Сърцераздирателната, героична история на един мъж, който извоюва свободата на

Сърцераздирателната, героична история на един мъж, който извоюва свободата на своя народ от иго.

В типичната ферма през 18-и век работят стотици плебеи, по 18 часа дневно, във всякакво време. Порционите са минимални, а наказванията – брутални. Най-голямата, най-доходна европейска робска колония е следената от французите Сан-Доминго – западната част на днешно Хаити.

Известният икономист Адам Смит разказва Сан-Доминго като „ най-важната захарна колония в Карибите “ и посредством най-вече на търговията с новите самостоятелни Американски щати, производството в колонията съвсем се удвоява сред 1783 и 1789г.

Френските колониални управляващи вършат всичко по силите си, с цел да запазят контрола над повече от половин милион чернокожи плебеи – за задачата прибягват до ужасяващо принуждение.

В своята книга „ Изписано с кръв: Историята на хаитянския народ, 1492-1971г “, Робърт и Нанси Хеинл цитират Васти, плебей описващ закононарушенията против робите в Сан-Доминго:

„ Провесваха хора с главата надолу, давеха ги в корито, разпнаха ги на дъски, погребваха ги живи… одираха ги с камшици… наказаха ги върху кръстове в блатото, с цел да бъдат изядени от комарите…. хвърляха ги във врящи котели със захарен сироп… вкарваха мъже и дами във варели с шипове и ги пускаха по стръмното към бездната… хвърляха тези нещастни черни мъже на човекоядни кучета, а осакатените жертви довършваха с байонет или нож. “

Въпреки – или евентуално поради – това принуждение, Сан-Доминго става сцена на поредност рабски въстания от 1679г нататък. Те не престават и през 18-и век, когато в последните години преди Френската гражданска война (1785-1789г) французите внасят 150 000 плебеи в Сан-Доминго, с цел да отговорят на избухливия стопански напредък на района.

Този увеличаващ се брой плебеи от ден на ден се противи на изискванията, в които живее и колониалните управляващи го виждат. Както написа Маркиз дьо Рувре през 1783г: „ Играем си с цялостни в барут бурета. “

В нощта на 21 август 1791г буретата експлодират. Робското въстание се разпростира бързо и се засилват голям брой въоръжени банди. Първоначално африканските бунтовници не се борят за цялостна еманципация; в действителност, множеството генерали търсят независимост само за себе си и своите почитатели, и по-добри условия за другите плебеи.

Тогава обаче, два фактора трансформират спора в нещо доста по-голямо и огромно: обезверената потребност на французите от съдружници и водачеството на един плебей на име Тусен Лувертюр.

Великата френска гражданска война и контрареволюция

През 1793г Френската гражданска война е в ръцете на якобинците, от всички най-радикални революционерски групировки. Френските роялисти, британците и испанците се опълчват на якобинците и в последна сметка революцията е трансферирана на по-умерени ръководители, а по-късно е поета от Наполеон Бонапарт.

Въпреки максимата „ Свобода, тъждество, приятелство “, едвам в предсмъртните моменти на якобинското държавно управление робството е неразрешено. И това се случва само, тъй като трима души от Сан-Доминго – бял колонизатор, мулат и негър освободен плебей – съумяват да стигнат до Париж и да го изискват. В родилните страдания на революцията и в потребност от поддръжка, свирепите якобинци утвърждават премахването на робството без никакъв спор.

Тяхното единодушие се оказва добър ход: поддръжката на 500 000 плебеи и икономическата база, която съставляват в Сан-Доминго разрешават на якобинците да продължат битката със своите врагове в революцията. А най-важният водач измежду робите скоро се оказва не какъв да е, а Тусен Лувертюр.

Тусен Лувертюр

Роден в иго на 20 май 1743 в Сан-Доминго, Тусен Бреда (кръстен на плантацията, в която е роден) е най-големият наследник на Гау Гину, африкански принц, хванат от търговци на плебеи.

Лувертюр научава за Африка от татко си, а кръстникът му, духовник на име Симон Баптист, го учи да чете и написа. Впечатлен от Лувертюр, шефът на плантацията Бреда, Байон де Либертад, му разрешава достъп до персоналната му библиотека.

Вече навършил 20 години, начетеният и владеещ три езика Лувертюр има репутацията на умел ездач и новак доктор. Лувертюр даже урежда свободата си от Де Либертад, въпреки да продължава да се грижи за дома на някогашния си притежател.

Но „ Нощта на огньовете “ на 22 август 1791г – в която робите на Сан-Доминго въстават като подпалват именията и плантациите, убивайки белите – убеждава свободният 48-годишен мъж да се включи в протеста. Тогава той приема името Лувертюр (онзи, който открива пролука).

Лувертюр не намира своята междина незабавно. Два години след „ Нощта на огньовете “ – и под офанзива от френски роялисти, испанците и британците – якобинският губернатор на Сан-Доминго издава указ, който анулира робството в опит да получи поддръжката на робите. Лувертюр и неговите другари обаче знаят, че губернатора надвишава опциите си и френското държавно управление в действителност не е отхвърлило робството. Затова управлението на робското въстание в началото избира да поддържа испанците против Франция.

След това, след решението на якобинците във Франция да анулират робството във френските територии, Лувертюр трансформира позицията си и се сплотява с Франция против Испания. През май 1794г той се причислява към френските революционери и си печели голямо въздействие.

От 1794 до 1802г, Лувертюр се издига до преобладаващ лидер в Сан-Доминго и се потвърждава като политически и боен талант. За 10 години война, той трансформира групи от плебеи в дисциплинирана войска, която изумява европейските командири и побеждава най-хубавите войски, които европейските държавни управления съумяват да изпратят.

Революцията се популяризира

Събитията в Сан-Доминго всяват боязън у сърцата на властимащите в района и зад граница, които са вложили съществено в поддържането на статуквото. Съединени американски щати да вземем за пример бързат да изпратят въоръжени сили, които да потушат въстанието. Дори Джордж Вашингтон написа „ какъв брой е тъпо да се види подобен дух на въстание измежду негрите “.

Воплите на Вашингтон не пречат на робското въстание в Сан-Доминго да въодушеви робите в Съединени американски щати. Както споделя Фредерик Дъглас, един от водачите на аболиционизма:

„ Когато се прицелиха в свободата, те градиха по-добре, в сравнение с допускаха. Мечовете им не бяха извадени единствено поради тях самите. Те се сплотиха и преплетоха със своята раса и борейки се за свободата си, се бореха за свободата на всеки негър по света. “

Но следата на Лувертюр в историята не се лимитира единствено до робското въстание и премахването на робството. Действащ като главнокомандващ на армията, Лувертюр води французите към победа против британците и завоюва следената от испанците половина на острова.

Междувременно, назад във Франция, прелом смъква якобинците и Директорията идва на власт. Директорията публично утвърждава водачеството на Лувертюр в Сан-Доминго, като го прави лейтенант губернатор на колонията през април 1796 и главнокомандващ на френските сили през 1797г.

През 1801г, въпреки Сан-Доминго да остава френска колония, Лувертюр я ръководи като самостоятелна страна. Дори чертае конституция, в която повтаря премахването на робството от 1794г и се самоназначава за губернатор.

Свободата обаче е къса. Когато Наполеон идва на власт, той дава отговор на молбите на притежателите на плантации като връща робството във френските колонии, въвличайки още веднъж Сан-Доминго във война.

Разгромът на Наполеон

Наполеон изпраща 35 000 души войска в Сан-Доминго през 1802г. Бившите плебеи се бият и печелят независимостта си за повторно, скоро давайки началото на република Хаити. Това прави Хаити първата самостоятелна нация в Карибите и единствената нация в западното полукълбо, разгромила три европейски суперсили, както и единствената нация в света, родила се в следствие от сполучливо робско въстание.

Преди да пристигна същинската самостоятелност обаче, Лувертюр и Наполеон подписват договорка: вторият се съгласява да признае независимостта на острова, а първият се отдръпва от публичния живот.

Скоро нещата потеглят на зле за Лувертюр. Няколко месеца по-късно французите го канят на договаряния, като дават обещание сигурността му. Но когато той идва, армията (по заповеди на Наполеон) го арестува и го качва на транспортен съд за Франция.

Когато Лувертюр идва, Наполеон подрежда да го хвърлят в тюрма в Алпите, където умира на 7 април 1803г.

По грубо стичане на събитията, шест месеца по-късно Наполеон взема решение да се откаже от придобивките си в Новия свят и да концентрира напъните си върху европейската империя. Хаити получава назад своята самостоятелност.

Това обаче също си има цена. В годините след независимостта на Хаити, европейските сили не признават републиката и Франция съумява да наложи нечовечен налог върху Хаити.

Оттогава западните сили непрекъснато се месят в политическите каузи на Хаити, постоянно с унищожителни последствия: през днешния ден, островната нация е една от най-бедните страни в света, като 80% от жителите й живеят под прага на бедността.