Парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за съдебната власт
Със 149 гласа " за " и 66 " срещу " депутатите в Народното събрание отхвърлиха ветото на президента върху наредба от Закона за правосъдната власт. Ветото бе отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Воля - българските родолюбци " и " Обединени патриоти " и двама от самостоятелните народни представители. " Против " гласоподаваха депутатите от ПГ " Българска социалистическа партия за България " и седем от самостоятелните депутати.
С ветото се оспорва опцията изборните членове на Висшия правосъден съвет /ВСС/, след края на мандата им или при предварителното им преустановяване по основателни аргументи да получават покачване т.е. да бъдат назначени в правосъдната система на служба, с една степен по-висока от тази, която са заемали преди да бъдат определени във Висш съдебен съвет.
Промените, препоръчани от Движение за права и свободи, бяха гласувани на 3 септември, само че президентът върна част от тях, изразявайки противоречие точно с " кариерните бонуси ". " Основната гаранция за независимостта на съда се показва в това назначенията и покачванията на магистрати да се вършат само въз основа на справедливи критерии. Престоят им във Висш съдебен съвет не може да докара до придобиването на качествата, които са нужни за заемане на по-висша служба ", написа тогава президентът в претекстовете си.
Днешното гласоподаване на законопроекта мина съвсем без спор в пленарната зала. Единствен изказване направи депутатът от „ Българска социалистическа партия за България “ Крум Зарков, който поддържа президентските претекстове.
" След като самичък един магистрат е избрал да се кандидатира, да мине през процедура и да бъде определен за член на Висш съдебен съвет, той самичък е решил изискванията. Магистратът след това би трябвало да напусне кадровия орган на правосъдната власт при същите условия ", аргументира се Зарков. Според него по този начин болшинството във Висш съдебен съвет ще може да санкционира членове, според от това " дали харесва или не техните решения ". Зарков дефинира бонусите и като „ политически стимулирани.
С ветото се оспорва опцията изборните членове на Висшия правосъден съвет /ВСС/, след края на мандата им или при предварителното им преустановяване по основателни аргументи да получават покачване т.е. да бъдат назначени в правосъдната система на служба, с една степен по-висока от тази, която са заемали преди да бъдат определени във Висш съдебен съвет.
Промените, препоръчани от Движение за права и свободи, бяха гласувани на 3 септември, само че президентът върна част от тях, изразявайки противоречие точно с " кариерните бонуси ". " Основната гаранция за независимостта на съда се показва в това назначенията и покачванията на магистрати да се вършат само въз основа на справедливи критерии. Престоят им във Висш съдебен съвет не може да докара до придобиването на качествата, които са нужни за заемане на по-висша служба ", написа тогава президентът в претекстовете си.
Днешното гласоподаване на законопроекта мина съвсем без спор в пленарната зала. Единствен изказване направи депутатът от „ Българска социалистическа партия за България “ Крум Зарков, който поддържа президентските претекстове.
" След като самичък един магистрат е избрал да се кандидатира, да мине през процедура и да бъде определен за член на Висш съдебен съвет, той самичък е решил изискванията. Магистратът след това би трябвало да напусне кадровия орган на правосъдната власт при същите условия ", аргументира се Зарков. Според него по този начин болшинството във Висш съдебен съвет ще може да санкционира членове, според от това " дали харесва или не техните решения ". Зарков дефинира бонусите и като „ политически стимулирани.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ