Румъния е третият голям инвестиционен партньор на България
Със 7 милиарда и 593 милиона лв. стокообмен, Румъния е третият максимален (след Германия и Италия) търговски сътрудник на България за 2016 година по данни на Национален статистически институт. Румънските туристи водят изрично в класацията за визити на чужденци в страната ни (близо 1,75 млн. души единствено през 2016 година и съвсем половин милион преднина пред втория), а за българите нашата северна съседка е трета най-предпочитана дестинация за пътувания в чужбина (вижте приложените Топ 10 таблици).
По данни на румънската статистика от м. май 2017 година в Румъния са регистрирани 2 293 български компании с общо над 154 млн. евро уставен капитал, което подрежда България на 26-то място измежду 50-те водещи задгранични вложители. Приблизително толкоз са и компаниите с румънско присъединяване и капитал, работещи у нас.
Тези данни бяха оповестени на извършения през днешния ден в Букурещ българо-румънски бизнес конгрес, квалифициран взаимно от Румънската търговско-промишлена палата и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) в границите на формалното посещаване на президента Румен Радев.
Във форума взе участие бизнес делегация, проведена от АИКБ и формирана от членове на всички представителни на национално ниво организации на работодателите. Българо-румънският бизнес конгрес се организира в бизнес центъра на Румънската търговско-промишлена палата в Букурещ и бе открит от президента на палатата Михай Дарабан.
Присъстващите имаха достойнството поредно да чуят приветствията на президента на Румъния Клаус Йоханис и на президента на Република България Румен Радев.
В словото си Клаус Йоханис посочи опциите за съдействие сред двете страни в региона на туризма, строителството, металургията, автомобилната индустрия. Важни са плановете в региона на културния туризъм и дестинации на трети пазари. Той означи, че деловата среда има потребност от ефикасна законодателна рамка, от мощни институции, постоянни и предвидими закони. Само по този метод може да просперират стопанските системи на страните. Диалогът и дейностите на държавно ниво, както и днешното мероприятие са от значително значение. Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район има за цел икономическо и обществено развиване на Дунавския макрорегион, пристанищата, нови мостове. Форумът се организира на 29 юни – интернационалния ден на Дунав – същинският извор и източник на разцвет за стопанските системи на България и Румъния, която не разделя страните, а ги свързва.
Президентът Румен Радев показа визията на президента на Румъния, че България и Румъния имат обща цел за рационализиране и разширение на енергийната и транспортна инфраструктура, която свързва двете страни и ще работят за построяването на нови мостове и фериботни връзки през река Дунав, които да насърчат контактите сред жителите и бизнеса, както и за облекчение на всички бюрократични процедури, които пречат на тези контакти. Президентът Радев акцентира, че растежът на Брутният вътрешен продукт в България, минималната инфлация, спомагат за основаване на по-добър климат. Президентската институция ще работи за опазване на макроикономическа и финансова непоклатимост и понижаване на броя на регулациите към бизнеса. Ниските данъчни ставки, предприемането на промени в професионалното обучение и образование, стимулирането на връзката образование-бизнес са положителни условия за бизнеса и господин Радев прикани румънските компании да влагат в България.
Председателят на УС на АИКБ Васил Велев в словото си акцентира, че положителното равнище и растежи на стокообмена и туристопотока сред двете страни са доказани от статистиката обстоятелства. Но капацитетът е доста по-голям и двете държавни управления са длъжници на жителите и бизнеса от Румъния и България за по-добра инфраструктурна съгласуваност, Железопътен кулоар 4, повече мостове и пътища към тях, за какво не и за хидроенергийни комплекси на река Дунав. Двете страни имат постоянно съвпадащи цели и проблеми и образуването на партньорства и общи позиции в Европейски Съюз е незадоволително употребена процедура. В това отношение идното председателстване на Европейски Съюз от България дава спомагателна опция и би трябвало пълноценно да се употребява. АИКБ е провокирала преразглеждане на европейската дефиницията за МСП и изиска поддръжката на румънската страна, както и поддръжка за преосмисляне на рестриктивните мерки за огромните горивни съоръжения. Председателя на АИКБ означи, че стопанските системи на двете страни се развиват добре – България е в призовата шестица в Европейски Съюз с растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,4% за първото тримесечие на 2017 година, само че Румъния е първенецът с 5,6% растеж. Очевидно има от какво да се поучим, в това число и за разрешаване на трите задържащи растежа фактора у нас. Като такива бизнеса уточни неналичието на човешки запаси за стопанската система, административните загради и корупцията.
Програмата продължи с показване на бизнес средата, опциите за вложения и изискванията за бизнес в Румъния и в България. Първата презентация бе на домакините от InvestRomania. Веднага след тях приказва Стамен Янев, изпълнителен шеф на Българска организация за вложения. Той в детайли обясни облекчените условия за правене на бизнес в България и насърчи румънските компании да подхващат вложения в страната.
В рамките на това президентско посещаване, Асоциацията на индустриалния капитал в България за първи път пое ангажимент да провежда двустранни срещи сред представители на български и румънски компании по време на бизнес конгрес. АИКБ, която през последните 20 години работи за поощряване на производството, търговията и вложенията у нас, заложи на усъвършенстван и удобен метод при визитата в Румъния. Беше обезпечен еднакъв достъп на предприятия от всички браншове и от всички работодателски организации. Предварително бе в съгласие с румънската страна секторно групиране на фирмите-участници от двете бизнес делегации. Така икономическият фокус на срещите беше причина за ползотворни по-нататъшни партньорства в областите: машиностроене, електротехника и отбранителна промишленост, произвеждане и търговия с нехранителни артикули, хранително-вкусова индустрия, инфраструктура и строителство, туризъм, финансови услуги.
В двустранните бизнес диалози участваха представители на 51 български и 54 румънски компании. В резултат на добре премислената от АИКБ подготовка при организирането на форума редица срещи приключиха с съответни съглашения за контракти и задължения сред участниците.
Ето в резюме първите резултати от завършилото двудневно посещаване на президента на Република България Румен Радев и съпътстващата го делегация в Румъния, както и от съпътстващия българо-румънски бизнес конгрес:
1. Посещението на президента Радев даде тласъци и нов подтик на добре разрастващите се българо-румънски стопански връзки.
2. Беше обменен потребен опит както в макроикономически подтекст сред работодателските организации, по този начин и на микроикономическо ниво.
3. Установиха се редица нови и се задълбочиха досегашни бизнес партньорства сред български и румънски компании.
4. Президентът Радев и представителите на българския бизнес, взели участие във форума, възнамеряват следваща среща в София, на която да се набележат решения на най-острите и постоянно зараждащи проблеми, които форумът е откроил.
По данни на румънската статистика от м. май 2017 година в Румъния са регистрирани 2 293 български компании с общо над 154 млн. евро уставен капитал, което подрежда България на 26-то място измежду 50-те водещи задгранични вложители. Приблизително толкоз са и компаниите с румънско присъединяване и капитал, работещи у нас.
Тези данни бяха оповестени на извършения през днешния ден в Букурещ българо-румънски бизнес конгрес, квалифициран взаимно от Румънската търговско-промишлена палата и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) в границите на формалното посещаване на президента Румен Радев.
Във форума взе участие бизнес делегация, проведена от АИКБ и формирана от членове на всички представителни на национално ниво организации на работодателите. Българо-румънският бизнес конгрес се организира в бизнес центъра на Румънската търговско-промишлена палата в Букурещ и бе открит от президента на палатата Михай Дарабан.
Присъстващите имаха достойнството поредно да чуят приветствията на президента на Румъния Клаус Йоханис и на президента на Република България Румен Радев.
В словото си Клаус Йоханис посочи опциите за съдействие сред двете страни в региона на туризма, строителството, металургията, автомобилната индустрия. Важни са плановете в региона на културния туризъм и дестинации на трети пазари. Той означи, че деловата среда има потребност от ефикасна законодателна рамка, от мощни институции, постоянни и предвидими закони. Само по този метод може да просперират стопанските системи на страните. Диалогът и дейностите на държавно ниво, както и днешното мероприятие са от значително значение. Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район има за цел икономическо и обществено развиване на Дунавския макрорегион, пристанищата, нови мостове. Форумът се организира на 29 юни – интернационалния ден на Дунав – същинският извор и източник на разцвет за стопанските системи на България и Румъния, която не разделя страните, а ги свързва.
Президентът Румен Радев показа визията на президента на Румъния, че България и Румъния имат обща цел за рационализиране и разширение на енергийната и транспортна инфраструктура, която свързва двете страни и ще работят за построяването на нови мостове и фериботни връзки през река Дунав, които да насърчат контактите сред жителите и бизнеса, както и за облекчение на всички бюрократични процедури, които пречат на тези контакти. Президентът Радев акцентира, че растежът на Брутният вътрешен продукт в България, минималната инфлация, спомагат за основаване на по-добър климат. Президентската институция ще работи за опазване на макроикономическа и финансова непоклатимост и понижаване на броя на регулациите към бизнеса. Ниските данъчни ставки, предприемането на промени в професионалното обучение и образование, стимулирането на връзката образование-бизнес са положителни условия за бизнеса и господин Радев прикани румънските компании да влагат в България.
Председателят на УС на АИКБ Васил Велев в словото си акцентира, че положителното равнище и растежи на стокообмена и туристопотока сред двете страни са доказани от статистиката обстоятелства. Но капацитетът е доста по-голям и двете държавни управления са длъжници на жителите и бизнеса от Румъния и България за по-добра инфраструктурна съгласуваност, Железопътен кулоар 4, повече мостове и пътища към тях, за какво не и за хидроенергийни комплекси на река Дунав. Двете страни имат постоянно съвпадащи цели и проблеми и образуването на партньорства и общи позиции в Европейски Съюз е незадоволително употребена процедура. В това отношение идното председателстване на Европейски Съюз от България дава спомагателна опция и би трябвало пълноценно да се употребява. АИКБ е провокирала преразглеждане на европейската дефиницията за МСП и изиска поддръжката на румънската страна, както и поддръжка за преосмисляне на рестриктивните мерки за огромните горивни съоръжения. Председателя на АИКБ означи, че стопанските системи на двете страни се развиват добре – България е в призовата шестица в Европейски Съюз с растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,4% за първото тримесечие на 2017 година, само че Румъния е първенецът с 5,6% растеж. Очевидно има от какво да се поучим, в това число и за разрешаване на трите задържащи растежа фактора у нас. Като такива бизнеса уточни неналичието на човешки запаси за стопанската система, административните загради и корупцията.
Програмата продължи с показване на бизнес средата, опциите за вложения и изискванията за бизнес в Румъния и в България. Първата презентация бе на домакините от InvestRomania. Веднага след тях приказва Стамен Янев, изпълнителен шеф на Българска организация за вложения. Той в детайли обясни облекчените условия за правене на бизнес в България и насърчи румънските компании да подхващат вложения в страната.
В рамките на това президентско посещаване, Асоциацията на индустриалния капитал в България за първи път пое ангажимент да провежда двустранни срещи сред представители на български и румънски компании по време на бизнес конгрес. АИКБ, която през последните 20 години работи за поощряване на производството, търговията и вложенията у нас, заложи на усъвършенстван и удобен метод при визитата в Румъния. Беше обезпечен еднакъв достъп на предприятия от всички браншове и от всички работодателски организации. Предварително бе в съгласие с румънската страна секторно групиране на фирмите-участници от двете бизнес делегации. Така икономическият фокус на срещите беше причина за ползотворни по-нататъшни партньорства в областите: машиностроене, електротехника и отбранителна промишленост, произвеждане и търговия с нехранителни артикули, хранително-вкусова индустрия, инфраструктура и строителство, туризъм, финансови услуги.
В двустранните бизнес диалози участваха представители на 51 български и 54 румънски компании. В резултат на добре премислената от АИКБ подготовка при организирането на форума редица срещи приключиха с съответни съглашения за контракти и задължения сред участниците.
Ето в резюме първите резултати от завършилото двудневно посещаване на президента на Република България Румен Радев и съпътстващата го делегация в Румъния, както и от съпътстващия българо-румънски бизнес конгрес:
1. Посещението на президента Радев даде тласъци и нов подтик на добре разрастващите се българо-румънски стопански връзки.
2. Беше обменен потребен опит както в макроикономически подтекст сред работодателските организации, по този начин и на микроикономическо ниво.
3. Установиха се редица нови и се задълбочиха досегашни бизнес партньорства сред български и румънски компании.
4. Президентът Радев и представителите на българския бизнес, взели участие във форума, възнамеряват следваща среща в София, на която да се набележат решения на най-острите и постоянно зараждащи проблеми, които форумът е откроил.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ