Със сигурност имате неща в гардероба, които не ви стават.

Със сигурност имате неща в дрешника, които не ви стават. Дънки, които не можете да закопчаете от години. Рокля, която сте носили преди да забременеете. Риза, която постоянно е била с един размер по-малка, само че сърце не ви дава да я изхвърлите. Пазите ги „ при положение, че отслабна “.

Тези облекла не просто заемат място в дрешника ви, само че и в главата ви. Превръщат се в едвам осезаем, само че непрекъснат източник на виновност, безпокойствие и негативност. Днес споделяме за какво да държите облекла, които са ви прекомерно дребни, не е безопасен табиет, а същински психически капан.

Такива облекла задействат резултата „ не съм задоволително добър “. Всеки път, когато отворите дрешника си и видите тези облекла, като че ли вътрешният ви глас споделя: „ Иска ми се още веднъж да мога да се побера в тази рокля “, „ Иска ми се още веднъж да бъда остарялото си аз “. Това основава чувството, че нещо не е наред с вас. Все едно настоящето тяло не е вашето „ същинско “ тяло, а краткотрайно. Тази настройка унищожава самочувствието ви и ви кара да не си позволявате да живеете сега. А чувството, че непрекъснато се сравнявате с идеалната версия на себе си, води до непрекъснато напрежение.

Пречат ви да приемете тялото си. Често не осъзнаваме какъв брой доста облеклата въздействат на това по какъв начин се усещаме във връзка с тялото си. Нещата, които не ни прилягат, основават илюзията, че става въпрос за нас, а не за стила или размера. Резултатът е отменяне: „ би трябвало да се трансформира “, „ какво не е наред с мен “. Истината е, че тялото не би трябвало да бъде едно и също от самото начало. То се трансформира с възрастта, метода на живот и хормоните, което е изцяло обикновено. Да пазите облеклата от предишното значи да се лишите от правото да се променяте, да растете, да живеете. Истинската грижа е да намерите неща, които подхождат на тялото ви.

Създават илюзията за наказване. Много хора изясняват запазването на по-малките облекла с това, че сякаш е „ мотивация “. Те споделят, че когато виждат тези облекла се стимулират да влязат във форма. Но дано бъдем почтени - същинската мотивация се гради на ентусиазъм, а не на възприятие за виновност. Всеки път, когато пробвате обичаните си панталони, които не можете да закопчаете, и ги прибирате назад, във вас се появява отчаяние. Колкото по-често повтаряте процесът, толкоз по-трудно е да започнете трансформацията си.

Тези облекла попречват обновяването. Гардеробът е отражение на вътрешното положение на индивида. Ако в него 30% от нещата са облекла „ за по-късно “, „ за ерата, когато отслабна “, то в живота е същото - „ още не “, „ не в този момент “, „ някой ден “. По-малките облекла са като котва, която ви държи в предишното.

Заемат място в дрешника и в главата ви. Опитайте въображаемо да „ извадите “ от дрешника си всичко, което не сте носили повече от година. Дишате по-лесно, нали? Гардеробът е пространство, което би трябвало да работи за вас. Да дава ентусиазъм, а не укор. Подкрепа, а не напън. Когато го разчистите, освобождавате място вътре - за нови хрумвания, за сегашната си същина, за лекост и приемане.

Какво да вършиме с облеклата, които към този момент не ви стават?

- Подарете ги. Има доста дами, за които този продукт ще бъде божи подарък.
- Продайте ги. Дрехите са запас. Дори използваните облекла могат да намерят нов живот.
- Преработете ги. Особено в случай че платът или цветът в действителност ви подхождат.

Нека дрешникът ви съдържа единствено неща, които работят за вас - тук и в този момент! Важно е да започнете да се приемате такива каквито сте и да обичате себе си. Намерете кройките и материите, които работят за вас. По този метод ще се чувствате по-добре и ще носите лека и приятна сила.

Снимки: Freepik