На първо четене: Парламентът прие промени в Закона за киберсигурността, ще обхваща още десет сектора
Със 128 гласа „ за “, 2 „ срещу “ и 56 „ въздържал се “, Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за киберсигурност, импортирани от Министерския съвет.
Законопроектът е направен в осъществяване на уговорките на България като държава-член на Европейския съюз, страната ни е трябвало да вкара в националното си законодателство до 17.10.2024 година разпореждания и да сътвори организация за осъществяването на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година по отношение на ограниченията за високо общо равнище на киберсигурност в Съюза, или по този начин наречената инструкция МИС 2.
Общата цел на законопроекта е да се обезпечи правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, в това число чрез въвеждането на усъвършенстваните европейски условия по отношение на оценката на риска да вземем за пример. Конкретната цел е да се запълнят установените празноти и да се отстранят несъответствията в настоящото българско законодателство посредством въвеждането на правила за потенциала за оценка на риска, докладването на произшествия, тестването, повишението на осведомеността и осъзнатостта на обстоятелството, че киберинцидентите и неналичието на съответен отговор могат да застрашат стабилността както на обществените, по този начин и на частните субекти, се показва в претекстовете на вносителя.
МИС 2 вкарва спомагателни браншове, които все още са осем, а с предлаганата смяна те би трябвало да станат осемнадесет. С измененията се обгръщат следните браншове: енергетика, превоз, банков бранш, инфраструктури на финансовия пазар, опазване на здравето, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, ръководство на услуги в региона на ИКТ (между предприятия), обществена администрация, галактическо пространство, както и други сериозни браншове като: пощенски и куриерски услуги, ръководство на отпадъците, произвеждане, правене и дистрибуция на химикали, произвеждане, преправка и разпространяване на храни, произвеждане, снабдители на цифрови услуги и научни проучвания.
Срокът за оферти сред първо и второ четене на законопроекта беше продължен на оптималния от 28 дни. За това приканиха преди този момент от „ Възраждане “, с цел да може законопроектът да се премисли и уточни. Законът е прекрасен по дух, само че не е използван към положението, в което се намираме, разяснява Ангел Славчев („ Възраждане “). Той означи, че над 70% от държавните институции не дават отговор на минималните условия за киберсигурност, признати през 2018 година По думите му този законопроект към този момент споделя, че тези условия би трябвало да се отнасят и към частния бизнес. Абсурдно е да накараме и баничарите да съблюдават условията на Закона за киберсигурност, разяснява Славчев.
Законопроектът е направен в осъществяване на уговорките на България като държава-член на Европейския съюз, страната ни е трябвало да вкара в националното си законодателство до 17.10.2024 година разпореждания и да сътвори организация за осъществяването на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година по отношение на ограниченията за високо общо равнище на киберсигурност в Съюза, или по този начин наречената инструкция МИС 2.
Общата цел на законопроекта е да се обезпечи правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, в това число чрез въвеждането на усъвършенстваните европейски условия по отношение на оценката на риска да вземем за пример. Конкретната цел е да се запълнят установените празноти и да се отстранят несъответствията в настоящото българско законодателство посредством въвеждането на правила за потенциала за оценка на риска, докладването на произшествия, тестването, повишението на осведомеността и осъзнатостта на обстоятелството, че киберинцидентите и неналичието на съответен отговор могат да застрашат стабилността както на обществените, по този начин и на частните субекти, се показва в претекстовете на вносителя.
МИС 2 вкарва спомагателни браншове, които все още са осем, а с предлаганата смяна те би трябвало да станат осемнадесет. С измененията се обгръщат следните браншове: енергетика, превоз, банков бранш, инфраструктури на финансовия пазар, опазване на здравето, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, ръководство на услуги в региона на ИКТ (между предприятия), обществена администрация, галактическо пространство, както и други сериозни браншове като: пощенски и куриерски услуги, ръководство на отпадъците, произвеждане, правене и дистрибуция на химикали, произвеждане, преправка и разпространяване на храни, произвеждане, снабдители на цифрови услуги и научни проучвания.
Срокът за оферти сред първо и второ четене на законопроекта беше продължен на оптималния от 28 дни. За това приканиха преди този момент от „ Възраждане “, с цел да може законопроектът да се премисли и уточни. Законът е прекрасен по дух, само че не е използван към положението, в което се намираме, разяснява Ангел Славчев („ Възраждане “). Той означи, че над 70% от държавните институции не дават отговор на минималните условия за киберсигурност, признати през 2018 година По думите му този законопроект към този момент споделя, че тези условия би трябвало да се отнасят и към частния бизнес. Абсурдно е да накараме и баничарите да съблюдават условията на Закона за киберсигурност, разяснява Славчев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ