Силви Вартан пред Марица: Франция сбъдна мечтите ми на арт...
„ Сърцето ми е френско, душата ми - българска. Питат ли ме коя съм, давам отговор, че съм българка. Защото кръвта вода не става. Обичам доста Франция, тя сбъдна фантазиите ми на актьор. Обожавам Америка - страната на модерността и свободата. Но аз съм българка “, споделя Силви Вартан. Тя е световноизвестна френска певица и киноактриса с милиони фенове по целия свят. Ала е родена в България. Едва 8-годишна напуща родината си, а 10 години по-късно записва първата си ария в Париж. Звездата ѝ огрява френската музикална сцена през 60-те и 70-те години, а бурната ѝ обич и брака с рокзвездата Джони Холидей е мотив да се заприказва за „ Златната двойка на Франция “.
„ Иконата на френския шансон “ дойде в България за премиерата на документалния филм „ От Любов " на Георги Тошев, който се излъчи в границите на 11-ия кино-литературен фестивал CineLibri, проведен от Жаклин Вагенщайн.
През 1968 година Жан Рьонар и Пиер Дьоланое основават песента „ La Maritza “. Музиката ѝ е носталгична, а в нея се пее за тъгата по напусната татковина. Парчето влиза в албума „ Sylvie Vartan “.
„ Тази ария, несъмнено, е написана за мен, тя е въодушевена от живота ми, от свободата, от любовта “, споделя за „ Марица “ Силви Вартан. И добавя: „ Когато я чух за пръв път, усетих сърцето ми да трепти. Песента имаше голям триумф по целия свят и в този момент претърпява второ прераждане - със обществените мрежи. Тя е за моя татко, за България и събира в себе си всичко, което съм претърпяла. Това е доста дълбока, откровена ария, в същото време мелодията ѝ е меланхолична, само че и радостна. И това изяснява нейния триумф. “ В нея се пее рефренът:
Марица е моята река, така както е твоята Сена,
със спомен от моя татко през днешния ден единствено е удостоена
от време на време тя… От детските 10 години аз нищо не вардя у мен,
Ни кукли, ни движимости по-свидни, а единствено едничък рефрен
до момента. Ла-ла-ла-ла-ла-ла …
„ Спомням си, когато татко ми за първи път чу тази ария, той към момента беше жив, очите му се изпълниха със сълзи. Бях двадесет и две годишна, изпях я, всички плакахме “,
споделя с горест в гласа Силви.
Тя е родена в софийското село Искрец, наоколо до Лакатник, където татко ѝ Жорж Вартанян изтегля фамилията си заради бомбардировките на София. Баща ѝ е аташе във френското посолство, а майка ѝ Илона Майер е щерка на маджарски проектант. Семейството е част от хайлайфа на София по това време и неслучайно първата изява на момичето е в киното -има епизодична роля в „ Под игото “ (1952 г.), филмът на режисьора Дако Даковски. Силви Вартан живее в България до 8-годишна възраст, след което фамилията ѝ отпътува за Франция. „ Бях дете и внезапно, когато „ Ориент експрес “ потегли, станах стара. Разбрах всичко. Пораснах за 5 минути ”, описа Вартан при последното си посещаване в София преди броени дни.
Пристигат в Париж през 1952 година, времето е към Рождество Христово. Във френската столица Силви открива магията на музиката около брат си Еди. Той е виртуозен тромпетист и композитор и се движи в обкръжението на Роже Вадим и новоизгряващата звезда на френския рок Джони Холидей. „ Аз съм израснала с музиката. Баща ми и брат ми бяха музиканти. Баща ми ми пускаше опера, френски шансони, музиката постоянно е била част от живота ми. По стичане на събитията, на шанс, аз самата започнах да протоколирам песни.
Когато чух рокендрола, който идваше от Америка, това в действителност ме промени
Тогава изпитах желанието да пея такава музика. Отнемаше доста време да чуем песните, които идваха от Америка. Както знаете, ние правехме техни акомодации. Разбира се, с годините усетите се трансформират, хората еволюират, само че музиката е жива. Дали е известна музика, дали е носталгична, тя приказва на хората и е добър знак по какъв начин дребните деца, щом чуят музика, незабавно стартират да се движат. Защото тя в действителност е магична. Всеки човек има личен усет. Моят татко ми пееше разнообразни типове песни и аз също имах предпочитание да пея детски песни. Записала съм два диска с такива осъществявания и за мен това бе извънредно огромно наслаждение. Като песничката „ Хей ръчички, хей ги две ” - моите деца знаят тази ария, това е единственото, което знаят на български.
Не знам да има по-прекрасен работен инструмент от гласа, защото той е същинският притежател на страстите. Тялото помни всичко, гласът - също.
Музиката не ме е следвала, тя ме има “,
споделя Силви Вартан. Дебютът ѝ е по малкия екран с песента " Без спирачки ", която оглавява радиокласациите. Следва една шеметна кариера. Кариера, която е микс от гении. Силви има няколко вдъхновения: пее като славей, покорява киното, обича танца и написа с лекост. Всъщност изящната дама има две автобиографични книги и те са „ Между сянката и светлината “, която споделя за софийското ѝ детство, и „ Дума по дума “ - сърдечен роман за тайните в живота ѝ. Покорява и киното, през 1963-а излиза френско-италианската комедия „ Търсете идола ", където звучи паметната ария La plus belle pour aller danser ( " Най-красивото момиче, което ще танцува “).
Толкова доста прелестни моменти съм претърпяла, признава Силви Вартан
Танцът също ѝ отива. Феновете ѝ не могат да не помнят лудите танци на Силви Вартан и Джони Холидей, за който години по-късно тя ще каже:
„ Любовта ни с Джони беше като огън и остави пепел! “
Пътува доста по света: Съединени американски щати, Япония, Мексико… Винаги в светлината на прожекторите, Силви Вартан сияе на премиите „ Сезар “, на филмовия фестивал в Кан, както и на премиите „ Оскар “ за мода. Виждаме нейни фотоси от бала за премиерата на парфюма „ Poison “, само че също и на Ролан Гарос, на концерта на Елтън Джон, на ревю в края на годината на танцовата ѝ школа. Позира за списания като Elle и France Soir, където е с кожи на Dior. Портретът на Силви, сътворен от Хелмут Нютън, я слага за първи път на корицата на списание Vogue. Тя ще се появи в дълга рокля от зелен сатен на галавечер за СПИН, проведена от Елизабет Тейлър. Отваря даже своя фешън бутик на улица „ Виктор Юго “ в Париж. Да, Силви Вартан - френската певица с български произход се трансформира в най-хубавия дипломат на парижката грациозност.
Винаги е била в окото на обектива
„ След толкоз доста години зад тила си към този момент поглеждам обратно и си споделям, че целият ми живот в действителност е един абсурд. Толкова доста прелестни моменти съм претърпяла, имала съм шанса да пея по целия свят и всичко това ми е донесло толкоз доста - и то ме е трансформирало. Целият ми живот е необикновен “, е равносметката ѝ за отминалото време. Днес Силви Вартан към момента мощно обича България и се завръща в нея. За да подиша въздуха в планините ѝ, да си спомни по какъв начин се изгубила като дете във Варна или просто да види по какъв начин се е трансформирал Лакатник - дребното село, което още помни от детството си. Силви Вартан е откровена: „ Не познавам чак толкоз региона към София,
само че знам Пловдив, несъмнено.
Всички в фамилията сме меланхолични, тъй като сме освен славяни, ами и унгарци. А унгарците са най-меланхоличният народ на Земята.
рад на изкуствата и на културата, в който имам братовчедка и с огромно наслаждение ще я посетя. За мен България и езикът ѝ са толкоз скъпи, близки и съм доста горда от това. Усещам свързването с българския език, който в никакъв случай не съм забравяла. На 8-годишна възраст ми се наложи да науча френски, който не е изключително елементарен, имах шанса да се трансформира във французойка. Но в България се научих да обичам нещата, които обичам, и да различавам това, което липсва. Това е дарба, която е вградена в мен “, признава Силви Вартан.
Написа писмо до Кадафи в отбрана на нашите медсестри, наказани на смърт
Един по-малко прочут факт от биографията на Вартан е, че води акция за освобождението на петте български медицински сестри, наказани на гибел в Либия за хипотетично заразяване на деца със СПИН. Тогава тя написа писмо до президента Кадафи.
Точно преди Коледа, в края на 2005 година, от Лос Анджелис Вартан чете фрагмент от своето писмо до Кадафи за опрощение на българките и изяснява аргументите за действието си. Архивни фрагменти напомнят епизоди от тази страховита спекулация, която преди време сплоти българската нация. Във видеото се вижда изявление с Ирина Бокова, дипломат на България във Франция, която изяснява отхвърли на България да заплати пари в подмяна на свободата на медицинските сестри, като в същото време признава филантропичната покруса.
От видеото звучат думите на Вартан: „ Това е зов от сърце! В навечерието на Коледа, празникът на щастието, пет дами и един мъж могат да умрат, в случай че никой не направи нищо. И по този начин, върша го! Не знам дали ще бъда чута, само че се надявам причините ми да убедят либийския президент! Вярвам в това!
Аз съм дипломат на Световната здравна организация и съм сензитивна към всички премеждия, изключително към тези на фамилиите на тези деца, които починаха. И най-много - този зов по никакъв метод не е политически. Той е човешки. Аз съм на първо място актьор, което не ми дава право да се въвличам във всичко. Не се въвличам политически. Но в случай че славата ми може да бъде потребна, когато става въпрос за живот и гибел, няма въпрос за съмнение! И тук е незабавно. На 25 декември, Коледа, медицинските сестри ще бъдат още веднъж в съда, и то във време, когато целият свят ще чества, ще дава дарове и ще се забавлява. Докато тези дами са в извънредно състояние. Трябва да действаме бързо!
Зная, че не са отговорни за нищо. Тези дами са били разпитвани при ужасни условия, измъчвани. Осъдени са на гибел след изтезания. Имам религия! Ако тези шестима души бъдат помилвани, това ще бъде най-хубавият ми коледен подарък “, споделя Силви Вартан тъкмо преди 20 години - в края на 2005-а.
Георги Тошев снима 16 години кино лентата „ От обич “
Влюбих се в Тони още в минутата, когато го срещнах. Той е любовта на моя живот, моят двойник, от един жанр сме, имаме подобен път, направени сме от еднакъв материал, бихме могли да бъдем брат и сестра
„ Понякога любовта е единственият глас, който остава. Не е мощен, не упорства - просто участва. Такъв е животът на Силви Вартан. Във всичко, което прави - на сцената, в фамилията, в музиката, в мълчанията сред думите - има обич. България е част от тази обич. Място, от което тя в никакъв случай не си е тръгвала изцяло. “ Това са думи на журналиста Георги Тошев, който снима кино лентата „ От обич “ в продължение на 16 години. Лентата покори всички пристигнали да видят премиерата в кино " Люмиер " със своя прочувствен букет от фрагменти, запечатили моменти от един живот, изпълнен с триумф, искра, наслада, горест, носталгия и обич.
Джони е моята младежка обич, първата ми пристрастеност. Бяхме деца. Харесахме се, разпознахме се и се влюбихме буйно. Обаче седяхме върху вулкан - непрекъснато всичко живо ни наблюдаваше.
Публиката затаяваше мирис и се удивляваше, плачеше и аплодираше. И още повече се влюби в Силви Вартан.
Дарина е възхитително име, което значи " подарък от Бога ". Дарина, моята щерка, си е същински подарък. Имах си наследник, искаше ми се също по този начин да си имам и щерка - и пристигна Дарина.
Певицата пристигна в София на 24 октомври т.г. по покана на Жаклин Вагенщайн, шеф на фестивала CineLibri. Тя обаче в никакъв случай не е прекъсвала връзката си с България. „ Моята България е тази от детството ми - тази, която познавам най-добре, която мислех, че ще продължи вечно. Никога не съм предполагала, че тя ще се промени. Това е България до края на 1952 година Разбира се, по-късно съм проследила всичките промени - по какъв начин става свободна страна. Първият ми прочувствен потрес беше, когато влакът ни потегли отсам. Вторият беше да преоткрия България през 1990 година Третият, няма да го назоваваме по този начин мощно, потрес, а по-скоро прелестно връщане - да видя по какъв начин тя се трансформира и да имам опцията да вземам участие най-малко малко в тази смяна “, сподели още Силви при последното си посещаване у нас.
През 1966 година емблематичната двойка „ йе-йе “, Джони и Силви, стават родители. Три години по-късно Силви Вартан издава ода за сина си: „ Le Roi David “ (Цар Давид)
Връзката ми с моята майка беше заварка, нещо незаличимо, заложено вътре в нас, надълбоко, кръвно - луда обич. Впрочем това безпокоеше мама, само че аз не желаех и да я чуя, че няма да живее постоянно. За мен тя беше вечността.
Модна икона, съчетала виталност и съдбовен чар
Проф. Любомир Стойков ѝ връчи специфичен приз в кино " Люмиер "
Силви Вартан към този момент има своето непокътнато място като „ БГ фешън икона 2025 “. Красавицата стана първият притежател на новата категория на Академията за мода - „ За повсеместен принос “. Проф. Любомир Стойков ѝ връчи специфичния приз за изключителния ѝ принос за интернационалния имидж на България. Също за изумителните ѝ международни триумфи - певчески и театрални, и за нейните благотворителни начинания за децата на България!
Ритуалът се случи в кино „ Люмиер “ в столицата, по време на премиерата на документалния филм на Георги Тошев - „ От обич “. Отличието е присъдено след избор на българските арт и начин на живот публицисти.
Още през януари 1962 година Силви показва мода в списание Music Hall. През 1963 година, в съдействие със списание Elle, тя театралничи за дъждобрани Blizzard и това е първата ѝ фешън реклама. Тя е и първата френска певица, която носи Adidas с червени райета (донесени от пътуванията ѝ в Америка). Появява се в рокли в жанр „ Либърти “, голям брой дълги туники и бродирани рокли. Успехът на „ Най-красивото момиче, което ще танцува “ e подобен, че Renown, водещият производител на текстил в Япония, ѝ предлага контракт за 10 000 $ за снимане на реклама. За втория ѝ брак с Тони Скоти Марк Бохан основава рокля и сако от сатенен креп, принтирани в кремав цвят за церемонията, както и вечерна рокля със сребърно бродирани диагонали. Заслужава да се означи, че Силви носи същата рокля в Maxim`s, по време на вечерта, дадена в чест на нейните 20 милиона продадени записи.
За всички свои сънародници тя остава най-хубавият дипломат на френската грациозност. В София обаче Вартан споделя различен безценен спомен от първите си „ фешън “ изяви. „ С Йосиф Сърчаджиев, който ми е другар от детинство, играехме дружно на двора, имам и фотография с него - с рижавата му къдрава коса. Моята майка ме обличаше извънредно красиво - с едни дантелени рокли, с направена коса, до момента в който всички други деца бяха облечени много по-подходящо за игри. Така че някак си не се вписвах в този фон. “
„ Иконата на френския шансон “ дойде в България за премиерата на документалния филм „ От Любов " на Георги Тошев, който се излъчи в границите на 11-ия кино-литературен фестивал CineLibri, проведен от Жаклин Вагенщайн.
През 1968 година Жан Рьонар и Пиер Дьоланое основават песента „ La Maritza “. Музиката ѝ е носталгична, а в нея се пее за тъгата по напусната татковина. Парчето влиза в албума „ Sylvie Vartan “.
„ Тази ария, несъмнено, е написана за мен, тя е въодушевена от живота ми, от свободата, от любовта “, споделя за „ Марица “ Силви Вартан. И добавя: „ Когато я чух за пръв път, усетих сърцето ми да трепти. Песента имаше голям триумф по целия свят и в този момент претърпява второ прераждане - със обществените мрежи. Тя е за моя татко, за България и събира в себе си всичко, което съм претърпяла. Това е доста дълбока, откровена ария, в същото време мелодията ѝ е меланхолична, само че и радостна. И това изяснява нейния триумф. “ В нея се пее рефренът:
Марица е моята река, така както е твоята Сена,
със спомен от моя татко през днешния ден единствено е удостоена
от време на време тя… От детските 10 години аз нищо не вардя у мен,
Ни кукли, ни движимости по-свидни, а единствено едничък рефрен
до момента. Ла-ла-ла-ла-ла-ла …
„ Спомням си, когато татко ми за първи път чу тази ария, той към момента беше жив, очите му се изпълниха със сълзи. Бях двадесет и две годишна, изпях я, всички плакахме “,
споделя с горест в гласа Силви.
Тя е родена в софийското село Искрец, наоколо до Лакатник, където татко ѝ Жорж Вартанян изтегля фамилията си заради бомбардировките на София. Баща ѝ е аташе във френското посолство, а майка ѝ Илона Майер е щерка на маджарски проектант. Семейството е част от хайлайфа на София по това време и неслучайно първата изява на момичето е в киното -има епизодична роля в „ Под игото “ (1952 г.), филмът на режисьора Дако Даковски. Силви Вартан живее в България до 8-годишна възраст, след което фамилията ѝ отпътува за Франция. „ Бях дете и внезапно, когато „ Ориент експрес “ потегли, станах стара. Разбрах всичко. Пораснах за 5 минути ”, описа Вартан при последното си посещаване в София преди броени дни.
Пристигат в Париж през 1952 година, времето е към Рождество Христово. Във френската столица Силви открива магията на музиката около брат си Еди. Той е виртуозен тромпетист и композитор и се движи в обкръжението на Роже Вадим и новоизгряващата звезда на френския рок Джони Холидей. „ Аз съм израснала с музиката. Баща ми и брат ми бяха музиканти. Баща ми ми пускаше опера, френски шансони, музиката постоянно е била част от живота ми. По стичане на събитията, на шанс, аз самата започнах да протоколирам песни.
Когато чух рокендрола, който идваше от Америка, това в действителност ме промени
Тогава изпитах желанието да пея такава музика. Отнемаше доста време да чуем песните, които идваха от Америка. Както знаете, ние правехме техни акомодации. Разбира се, с годините усетите се трансформират, хората еволюират, само че музиката е жива. Дали е известна музика, дали е носталгична, тя приказва на хората и е добър знак по какъв начин дребните деца, щом чуят музика, незабавно стартират да се движат. Защото тя в действителност е магична. Всеки човек има личен усет. Моят татко ми пееше разнообразни типове песни и аз също имах предпочитание да пея детски песни. Записала съм два диска с такива осъществявания и за мен това бе извънредно огромно наслаждение. Като песничката „ Хей ръчички, хей ги две ” - моите деца знаят тази ария, това е единственото, което знаят на български.
Не знам да има по-прекрасен работен инструмент от гласа, защото той е същинският притежател на страстите. Тялото помни всичко, гласът - също.
Музиката не ме е следвала, тя ме има “,
споделя Силви Вартан. Дебютът ѝ е по малкия екран с песента " Без спирачки ", която оглавява радиокласациите. Следва една шеметна кариера. Кариера, която е микс от гении. Силви има няколко вдъхновения: пее като славей, покорява киното, обича танца и написа с лекост. Всъщност изящната дама има две автобиографични книги и те са „ Между сянката и светлината “, която споделя за софийското ѝ детство, и „ Дума по дума “ - сърдечен роман за тайните в живота ѝ. Покорява и киното, през 1963-а излиза френско-италианската комедия „ Търсете идола ", където звучи паметната ария La plus belle pour aller danser ( " Най-красивото момиче, което ще танцува “).
Толкова доста прелестни моменти съм претърпяла, признава Силви Вартан
Танцът също ѝ отива. Феновете ѝ не могат да не помнят лудите танци на Силви Вартан и Джони Холидей, за който години по-късно тя ще каже:
„ Любовта ни с Джони беше като огън и остави пепел! “
Пътува доста по света: Съединени американски щати, Япония, Мексико… Винаги в светлината на прожекторите, Силви Вартан сияе на премиите „ Сезар “, на филмовия фестивал в Кан, както и на премиите „ Оскар “ за мода. Виждаме нейни фотоси от бала за премиерата на парфюма „ Poison “, само че също и на Ролан Гарос, на концерта на Елтън Джон, на ревю в края на годината на танцовата ѝ школа. Позира за списания като Elle и France Soir, където е с кожи на Dior. Портретът на Силви, сътворен от Хелмут Нютън, я слага за първи път на корицата на списание Vogue. Тя ще се появи в дълга рокля от зелен сатен на галавечер за СПИН, проведена от Елизабет Тейлър. Отваря даже своя фешън бутик на улица „ Виктор Юго “ в Париж. Да, Силви Вартан - френската певица с български произход се трансформира в най-хубавия дипломат на парижката грациозност.
Винаги е била в окото на обектива
„ След толкоз доста години зад тила си към този момент поглеждам обратно и си споделям, че целият ми живот в действителност е един абсурд. Толкова доста прелестни моменти съм претърпяла, имала съм шанса да пея по целия свят и всичко това ми е донесло толкоз доста - и то ме е трансформирало. Целият ми живот е необикновен “, е равносметката ѝ за отминалото време. Днес Силви Вартан към момента мощно обича България и се завръща в нея. За да подиша въздуха в планините ѝ, да си спомни по какъв начин се изгубила като дете във Варна или просто да види по какъв начин се е трансформирал Лакатник - дребното село, което още помни от детството си. Силви Вартан е откровена: „ Не познавам чак толкоз региона към София,
само че знам Пловдив, несъмнено.
Всички в фамилията сме меланхолични, тъй като сме освен славяни, ами и унгарци. А унгарците са най-меланхоличният народ на Земята.
рад на изкуствата и на културата, в който имам братовчедка и с огромно наслаждение ще я посетя. За мен България и езикът ѝ са толкоз скъпи, близки и съм доста горда от това. Усещам свързването с българския език, който в никакъв случай не съм забравяла. На 8-годишна възраст ми се наложи да науча френски, който не е изключително елементарен, имах шанса да се трансформира във французойка. Но в България се научих да обичам нещата, които обичам, и да различавам това, което липсва. Това е дарба, която е вградена в мен “, признава Силви Вартан.
Написа писмо до Кадафи в отбрана на нашите медсестри, наказани на смърт
Един по-малко прочут факт от биографията на Вартан е, че води акция за освобождението на петте български медицински сестри, наказани на гибел в Либия за хипотетично заразяване на деца със СПИН. Тогава тя написа писмо до президента Кадафи.
Точно преди Коледа, в края на 2005 година, от Лос Анджелис Вартан чете фрагмент от своето писмо до Кадафи за опрощение на българките и изяснява аргументите за действието си. Архивни фрагменти напомнят епизоди от тази страховита спекулация, която преди време сплоти българската нация. Във видеото се вижда изявление с Ирина Бокова, дипломат на България във Франция, която изяснява отхвърли на България да заплати пари в подмяна на свободата на медицинските сестри, като в същото време признава филантропичната покруса.
От видеото звучат думите на Вартан: „ Това е зов от сърце! В навечерието на Коледа, празникът на щастието, пет дами и един мъж могат да умрат, в случай че никой не направи нищо. И по този начин, върша го! Не знам дали ще бъда чута, само че се надявам причините ми да убедят либийския президент! Вярвам в това!
Аз съм дипломат на Световната здравна организация и съм сензитивна към всички премеждия, изключително към тези на фамилиите на тези деца, които починаха. И най-много - този зов по никакъв метод не е политически. Той е човешки. Аз съм на първо място актьор, което не ми дава право да се въвличам във всичко. Не се въвличам политически. Но в случай че славата ми може да бъде потребна, когато става въпрос за живот и гибел, няма въпрос за съмнение! И тук е незабавно. На 25 декември, Коледа, медицинските сестри ще бъдат още веднъж в съда, и то във време, когато целият свят ще чества, ще дава дарове и ще се забавлява. Докато тези дами са в извънредно състояние. Трябва да действаме бързо!
Зная, че не са отговорни за нищо. Тези дами са били разпитвани при ужасни условия, измъчвани. Осъдени са на гибел след изтезания. Имам религия! Ако тези шестима души бъдат помилвани, това ще бъде най-хубавият ми коледен подарък “, споделя Силви Вартан тъкмо преди 20 години - в края на 2005-а.
Георги Тошев снима 16 години кино лентата „ От обич “
Влюбих се в Тони още в минутата, когато го срещнах. Той е любовта на моя живот, моят двойник, от един жанр сме, имаме подобен път, направени сме от еднакъв материал, бихме могли да бъдем брат и сестра
„ Понякога любовта е единственият глас, който остава. Не е мощен, не упорства - просто участва. Такъв е животът на Силви Вартан. Във всичко, което прави - на сцената, в фамилията, в музиката, в мълчанията сред думите - има обич. България е част от тази обич. Място, от което тя в никакъв случай не си е тръгвала изцяло. “ Това са думи на журналиста Георги Тошев, който снима кино лентата „ От обич “ в продължение на 16 години. Лентата покори всички пристигнали да видят премиерата в кино " Люмиер " със своя прочувствен букет от фрагменти, запечатили моменти от един живот, изпълнен с триумф, искра, наслада, горест, носталгия и обич.
Джони е моята младежка обич, първата ми пристрастеност. Бяхме деца. Харесахме се, разпознахме се и се влюбихме буйно. Обаче седяхме върху вулкан - непрекъснато всичко живо ни наблюдаваше.
Публиката затаяваше мирис и се удивляваше, плачеше и аплодираше. И още повече се влюби в Силви Вартан.
Дарина е възхитително име, което значи " подарък от Бога ". Дарина, моята щерка, си е същински подарък. Имах си наследник, искаше ми се също по този начин да си имам и щерка - и пристигна Дарина.
Певицата пристигна в София на 24 октомври т.г. по покана на Жаклин Вагенщайн, шеф на фестивала CineLibri. Тя обаче в никакъв случай не е прекъсвала връзката си с България. „ Моята България е тази от детството ми - тази, която познавам най-добре, която мислех, че ще продължи вечно. Никога не съм предполагала, че тя ще се промени. Това е България до края на 1952 година Разбира се, по-късно съм проследила всичките промени - по какъв начин става свободна страна. Първият ми прочувствен потрес беше, когато влакът ни потегли отсам. Вторият беше да преоткрия България през 1990 година Третият, няма да го назоваваме по този начин мощно, потрес, а по-скоро прелестно връщане - да видя по какъв начин тя се трансформира и да имам опцията да вземам участие най-малко малко в тази смяна “, сподели още Силви при последното си посещаване у нас.
През 1966 година емблематичната двойка „ йе-йе “, Джони и Силви, стават родители. Три години по-късно Силви Вартан издава ода за сина си: „ Le Roi David “ (Цар Давид)
Връзката ми с моята майка беше заварка, нещо незаличимо, заложено вътре в нас, надълбоко, кръвно - луда обич. Впрочем това безпокоеше мама, само че аз не желаех и да я чуя, че няма да живее постоянно. За мен тя беше вечността.
Модна икона, съчетала виталност и съдбовен чар
Проф. Любомир Стойков ѝ връчи специфичен приз в кино " Люмиер "
Силви Вартан към този момент има своето непокътнато място като „ БГ фешън икона 2025 “. Красавицата стана първият притежател на новата категория на Академията за мода - „ За повсеместен принос “. Проф. Любомир Стойков ѝ връчи специфичния приз за изключителния ѝ принос за интернационалния имидж на България. Също за изумителните ѝ международни триумфи - певчески и театрални, и за нейните благотворителни начинания за децата на България!
Ритуалът се случи в кино „ Люмиер “ в столицата, по време на премиерата на документалния филм на Георги Тошев - „ От обич “. Отличието е присъдено след избор на българските арт и начин на живот публицисти.
Още през януари 1962 година Силви показва мода в списание Music Hall. През 1963 година, в съдействие със списание Elle, тя театралничи за дъждобрани Blizzard и това е първата ѝ фешън реклама. Тя е и първата френска певица, която носи Adidas с червени райета (донесени от пътуванията ѝ в Америка). Появява се в рокли в жанр „ Либърти “, голям брой дълги туники и бродирани рокли. Успехът на „ Най-красивото момиче, което ще танцува “ e подобен, че Renown, водещият производител на текстил в Япония, ѝ предлага контракт за 10 000 $ за снимане на реклама. За втория ѝ брак с Тони Скоти Марк Бохан основава рокля и сако от сатенен креп, принтирани в кремав цвят за церемонията, както и вечерна рокля със сребърно бродирани диагонали. Заслужава да се означи, че Силви носи същата рокля в Maxim`s, по време на вечерта, дадена в чест на нейните 20 милиона продадени записи.
За всички свои сънародници тя остава най-хубавият дипломат на френската грациозност. В София обаче Вартан споделя различен безценен спомен от първите си „ фешън “ изяви. „ С Йосиф Сърчаджиев, който ми е другар от детинство, играехме дружно на двора, имам и фотография с него - с рижавата му къдрава коса. Моята майка ме обличаше извънредно красиво - с едни дантелени рокли, с направена коса, до момента в който всички други деца бяха облечени много по-подходящо за игри. Така че някак си не се вписвах в този фон. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ