Годишнина от смъртта на Шопен: Едно от трите му предсмъртни желания, за щастие, не е изпълнено
Сърцето на 39-годишния музикален талант Фредерик Шопен стопира да тупти на днешната дата преди 175 години в Париж. В деня преди своята гибел Шопен споделя с обкръжението си три свои последни стремежи, едно от които, за благополучие, не е изпълнено.
Три предсмъртни стремежи
Първото от желанията било да му бъде направена аутопсия. Причината е, че през целия си живот композиторът е живял с мисълта за гибелта – бил е непрекъснато посърнал, тежал е едвам 45 кг, поради което е страдал от тежка форма на тафофобия – боязън да не бъде заровен жив.
Личният му доктор Жан Крювелие прави аутопсията на натрупа, изважда сърцето на музиканта, слага го в стъклен буркан, цялостен с коняк, и го връчва на неговата по-голяма сестра Людвика. Така извършва второто предсмъртно предпочитание на Шопен – сърцето му да бъде отнесено в родната Полша.
Тялото на Шопен е заровено на 30 октомври 1849 година на парижкото гробище Пер Лашез, близо до гроба на неговия обичан италиански оперен композитор Винченцо Белини. На погребението е изпълнен „ Реквием “ на Моцарт, както самият Шопен е поръчал.
Дългият път на сърцето
Година по-късно сестра му Людвика слага буркана със сърцето в дъбово сандъче, скрива го под пелерината си, качва се на трен и го придвижва скрито през австрийската митница и съветските гранични сътрудници до Варшава. Там го предава на отците от катедралата „ Свети кръст “ - фамилна и енорийска черква на рода Шопен. За жал отците не желали даже да погледнат сърцето поради скандалната връзка на композитора с френската писателка Жорж Санд, за която злите езици говорели, че сменя мъжете „ като ръкавици “. Те слагат буркана в прашните катакомби на катедралата, където той остава, до момента в който локален публицист не го открива след близо две десетилетия. По негова самодейност ковчежето със сърцето е вградено в мраморна колона на „ Свети кръст “ и става място за поклонение.
Покой обаче сърцето на Шопен не намира. След като немската войска завладява Варшава през 1939 година, осъществяванията на музиката на Шопен са неразрешени, институтът „ Фредерик Шопен “ е затворен, а паметникът на Шопен в парка „ Лазиенки “ е опустошен. По време на Варшавското въстание от 1944 година църквата „ Св. кръст “ е развалена и завладяна от нацистите. Те изваждат сърцето от мраморната колона. След нови премеждия и странствания, то е върнато в църквата през 1945 година, където се намира и през днешния ден.
През 2008 година полски учени желаят позволение да изследват тъкан от сърцето на Шопен, с цел да открият дали той не е умрял от незнайното по негово време заболяване муковисцидоза, а не от туберкулоза – както била формалната версия. Полските управляващи обаче отхвърлят достъп до сърцето до 2064 година.
На 14 април 2014 година група църковни чиновници, учени и представители на института „ Фредерик Шопен “ изваждат буркана със сърцето на Шопен и го изследват скрито. Учените се лимитирали до образна инспекция и фотоси, като не отворили стъкления съд.
Те разгласяват своите открития в публикация от 2017 година в The American Journal of Medicine. Авторите на публикацията заключават, че Шопен е умрял от перикардит, породен от туберкулоза.
На фона на неприятното здраве на композитора през целия му живот, подигравателен наподобява фактът, че най-новите медицински проучвания през днешния ден демонстрират, че слушането на музиката на Шопен има лечебен резултат при положения като топлинен удар, безоблачен удар, хронична болежка, безпокойствие, меланхолия и шизофрения.
Фредерик Шопен е приет за един от най-великите композитори и пианисти на 19-ти век и основна фигура в епохата на романтизма.
Свири и твори на мрачно
Малцина обаче знаят, че една от немалкото странности на Шопен била, че предпочитал да твори и свири най-вече на мрачно – постоянно духал свещите, преди да седне на пианото. Въпреки че е бил дете знамение и свирил виртуозно още от 7-годишна възраст, той израства като свенлив и стеснителен мъж, който изнесъл единствено тридесетина обществени концерта. По тази причина водел относително оскъдно битие. Като метод да печели пари, до момента в който живее в Париж, Шопен построил мрежа от богати хора, на които давал уроци по пиано. Той обаче бил толкоз непретенциозен, че постоянно се срамувал да вземе заплащането си - вместо това учениците му оставяли парите на полицата на камината, като преди този момент той се обръщал встрани и не гледал.
Нов жанр на свирене на пиано
Неговият принос към музиката е голям, изключително в региона на пианото, където той основава нов жанр на свирене и комбинация, който остава ентусиазъм за генерации музиканти. Неговите произведения изискват виртуозност и извънреден надзор върху звука. Той употребява нови техники като арпежи, трели, бързи пръстови пасажи и неповторими способи за педализиране. Шопен основава музика, която звучи по-„ пеещо “, като придава на пианото нова лирична и прочувствена дълбочина. Също по този начин той постоянно употребява комплицирани и новаторски хармонии. Неговите модулации и необикновени акордни прогресии са мощно реформаторски за времето си. Ритмично Шопен също е модернист – употребява полиритмия и постоянно играе със свободното време, което придава на музиката му неповторим равномерен „ мирис “.
Новатор в жанра на миниатюрата
Шопен е занаятчия на късите форми, като мазурки, валсове, прелюдии, етюди, ноктюрни и полонези. Макар че някои от тези форми съществуват преди него, той ги премисля и трансформира в нов вид творби на изкуството. Етюдите му, да вземем за пример, не са единствено извършения за техника, а пълноценни музикални произведения с извънредно богат прочувствен заряд.
Влияние на полската национална музика
Шопен черпи ентусиазъм от обичайна полска музика, изключително мазурките и полонезите, които той претворява за слушане, а не за танц. Чрез тези жанрове той вкарва полската просвета в европейската класическа музика. Творбите му в този жанр показват освен национална горделивост, само че и дълбока потиснатост, обвързвана със ориста на Полша.
Шопен е роден в селцето Желязова Воля, което се намира на 46 километра от Варшава. Баща му Николà e французин, пристигнал в 1787 година като бежанец в Полша, където е преподавател в аристократични фамилии, а по-късно във Варшавския колеж. Майката на Шопен Юстина Кшижановска, е с висока просвета, свири на пиано и пее чудесно.
Шопен прекарва детството и юношеството си в Полша, а на 21 години се мести в Париж, където живее и работи до края на живота си. Той обаче постоянно се самоопределя като поляк и приказва френски със мощен акцент.
Влияние върху други композитори
Музиката на Шопен оказва голямо въздействие върху доста от по-късните композитори и пианисти. Гении като Клод Дебюси, Морис Равел, Сергей Рахманинов и Александър Скрябин черпят ентусиазъм от неговия жанр.
Несретен персонален живот
Шопен в никакъв случай не е можел да се оплаче от липса на внимание от страна на дамите, само че до края на живота си остава ерген.
Само няколко месеца преди да срещне Жорж Санд, Шопен се сгодява за 16-годишната Мария Водзинска, другарка от детството, която среща по време на пътешестване до Дрезден. Годеж, който не може да бъде по-платоничен и сантиментален, за жалост не утвърден от родителите на момичето. От този несполучлив брак Шопен резервира шепа писма и един валс, наименуван „ Прощален “ с посвещение от него „ на девойка Мария, Дрезден, септември 1835г. “.
Партньорката на Шопен за 10 години, Жорж Санд, е на 32, когато се срещат, а той е на 26. Санд към този момент се е развела и има две деца, Соланж и Морис. В края на връзката им Жорж Санд взема решение, че Шопен в действителност е влюбен в Соланж от самото начало, а не в нея, което води до раздялата им. Въпреки това мощно другарство ги свързва до гибелта на композитора.
Приятелство и ревнивост го свързва с Ференц Лист
Шопен и различен популярен композитор – Ференц Лист са били другари, само че посред им имало музикална ревнивост, тъй като и двамата били виртуозни реализатори, които се съревновавали на пианото. Двамата са свирили дружно няколко пъти и взаимно са се уважавали, само че си остават противници.
Лист написа първата биография за живота на Шопен и е представен да споделя 27 години след гибелта му, че „ никой не може да се съпоставя с него: той свети уединен, несравним на небосклона на изкуството “.
Шопен посвещава своите етюди оп. 10 на Лист, само че последният ги свири толкоз добре, че Шопен малко завижда. Той написа на своя другар и сътрудник музикант Хилер: „ Бих желал да му открадна метода, по който свири моите етюди. “
При дамите сред двамата също имало известно съревнование и ревнивост – любовницата на Лист графиня Мари Д`Агул била скрито влюбена в Шопен, а самият Лист си падал по обичаната на приятеля си Жорж Санд.
Третото, неизпълнено предсмъртно предпочитание на композитора
Шопен приканва до смъртния си одър Делфина Потоцка, полска графиня, видна хубавица и някогашна негова държанка. Той я моли да изпее националния химн на Полша. Твърди се, че е умрял, когато тя е приключила химна. Последните му думи били: „ Майко, бедна ми майко “.
Преди да издъхне обаче Шопен заръчва на графиня Потоцка всички негови непубликувани композиции да бъдат унищожени.
За благополучие това негово предпочитание е подценено от майка му, сестрите му и музикалния му издател. Шопен има няколко десетки композиции в разнообразни стилове, които са оповестени посмъртно, най-вече валсове и полонези.
Днес творбите на Фредерик Шопен не престават да бъдат обожавани и изпълнявани по целия свят, като въодушевяват нови генерации пианисти и композитори. Неговото завещание остава незаменимо в класическата музика.[**sorce_name**]
Три предсмъртни стремежи
Първото от желанията било да му бъде направена аутопсия. Причината е, че през целия си живот композиторът е живял с мисълта за гибелта – бил е непрекъснато посърнал, тежал е едвам 45 кг, поради което е страдал от тежка форма на тафофобия – боязън да не бъде заровен жив.
Личният му доктор Жан Крювелие прави аутопсията на натрупа, изважда сърцето на музиканта, слага го в стъклен буркан, цялостен с коняк, и го връчва на неговата по-голяма сестра Людвика. Така извършва второто предсмъртно предпочитание на Шопен – сърцето му да бъде отнесено в родната Полша.
Тялото на Шопен е заровено на 30 октомври 1849 година на парижкото гробище Пер Лашез, близо до гроба на неговия обичан италиански оперен композитор Винченцо Белини. На погребението е изпълнен „ Реквием “ на Моцарт, както самият Шопен е поръчал.
Дългият път на сърцето
Година по-късно сестра му Людвика слага буркана със сърцето в дъбово сандъче, скрива го под пелерината си, качва се на трен и го придвижва скрито през австрийската митница и съветските гранични сътрудници до Варшава. Там го предава на отците от катедралата „ Свети кръст “ - фамилна и енорийска черква на рода Шопен. За жал отците не желали даже да погледнат сърцето поради скандалната връзка на композитора с френската писателка Жорж Санд, за която злите езици говорели, че сменя мъжете „ като ръкавици “. Те слагат буркана в прашните катакомби на катедралата, където той остава, до момента в който локален публицист не го открива след близо две десетилетия. По негова самодейност ковчежето със сърцето е вградено в мраморна колона на „ Свети кръст “ и става място за поклонение.
Покой обаче сърцето на Шопен не намира. След като немската войска завладява Варшава през 1939 година, осъществяванията на музиката на Шопен са неразрешени, институтът „ Фредерик Шопен “ е затворен, а паметникът на Шопен в парка „ Лазиенки “ е опустошен. По време на Варшавското въстание от 1944 година църквата „ Св. кръст “ е развалена и завладяна от нацистите. Те изваждат сърцето от мраморната колона. След нови премеждия и странствания, то е върнато в църквата през 1945 година, където се намира и през днешния ден.
През 2008 година полски учени желаят позволение да изследват тъкан от сърцето на Шопен, с цел да открият дали той не е умрял от незнайното по негово време заболяване муковисцидоза, а не от туберкулоза – както била формалната версия. Полските управляващи обаче отхвърлят достъп до сърцето до 2064 година.
На 14 април 2014 година група църковни чиновници, учени и представители на института „ Фредерик Шопен “ изваждат буркана със сърцето на Шопен и го изследват скрито. Учените се лимитирали до образна инспекция и фотоси, като не отворили стъкления съд.
Те разгласяват своите открития в публикация от 2017 година в The American Journal of Medicine. Авторите на публикацията заключават, че Шопен е умрял от перикардит, породен от туберкулоза.
На фона на неприятното здраве на композитора през целия му живот, подигравателен наподобява фактът, че най-новите медицински проучвания през днешния ден демонстрират, че слушането на музиката на Шопен има лечебен резултат при положения като топлинен удар, безоблачен удар, хронична болежка, безпокойствие, меланхолия и шизофрения.
Фредерик Шопен е приет за един от най-великите композитори и пианисти на 19-ти век и основна фигура в епохата на романтизма.
Свири и твори на мрачно
Малцина обаче знаят, че една от немалкото странности на Шопен била, че предпочитал да твори и свири най-вече на мрачно – постоянно духал свещите, преди да седне на пианото. Въпреки че е бил дете знамение и свирил виртуозно още от 7-годишна възраст, той израства като свенлив и стеснителен мъж, който изнесъл единствено тридесетина обществени концерта. По тази причина водел относително оскъдно битие. Като метод да печели пари, до момента в който живее в Париж, Шопен построил мрежа от богати хора, на които давал уроци по пиано. Той обаче бил толкоз непретенциозен, че постоянно се срамувал да вземе заплащането си - вместо това учениците му оставяли парите на полицата на камината, като преди този момент той се обръщал встрани и не гледал.
Нов жанр на свирене на пиано
Неговият принос към музиката е голям, изключително в региона на пианото, където той основава нов жанр на свирене и комбинация, който остава ентусиазъм за генерации музиканти. Неговите произведения изискват виртуозност и извънреден надзор върху звука. Той употребява нови техники като арпежи, трели, бързи пръстови пасажи и неповторими способи за педализиране. Шопен основава музика, която звучи по-„ пеещо “, като придава на пианото нова лирична и прочувствена дълбочина. Също по този начин той постоянно употребява комплицирани и новаторски хармонии. Неговите модулации и необикновени акордни прогресии са мощно реформаторски за времето си. Ритмично Шопен също е модернист – употребява полиритмия и постоянно играе със свободното време, което придава на музиката му неповторим равномерен „ мирис “.
Новатор в жанра на миниатюрата
Шопен е занаятчия на късите форми, като мазурки, валсове, прелюдии, етюди, ноктюрни и полонези. Макар че някои от тези форми съществуват преди него, той ги премисля и трансформира в нов вид творби на изкуството. Етюдите му, да вземем за пример, не са единствено извършения за техника, а пълноценни музикални произведения с извънредно богат прочувствен заряд.
Влияние на полската национална музика
Шопен черпи ентусиазъм от обичайна полска музика, изключително мазурките и полонезите, които той претворява за слушане, а не за танц. Чрез тези жанрове той вкарва полската просвета в европейската класическа музика. Творбите му в този жанр показват освен национална горделивост, само че и дълбока потиснатост, обвързвана със ориста на Полша.
Шопен е роден в селцето Желязова Воля, което се намира на 46 километра от Варшава. Баща му Николà e французин, пристигнал в 1787 година като бежанец в Полша, където е преподавател в аристократични фамилии, а по-късно във Варшавския колеж. Майката на Шопен Юстина Кшижановска, е с висока просвета, свири на пиано и пее чудесно.
Шопен прекарва детството и юношеството си в Полша, а на 21 години се мести в Париж, където живее и работи до края на живота си. Той обаче постоянно се самоопределя като поляк и приказва френски със мощен акцент.
Влияние върху други композитори
Музиката на Шопен оказва голямо въздействие върху доста от по-късните композитори и пианисти. Гении като Клод Дебюси, Морис Равел, Сергей Рахманинов и Александър Скрябин черпят ентусиазъм от неговия жанр.
Несретен персонален живот
Шопен в никакъв случай не е можел да се оплаче от липса на внимание от страна на дамите, само че до края на живота си остава ерген.
Само няколко месеца преди да срещне Жорж Санд, Шопен се сгодява за 16-годишната Мария Водзинска, другарка от детството, която среща по време на пътешестване до Дрезден. Годеж, който не може да бъде по-платоничен и сантиментален, за жалост не утвърден от родителите на момичето. От този несполучлив брак Шопен резервира шепа писма и един валс, наименуван „ Прощален “ с посвещение от него „ на девойка Мария, Дрезден, септември 1835г. “.
Партньорката на Шопен за 10 години, Жорж Санд, е на 32, когато се срещат, а той е на 26. Санд към този момент се е развела и има две деца, Соланж и Морис. В края на връзката им Жорж Санд взема решение, че Шопен в действителност е влюбен в Соланж от самото начало, а не в нея, което води до раздялата им. Въпреки това мощно другарство ги свързва до гибелта на композитора.
Приятелство и ревнивост го свързва с Ференц Лист
Шопен и различен популярен композитор – Ференц Лист са били другари, само че посред им имало музикална ревнивост, тъй като и двамата били виртуозни реализатори, които се съревновавали на пианото. Двамата са свирили дружно няколко пъти и взаимно са се уважавали, само че си остават противници.
Лист написа първата биография за живота на Шопен и е представен да споделя 27 години след гибелта му, че „ никой не може да се съпоставя с него: той свети уединен, несравним на небосклона на изкуството “.
Шопен посвещава своите етюди оп. 10 на Лист, само че последният ги свири толкоз добре, че Шопен малко завижда. Той написа на своя другар и сътрудник музикант Хилер: „ Бих желал да му открадна метода, по който свири моите етюди. “
При дамите сред двамата също имало известно съревнование и ревнивост – любовницата на Лист графиня Мари Д`Агул била скрито влюбена в Шопен, а самият Лист си падал по обичаната на приятеля си Жорж Санд.
Третото, неизпълнено предсмъртно предпочитание на композитора
Шопен приканва до смъртния си одър Делфина Потоцка, полска графиня, видна хубавица и някогашна негова държанка. Той я моли да изпее националния химн на Полша. Твърди се, че е умрял, когато тя е приключила химна. Последните му думи били: „ Майко, бедна ми майко “.
Преди да издъхне обаче Шопен заръчва на графиня Потоцка всички негови непубликувани композиции да бъдат унищожени.
За благополучие това негово предпочитание е подценено от майка му, сестрите му и музикалния му издател. Шопен има няколко десетки композиции в разнообразни стилове, които са оповестени посмъртно, най-вече валсове и полонези.
Днес творбите на Фредерик Шопен не престават да бъдат обожавани и изпълнявани по целия свят, като въодушевяват нови генерации пианисти и композитори. Неговото завещание остава незаменимо в класическата музика.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ