Да си жив означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите - АНТЪНИ КУИН
Със гибелта на Антъни Куин Холивуд осиротя. Отиде си един колос, чиято пристрастеност към живота беше безгранична. Изкуството му, въпреки и недооценено от префинената рецензия, обаче остава за поколенията.
Изгубих татко си, когато бях на 10 години и постоянно търсех татко. Той ми липсваше ужасно доста.
Никой родител не е тук вечно. Както и аз няма да бъда.
Тринадесет деца – тринадесет! И ги обичам – обичам ги всичките. Смятам, че съм бил добър татко на всички от тях.
Ако желаеме да създадем нов свят, материалът за него е налице. Предишният също е основан от хаоса.
Нямам нищо срещу груповия секс, стига групата да се състои от двама души.
На сцената би трябвало да откриеш истината даже в случай че би трябвало да изгубиш публиката.
Ако чувствате нещо – би трябвало да го изразите!
В Европа един артист е актьор. В Холивуд – в случай че не работи е друмник.
Живял съм във буря от облици, само че ще си отида в застинала рамка.
Безспорно най-емблематичната роля на Антъни Куин е във кино лентата „ Зорба гъркът “ по романа на Никос Казандзакис.
Целият живот е тягост. Само гибелта не е. Да си жив значи да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите.
Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш.
Колко просто и непретенциозно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…
Това ще рече независимост, мислех си аз. Да имаш някаква пристрастеност — да трупаш златни лири — и внезапно да победиш тази си пристрастеност и да разпилееш цялото си положение във въздуха!
Началство, одобрявам те прекомерно доста, че да не ти го кажа. Имаш всичко, единствено немаш полуда. Човек има потребност от малко полуда или в никакъв случай няма да може да скъса въжето и да се освободи.
Защо! Защо! Не може ли най-накрая човек да направи нещо и без за какво? Ей така, за кеф.
