С каяк по Янтра след Геша Вю и Торбалъжите
Със семейство и другари тръгваме от родния град под тепетата към източната част на Дунавската низина, или по-точно село Беляново, което се намира на десния бряг на река Янтра. Скътано е под красивите меандри на реката, измежду обширни поляни и причудливи скални формирания.
Няма да загатвам за главните градове, през които минава маршрутът ни. По-интересни са ми множеството дребни обитаеми места с причудливи, даже странни имена като Руйчовци, Моровеците, Костадините, Баланите, Златарите, Русевци, Шарани, Джумриите, Попари, Старилковци, Торбалъжите и персоналния ми любимец - Геша Вю. Няма по какъв начин да не си зададем въпроса „ На кого са му хрумнали и по какъв начин? “.
След няколко часа път най-сетне доближаваме крайната си дестинация - Беляново. Оказва се, че селото е съвсем обезлюдено - огромно в предишното учебно заведение е напълно порутено, а дворът е обраснал с буйна растителност. Старите къщи са потънали в гъста зеленина; на всички места има черничеви дървета. Обясниха ни, че регионът е бил център на бубарство в предишното. Наоколо царува спокойна конюнктура с красива природа, чийто покой е нарушаван само от отдалечения лай на кучета и свободно движещи се в близост полупитомни овце. Настаняваме се в къщата на другари, леко обезпокоени от неналичието на каквото и да е покритие на телефоните. Скоро обаче се помиряваме с този факт и даже се радваме на още по-голямото успокоение.
Нашите домакини, които в действителност са и инструкторите ни идващия ден, са впечатляващи хора, които са обиколили света и има какво да опишат. Събират отпадъците си разделно и се пробват да вредят допустимо минимум на околната среда.
Рано на другата заран ставаме, с цел да потеглим към брега на Янтра, където ни чакат каяците ни. Започваме гребането по течението на реката. Срещаме се с останалите от групата, които са прекарали нощта в палатки до брега. Тук крайбрежията са комфортни за къмпинг, а природата е необикновено красива. Всичко беше квалифицирано от уредниците и водачите ни, а за тези, които не се бяха качвали на каяк до момента, бяха дадени подробни указания по отношение на техниката на гребане и нужните ограничения при положение на обърната лодка.
Реката беше мудна и спокойна, единствено с няколко бързея главно под мостовете, под които минахме, по тази причина и цялото корабоплаване беше безгрижно и релаксиращо. Погребеш, погребеш, а като се умориш, се излягаш в лодката да те погрее слънцето с бира в ръка. През втората половина от похода реката навлиза във впечатляваща каньонообразна котловина. Бреговете <210> са отвесни скали, извисяващи над самата вода. На места височината им доближава до няколко десетки метра. Скалните ниши са населявани от разнообразни птици - няколко типа чапли, скални лястовици и доста други. По крайбрежията има и доста риболовци. Вторият ден крайната ни цел беше да достигнем Дунав и да погребем и в него. Наложи се да се потрудим повечко, защото течението на реката бе доста едва, преди да се влее в Дунава. Минахме под средновековна монашеска обител в естествена ниша в скалите, до която може да се стигне по въжени стъпала. Обясниха ни, че тук са живели монасите исихасти - почитатели на концепциите от времето на ранното християнство, които са се стремили към единство сред човек и Бог посредством мълчание, примирение, пост и молитва. Искахме да се качим да разгледаме, само че лидерът ни сподели, че фамозният български планинар Боян Петров, също и зоолог, е помолил приживе да се заобикаля влизането, тъй като пещерата е дом на колония от прилепи.
Река Дунав беше в действителност величествена. Отляво на нас беше румънският бряг. След 1-2 километра пътуването ни завърши. Направихме фотоси за спомен и потеглихме назад към Пловдив, цялостни с усещания и страсти. От време на време е добре човек да се откъсне от монотонното си всекидневие, да прекара малко време надалеч от цивилизацията и звуците на града, с цел да отпочине и да се върне към отговорностите си по-свеж отпреди.
Няма да загатвам за главните градове, през които минава маршрутът ни. По-интересни са ми множеството дребни обитаеми места с причудливи, даже странни имена като Руйчовци, Моровеците, Костадините, Баланите, Златарите, Русевци, Шарани, Джумриите, Попари, Старилковци, Торбалъжите и персоналния ми любимец - Геша Вю. Няма по какъв начин да не си зададем въпроса „ На кого са му хрумнали и по какъв начин? “.
След няколко часа път най-сетне доближаваме крайната си дестинация - Беляново. Оказва се, че селото е съвсем обезлюдено - огромно в предишното учебно заведение е напълно порутено, а дворът е обраснал с буйна растителност. Старите къщи са потънали в гъста зеленина; на всички места има черничеви дървета. Обясниха ни, че регионът е бил център на бубарство в предишното. Наоколо царува спокойна конюнктура с красива природа, чийто покой е нарушаван само от отдалечения лай на кучета и свободно движещи се в близост полупитомни овце. Настаняваме се в къщата на другари, леко обезпокоени от неналичието на каквото и да е покритие на телефоните. Скоро обаче се помиряваме с този факт и даже се радваме на още по-голямото успокоение.
Нашите домакини, които в действителност са и инструкторите ни идващия ден, са впечатляващи хора, които са обиколили света и има какво да опишат. Събират отпадъците си разделно и се пробват да вредят допустимо минимум на околната среда.
Рано на другата заран ставаме, с цел да потеглим към брега на Янтра, където ни чакат каяците ни. Започваме гребането по течението на реката. Срещаме се с останалите от групата, които са прекарали нощта в палатки до брега. Тук крайбрежията са комфортни за къмпинг, а природата е необикновено красива. Всичко беше квалифицирано от уредниците и водачите ни, а за тези, които не се бяха качвали на каяк до момента, бяха дадени подробни указания по отношение на техниката на гребане и нужните ограничения при положение на обърната лодка.
Реката беше мудна и спокойна, единствено с няколко бързея главно под мостовете, под които минахме, по тази причина и цялото корабоплаване беше безгрижно и релаксиращо. Погребеш, погребеш, а като се умориш, се излягаш в лодката да те погрее слънцето с бира в ръка. През втората половина от похода реката навлиза във впечатляваща каньонообразна котловина. Бреговете <210> са отвесни скали, извисяващи над самата вода. На места височината им доближава до няколко десетки метра. Скалните ниши са населявани от разнообразни птици - няколко типа чапли, скални лястовици и доста други. По крайбрежията има и доста риболовци. Вторият ден крайната ни цел беше да достигнем Дунав и да погребем и в него. Наложи се да се потрудим повечко, защото течението на реката бе доста едва, преди да се влее в Дунава. Минахме под средновековна монашеска обител в естествена ниша в скалите, до която може да се стигне по въжени стъпала. Обясниха ни, че тук са живели монасите исихасти - почитатели на концепциите от времето на ранното християнство, които са се стремили към единство сред човек и Бог посредством мълчание, примирение, пост и молитва. Искахме да се качим да разгледаме, само че лидерът ни сподели, че фамозният български планинар Боян Петров, също и зоолог, е помолил приживе да се заобикаля влизането, тъй като пещерата е дом на колония от прилепи.
Река Дунав беше в действителност величествена. Отляво на нас беше румънският бряг. След 1-2 километра пътуването ни завърши. Направихме фотоси за спомен и потеглихме назад към Пловдив, цялостни с усещания и страсти. От време на време е добре човек да се откъсне от монотонното си всекидневие, да прекара малко време надалеч от цивилизацията и звуците на града, с цел да отпочине и да се върне към отговорностите си по-свеж отпреди.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ