Забравянето и ползите от това да не помним всичко
Със сигурност на всички ни се е случвало доста да се мъчим да се сетим нещо и просто да не се получава. Ако това е рядко събитие, евентуално не му обръщаме внимание. Ако обаче е по-често, може и да се притесним. Въпросът е дали тези терзания са основателни.
Според ново проучване на учени от Trinity College Dublin и University of Toronto, забравянето в действителност е дейна форма на учене, която оказва помощ на мозъка ни да получи достъп до по-важна информация.
Те считат, че информацията, която сякаш е забравена и не можем да я върнем в съзнанието си постоянно, когато ни е нужна, в действителност не е изчезнала, а просто е станала " недостъпна ".
Спомените са на непрекъснато съхранение в набори от неврони, наречени " енграмни кафези ". Успешното извикване на тези мемоари в действителност е реактивирането им. А когато то е невероятно, поражда това, което назоваваме забравяне. " Сякаш спомените се съхраняват в сейф, само че не можем да си спомним кода, с цел да го отключим ", изясняват учените.
А мозъкът ни е този, които взема решение до кои набори от неврони да резервира достъпа и кои да " заключи ". Тези избори се вършат въз основа на противоположна връзка с околната среда и са за по-лесно и дейно взимане на решения, предава Daily Mail.
Според откривателите, скоростта на забравяне се влияе най-вече от изискванията на околната среда. Затова и допускат, че то в действителност е форма на учене, която трансформира достъпността на паметта в сходство със заобикалящия ни свят и това какъв брой предсказуем е той. Ако измененията са доста и бързи, ние имаме потребност от съхранението на нова и нова информация, а не толкоз от достъпа до остарялата.
Пояснява се още, че това " естествено забравяне " е обратимо при избрани условия. Така след седмица, в друга обстановка, може да се сетим това, което през днешния ден просто не ни идва на разум. Но при болести като деменция или болест на Алцхаймер естествените механизми за възобновяване са развалени и загубата на мемоари е перманентна.
Според ново проучване на учени от Trinity College Dublin и University of Toronto, забравянето в действителност е дейна форма на учене, която оказва помощ на мозъка ни да получи достъп до по-важна информация.
Те считат, че информацията, която сякаш е забравена и не можем да я върнем в съзнанието си постоянно, когато ни е нужна, в действителност не е изчезнала, а просто е станала " недостъпна ".
Спомените са на непрекъснато съхранение в набори от неврони, наречени " енграмни кафези ". Успешното извикване на тези мемоари в действителност е реактивирането им. А когато то е невероятно, поражда това, което назоваваме забравяне. " Сякаш спомените се съхраняват в сейф, само че не можем да си спомним кода, с цел да го отключим ", изясняват учените.
А мозъкът ни е този, които взема решение до кои набори от неврони да резервира достъпа и кои да " заключи ". Тези избори се вършат въз основа на противоположна връзка с околната среда и са за по-лесно и дейно взимане на решения, предава Daily Mail.
Според откривателите, скоростта на забравяне се влияе най-вече от изискванията на околната среда. Затова и допускат, че то в действителност е форма на учене, която трансформира достъпността на паметта в сходство със заобикалящия ни свят и това какъв брой предсказуем е той. Ако измененията са доста и бързи, ние имаме потребност от съхранението на нова и нова информация, а не толкоз от достъпа до остарялата.
Пояснява се още, че това " естествено забравяне " е обратимо при избрани условия. Така след седмица, в друга обстановка, може да се сетим това, което през днешния ден просто не ни идва на разум. Но при болести като деменция или болест на Алцхаймер естествените механизми за възобновяване са развалени и загубата на мемоари е перманентна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ