Намерих любовта на живота си, но друга жена ми я отне
Със брачна половинка ми сме дружно от 10 години. Преди да се оженим и двамата се съгласихме да имаме деца. Сега обаче, когато се пробвам да му напомня общото ни решение, той споделя, че е размислил. Съсипана съм от болежка, тъй като сме финансово постоянни и изцяло сме подготвени да отглеждаме деца. Биологичният ми часовник тиктака и по този начин жадувам да чуя по какъв начин дребни крачета тичат вкъщи. За да втрие в допълнение сол в раната, мъжът ми е почнал извънбрачна връзка със своя остаряла обич. Преди месец видях интимните известия, които двамата са си изпращали. Когато желаех пояснение за поведенето му, той съобщи, че към този момент не ме обича като преди и в този момент е влюбен в някогашната си.
Тогава се запитах дали любовта му към другата не го стимулира да се откаже от желанието да имаме деца. И двамата сме построили сполучливи кариери, до неотдавна бракът ни изглеждаше обединен и даже приятелите ни отбелязваха, че изглеждаме като идеалната двойка. Никога не съм мислила, че сходно нещо може да ми се случи. Но откогато остарялата обич на мъжа ми се завърна в живота му, сърцето му изстина към мен. Сега прекарва часове на телефона си, криейки се в банята, с цел да може да приказва умерено. Наскоро ми призна, че желае да бъде и с двете ни.
Чувствам се предадена. Обмислям концепцията да се свържа с любовницата му и да я попитам по какъв начин не я гризе съвестта, знаейки, че разрушава едно семейство!
А може би би трябвало да се въоръжа с самообладание и да изчакам да се разделят? Вместо да отпразнуваме 10-ата годишнина от сватбата, се запитвам не е ли по-добре да подам молба за бракоразвод? Аз дадох всичко от себе си за този брак и имах упования, че брачният партньор ми ще ми отговори с реципрочност. Опитвам се да се държа, само че с всеки ден силите ми ме напущат. Толкова доста го обичам, че бих поставила света в краката му. Намерих любовта на живота си, само че друга жена ми я лиши.
Инфо: Лична драма
