Някои хора виждат „невидими“ цветове, за които ние дори не подозираме
Със сигурност всеки е чувал за съществуването на една зрителна специфичност, наречена цветна слепота или далтонизъм. Това е много постоянно срещано събитие, което визира един на всеки 12 мъже и една на всеки 200 дами. При далтонизма хората зле разграничават или въобще не разграничават избрани или всички цветове. Оттук идва и наименованието „ цветна слепота “. Малко хора обаче знаят, че съществува противоположна на цветната слепота характерност на зрението, при която хората виждат 10 пъти повече цветове. Това извънредно рядко събитие се назовава тетрахроматия.
Някои хора виждат 10 пъти повече цветове от всички останали хора по света Колко цвята виждат хората с тетрахроматия
Добре знае се, че способността на хората да виждат цветове може да се разграничава в дребни граници. Така да вземем за пример множеството студенти могат да виждат ултравиолетовите цветове, които хората нормално не виждат. Въпреки това всички хора, които нямат никакви зрителни аномалии, виждат приблизително към един милион нюанса.
В това отношение тетрахроматите доста превъзхождат естествените хора, защото виждат към 100 милиона нюанса. Те са изключително чувствителни към оранжевите нюанси. Ето за какво, в случай че погледнете на света през очите на тези хора, той ще бъде по-ярък и доста по-цветен.
Хората с тетрахроматия могат да виждат към 10 милиона цветови нюанса Защо някои хора виждат 10 пъти повече цветове
Човешкото око съдържа два типа светлочувствителни рецептори: пръчици и колбички. Пръчиците се грижат за черно-бялото зрение и са по-чувствителни към светлината. Колбичките са по-малко чувствителни към светлината, само че точно те ни разрешават да разграничаваме цветовете.
Нормалният човек има три типа колбички в окото. В случай на цветна слепота, дължаща се на избрана разновидност, окото съдържа единствено два типа колбички. Ето за какво хората с цветна слепота имат понижена дарба да разграничават цветовете. Вероятно към този момент сте се досетили, че тетрахроматията също е разновидност, която води до увеличение на броя на колбичките в окото. Хората с тази зрителна специфичност имат четири вида колбички.
Колбичките в очите ни (специалните светлочувствителни рецептори) ни дават опция да разграничаваме цветовете Само спомагателната колбичка обаче не дава на хората тази неповторима дарба. За да стане това, тя би трябвало да има „ честотна конфигурация “, друга от останалите три колбички. Но това не е всичко – зрението би трябвало да има четвърти цветови канал, посредством който до мозъка се предава спомагателната цветова информация. Това разрешава на мозъка да обработва разширената информация за цветовете.
Може би по тази причина хората с тетрахроматия се срещат доста по-рядко от тези с цветна слепота. За последните, както беше упоменато нагоре, е задоволително просто да изгубят една от колбичките, а не да придобият редица спомагателни качества. Според някои данни до 12% от хората по света имат разновидност, обвързвана с тетрахоматията. Според изследване от 2010 година, оповестено в Journal of Vision, обаче единствено един човек от 24 носители на съответния генетичен вид има „ тетрахроматично зрение “.
Как се диагностицира тетрахроматията
За разлика от цветната слепота, тетрахромацията е доста едва проучена. И до през днешния ден учените не знаят какъв брой тъкмо е публикувано това събитие и по какъв начин въздейства на зрението. Предполага се, че хората с лека тетрахроматия разграничават нюансите малко по-добре от междинния човек. Ако човек е със мощно развита тетрахроматия, той вижда света в нюанси, които другите хора въобще не могат да възприемат.
Художничката Конкета Антико едвам в зрелост открива, че има тетрахроматия. Проблемът обаче е, че хората, които имат тази „ суперсила “, нормално даже не знаят за нея. Те просто не знаят по какъв начин другите хора виждат света, защото нямат опция да го погледнат през очите на различен човек. Ярък образец за това е историята на художничката Кончета Антико, която дълго време не знаела, че има една неповторима дарба.
Жената преподавала изобразяване и постоянно питала учениците си дали виждат този или оня колорит. Учениците, вместо да ѝ кажат истината, единствено кимали с глава. Едва след години тя научила, че в действителност никой различен с изключение на нея не вижда тези нюанси и че в действителност тя вижда света по друг метод от всички останали. Точно това е казусът, когато фразата: „ Аз съм художник и по този начин виждам нещата “ може да се одобри безусловно.
Но допустимо ли е да се диагностицира тази специфичност на зрението? За страдание понастоящем не съществува благонадежден способ за проучване. Обикновено за разкриване на разновидността, която предизвиква тетрахроматията, се употребява ДНК тест. Въпреки това, както към този момент стана ясно, съществуването на разновидност не подсигурява специфични зрителни качества. За откриването им са нужни профилирани техники.
Дори хората с обикновено зрение виждат едни и същи цветове по друг метод Накрая ще отбележим, че даже при естествените хора, които имат три вида колбички в окото, възприемането на цветовете може да се разграничава. Тази специфичност може да бъде съпоставена с екраните на смарт телефоните – те могат да имат разнообразни цветови температури и други забележими за окото параметри, до момента в който главните характерности на матриците са си едни и същи. Въпросът е, че възпроизвеждането на цветовете зависи освен от хардуера, само че и от софтуера.
Същото е ситуацията и с нашето зрение – цветовете, които виждаме, зависят освен от очите ни, само че и от мозъка, който обработва и интерпретира получената информация.
