Травмите на нашето детство
Със сигурност за множеството от нас детските години са едно прелестно време , в което постоянно си мечтаем да имаме опция да се телепортираме. Докато си играем на възрастни и едвам крепим товара на всички отговорности върху плещите си, с трогване си спомняме по какъв начин преди единственото ни обвързване бе да вървим на учебно заведение и да си пишем домашните.
Освен за безгрижието, няма по какъв начин да не спомняме с усмивка на уста и за тези кошмарни моменти, които през днешния ден ни наподобяват толкоз занимателни и маловажни. Но тогава ни се искаше или да се скрием в миша дупка, или да молим на колене за благосклонност .
Със сигурност тези обстановки са познати на всички пораснали хлапета. Някои от тях взеха решение да ги споделят в Twitter с хаштаг # идругитравмиотдетството, което ни въодушеви за този материал.
Нравоученията
Да не гледаме какво вършат другите, а да слушаме препоръките на родителите си. Това е главното предписание, което нашите се опитваха да ни втълпят посредством всевъзможни заучени изрази и житейски образци .
Твоите другари в случай че скочат на следващия ден от балкона и ти ли ще скочиш? #идругитравмиотдетството
— murkata (@murkata) 27 март 2018 година
Разбира се, неприятното в близките не би трябвало да се дава за образец, само че положителното постоянно се акцентира. " Как Раличка може да има 6, а ти не " - на едното контролно, и " Мен какво ме интересува, че никой няма 6, ти себе си гледай, не другите! " - на идващото.
Стилът ни на обличане също постоянно е бил обект на мнения и рецензии. Особено в тийнейджърските години, когато постоянно сме били под въздействие на разнообразни поп-културни и музикални течения. Със сигурност през днешния ден ни е позор да си забележим фотосите , само че кой тогава да ти слуша мама...
да виждаш някой различен кат тебе да върви изсулен #идругитравмиотдетството
— френдо (@cmotan_emcee) 27 март 2018 година
Заплахите
По-старите генерации нямат особени терзания да си признаят, че с цел да се отгледа и възпита както би трябвало едно дете, от време на време си трябват освен думи, само че и дейности. " Шамарената фабрика " е отваряла порти в не една и две къщи. А слабите оценки и цигарите бяха най-честите мотиви за непосредствен контакт с ръката на родителското тяло.
"Да ти плесна един пестник, най-малко да знаеш за какво ревеш. " #идругитравмиотдетството
— Teddy (@justteddy_) 27 март 2018 година
Училище обичано
Родителските срещи също се превръщаха в инфарктни моменти, застрашаващи нашето здраве, благополучие и бъдещо битие . Знаем какво е възприятието да споделим на мама и баща, че в петък в 18 ч би трябвало да са в класната стая, знаейки, че май нашето име ще е най-спряганото.
А като чуем " Искаш ли да ни кажеш нещо в този момент или след това ще се караме? " , губим и тон, и картина. Същата реакция (или по скоро неспособност да реагираме адекватно) следва и след прибирането на родителското тяло от срещата.
Разбира се, и престоят ни в даскало се е запечатал в съзнанието ни с някои изречения, които се радваме, че едва ли в миналото още веднъж ще чуем. " Извадете по един лист " си е класика, тъкмо както " какво е желал да каже създателят " или пък " първа група откъм вратата, втора - откъм прозореца " .
четвърти номер на дъската #идругитравмиотдетството
— френдо (@cmotan_emcee) 27 март 2018 година
И в този момент, за типовете почви в Горно-тракийската равнина ще ни приказва номер... #идругитравмиотдетството
— X. (@XPuCm0) 27 март 2018 година
Учител по физика: иди си купи водомер да се измериш, какъв брой си гола вода. #идругитравмиотдетството
— Nikolay Dievski (@NikolayDievski) 27 март 2018 година
Храната
Ако питаме родителите си, или ще ни кажат, че сме били толкоз злояди, че се чудят по какъв начин сме живи изобщо, или че сме омитали всичко, което зърнем. " Тези кюфтета/бонбоните Амфора са за гостите " , е фраза, която е разплаквала не едно и две деца.
А " изяж си всичко, че ще ти го ръся във врата " сме чували десетки пъти. И май има нещо магическо с тази закана, тъй като незабавно подтиква функционалността на храносмилателната си система от боязън да не спим с омазана с леща пижама.
Салатата не е за наяждане. #идругитравмиотдетството
— Alexandra (@olmaigoosh) 27 март 2018 година
Техниката
Дуплекс, интернет през телефона , аналогова телевизия, марка " Велико Търново ", касета от сватбата . Тези неща може да звучат непознати на днешната юноша, само че лъхат на близкото минало.
Можем през днешния ден да не си представяме живота в сходни условия, само че тогава просто нямахме различен избор. А и в този момент с какво можем да сменяем удоволствието да ни дадат два лв. и да си вземем " Сам у дома " от видеотеката ?
Не спри толко покрай тв приемника, ще си развалиш очите #идругитравмиотдетството
— murkata (@murkata) 27 март 2018 година
стани и пусни втора програма#идругитравмиотдетството
— стружки (@strujki) 27 март 2018 година
Излез от Интернет, би трябвало да се обадя на баба ти. #идругитравмиотдетството
— Nikolay Dievski (@NikolayDievski) 27 март 2018 година
другите деца имат видео щото слушат#идругитравмиотдетството
— стружки (@strujki) 27 март 2018 година
Освен за безгрижието, няма по какъв начин да не спомняме с усмивка на уста и за тези кошмарни моменти, които през днешния ден ни наподобяват толкоз занимателни и маловажни. Но тогава ни се искаше или да се скрием в миша дупка, или да молим на колене за благосклонност .
Със сигурност тези обстановки са познати на всички пораснали хлапета. Някои от тях взеха решение да ги споделят в Twitter с хаштаг # идругитравмиотдетството, което ни въодушеви за този материал.
Нравоученията
Да не гледаме какво вършат другите, а да слушаме препоръките на родителите си. Това е главното предписание, което нашите се опитваха да ни втълпят посредством всевъзможни заучени изрази и житейски образци .
Твоите другари в случай че скочат на следващия ден от балкона и ти ли ще скочиш? #идругитравмиотдетството
— murkata (@murkata) 27 март 2018 година
Разбира се, неприятното в близките не би трябвало да се дава за образец, само че положителното постоянно се акцентира. " Как Раличка може да има 6, а ти не " - на едното контролно, и " Мен какво ме интересува, че никой няма 6, ти себе си гледай, не другите! " - на идващото.
Стилът ни на обличане също постоянно е бил обект на мнения и рецензии. Особено в тийнейджърските години, когато постоянно сме били под въздействие на разнообразни поп-културни и музикални течения. Със сигурност през днешния ден ни е позор да си забележим фотосите , само че кой тогава да ти слуша мама...
да виждаш някой различен кат тебе да върви изсулен #идругитравмиотдетството
— френдо (@cmotan_emcee) 27 март 2018 година
Заплахите
По-старите генерации нямат особени терзания да си признаят, че с цел да се отгледа и възпита както би трябвало едно дете, от време на време си трябват освен думи, само че и дейности. " Шамарената фабрика " е отваряла порти в не една и две къщи. А слабите оценки и цигарите бяха най-честите мотиви за непосредствен контакт с ръката на родителското тяло.
"Да ти плесна един пестник, най-малко да знаеш за какво ревеш. " #идругитравмиотдетството
— Teddy (@justteddy_) 27 март 2018 година
Училище обичано
Родителските срещи също се превръщаха в инфарктни моменти, застрашаващи нашето здраве, благополучие и бъдещо битие . Знаем какво е възприятието да споделим на мама и баща, че в петък в 18 ч би трябвало да са в класната стая, знаейки, че май нашето име ще е най-спряганото.
А като чуем " Искаш ли да ни кажеш нещо в този момент или след това ще се караме? " , губим и тон, и картина. Същата реакция (или по скоро неспособност да реагираме адекватно) следва и след прибирането на родителското тяло от срещата.
Разбира се, и престоят ни в даскало се е запечатал в съзнанието ни с някои изречения, които се радваме, че едва ли в миналото още веднъж ще чуем. " Извадете по един лист " си е класика, тъкмо както " какво е желал да каже създателят " или пък " първа група откъм вратата, втора - откъм прозореца " .
четвърти номер на дъската #идругитравмиотдетството
— френдо (@cmotan_emcee) 27 март 2018 година
И в този момент, за типовете почви в Горно-тракийската равнина ще ни приказва номер... #идругитравмиотдетството
— X. (@XPuCm0) 27 март 2018 година
Учител по физика: иди си купи водомер да се измериш, какъв брой си гола вода. #идругитравмиотдетството
— Nikolay Dievski (@NikolayDievski) 27 март 2018 година
Храната
Ако питаме родителите си, или ще ни кажат, че сме били толкоз злояди, че се чудят по какъв начин сме живи изобщо, или че сме омитали всичко, което зърнем. " Тези кюфтета/бонбоните Амфора са за гостите " , е фраза, която е разплаквала не едно и две деца.
А " изяж си всичко, че ще ти го ръся във врата " сме чували десетки пъти. И май има нещо магическо с тази закана, тъй като незабавно подтиква функционалността на храносмилателната си система от боязън да не спим с омазана с леща пижама.
Салатата не е за наяждане. #идругитравмиотдетството
— Alexandra (@olmaigoosh) 27 март 2018 година
Техниката
Дуплекс, интернет през телефона , аналогова телевизия, марка " Велико Търново ", касета от сватбата . Тези неща може да звучат непознати на днешната юноша, само че лъхат на близкото минало.
Можем през днешния ден да не си представяме живота в сходни условия, само че тогава просто нямахме различен избор. А и в този момент с какво можем да сменяем удоволствието да ни дадат два лв. и да си вземем " Сам у дома " от видеотеката ?
Не спри толко покрай тв приемника, ще си развалиш очите #идругитравмиотдетството
— murkata (@murkata) 27 март 2018 година
стани и пусни втора програма#идругитравмиотдетството
— стружки (@strujki) 27 март 2018 година
Излез от Интернет, би трябвало да се обадя на баба ти. #идругитравмиотдетството
— Nikolay Dievski (@NikolayDievski) 27 март 2018 година
другите деца имат видео щото слушат#идругитравмиотдетството
— стружки (@strujki) 27 март 2018 година
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ