Със сигурност сте чували много неща за маргарина.Но дали знаете

Със сигурност сте чували доста неща за маргарина.

Но дали знаете историята му?

Как е стигнал до масата ни и по какъв начин се е трансформирал в това, което е през днешния ден? Това ще разгледаме в днешната публикация.

Френският академик Мишел Йожен Шеврьол открива нова мастна киселина през 1813 година, която назовава acide margarique (транскрипция от френски: „ асид маргарик “).

Откритието на Шеврьол съдържа лъскави, перлени отлагания, по тази причина той го назовава на гръцката дума „ маргаритес “ (margarites), което значи „ перлен “.

Не Мишел Йожен Шеврьол обаче изобретява маргарина.

Френският император Наполеон III осъзнава, че бедните му жители и армиите му във Френско-пруската война биха имали изгода от една по-евтина опция на маслото. Затова той предлага премия на този, който успее да изобрети такава опция.

Тогава се появява френският химик и откривател Иполит Меж-Муриес.

През 1869 година той усъвършенства и патентова развой за разтрошаване на говежда тлъстина с мляко за приемането на маргарин, с което печели премията на императора.

Въпреки огромните очаквания на Наполеон III за продукта на Меж-Муриес, който ученият назовава „ олеомаргарин “, пазарът не се раздвижва.

През 1871 година Меж-Муриес показва своя развой на холандска компания, която усъвършенства методите му и оказва помощ за построяването на интернационален пазар за маргарин.

Холандските бизнесмени разбрали, че, в случай че маргаринът стане сурогат на маслото, той би трябвало да наподобява като масло, по тази причина почнали да боядисват маргарина, който е естествено бял, в маслено жълто.

Меж-Муриес не получава дължимото за своето откритие. Той в действителност умира като дрипльо през 1880 година

Холандската компания, която усъвършенства рецептата му, обаче се оправя много по-добре. Компанията Jurgens в последна сметка се трансформира в световноизвествен производител на маргарини и сапуни, а по-късно става част от Unilever.

Млечната промишленост естествено не реагира добре на появяването на маргарина. Маслото е огромен бизнес и концепцията за един по-евтин сурогат, въпреки и изработен частично от мляко, може да щурмува пазара, ужасява млекопроизводителите.

Те не се помиряват със опасността и съумяват да убедят законодателите във Великобритания да обложат маргарина с налог от два цента на паунд – не дребна сума за края на 19-и век.

Млекопроизводителите съумяват да лобират и за ограничавания, които не разрешават потреблението на жълти багрила за оцветяване на маргарина. До 1900 година изкуствено оцветеното масло се смятало за контрабанда в 30 американски щата.

Няколко щати подхващат крайни ограничения, с цел да откажат потребителите от маргарина, като да вземем за пример изискват продуктът да бъде оцветен в неприветлив розов цвят.

Кампании против маргарина се провеждат и в други страни.

От 1886-а до 1948 година канадският закон не разрешава маргарина напълно. Единствено изключение от това предписание има сред 1917-а и 1923 година, когато Първата международна война прави маслото дефицитна стока. Това кара канадското държавно управление краткотрайно да разреши продажбата и разпространяването на маргарин.

Ситуацията за маргарина не става по-лесна след повдигането на възбраната.

Силното лоби на млекопроизводителите в Квебек съумява да удържи забранята за боядисването на маргарина до 2008 г.