Разкриването на Голямата епископска базилика в Пловдив напредва с бързи темпове
Със специфична система от матови стъкла, която се употребява за пръв път в България, ще бъде покрита Голямата епископска базилика в Пловдив, когато добие приключен тип. Изграждането на огромния план напредва с големи темпове и се чака да бъде приключен напълно наесен.
Покривът на базиликата ще бъде завършен като зелено пространство с минерални детайли. Осветлението ще е енергоефективно, с сензори, които мерят равнището на осветеност и контролират силата на осветителните тела. Предвижда се когато бъде приключена, базиликата да е извънредно красиво осветена през нощта.
Тук са открити изключителни мозайки, които към този момент са покрити и предпазени. Завършени са и ограждащите стени и структурата на първия етаж и северния транспортен съд. Готови са електро и ВиК връзките, както и хидроизолациите и топлоизолациите по ограждащите стени. Площадът ще бъде видоизменен тотално – на негово място ще има зелена зона, места за отмора, 49 паркоместа за коли и два за туристически рейсове. Тук ще бъде издигната също детска площадка и информативен център с кафене, а за комфортното напредване има и велоалея, която е обвързвана с останалата градска мрежа за колела. Заради разкриването на историческата постройка община Пловдив затвори едно от пътните платна в центъра на града, с цел да се трансформира цялото пространство в един същински музей навън.
Възстановяването на Голямата епископска базилика се финансира от Фондация „ Америка за България “, а площадът пред нея и техническата инфраструктура се построяват със средства на община Пловдив. В началото на април предходната година Голямата базилика и римските мозайки на Филипополис бяха включени в индикативния лист на ЮНЕСКО за значими културни обекти.
Голямата базилика на Филипопол e антична черква, която е функционирала през V - VI век. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Базиликата е трикорабна, с една абсида в източния завършек на междинния транспортен съд. Корабите са разграничени от 14 подпорни колони, които са построени в следния ред: две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало атрий с колонада от трите страни. Храмът се намира в непосредствена непосредственост до актуалната католическа черква „ Свети Лудвиг” в центъра на Пловдив. Голямата базилика е издигната при започване на V век върху по-стара постройка със сходни размери, а евентуално и функционалности. Тя е разрушена в средата на VI век по неразбираеми към този момент аргументи, като се допуска, че е станала жертва на варварските нашествия по това време в региона. Базиликата има извънредно огромни размери. Общата й дължина е 86,33 метра, а ширината й възлиза на близо 40 метра.
Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от относително огромните размери на постройката, богата декорация с мозайки, както и характерната форма на олтарната част. Сградата е проучена до равнище на оживелите мозаични подове. Освен тях, сред находките на храма има и остатъци от колони с дребен диаметър. Според откривателите това свидетелства за съществуването на галерии, само че огромна е вероятността те да са от олтарната бариера. Всички разкрити пространства са настлани с извънредно скъпи многоцветни фигурални мозайки. Тук са открити два строителни интервала. В мозайките доминират присъщи за втората четвърт на V век геометрични претекстове и изображения на птици. Очаква се цялостното откриване на базиликата да даде повече информация за живота преди 1500 години в региона. Според експертите, реставрираният обект ще се трансформира в един от най-важните от археологическа позиция в цялата страна и един от най-ценните на Балканите.
Покривът на базиликата ще бъде завършен като зелено пространство с минерални детайли. Осветлението ще е енергоефективно, с сензори, които мерят равнището на осветеност и контролират силата на осветителните тела. Предвижда се когато бъде приключена, базиликата да е извънредно красиво осветена през нощта.
Тук са открити изключителни мозайки, които към този момент са покрити и предпазени. Завършени са и ограждащите стени и структурата на първия етаж и северния транспортен съд. Готови са електро и ВиК връзките, както и хидроизолациите и топлоизолациите по ограждащите стени. Площадът ще бъде видоизменен тотално – на негово място ще има зелена зона, места за отмора, 49 паркоместа за коли и два за туристически рейсове. Тук ще бъде издигната също детска площадка и информативен център с кафене, а за комфортното напредване има и велоалея, която е обвързвана с останалата градска мрежа за колела. Заради разкриването на историческата постройка община Пловдив затвори едно от пътните платна в центъра на града, с цел да се трансформира цялото пространство в един същински музей навън.
Възстановяването на Голямата епископска базилика се финансира от Фондация „ Америка за България “, а площадът пред нея и техническата инфраструктура се построяват със средства на община Пловдив. В началото на април предходната година Голямата базилика и римските мозайки на Филипополис бяха включени в индикативния лист на ЮНЕСКО за значими културни обекти.
Голямата базилика на Филипопол e антична черква, която е функционирала през V - VI век. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Базиликата е трикорабна, с една абсида в източния завършек на междинния транспортен съд. Корабите са разграничени от 14 подпорни колони, които са построени в следния ред: две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало атрий с колонада от трите страни. Храмът се намира в непосредствена непосредственост до актуалната католическа черква „ Свети Лудвиг” в центъра на Пловдив. Голямата базилика е издигната при започване на V век върху по-стара постройка със сходни размери, а евентуално и функционалности. Тя е разрушена в средата на VI век по неразбираеми към този момент аргументи, като се допуска, че е станала жертва на варварските нашествия по това време в региона. Базиликата има извънредно огромни размери. Общата й дължина е 86,33 метра, а ширината й възлиза на близо 40 метра.
Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от относително огромните размери на постройката, богата декорация с мозайки, както и характерната форма на олтарната част. Сградата е проучена до равнище на оживелите мозаични подове. Освен тях, сред находките на храма има и остатъци от колони с дребен диаметър. Според откривателите това свидетелства за съществуването на галерии, само че огромна е вероятността те да са от олтарната бариера. Всички разкрити пространства са настлани с извънредно скъпи многоцветни фигурални мозайки. Тук са открити два строителни интервала. В мозайките доминират присъщи за втората четвърт на V век геометрични претекстове и изображения на птици. Очаква се цялостното откриване на базиликата да даде повече информация за живота преди 1500 години в региона. Според експертите, реставрираният обект ще се трансформира в един от най-важните от археологическа позиция в цялата страна и един от най-ценните на Балканите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ