Със 134 гласа за, 26 против и без въздържал се

...
Със 134 гласа за, 26 против и без въздържал се
Коментари Харесай

Народното събрание обяви за геноцид Големия глад-Гладомор в Украйна през 1932-1933 г.

Със 134 гласа " за ", 26 " срещу " и без " въздържал се " Народното събрание (НС) в общ план, препоръчан от комисията по външна политика, разгласи Големия глад-Гладомор в Украйна през 1932-1933 година за геноцид и осъди изрично неговите причинители, съобщи Българска телеграфна агенция.

С решението се афишира също всяка последна събота на месец ноември за Ден за респект и памет за жертвите на Гладомора в Украйна.

Народно събрание приема всяко отказване, оправдаване и омаловажаване на този геноцид, като акт на поругаване паметта на милионите хора, починали в Гладомора, е записано още в документа.

Първоначално по тематиката са импортирани два плана на решение - на ПГ на " Демократична България " (ДБ) за оповестяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 година и другите републики на някогашния Съветски съюз и на ГЕРБ-СДС за оповестяване на Големия апетит - Гладомор в Украйна през 1932-1933 година за геноцид. В последна сметка в комисията по външна политика са се обединили към общ план, изясни ръководителят ѝ Екатерина Захариева.

По данни на Българска телеграфна агенция огромният апетит през 1932-1933 година-Гладомор, обгръща главните зърнени региони на някогашния Съюз на съветските социалистически републики - Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От апетит през този интервал са починали седем-осем милиона души, от които три милиона и половина в Украйна, два милиона в Казахстан и Киргизстан и два-два и половина милиона в Русия.

В претекстовете е маркирана 90-годишнината от Гладомора и очебийно, че това е едно от най-тежките всеобщи закононарушения против човечеството, " осъществено от човеконенавистния руски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, измежду тях на доста деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи ".

Вярвам, че това решение е значимо за българските жители, за оценка на това, което се е случило, уточни ръководителят на комисията по външна политика Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС).

Костадин Костадинов ( " Възраждане " ) посочи, че, когато се приказва за геноцид, той би трябвало да се аргументира. Безспорно е, че има изтребване посредством апетит на милиони хора в Съюз на съветските социалистически републики, означи той. Целта не е да се избие етнос, а кулашкото съсловие т.е. това не е геноцид, а класово изтребване напълно в духа на марксистката идеология, изясни Костадинов. От парламентарната група са срещу приемането на подобен план.

Гладоморът от 1932-33г. носи белезите на етническо пречистване, опонира му Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. Той съответствува и с процесите на разгръщане на украинското национално придвижване, с заличаване на украинския хайлайф, сподели в допълнение той. Това е една от характерностите на етническо заличаване, акцентира депутатът.

Цончо Ганев от " Възраждане " упрекна в двуличие " Демократична България ", тъй като не смеели да отворят и дума за арменския геноцид и най-вероятно го отхвърлят.

Достатъчно е, че през днешния ден сме пред огромна опция да получим необятен консенсус по тематики, по които можем да сме над дребното политическо говорене, посочи Стоян Михалев, измежду вносителите на плана на Демократична България. Ние не сме съд, а обществен конгрес и като подобен имаме право да дадем оценка, уточни сътрудника му Атанас Славов. По време на неговото изявление съвещанието за малко беше прекратено, поради реплики сред депутати в залата.

Започнахме това Народно заседание с предоставяне на оръжие за Украйна и приключваме с Гладомор, това ли бяха националните цели, това ли трябваше да гледа Народно събрание, попита Борислав Гуцанов от " Българска социалистическа партия за България ". И изиска документът да бъде изтеглен. Защо тълкуваме историята по метод, който не носи нищо за страната ни, попита Гуцанов. И разгласи, че Българска социалистическа партия също е срещу препоръчаната декларация.

Когато си приказваме за целите на Народно събрание, запитвам дали измененията в Изборния кодекс фактически бяха едни от главните за българското общество, обърна се към социалиста Мирослав Иванов от " Продължаваме Промяната ". Трябва да имаме смелостта сходни актове на геноцид да ги посочваме с пръст, с цел да не се случват в бъдеще, счита той. Депутатът попита и за какво Българска социалистическа партия излезе през днешния ден от залата, когато се четяха заявления във връзка 1 февруари - Ден за благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Вярвам, че Българска социалистическа партия не е правоприемник на комунистическата партия, добави той.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !

 
Източник: epicenter.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР