Проф. Петър Стоянович: Британската монархия е изключително адаптивна
" Със сигурност можем да оценим това, което е несъмнено – че в лицето на Елизабет II Европа, светът имаше един от последните блестящи образци за смисъла и същността на монархията, и на държавната власт. Тя беше образец на това, което се назовава дълг – всички тези неща, които може би в XXI век звучат към този момент малко старомодно, което е тъжно, само че е реалност. "
Това сподели в изявление за предаването " Преди всички " на БНР историкът проф. Петър Стоянович.
Според Стоянович главният въпрос е за кого е признанието – дали за дълго живялата и управлявала жена или пък е удостоверение, че монархическата форма е мощ, която пази хората против " необуздаността на изборната власт ".
" В целия този доста огромен погребален панаир, който виждаме – без подигравка и без прехласване, има този миг на рекламата, на човешката суетност да бъдеш на тази опашка. Не бива да приписваме на публиката единствено усеща на бездънен реверанс и сантименталност. Но това се случва рядко в чиято и да е история. Ние имаме нещо сходно. Дори ние, българите, след гибелта на цар Борис III през 1943 година ние имаме сходни опашки, денонощни. Народът, поданиците, нацията доста ясно усеща момента, в който тя самата е застрашена от неналичието на стожер. Някои биха дали малко по-библейския образец – стадо без овчар. Това не е фетиш към личността. Това е една комбинация сред терзание пред неясността на утрешния ден, и въпреки това е идентификацията сред нацията и нейния лидер, нейния държател. "
" Британската монархия е извънредно адаптивна. Не толкоз, че да се саморазруши и не толкоз, че да наподобява безпринципна, само че тя съумява, нейните съветници и пиари съумяват да вдървен къде биха могли да правят отстъпка пред неумолимия ход на времето и упованията на хората ", уточни в коментара си проф. Петър Стоянович.
" Няма ред - нито с живота, нито с короната, нито със гибелта, изключително в случай че човек мисли с правилата на монархията ", по този начин историкът обрисува поемането на кралската власт от Чарлз III.
Това сподели в изявление за предаването " Преди всички " на БНР историкът проф. Петър Стоянович.
Според Стоянович главният въпрос е за кого е признанието – дали за дълго живялата и управлявала жена или пък е удостоверение, че монархическата форма е мощ, която пази хората против " необуздаността на изборната власт ".
" В целия този доста огромен погребален панаир, който виждаме – без подигравка и без прехласване, има този миг на рекламата, на човешката суетност да бъдеш на тази опашка. Не бива да приписваме на публиката единствено усеща на бездънен реверанс и сантименталност. Но това се случва рядко в чиято и да е история. Ние имаме нещо сходно. Дори ние, българите, след гибелта на цар Борис III през 1943 година ние имаме сходни опашки, денонощни. Народът, поданиците, нацията доста ясно усеща момента, в който тя самата е застрашена от неналичието на стожер. Някои биха дали малко по-библейския образец – стадо без овчар. Това не е фетиш към личността. Това е една комбинация сред терзание пред неясността на утрешния ден, и въпреки това е идентификацията сред нацията и нейния лидер, нейния държател. "
" Британската монархия е извънредно адаптивна. Не толкоз, че да се саморазруши и не толкоз, че да наподобява безпринципна, само че тя съумява, нейните съветници и пиари съумяват да вдървен къде биха могли да правят отстъпка пред неумолимия ход на времето и упованията на хората ", уточни в коментара си проф. Петър Стоянович.
" Няма ред - нито с живота, нито с короната, нито със гибелта, изключително в случай че човек мисли с правилата на монархията ", по този начин историкът обрисува поемането на кралската власт от Чарлз III.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ