Проф. Кантарджиев: Със сигурност през януари се очаква да имаме първия българин с ваксина
Със сигурност през януари се чака да имаме първия българин с ваксина. Това разгласи шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев.
„ Ваксинирането е един от методите да прекратим тази зараза и да престанем да вървим с маски ”, добави професорът.
„ Това, което ме плаши е, че в случай че не се направи хубава акция и не се види по какъв начин броят на случаите понижава след имунизиране, слагаме на риск имунизационната акция за всички останали имунизации ”, безапелационен беше проф. Кантарджиев.
Според него е належащо 70% от популацията да си постави имунизацията против COVID-19.
Кантарджиев изясни, че на 29 декември би трябвало Европейският регулатор по медикаментите да утвърди имунизациите. Едва по-късно те ще стартират да се популяризират.
Той разяснява и %, към 48%, медици, декларирали предпочитание да си слагат имунизацията.
„ Това е отново висок %, само че е и малко. Една част от медиците, които бяха призовани да се имунизират - са уверени, че като работят с заболели от ковид са прекарали инфекцията. Това е много евентуално ”, добави професорът.
Проф. Кантарджиев още веднъж уточни, че всеки има право на самостоятелен избор и да взема решение дали да се имунизира, или не.
„ В нашата страна търсенето на противогрипна ваксина пристигна в два момента. Когато се сподели истината, че не защищава на 100% и когато казахме, че имунизациите няма да стигнат ”, сподели шефът на НЦЗПБ.
Относно етапите на имунизация и слагането на имунизацията на чиновници във ферми за норки той изясни:
„ Много е значимо те да бъдат ваксинирани, тъй като човек, в случай че заболее от ковид, дори и леко, вирусът може да болести норките. При тези животни болестта не минава като при хората. Те се заразяват нормално през храната. Много е рисково, когато вирусът премине от човек на животно, тъй като може да се получи разновидност и да ни върне вируса по друг метод ”, обясни проф. Кантарджиев.
Той разяснява и слагането на имунизацията при хора с автоимунни болести.
„ Хората, които са с автоимунни болести и такива на химиотерапия с подтиснат имунитет или кръвно заболяване, е хубаво да изчакат. Най-безопасните за тях са пептидните ваксини, които вкарват подготвен белтък. Това е осъвременен остарял тип. Не е редно хора, които са в имунен недостиг, да се имунизират с жив вирус. Такива са имунизациите на „ Астра Зенека ”, разясни Кантарджиев.
Пептидните ваксини се чака да излязат към февруари или март.
За хората с алергия той сподели, че не е належащо да изчакват. „ РНК имунизациите, които се вършат от Pfizer и „ Модерна ”, са с по-ниска възможност за алергични реакции. Винаги обаче има опция за такава. Важно е с каква периодичност. Алергичните реакции при имунизациите на Pfizer и „ Модерна ” ще са по-малко, в сравнение с при другите нормални ваксини ”.
Лошият вид не са страничните резултати на имунизацията, а в случай че всяка година или на три би трябвало да си я слагаме, безапелационен беше професорът.
„ Ваксинирането е един от методите да прекратим тази зараза и да престанем да вървим с маски ”, добави професорът.
„ Това, което ме плаши е, че в случай че не се направи хубава акция и не се види по какъв начин броят на случаите понижава след имунизиране, слагаме на риск имунизационната акция за всички останали имунизации ”, безапелационен беше проф. Кантарджиев.
Според него е належащо 70% от популацията да си постави имунизацията против COVID-19.
Кантарджиев изясни, че на 29 декември би трябвало Европейският регулатор по медикаментите да утвърди имунизациите. Едва по-късно те ще стартират да се популяризират.
Той разяснява и %, към 48%, медици, декларирали предпочитание да си слагат имунизацията.
„ Това е отново висок %, само че е и малко. Една част от медиците, които бяха призовани да се имунизират - са уверени, че като работят с заболели от ковид са прекарали инфекцията. Това е много евентуално ”, добави професорът.
Проф. Кантарджиев още веднъж уточни, че всеки има право на самостоятелен избор и да взема решение дали да се имунизира, или не.
„ В нашата страна търсенето на противогрипна ваксина пристигна в два момента. Когато се сподели истината, че не защищава на 100% и когато казахме, че имунизациите няма да стигнат ”, сподели шефът на НЦЗПБ.
Относно етапите на имунизация и слагането на имунизацията на чиновници във ферми за норки той изясни:
„ Много е значимо те да бъдат ваксинирани, тъй като човек, в случай че заболее от ковид, дори и леко, вирусът може да болести норките. При тези животни болестта не минава като при хората. Те се заразяват нормално през храната. Много е рисково, когато вирусът премине от човек на животно, тъй като може да се получи разновидност и да ни върне вируса по друг метод ”, обясни проф. Кантарджиев.
Той разяснява и слагането на имунизацията при хора с автоимунни болести.
„ Хората, които са с автоимунни болести и такива на химиотерапия с подтиснат имунитет или кръвно заболяване, е хубаво да изчакат. Най-безопасните за тях са пептидните ваксини, които вкарват подготвен белтък. Това е осъвременен остарял тип. Не е редно хора, които са в имунен недостиг, да се имунизират с жив вирус. Такива са имунизациите на „ Астра Зенека ”, разясни Кантарджиев.
Пептидните ваксини се чака да излязат към февруари или март.
За хората с алергия той сподели, че не е належащо да изчакват. „ РНК имунизациите, които се вършат от Pfizer и „ Модерна ”, са с по-ниска възможност за алергични реакции. Винаги обаче има опция за такава. Важно е с каква периодичност. Алергичните реакции при имунизациите на Pfizer и „ Модерна ” ще са по-малко, в сравнение с при другите нормални ваксини ”.
Лошият вид не са страничните резултати на имунизацията, а в случай че всяка година или на три би трябвало да си я слагаме, безапелационен беше професорът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ