Със 185 гласа за“ и 5 въздържал се“, депутатите от

Със 185 гласа „ за “ и 5 „ въздържал се “, депутатите от Народното събрание разпоредиха на Министерски съвет да възобнови програмата за даване на обезщетения, свързани с цените на електрическата сила на небитовите крайни консуматори. Не беше признато направената по време на дебатите редакция от народния представител от ПП-ДБ Радослав Рибарски за включване в текста и на „ механизъм за отплата на енергийно небогати битови консуматори “. Решението на Народното събрание планува компенсацията е в размер 100% от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на пазарен сегмент „ Ден напред “ на БНЕБ за съответния месец и базова цена в размер на 180 лева./MWh за крайни клиенти, присъединени на високо, приблизително и ниско напрежение. Тази цена няма да се изплаща обаче на небитови консуматори под съответните базови цени. Решението планува и по какъв начин ще де пресмята компенсацията. Освен това решението планува средствата да се обезпечат от ФСЕС, който се зарежда от  целеви вноски от съответни пазарни участници.  Програмата изключва небитовите клиенти като лечебни заведения, учебни заведения и други, за които към този момент се ползва сходна стратегия. В претекстовете си депутатите показват, че от началото на месец юли 2024 година се следи наклонност за повишение на цените на електрическата енергия на свободния пазар в България и района. През месец юли 2024 година на пазарния сегмент „ ден напред “ са реализирани рекордно високи цени на електрическата енергия – за 19 юли 2024 година цена в размер на 1705.72 лева./MWh; за 20 юли 2024 година в размер на 1032.44 лева./MWh; за 22 юли 2024 година в размер на 1662.46 лева./MWh. Средната цена на електрическата енергия в България е третата най-висока в Европейския съюз, след тази в Унгария и Румъния, като даже надвишава равнищата на цените на обичайната скъпите пазари на електрическа енергия на Италия и Гърция. Очакванията за месец напред са, че тези ценови равнища ще се запазят. Според Европейската енергийна борса, сетълмент цените на енергийните фючърси в България за 23.07.2024 година са, както следва: август – 200.92 лева.; септември – 175.63 лева.; четвърто тримесечие – 193.41 лева. Повишаването на цените на електрическата енергия е вследствие на недостига на електрическа енергия на някои районни пазари, понижени междусистемни преносни потенциали сред страните в Югоизточна Европа, повреди и планови поправки на базови мощности в района, както и на рисково високите температури, провокирали рекордно високо ползване през летния сезон (регистриран е товар от 5500 МВт). В резултат на тези фактори, които са отвън контрола на пазарните участници и поради обстоятелството, че по-голямата част от електрическата енергия на свободния пазар в страната се търгува на борсовия сегмент „ ден напред “ се образуват рисково високи цени на електрическата енергия. Високите цени основават стопански неподходяща среда, засягат по отрицателен метод българската промишленост и генерират спомагателна инфлация. За ограничение на отрицателните последствия от високите цени на електрическата енергия предлагаме навреме да се приложи механизъм за компенсиране на крайните небитови клиенти от 1 юли 2024 година до 31 декември 2024 г. Предложенията механизъм планува обезщетения в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента „ Ден напред “ на Българска самостоятелна енергийна борса за съответния месец и базова цена в размер на 180 лева./MWh за крайните небитови клиенти, без значение в коя мрежа са присъединени. Средствата за заплащане на обезщетенията се обезпечават от набраните във Фонд сиггурност на електроенергийната система целеви вноски. Предложената мярка е разумно продължение на серията от ограничения, целящи отбраната на икономическите салда и макроикономическата непоклатимост посредством опазване на конкурентоспособността на българските индустриални предприятия и ограничение на инфлацията. По време на съвещанието министъра на енергетиката Владимир Малинов изрази мнение, че предлагането на Народното събрание може да бъде изпълнено и има нужния финансов запас. Съответно то ще бъде съобразено с Европейската комисия, към която ще бъде отправено искане за нотификация. По-късно в границите на дебата в отговор на изявление на депутата от ПП-ДБ Асен Василев във връзка с регламентирането, министър Малинов разяснява, че „ това не значи, че не може да се направи обезщетителен механизъм “. Като образец той даде дейностите на двете прилежащи на България страни в тази посока – Гърция и Румъния- Както и подхванатите ограничения от страна на страната за таван на приходите. В рамките на дебата, както към този момент стана ясно, депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски направи предложение в плана за решение да бъде включен и текст, който да задължи държавното управление да изготви и обезщетителен механизъм за енергийно небогати битови консуматори. Той се базира на съществуващата и призната от предходното постоянна държавно управление формулировка за енергийна беднотия и идната цялостна либерализация на електроенергийния пазар от идната година. Освен това, той застана зад тезата, че бизнеса не би трябвало да привиква с обезщетения.  От парламентарната група на Възраждане показаха поддръжка, само че тя бе незадоволителна за приемане на задоволително гласове „ за “. Драгомир Стойнев от Българска социалистическа партия подсети от своя страна, че когато пазарът се изкривява се намесва страната.  Делян Добрев от ГЕРБ-СДС пък в границите на дебата разяснява, че сходен текст единствено ще обърка Министерски съвет.