Бруталните истини за соца: Маратонки Ромика, дънки Панака и модата по времето на Бай Тошо
Със сигурност сте виждали по новините по какъв начин на Черния петък стотици американци чакат нетърпеливо пред магазините и незабавно щом отворят вратите, те безусловно щурмуват стоките, като неведнъж се стига до пердах и скубане на коси единствено поради някоя рокля, написа в собствен коментар уеб сайтът Flashnews.bg.
Е, по този начин са изглеждали в миналото магазините и у нас, само че не на Черен петък, а щом някъде се понесяла мълвата, че са заредени дънки или маратонки Ромика.
Или пък по този начин дефицитните чорапогащници. С тези мемоари ви връщаме към времената на соца, с цел да открехнем дрешника на българите и да си спомним по какъв начин се обличахме при Бай Тошо. Времето, в което българките десетилетия наред гледаха с влажни очи страниците на немските списания като „ Некерман “ и „ Бурда “ и си правеха прически със захарна вода вместо лак за коса.
Най-общо модата в България преди демокрацията може да се раздели условно на два интервала – ранния комунизъм и късния социализъм.
В първия интервал на дамата се гледа като на равна приятелка, целомъдрена работничка и добра стопанка. С идването на комунизма външния тип и на двата пола стартира да се унифицира, а облеклата се оферират под формата на всеобща конфекция.
Ловим бримки
Едва ли има някой, роден преди 1990-та, който не е срещал този чудноват надпис. За днешните дами е изцяло обикновено щом им се скъса чорапогащника мигновено да го изхвърлят. Но, в миналото пазаруването на нов никак не е било лесна работа, по простата причина, че просто са липсвали от рафтовете по магазините.
Зареждането с чорапогащници се превръщало в същинска нервност, съпроводена с писъци и дърпане на коси в случай че някоя приятелка заграби повече от по този начин дефицитната стока. Затова копринен или чорапогащник от креп найлон били измежду най-обичаните дарове за 8-ми март, постоянно давани на дамите в колектива от мъжете или началниците. И когато се пуснела бримка, просто отиваш да ти я „ уловят “…
В разгара на комунизма късите поли стават безусловно табу, а на девойките, които си разрешат да покажат бедра се биели печати, които не могат да бъдат изтрити седмици наред. На плитките вид конски опашки също не се гледало с положително око, даже на тези съвременни девойки им излиза име – назовават ги зози. Техният мъжки аналог са суингите, които носят ризи и тесни панталони, които съгласно комунистическата власт са знак на „ упадъчната западна просвета “.
Макар, че по време на социализма у нас не е имало изключително огромно многообразие на дрехи, модата въпреки всичко не е била нещо неразбираемо.
Особено към 80-те години, когато партията взема решение, че с цел да противодейства на западното въздействие, НР България би трябвало да сътвори лични фешън трендове.
За да бъдат възпитани избрани усети в обществото се впряга тогавашното ЦНСМ – Център за нови артикули и мода. Откриват се дузина фешън предприятия като „ Руен “, „ Перун “, „ Валентина “, „ Рила “, „ Витоша “ и така нататък Но, те шият най-вече и единствено за експорт и на ишлеме. Малкото облекла от конфекцията, които се пускат в магазините, се разграбват за секунди. По това време незаконните шивачници процъфтяват, тъй като българките всеобщо си поръчват костюми по модели от „ Бурда “ или „ Некерман “, в случай че несъмнено са
Маратонките Ромика и дънките Панака – емблемите на соц модата
В тези времена по „ Корекомите “ са се продавали дънки Rifle, Levi’s и Wrangler. Но, както е добре известно не всеки е можел да пазари във валутните магазини, на първо място заради неналичието на долари.
Като опция на вносните дънки, в луковитската шивашка фабрика стартират да се шият джинси българско произвеждане под марката „ Панака “. Правят се от невъзпитан дънков плат, имат месингови копчета и прословутия месингов ключодържател-отварачка.
Но, даже и тези дънки се оказват недостиг и не стигат за всички мераклии, искащи да бъдат съвременни – основава се черен пазар, на който по този начин мечтаните джинси се продават или с връзки, или на двойна цена.
Свои дънки създава и софийския цех „ Рила “.
Но, какво бяха по това време дънките без чифт маратонки?
Първите български спортни обувки излизат на пазара през 80-те години под марката ROMIKA. Собствениците на по този начин мечтаните маратонки са обект на същинска злоба, тъй като сдобиването с тях още веднъж става най-вече с връзки. По това време множеството деца просто вървят с прословутите сини гуменки.
През 1984-та младия дизайнер Васко Василев получава поръчка да създаде сбирка, която е насочена към младежта. В родното му Елхово по това време работят две фешън къщи – „ Яница “ и „ Невен “. Намира залежал остарял плат, от който се ражда прословутата сбирка „ Студио В2 “, за която и млади и остарели се редят на километрични опашки пред ЦНСМ и магазините в страната.
Модата на шушляците
Шушляковите якета също са една от емблемите на соц модата. Към средата на 80-те се появяват и спортни екипи „ Kappa “, също шити на ишлеме.
Малко хора ще си спомнят евентуално, само че няколко години преди този момент у нас стартират да се вършат и маратонки по лицензи от „ Пума ”, „ Адидас ” и „ Трейнинг ”.
*Текстът е оповестен със съкращения
Източник: Flashnews.bg
Е, по този начин са изглеждали в миналото магазините и у нас, само че не на Черен петък, а щом някъде се понесяла мълвата, че са заредени дънки или маратонки Ромика.
Или пък по този начин дефицитните чорапогащници. С тези мемоари ви връщаме към времената на соца, с цел да открехнем дрешника на българите и да си спомним по какъв начин се обличахме при Бай Тошо. Времето, в което българките десетилетия наред гледаха с влажни очи страниците на немските списания като „ Некерман “ и „ Бурда “ и си правеха прически със захарна вода вместо лак за коса.
Най-общо модата в България преди демокрацията може да се раздели условно на два интервала – ранния комунизъм и късния социализъм.
В първия интервал на дамата се гледа като на равна приятелка, целомъдрена работничка и добра стопанка. С идването на комунизма външния тип и на двата пола стартира да се унифицира, а облеклата се оферират под формата на всеобща конфекция.
Ловим бримки
Едва ли има някой, роден преди 1990-та, който не е срещал този чудноват надпис. За днешните дами е изцяло обикновено щом им се скъса чорапогащника мигновено да го изхвърлят. Но, в миналото пазаруването на нов никак не е било лесна работа, по простата причина, че просто са липсвали от рафтовете по магазините.
Зареждането с чорапогащници се превръщало в същинска нервност, съпроводена с писъци и дърпане на коси в случай че някоя приятелка заграби повече от по този начин дефицитната стока. Затова копринен или чорапогащник от креп найлон били измежду най-обичаните дарове за 8-ми март, постоянно давани на дамите в колектива от мъжете или началниците. И когато се пуснела бримка, просто отиваш да ти я „ уловят “…
В разгара на комунизма късите поли стават безусловно табу, а на девойките, които си разрешат да покажат бедра се биели печати, които не могат да бъдат изтрити седмици наред. На плитките вид конски опашки също не се гледало с положително око, даже на тези съвременни девойки им излиза име – назовават ги зози. Техният мъжки аналог са суингите, които носят ризи и тесни панталони, които съгласно комунистическата власт са знак на „ упадъчната западна просвета “.
Макар, че по време на социализма у нас не е имало изключително огромно многообразие на дрехи, модата въпреки всичко не е била нещо неразбираемо.
Особено към 80-те години, когато партията взема решение, че с цел да противодейства на западното въздействие, НР България би трябвало да сътвори лични фешън трендове.
За да бъдат възпитани избрани усети в обществото се впряга тогавашното ЦНСМ – Център за нови артикули и мода. Откриват се дузина фешън предприятия като „ Руен “, „ Перун “, „ Валентина “, „ Рила “, „ Витоша “ и така нататък Но, те шият най-вече и единствено за експорт и на ишлеме. Малкото облекла от конфекцията, които се пускат в магазините, се разграбват за секунди. По това време незаконните шивачници процъфтяват, тъй като българките всеобщо си поръчват костюми по модели от „ Бурда “ или „ Некерман “, в случай че несъмнено са
Маратонките Ромика и дънките Панака – емблемите на соц модата
В тези времена по „ Корекомите “ са се продавали дънки Rifle, Levi’s и Wrangler. Но, както е добре известно не всеки е можел да пазари във валутните магазини, на първо място заради неналичието на долари.
Като опция на вносните дънки, в луковитската шивашка фабрика стартират да се шият джинси българско произвеждане под марката „ Панака “. Правят се от невъзпитан дънков плат, имат месингови копчета и прословутия месингов ключодържател-отварачка.
Но, даже и тези дънки се оказват недостиг и не стигат за всички мераклии, искащи да бъдат съвременни – основава се черен пазар, на който по този начин мечтаните джинси се продават или с връзки, или на двойна цена.
Свои дънки създава и софийския цех „ Рила “.
Но, какво бяха по това време дънките без чифт маратонки?
Първите български спортни обувки излизат на пазара през 80-те години под марката ROMIKA. Собствениците на по този начин мечтаните маратонки са обект на същинска злоба, тъй като сдобиването с тях още веднъж става най-вече с връзки. По това време множеството деца просто вървят с прословутите сини гуменки.
През 1984-та младия дизайнер Васко Василев получава поръчка да създаде сбирка, която е насочена към младежта. В родното му Елхово по това време работят две фешън къщи – „ Яница “ и „ Невен “. Намира залежал остарял плат, от който се ражда прословутата сбирка „ Студио В2 “, за която и млади и остарели се редят на километрични опашки пред ЦНСМ и магазините в страната.
Модата на шушляците
Шушляковите якета също са една от емблемите на соц модата. Към средата на 80-те се появяват и спортни екипи „ Kappa “, също шити на ишлеме.
Малко хора ще си спомнят евентуално, само че няколко години преди този момент у нас стартират да се вършат и маратонки по лицензи от „ Пума ”, „ Адидас ” и „ Трейнинг ”.
*Текстът е оповестен със съкращения
Източник: Flashnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ