват, че ще припаднат от отмалялост. Дава големи суми за скъпи антики и творби на изкуството, любува се извънредно доста, до момента в който ги купува, доставя му несравнимо наслаждение да ги има.
По улиците на Бомбай се приказват най-различни езици, долавят се звуците на необятен калейдоскоп от музикални жанрове, най-много струнни принадлежности, които оказват голямо въздействие върху ранното развиване на Меркюри. Родителите му са културни хора, предпочитащи класическата музика и опера, които Меркюри се научава да харесва на по-късен стадий от живота си. Преобладаващите локални мелодии са повлияни от мистичните ритми на индийската музика, а сред средата и края на 50-те в Бомбай стартира да навлиза и новата известна музика, наречена рокендрол.
Малко преди да се яви на изпит по пиано – доктрина и процедура за подготовка IV степен, – към този момент се знае, че Фреди Меркюри е вманиачен по музиката. Създава своя тайфа, The Hectics (7), доста тъкмо име, което отразява неизчерпаемата сила, която кипи у него. Има голямо предпочитание да пее и обезверено се пробва да го прави пред аудитория, активност строго неразрешена от демодирано архаичните правила на учебното заведение. Независимо от това той към този момент пее в хора на учебното заведение и постоянно взе участие в аматьорски продукции. Когато извършва музиката си на учебни празници и празненства, съчетанието от практиката в хора и помпозните обноски, които показва пред аудитория, внасят автентичност в осъществяванията му.
Макар управлението на пансиона да държи на строгата дисциплинираност, Меркюри в доста връзки харесва живота си там. Натъжава се само, тъй като не вижда постоянно фамилията си – факт, над който съгласно тези, които го познават добре, той мисли доста задълбочено в идните години. Докато живее в Мюнхен, постоянно върви на посетители на музикалния продуцент Райнхолд Мак, където следи разбирателството и хармонията сред Мак и децата му.
Мак споделя, че един път чул Меркюри да изяснява на сина му какъв брой доста му липсвали домашният живот и общуването с родителите, защото били разграничени за дълго. Официално Меркюри признава само: „ Едно от нещата, на които те учат пансионите, е по какъв начин да се грижиш за себе си още от дребен. Аз се научих по какъв начин да бъда самостоятелен и да не разгадавам на никого “.
Въпреки че обича да се перчи, той постоянно е уединен. Тъй като татко му непрестанно пътува, Меркюри нееднократно прекарва празниците при родственици, даже остава в пансиона, когато останалите възпитаници се прибират у дома. Това значи, че в годините, когато се построява характерът му, той няма опция да сътвори връзка със фамилията си. Крие тези усеща и последователно се затваря в защитна черупка. С възрастта тази наклонност става толкоз изразена, че когато пожелае, съумява изцяло да се изключи или да пропъди дадена мисъл.
Тази податливост към изолираност не е единствената причина, заради която Фреди в никакъв случай не загатва една значима част от развиването си – времето, когато навлиза в юношеството. Другата причина се оказват последните му две години в „ Сейнт Питър “, когато се впуска в извън-класните занимания, трансформирали се в знаци на живота в частните британски учебни заведения – побоите и хомосексуализма.
Тъй като има базисни умения и знания по бокс, младият Фреди Меркюри съумява да се пази и този проблем не оставя следи у него. Затова пък с хомосексуалността е друго. Макар по-късно да става прочут колкото с женственото, толкоз и с възмутителното си държание на публични места, Меркюри е извънредно затворен човек. На фона на славата си в международен мащаб той дава относително малко изявленията и в тях не загатва съвсем нищо за възпитанието и детството си или за хомосексуалността си.
Изглежда, че в „ Сейнт Питър “ Меркюри не се е сблъскал с нетрадиционния полов вкус на връстниците си, ами с персоналните си желания. Веднъж признава: „ Съучениците ми ме сваляха. Не че бях шокиран. Тогава бях млад и зелен. Това е просто стадий, през който минават всички момчета. Повече няма какво да изяснявам “.
По-късно признава за първите си опити в хомосексуализма, до момента в който е бил в „ Сейнт Питър “, само че естественият метод, по който приема ситуацията, издава, че нито съжалява, нито се е съпротивлявал. Малко евентуално е да е споделил с родителите си – съгласно зороастрийската религия хомосексуалността е равносилна на морално проваляне.
Няма подозрение, че Меркюри се е гордеел с умеенето си да крие толкоз ловко тайната си. След време с голямо наслаждение акцентира забележителната си автономия, която е възприел през годините в пансиона. Предстои обаче въпросната автономия и независимостта му, които по всяка възможност съумяват да посеят само семето на подчертана накърнимост, да бъдат подложени на тестване. Заради политическия интерес, проявен към Индия при започване на века, родителите му са измежду тези, решили да изоставен страната. Събират покъщнината си и се местят в Англия. Установяват се в град Фелтам, графство Мидълсекс.
Вероятно прочувственият Меркюри претърпява неизразим културен потрес, когато попада в разположеното покрай летище „ Хийтроу “ градче Фелтам. В момчето кипи силата на младеж, натрупал нетипични за годините си опит и познания. Изглежда друго, приказва с друг акцент от локалните, темпераментът му също е друг и в квартала се отнасят към него като към друг. Още през цялото време страда от този характерен за невежите хора фанатизъм, който го трансформира в обект на насмешки и обиди. Първата му реакция е да се свие в черупката си, само че откакто осъзнава, че животът му ще протече на това място, схваща, че не си коства да се крие. Благодарение на забележителната си самодисциплина той създава простоват проект, с който да отбие ударите.
Тъй като лимитираните му мъчители го възприемат като чудноват чужденец, поради тях той се прави на странна птица, дохвърчала от Персия, и се присмива безмилостно на себе си. По този метод ги лишава от жилото и от заниманието им. Тази маневра за отклонение на вниманието обаче взема своята дан. Той се прибира у дома трагичен, нерешителен, надвишаващ с обезвереното предпочитание да откри своето място и в същото време – с цялостното схващане, че е друг. Вероятно несигурността и отчуждението, които се постанова да изтърпи, го зареждат с копнежа да притегля вниманието към себе си и по този метод да си извоюва правото да бъде признат. Колкото по-екстровертно се държи, толкоз по-дълбоки стават чувствителността и резервираността му.
Когато идват в Мидълсекс, семейство Булсара отсядат при родственици, до момента в който се реалокират в дребна къща близнак във викториански жанр, напълно покрай Фелтам парк. Меркюри няма от кое място да знае, че на по-малко от пет минути път пешком живеят Харолд и Рут Мей, чието само дете, Брайън, към този момент се изявява като китарист.
Преместването във Англия е фрапантна смяна за всички. Боми Булсара се е отказал от привилегирования си пост и е постъпил на непретенциозна работа в счетоводството на „ Форти “. За него това е намаляване. Вече няма прислуга, която да се грижи за потребностите на фамилията, парите също понижават. На Меркюри му се постанова да пътува дружно с простолюдието с рейс до учебното заведение в Айзълуърт, където го заливат насмешки. По-късно Фреди изрично отхвърля да приказва за този интервал от живота си.
Не е изненада, че в следствие от това трето пренасяне в границите на четиринайсет години, което освен това е придружено от лавина неприятни моменти и низ от спорове в съдбоносен миг от образованието му, оценките на Меркюри в учебно заведение стават все по-лоши. Едва съумява да издържи три от изпитите за приблизително обучение – по изкуство, история и британски. Но това не е чак подобен удар. Меркюри от дълго време избира музиката и изкуството пред сухите, чисто теоретични предмети, към които в никакъв случай не е проявявал необикновен интерес. Освен това няма желание да кандидатства в университет.
Също по този начин няма желание да си търси работа, която изисква тежък физически труд. Когато е на седемнайсет, на два пъти се хваща на работа – единия път в кетъринг услугите на „ Хийтроу “, а по-късно придвижва щайги в локален склад. В склада Меркюри се демонстрира като толкоз неприкрит лентяй, че се постанова сътрудниците му да поемат и неговата работа. Опитва се да им пробута неубедителното опрощение, че е музикант и не може да си унищожава ръцете с сходен тежък труд.
За да постъпи в школа по изкуствата, Меркюри има потребност от една-единствена шестица по изкуство. На родителите му по никакъв начин не им се желае да насърчават упоритостта му, защото имали напълно разнообразни проекти за сина си. Нуждата на Меркюри да бъде признат на новото място им е непозната, защото те се придържат към остарялата, позната просвета, към обичаите и вярванията си, тъй че не минава доста време и сред поколенията зейва бездна, която ги отчуждава. Меркюри, изначало тласкан от нуждата да се интегрира в типично английския живот, открива, че разбиранията на родителите му по никакъв начин не го притеглят, и не вижда по какъв начин биха могли да заемат значима роля в бъдещето му. Разтревожено, че бохемската атмосфера в школата по изкуства може да ги отчужди още повече, фамилията взема решение да го разубеди да постъпи там. Меркюри обаче е роден манипулатор. Години по-късно Брайън Мей признава, че звездата е бил най-мотивираният човек, който познава. През 1966 година Фреди взема решение да учи в лицей по изкуствата, а той нормално получава това, което пожелае.
-------------------------------------------------------------
(1) Заради различия сред Queen и Саша Барън Коен той се отхвърли от плана и вместо него в биографичния филм ролята на Фреди Меркюри изигра артистът Рами Малек. Филмът излезе през 2018 година и завоюва 4 награди „ Оскар “, в това число за основна мъжка роля. – Б. р.
(2) Зороастризмът е дуалистична древноиранска вяра, зародила през VII в. пр.н.е., която осъжда злодеянията и измяната, утвърждава свободата на мисълта, речта и дейностите, а почитателите се стремят да бъдат старателни и праведни във всеки аспект от живота и разчитат на компенсация в задгробния живот. – Б. прочие
(3) Щат в Югозападна Индия със столица Мумбай (по-рано Бомбай), където се приказва най-вече маратхи и британски. – Б. прочие
(4) Зороастрийците почитат огъня във всяка негова форма и дружно с чистата вода го възприемат за проводник на ритуална непорочност. – Б. прочие
(5) При навджот, т.е. новото рождение при парсите, на новопосветения се връчват бяла памучна дреха и заветен пояс от тройно преплетен връв, знак на положителната мисъл, положителното слово и положителното действие. – Б. прочие
(6) Mалабар Хил е името, обещано на една дребна могила, ситуирана в южната област на Бомбай. Той е най-високата точка в центъра на града, с височина от 50 м. – Б. ред.
(7) Hectic (англ.) – напрегнат, възбуден. – Б. пр.
Съдбата на краля със звезден глас оживява още веднъж в новото издание на изчерпателната " " от уважаваната журналистка Лора Джаксън (изд. „ Сиела ”, превод: Цветана Генчева).
Родено с името Фарух Булсара, гениалното момче от остров Занзибар остава загадка години след трагичната си кончина. Истинска буря на сцената и в студиото, само че и човек, раздиран от терзания и несъгласия – считаният за един от най-влиятелните рок музиканти артист печели милиарди сърца по света и се трансформира в легенда с умеенето си да изправя на крайници игрища от фенове и да вдъхва живот на всяка ария. Винаги подготвен да се изправи против общоприетото, той съумява да провокира същинска гражданска война в света на музиката. А ексцентричният му метод на живот и до през днешния ден буди спорни отзиви.
" " проследява пътя на вокалиста от детските му години на остров Занзибар, през първите му години във Англия – времето, в което Меркюри се пробва да пробие на рок сцената със Smile, годините му в колежа по изящни изкуства и раждането на звездата на кралицата, турнетата и неповторимите записи – та до трагичната му гибел след заразяването на Меркюри със СПИН и отзвука, която тя има по света.
Изданието е основано на извънредни изявленията с някои от най-близките хора на Меркюри, в това число с музикантите от Queen, а също и с други звезди, които описват любопитни истории за работата си с него – като Клиф Ричард, Ричард Брансън и Брус Дикинсън.
Пътят на Фреди Меркюри е посипан със секс, опиати и рокендрол, само че това е и пътят на човек, изпълнен с същинска пристрастеност и безспорна отдаденост към околните, почитателите и нейно величество Музиката. А звездата на Вълшебникът от „ Уембли ” ще продължи да грее блестящо на небосклона на международната сцена.
Лора Джаксън има зад тила си редица биографии с някои от именитите рок имена като Брайън Джоунс, Стивън Тайлър, Боно, Бон Джоуви, както и на китариста на Queen Брайън Мей. Изключителните ѝ знания на музиката и историята на рока, както и геният ѝ да предава увлекателно и точно събития, я трансформират в един от най-популярните биографи на звездите.
" Забележителна биография... превъзходен роман за един креативен талант. " - Дейли Мейл
" Докосва всички страни на показния и абсурден свят на рокендрола... превъзходно четиво. " - Тайм Аут
Откъс от " Фреди Меркюри: Биография " от Лора Джаксън:
Първа глава
РОДИ съдебна експертиза ЗВЕЗДА
Фреди Мeркюри е една от най-великите митове в рок музиката. Обаятелният фронтмен приковава вниманието на публиката, а медийният му облик е на безукорен експерт, забележителна персона, паметен ексцентрик. Той е човек на крайностите – занимателен и по едно и също време нечовечен, а честата приложимост на кокаин акцентира склонността му към волност и подхранва неистовия му полов вкус. Мeркюри е некадърен да бъде правилен на хомосексуалните сътрудници, на които държи, по тази причина пък остава до дъно лоялен на любовта си към Мери Остин, с която се познава още преди славата да го изстреля в стратосферата. Безразсъдният му метод на живот като гей – необузданата пристрастеност от време на време го тласка към царството на презрените улични търговци на плът – довежда до трагичната му гибел от СПИН през 1991 година, когато е на 45. След убийството на Джон Ленън гибелта на нито една рок звезда не е причинявала сходен трус, чиито талази заливат целия свят.
Същевременно Меркюри е просветен, образован и извънредно грамотен мъж, със задълбочени знания по изкуство. Той е удивителен повествовател, умее да подмята необикновено съобразителни, нецензурни забележки, кадърен е да прояви безгранична добрина, лоялност и благотворителност към дребната си, деликатно подбрана група другари. Проявява забележителна мощ и покъртителен кураж, когато научава за съдбовното заболяване и чака настъпващата гибел. Нищо чудно, че този абсурден егоцентрик притегля вниманието на кинотворци, а новината, че през 2011 година ще стартира производството на широкоекранен биографичен филм, отдаден на Фреди Меркюри, със Саша Барън Коен (1) в ролята на артиста, провокира голямо вдъхновение измежду безбройните правилни почитатели на Queen.
Когато питат магнетичния реализатор по какъв начин желае да го запомнят, той махва надменно с ръка.
„ А от кое място да знам. Изобщо няма да ми пука след, като умра. “
Истината е, че да бъде обезсмъртен на огромния екран в безценен филм с обсег, е изцяло заслужена премия за Фреди.
Но зад непочтителната фриволност и харизмата кой е същинският Фреди Меркюри?
Фреди Меркюри е роден под името Фарух Булсара на 5 септември 1946 година в държавната болница на Острова на подправките Занзибар в Индийския океан. Той донася същинска наслада на Джер и Боми Булсара, които обичат безумно първородното си дете. Бащата Боми, който има персийски генезис, работи като касиер в Британската колониална работа. Всеки ден след работа, рано следобяд, фамилията отива на плажа, с цел да учи сина си да плува, или пък тримата се разхождат из екзотичните градини в града.
За страдание, този идиличен живот стартира да се разпада, когато през 1951 година момчето е записано в мисионерското учебно заведение на острова, ръководено педантично от строги английски монахини. Няколко месеца по-късно, откакто цели шест години е бил само дете, се ражда сестра му Кашмира и Фреди към този момент не е център на вниманието. Докато се пробва да се приспособи към новостите в живота си, татко му получава ново предопределение в Индия и преместването им от Занзибар в Бомбай провокира същински прелом в фамилията.
Семейство Булсара се радва откровено на непредвидената смяна. Боми и Джер са парси – модерни потомци на античните поклонници на зороастризма (2) – и въпреки вярата им да била водеща в Древна Персия преди мюсюлманските завоевания от ХVII в. насам, множеството парси се били заселили към Бомбай. Освен че ще се усещат спокойни измежду съидейници, родителите на Меркюри са уверени, че това е най-подходящото място, на което синът им ще получи положително обучение. Макар фамилията да живее в комфорт, в просторна къща с прислуга, Боми Булсара не бил сигурен, че ще резервира работата си, по тази причина най-хубавото позволение съгласно него е фамилията да изпрати огромното си дете, което е едвам на седем години, в интернат.
Училище „ Сейнт Питър “ е английско частно учебно заведение в Панчгани, Махаращра (3), в което се ползват обичайните способи на образование, натъртва се на спортове като крикет, бокс и тенис на маса. Меркюри скоро схваща, че ненавижда крикета, само че за известно време се увлича по бокса. Макар след години да твърди, че спортовете му се удавали, истината е, че те не са неговата буря. Слабото момче, гъвкаво и пъргаво като хрътка, се оправя най-добре с тениса на маса, спорт, за който са нужни експедитивност и сръчност. Освен че по-късно става учебен първенец по тенис на маса, той бележи положителни достижения и в леката атлетика.
Когато е на осем, Меркюри стартира уроци по пиано в „ Сейнт Питър “. Той чинно упражнява гамата, до момента в който учи с майка си, с цел да я зарадва. Сега, когато към този момент разчита на експерт, ползата му се разсънва, демонстрират се музикалните му пристрастености и уроците по пиано се трансформират в същинско наслаждение. Освен това чака с неспокойствие всяко връщане вкъщи. Съучениците му от дълго време към този момент го назовават Фреди – Фарух остава в предишното. Новото име подхожда и на фамилията му.
Религията играе основна роля в живота на момчето. Парсите изповядат вярата си в огнени храмове (4), където свещените пламъци горят непрестанно – някои повече от 2000 години – и пред тях се изричат молебствия, поставят се обети за честност. Също като останалите деца на парси Меркюри посещава тези храмове. Според обичая формалният обред за инициация е осъществен, когато е на осем години, по време на церемонията навджот (5), извършена от духовник магус. Малкият Фреди се отнася извънредно съществено към тържествената гала, осъществена изцяло в духа на старите обичаи.
Като търговски и финансов център на Индия Бомбай е оживен град, чийто вихрен живот очарова Меркюри. Той се гмурва измежду човешката гмеж всякога, когато има опция. Обожава както романтиката на Малабар Хил (6)и изгледа, който се разкрива от там към Арабско море, по този начин и превъзходната, грижливо поддържана Виктория Гардънс на Пърил Роуд, даже хаоса на пристанището в Бомбай, където следи по какъв начин комерсиалните кораби се смаляват, когато навлизат във вътрешността в морето. Често се лута из лабиринта от тесни улички с базари, където змиеукротители седят с кръстосани крайници на земята, изпълнявайки на флейти мистериозни хипнотични мелодии, а факири се изтягат върху дъски със стърчащи от тях пирони. Екзотичната просвета на Бомбай се добавя от възхитителната архитектура на града и основава общо усещане за великолепие, разноцветност и искра, извор на ентусиазъм за зараждащия се креативен нюх на Меркюри.
Като момче Меркюри е неустоимо притеглен от шума и оживлението на тези пазари. Тъй като в джоба си разполагал единствено с няколко рупи, той се научава да надприказва лукавите арабски търговци, бързо набелязвал това, което желаел, и се пазарял по този начин, че да реализира своето. Години по-късно, когато към този момент е милионер и пазари в най-изисканите магазини по света, той прекарва в тях толкоз дълго, че хората с него започвали да се оплакват, че ще припаднат от отмалялост. Дава големи суми за скъпи антики и творби на изкуството, любува се извънредно доста, до момента в който ги купува, доставя му несравнимо наслаждение да ги има.
По улиците на Бомбай се приказват най-различни езици, долавят се звуците на необятен калейдоскоп от музикални жанрове, най-много струнни принадлежности, които оказват голямо въздействие върху ранното развиване на Меркюри. Родителите му са културни хора, предпочитащи класическата музика и опера, които Меркюри се научава да харесва на по-късен стадий от живота си. Преобладаващите локални мелодии са повлияни от мистичните ритми на индийската музика, а сред средата и края на 50-те в Бомбай стартира да навлиза и новата известна музика, наречена рокендрол.
Малко преди да се яви на изпит по пиано – доктрина и процедура за подготовка IV степен, – към този момент се знае, че Фреди Меркюри е вманиачен по музиката. Създава своя тайфа, The Hectics (7), доста тъкмо име, което отразява неизчерпаемата сила, която кипи у него. Има голямо предпочитание да пее и обезверено се пробва да го прави пред аудитория, активност строго неразрешена от демодирано архаичните правила на учебното заведение. Независимо от това той към този момент пее в хора на учебното заведение и постоянно взе участие в аматьорски продукции. Когато извършва музиката си на учебни празници и празненства, съчетанието от практиката в хора и помпозните обноски, които показва пред аудитория, внасят автентичност в осъществяванията му.
Макар управлението на пансиона да държи на строгата дисциплинираност, Меркюри в доста връзки харесва живота си там. Натъжава се само, тъй като не вижда постоянно фамилията си – факт, над който съгласно тези, които го познават добре, той мисли доста задълбочено в идните години. Докато живее в Мюнхен, постоянно върви на посетители на музикалния продуцент Райнхолд Мак, където следи разбирателството и хармонията сред Мак и децата му.
Мак споделя, че един път чул Меркюри да изяснява на сина му какъв брой доста му липсвали домашният живот и общуването с родителите, защото били разграничени за дълго. Официално Меркюри признава само: „ Едно от нещата, на които те учат пансионите, е по какъв начин да се грижиш за себе си още от дребен. Аз се научих по какъв начин да бъда самостоятелен и да не разгадавам на никого “.
Въпреки че обича да се перчи, той постоянно е уединен. Тъй като татко му непрестанно пътува, Меркюри нееднократно прекарва празниците при родственици, даже остава в пансиона, когато останалите възпитаници се прибират у дома. Това значи, че в годините, когато се построява характерът му, той няма опция да сътвори връзка със фамилията си. Крие тези усеща и последователно се затваря в защитна черупка. С възрастта тази наклонност става толкоз изразена, че когато пожелае, съумява изцяло да се изключи или да пропъди дадена мисъл.
Тази податливост към изолираност не е единствената причина, заради която Фреди в никакъв случай не загатва една значима част от развиването си – времето, когато навлиза в юношеството. Другата причина се оказват последните му две години в „ Сейнт Питър “, когато се впуска в извън-класните занимания, трансформирали се в знаци на живота в частните британски учебни заведения – побоите и хомосексуализма.
Тъй като има базисни умения и знания по бокс, младият Фреди Меркюри съумява да се пази и този проблем не оставя следи у него. Затова пък с хомосексуалността е друго. Макар по-късно да става прочут колкото с женственото, толкоз и с възмутителното си държание на публични места, Меркюри е извънредно затворен човек. На фона на славата си в международен мащаб той дава относително малко изявленията и в тях не загатва съвсем нищо за възпитанието и детството си или за хомосексуалността си.
Изглежда, че в „ Сейнт Питър “ Меркюри не се е сблъскал с нетрадиционния полов вкус на връстниците си, ами с персоналните си желания. Веднъж признава: „ Съучениците ми ме сваляха. Не че бях шокиран. Тогава бях млад и зелен. Това е просто стадий, през който минават всички момчета. Повече няма какво да изяснявам “.
По-късно признава за първите си опити в хомосексуализма, до момента в който е бил в „ Сейнт Питър “, само че естественият метод, по който приема ситуацията, издава, че нито съжалява, нито се е съпротивлявал. Малко евентуално е да е споделил с родителите си – съгласно зороастрийската религия хомосексуалността е равносилна на морално проваляне.
Няма подозрение, че Меркюри се е гордеел с умеенето си да крие толкоз ловко тайната си. След време с голямо наслаждение акцентира забележителната си автономия, която е възприел през годините в пансиона. Предстои обаче въпросната автономия и независимостта му, които по всяка възможност съумяват да посеят само семето на подчертана накърнимост, да бъдат подложени на тестване. Заради политическия интерес, проявен към Индия при започване на века, родителите му са измежду тези, решили да изоставен страната. Събират покъщнината си и се местят в Англия. Установяват се в град Фелтам, графство Мидълсекс.
Вероятно прочувственият Меркюри претърпява неизразим културен потрес, когато попада в разположеното покрай летище „ Хийтроу “ градче Фелтам. В момчето кипи силата на младеж, натрупал нетипични за годините си опит и познания. Изглежда друго, приказва с друг акцент от локалните, темпераментът му също е друг и в квартала се отнасят към него като към друг. Още през цялото време страда от този характерен за невежите хора фанатизъм, който го трансформира в обект на насмешки и обиди. Първата му реакция е да се свие в черупката си, само че откакто осъзнава, че животът му ще протече на това място, схваща, че не си коства да се крие. Благодарение на забележителната си самодисциплина той създава простоват проект, с който да отбие ударите.
Тъй като лимитираните му мъчители го възприемат като чудноват чужденец, поради тях той се прави на странна птица, дохвърчала от Персия, и се присмива безмилостно на себе си. По този метод ги лишава от жилото и от заниманието им. Тази маневра за отклонение на вниманието обаче взема своята дан. Той се прибира у дома трагичен, нерешителен, надвишаващ с обезвереното предпочитание да откри своето място и в същото време – с цялостното схващане, че е друг. Вероятно несигурността и отчуждението, които се постанова да изтърпи, го зареждат с копнежа да притегля вниманието към себе си и по този метод да си извоюва правото да бъде признат. Колкото по-екстровертно се държи, толкоз по-дълбоки стават чувствителността и резервираността му.
Когато идват в Мидълсекс, семейство Булсара отсядат при родственици, до момента в който се реалокират в дребна къща близнак във викториански жанр, напълно покрай Фелтам парк. Меркюри няма от кое място да знае, че на по-малко от пет минути път пешком живеят Харолд и Рут Мей, чието само дете, Брайън, към този момент се изявява като китарист.
Преместването във Англия е фрапантна смяна за всички. Боми Булсара се е отказал от привилегирования си пост и е постъпил на непретенциозна работа в счетоводството на „ Форти “. За него това е намаляване. Вече няма прислуга, която да се грижи за потребностите на фамилията, парите също понижават. На Меркюри му се постанова да пътува дружно с простолюдието с рейс до учебното заведение в Айзълуърт, където го заливат насмешки. По-късно Фреди изрично отхвърля да приказва за този интервал от живота си.
Не е изненада, че в следствие от това трето пренасяне в границите на четиринайсет години, което освен това е придружено от лавина неприятни моменти и низ от спорове в съдбоносен миг от образованието му, оценките на Меркюри в учебно заведение стават все по-лоши. Едва съумява да издържи три от изпитите за приблизително обучение – по изкуство, история и британски. Но това не е чак подобен удар. Меркюри от дълго време избира музиката и изкуството пред сухите, чисто теоретични предмети, към които в никакъв случай не е проявявал необикновен интерес. Освен това няма желание да кандидатства в университет.
Също по този начин няма желание да си търси работа, която изисква тежък физически труд. Когато е на седемнайсет, на два пъти се хваща на работа – единия път в кетъринг услугите на „ Хийтроу “, а по-късно придвижва щайги в локален склад. В склада Меркюри се демонстрира като толкоз неприкрит лентяй, че се постанова сътрудниците му да поемат и неговата работа. Опитва се да им пробута неубедителното опрощение, че е музикант и не може да си унищожава ръцете с сходен тежък труд.
За да постъпи в школа по изкуствата, Меркюри има потребност от една-единствена шестица по изкуство. На родителите му по никакъв начин не им се желае да насърчават упоритостта му, защото имали напълно разнообразни проекти за сина си. Нуждата на Меркюри да бъде признат на новото място им е непозната, защото те се придържат към остарялата, позната просвета, към обичаите и вярванията си, тъй че не минава доста време и сред поколенията зейва бездна, която ги отчуждава. Меркюри, изначало тласкан от нуждата да се интегрира в типично английския живот, открива, че разбиранията на родителите му по никакъв начин не го притеглят, и не вижда по какъв начин биха могли да заемат значима роля в бъдещето му. Разтревожено, че бохемската атмосфера в школата по изкуства може да ги отчужди още повече, фамилията взема решение да го разубеди да постъпи там. Меркюри обаче е роден манипулатор. Години по-късно Брайън Мей признава, че звездата е бил най-мотивираният човек, който познава. През 1966 година Фреди взема решение да учи в лицей по изкуствата, а той нормално получава това, което пожелае.
-------------------------------------------------------------
(1) Заради различия сред Queen и Саша Барън Коен той се отхвърли от плана и вместо него в биографичния филм ролята на Фреди Меркюри изигра артистът Рами Малек. Филмът излезе през 2018 година и завоюва 4 награди „ Оскар “, в това число за основна мъжка роля. – Б. р.
(2) Зороастризмът е дуалистична древноиранска вяра, зародила през VII в. пр.н.е., която осъжда злодеянията и измяната, утвърждава свободата на мисълта, речта и дейностите, а почитателите се стремят да бъдат старателни и праведни във всеки аспект от живота и разчитат на компенсация в задгробния живот. – Б. прочие
(3) Щат в Югозападна Индия със столица Мумбай (по-рано Бомбай), където се приказва най-вече маратхи и британски. – Б. прочие
(4) Зороастрийците почитат огъня във всяка негова форма и дружно с чистата вода го възприемат за проводник на ритуална непорочност. – Б. прочие
(5) При навджот, т.е. новото рождение при парсите, на новопосветения се връчват бяла памучна дреха и заветен пояс от тройно преплетен връв, знак на положителната мисъл, положителното слово и положителното действие. – Б. прочие
(6) Mалабар Хил е името, обещано на една дребна могила, ситуирана в южната област на Бомбай. Той е най-високата точка в центъра на града, с височина от 50 м. – Б. ред.
(7) Hectic (англ.) – напрегнат, възбуден. – Б. пр.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ