Със самурайско облекло и меч в пояса един мъж се

Със самурайско облекло и меч в пояса един мъж се отличава измежду воюващите в руско-турската. Това е Сейго Ямадзава или най-малко по този начин описват легендите, че това е първият самурай стъпил на българска земя. Още на 18 години взе участие в борби и сражения в Япония, а поради своята смелост и заслуги е признат в японската императорска войска. А през 1877г. е включен в съветската императорска войска като наблюдаващ на бойните дейности по време на Освободителната война.
Тази негова задача на въздържан наблюдаващ очевидно не го задоволява и по свое лично предпочитание той се включва във бойните дейности във взвод в съветската военна част. Имаме непокътнат документ, който свидетелства, че на 5 септември е награден с медал Св. Владимир 4-та степен. Имаме по-късни сведение за това, че съветският император го награждава и с кръст за смелост за присъединяване си във военните дейности против турската войска.
Евгени Кандиларов, историк в катедра „ Японистика “ към ФКНФ

И писателят Пелин Пеминов написа за самураят Ямадзава - Това не е човек, а жълт демон! Няма очи, а единствено някакви цепки, от които излизат искри! " споделя той.

„ Това не е човек, а жълт демон! Няма очи, а единствено някакви цепки, от които излизат искри! “ споделя той.

„ Това е съвременна война, в която се употребяват огнестрелни оръжия, само че това не значи, че не е могъл да употребява и самурайския си меч “, споделя Кандиларов.

А на фотография от подписването на Санстефанския кротичък контракт измежду задграничните военни в щаба на княз Николай Николаевич виждаме и него.
Трябва да отчетем, че той няма по какъв начин да носи подобен тип облекло, тъй като той не е формален пратеник в публична аудиенция или страна, на бойното поле той е бил с униформа, която да го защищити от студа, от вятъра.
Богомил Стоев, Плевенска гледка

Според военните архиви в Плевен Ямадзава е бил сътрудник, изпратен у нас от Япония и самичък пожелава да отиде на бойното поле.

„ Затова изкарва една молба към съветският император да бъде прикован към третият взлом за Плевен от 11 септември 1877г. Ямадзава се появява на бойното поле при настоящ парк Скобелев, по-известната мъртва котловина. Тук нападат Владимирските полкове, като той е дружно с тях, отразява борбата, написа за военните дейности, като по-късно споделя като очевидец и за блокадата на Тотлебен “, споделя Стоев.

Със сигурност обаче барон Ямадзава е един от последните японски самурай, защото по това време Япония минава през рационализация.

„ Известни като обновлението „ Мейджи “ и тъкмо през 70 години на 19 век последователно биват заличени границите сред самурайското съсловие и простолюдието и другите класи. Те са били серия от ограничения, включващи възбраната за мечове “, споделя историкът Мартин Димитров.

Бившите самураи като част от интелигенцията се включват в администрацията, други развиват бизнес.

„ Вече забележителна част се насочват към военното занятие, само че в границите на националната войска, която се образува освен въз основата на самурайското съсловие, само че и на простолюдието, в действителност Сейго Ямадзава е един от тези хора “, прибавя Димитров.

Сред главните правила за самурая е лоялността към владетеля и персоналната чест.

„ Страхът от това да не бъде опетнена личната известност. Един самурай би трябвало да бъде смел, да се втурва в борба пръв, да има надменно отношение към гибелта “, изяснява Димитров.

А Сейго Ямадзава историята ще запомни като едно от смелите сърца по време на руско-турската война, както и първият самурай сражавал се по нашите земи.