Парламентът одобри създаването на нова антикорупционна комисия
Със 153 гласа „ за “ – „ Прогресивна България “ (ПБ), ГЕРБ-СДС, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, 13 „ срещу “ – Движение за права и свободи и без въздържали се, Народното събрание одобри на първо четене законопроекта на Министерския съвет за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи обществени длъжности. Част от опозицията възрази против плануваните проверяващи функционалности на антикорупционния орган. „ Възраждане “ не взе участие в гласуването. Пленарната зала реши срокът за оферти сред двете четения да бъде скъсен от седем на четири дни, предава Българска телеграфна агенция.
Според Елена Нонева от ръководещата „ Прогресивна България “ този законопроект би трябвало да бъде подсилен, тъй като в страната сега няма нито лице, нито орган, който да проверява спора на ползи. Законопроектът и препоръчаният състав на членовете на комисията дават опция тя да бъде самостоятелен политически орган, посочи депутатът. Нонева счита, че Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) би трябвало да има проверяваща функционалност, тъй като единствено аналитична активност не е задоволителна за работата ѝ. Няма да има повтаряне на функционалностите и дейностите с други органи, акцентира тя. Разследващите инспектори ще могат дейно и бързо да проучват информацията и ще могат да бъдат отстранени от служба, в случай че нямат нужните качества за нея, обясни Елена Нонева. „ Да изберем не за следващ, а за финален път една комисия, която в действителност да работи дейно “, прикани тя.
Дискусията откри Петър Петров от „ Възраждане “, който уточни, че актуалният законопроект на 90% повтаря предходния закон. „ Това, което смятате да възкресите, няма да докара до никаква битка с корупцията по високите етажи на властта “, уточни депутатът. Комисията е получавала към 800 сигнала за корупция, а са формирани към 400 инспекции, означи Петров. Възстановява се правото ѝ да апелира отводи за формиране на досъдебни производства по сигнали на лица, заемащи държавни длъжности, а за две години няма обжалване на нито един от 300 отхвърли, уточни депутатът. Той обаче регистрира, че основаването на наложителен правосъден надзор е извънредно значимо.
Според Елена Нонева от ръководещата „ Прогресивна България “ този законопроект би трябвало да бъде подсилен, тъй като в страната сега няма нито лице, нито орган, който да проверява спора на ползи. Законопроектът и препоръчаният състав на членовете на комисията дават опция тя да бъде самостоятелен политически орган, посочи депутатът. Нонева счита, че Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) би трябвало да има проверяваща функционалност, тъй като единствено аналитична активност не е задоволителна за работата ѝ. Няма да има повтаряне на функционалностите и дейностите с други органи, акцентира тя. Разследващите инспектори ще могат дейно и бързо да проучват информацията и ще могат да бъдат отстранени от служба, в случай че нямат нужните качества за нея, обясни Елена Нонева. „ Да изберем не за следващ, а за финален път една комисия, която в действителност да работи дейно “, прикани тя.
Дискусията откри Петър Петров от „ Възраждане “, който уточни, че актуалният законопроект на 90% повтаря предходния закон. „ Това, което смятате да възкресите, няма да докара до никаква битка с корупцията по високите етажи на властта “, уточни депутатът. Комисията е получавала към 800 сигнала за корупция, а са формирани към 400 инспекции, означи Петров. Възстановява се правото ѝ да апелира отводи за формиране на досъдебни производства по сигнали на лица, заемащи държавни длъжности, а за две години няма обжалване на нито един от 300 отхвърли, уточни депутатът. Той обаче регистрира, че основаването на наложителен правосъден надзор е извънредно значимо.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




