Как да простим на себе си, когато това изглежда невъзможно?
Със сигурност всеки един от нас има моменти, истории или дейности, с които не се гордее и му се ще да не са се случвали. Понякога обаче дейностите ни са такива, че даже не можем да извиним на себе си, че сме ги направили. А това е изключително значимо - тези мемоари нараняват, тежат, дават отражение върху прочувственото и психическото ни здраве и от време на време се трансформират в същинска контузия.
Често невъзможността за амнистия се преглежда като придаване на същинско значение на грешката, а това не е вярно. " Всъщност, в случай че не си извиним, рискуваме да живеем живота си по-малко щастливо, в сравнение с в действителност заслужаваме ", разяснява Джон Делони, който е специалист по ментално здраве. Как обаче да си извиним?
Приемете възприятията си
Да се ядосвате, да се срамувате или да изпитвате яд към дейностите си, е естествена част от процеса, само че значима първа част от него е да разпознаете и идентифицирате страстите си. Често изкушаващо е просто да пренебрегваме възприятията си с вярата те да избледнеят, само че прекомерно постоянно шансът е най-малък.
Разграничете грешката от вашата същина
Хората вършим неточности, само че самите ние не сме такива. Вместо да се идентифицирате с грешката, пробвайте да я приемете като урок. Звучи клиширано, само че с цел да е факсимиле, очевидно има за какво! Мозъкът ни постоянно желае да се увери, че си спомняме добре грешките, с цел да не ги повтаряме. Но можем да го " излъжем ", като приемем уроците и последствията от това неверно решение, което сме създали.
Запишете мислите си
Воденето на дневник е един от обичаните подходи на доста психолози и има за какво. Делони го предлага и тук. " Едно от нещата, които поучавам хората, които имат компликации с това да си простят, е да запишат възприятията си на лист хартия. Можете ли да напишете да вземем за пример " аз съм измамник ". Прочетете го на глас и се запитайте дали вие сте измамник или просто сте излъгали в някакъв миг ", поучава той.
Поискайте амнистия
Ако не може да си простите за нещо, най-вероятно е забъркан и различен човек. Вероятно знаете, че сте сбъркали. Винаги в подобен миг най-добре е да се приказва. Най-често се случва по този начин, че казусът наподобява толкоз огромен единствено в нашите мемоари. Дори и другият човек да не ви елементарни, към този момент знаете по какъв начин се усеща той. Но неговите усеща са си негови, а вашата цел, не забравяйте, е по-добър живот.
Приемете последствията
Да простите на себе си, значи, че разбирате и приемате последствията от дейностите си. Пътят за превъзмогване на виновността неизбежно минава и през визията за бъдещето. " Ето какъв бях. Но какъв ще бъда в бъдещето ", е значим въпрос който би трябвало да си зададем. Така не просто ще приемем последствията от грешката, само че и ще ги използваме, с цел да израстем.
Често невъзможността за амнистия се преглежда като придаване на същинско значение на грешката, а това не е вярно. " Всъщност, в случай че не си извиним, рискуваме да живеем живота си по-малко щастливо, в сравнение с в действителност заслужаваме ", разяснява Джон Делони, който е специалист по ментално здраве. Как обаче да си извиним?
Приемете възприятията си
Да се ядосвате, да се срамувате или да изпитвате яд към дейностите си, е естествена част от процеса, само че значима първа част от него е да разпознаете и идентифицирате страстите си. Често изкушаващо е просто да пренебрегваме възприятията си с вярата те да избледнеят, само че прекомерно постоянно шансът е най-малък.
Разграничете грешката от вашата същина
Хората вършим неточности, само че самите ние не сме такива. Вместо да се идентифицирате с грешката, пробвайте да я приемете като урок. Звучи клиширано, само че с цел да е факсимиле, очевидно има за какво! Мозъкът ни постоянно желае да се увери, че си спомняме добре грешките, с цел да не ги повтаряме. Но можем да го " излъжем ", като приемем уроците и последствията от това неверно решение, което сме създали.
Запишете мислите си Воденето на дневник е един от обичаните подходи на доста психолози и има за какво. Делони го предлага и тук. " Едно от нещата, които поучавам хората, които имат компликации с това да си простят, е да запишат възприятията си на лист хартия. Можете ли да напишете да вземем за пример " аз съм измамник ". Прочетете го на глас и се запитайте дали вие сте измамник или просто сте излъгали в някакъв миг ", поучава той.
Поискайте амнистия
Ако не може да си простите за нещо, най-вероятно е забъркан и различен човек. Вероятно знаете, че сте сбъркали. Винаги в подобен миг най-добре е да се приказва. Най-често се случва по този начин, че казусът наподобява толкоз огромен единствено в нашите мемоари. Дори и другият човек да не ви елементарни, към този момент знаете по какъв начин се усеща той. Но неговите усеща са си негови, а вашата цел, не забравяйте, е по-добър живот.
Приемете последствията
Да простите на себе си, значи, че разбирате и приемате последствията от дейностите си. Пътят за превъзмогване на виновността неизбежно минава и през визията за бъдещето. " Ето какъв бях. Но какъв ще бъда в бъдещето ", е значим въпрос който би трябвало да си зададем. Така не просто ще приемем последствията от грешката, само че и ще ги използваме, с цел да израстем.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ