`Роботите не се изпотяват` - самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов
SARIEV Contemporary- Пловдив показва " Роботите не се изпотяват " - независима галерия на Правдолюб Иванов.
Изложбата ще бъде открита на 1 март, сред 19 - 21 часа в наличието на художника и ще бъде отворена за визити до 30 април 2019 година
Правдолюб Иванов анонсира изложбата си с препратки към Маршъл Маклуън и Карел Чапек:
“Идолите им са от сребро и злато,
изработка на човешките ръце.
Те имат уста, само че не говорят;
Очи имат, само че не виждат;
Те имат уши, само че не чуват;
Носове имат, само че с тях не миришат;
Ръце имат, само че не докосват;
Крака имат, само че не ходят;
Нито тон излиза от техните гърла.
Като тях ще станат тези, които ги вършат,
както и всички, които се уповават на тях. ”
Псалм 115: 4-8, представен от Маршал Маклуън в “Understanding Media: The Extensions of Man ”, McLuhan, 1964, Глава 4. The Gadget Lover / Narcissus as Narcosis.
Всяко откритие или нова технология е продължение, екстензия на нашите физически тела, твърди Маршъл Маклуън в прословутата си книга oт 1964 година “Understanding Media: The Extensions of Man ”, и назовава този развой автоампутация, като упорства, че тази промяна изисква от нас изцяло нови съотношения, или нови равновесия и салда сред нашите органи и тези софтуерни “разширения ” на тялото и съзнанието ни.
Думата робот е измислена от чешкия публицист Карел Чапек и идва от славянската дума за работа, насилствен труд. Изминали са съвсем 100 години от този момент, и наличието ѝ доближи до централната нервна система на човечеството, алармирайки за страхове и очаквания.
Изложбата се състои от няколко обекта, в които банални предмети, роботизирани системи, изкуствено приготвена пот и няколко кренвирша се пробват да съществуват взаимно с цел да потвърдят, че нито страховете, нито очакванията ни са оправдани.
Изложените работи ще се опитат да подтикват, или да симулират сензитивност. Ще се пробват да основат чувства на границата сред всекидневие и технология. Нещо като свежестта на лек лъх от компютърен вентилатор, или работна тениска, която се изпотява от единствено себе си на всеки кръговиден час.
Правдолюб Иванов е роден през 1964 година в Пловдив. Живее и работи в София. Завършил е Национална Художествена Академия, София, България, където през днешния ден е учител. Член-основател на Института за Съвременно Изкуство – София (1995 г). Правдолюб Иванов има съществено присъединяване на интернационалната арт-сцена. През 2007 година дружно с Иван Мудов и Стефан Николаев показват България в кураторския план на Весела Ножарова „ Място, на което не си бил преди ” на 52-то Венецианско биенале. Участник е в 4-то Истанбулско биенале (1995); Manifesta 3 в Любляна, Словения (2003); 14-то биенале Сидни, Австралия (2004); в 4-то Берлинско биенале (2006). Участвал е във значими интернационалните изложения като: „ In the Gorges of the Balkans “, Fridericianum Museum, Касел, Германия; „ Blut & Honig, Zukunft ist am Balkan “, Essl Collection, Клостернеубург, Австрия; “Who killled the Painting?, Works from the Block Collection ”, Neues Museum Weserburg, Бремен Германия; “No New Thing Under the Sun ”, Кралска Академия, Лондон (2011); “Sport in Art ”, Музей за модерно изкуство, Краков, Полша (2012); “The Unanswered Question. İskele-2 ”, TANAS and Neuer Berliner Kunstverein, Берлин (2013); “Heaven and Hell From magic carpets to drones ”, Villa Empain, Brussels Boghossian Foundation, Брюксел (2015); “The Travellers ”, Национална изложба Варшава (2016). Творби на Правдолюб Иванов са част от сбирките на: Софийска градска художествена галерия; ERSTE Bank, Aвстрия; European Investment Bank, Люксембург; European Patent Office, Mюнхен; Vehbi Koc Vakfi, Истанбул и Art Collection Telekom. Произведения на Правдолюб Иванов са репродуцирани в издания като Artforum, Frieze, Flash Art и Kunstforum, както и в изявленията East Art Map и Show Time – The Most Influential Exhibitions of Contemporary Art.
Изложбата ще бъде открита на 1 март, сред 19 - 21 часа в наличието на художника и ще бъде отворена за визити до 30 април 2019 година
Правдолюб Иванов анонсира изложбата си с препратки към Маршъл Маклуън и Карел Чапек:
“Идолите им са от сребро и злато,
изработка на човешките ръце.
Те имат уста, само че не говорят;
Очи имат, само че не виждат;
Те имат уши, само че не чуват;
Носове имат, само че с тях не миришат;
Ръце имат, само че не докосват;
Крака имат, само че не ходят;
Нито тон излиза от техните гърла.
Като тях ще станат тези, които ги вършат,
както и всички, които се уповават на тях. ”
Псалм 115: 4-8, представен от Маршал Маклуън в “Understanding Media: The Extensions of Man ”, McLuhan, 1964, Глава 4. The Gadget Lover / Narcissus as Narcosis.
Всяко откритие или нова технология е продължение, екстензия на нашите физически тела, твърди Маршъл Маклуън в прословутата си книга oт 1964 година “Understanding Media: The Extensions of Man ”, и назовава този развой автоампутация, като упорства, че тази промяна изисква от нас изцяло нови съотношения, или нови равновесия и салда сред нашите органи и тези софтуерни “разширения ” на тялото и съзнанието ни.
Думата робот е измислена от чешкия публицист Карел Чапек и идва от славянската дума за работа, насилствен труд. Изминали са съвсем 100 години от този момент, и наличието ѝ доближи до централната нервна система на човечеството, алармирайки за страхове и очаквания.
Изложбата се състои от няколко обекта, в които банални предмети, роботизирани системи, изкуствено приготвена пот и няколко кренвирша се пробват да съществуват взаимно с цел да потвърдят, че нито страховете, нито очакванията ни са оправдани.
Изложените работи ще се опитат да подтикват, или да симулират сензитивност. Ще се пробват да основат чувства на границата сред всекидневие и технология. Нещо като свежестта на лек лъх от компютърен вентилатор, или работна тениска, която се изпотява от единствено себе си на всеки кръговиден час.
Правдолюб Иванов е роден през 1964 година в Пловдив. Живее и работи в София. Завършил е Национална Художествена Академия, София, България, където през днешния ден е учител. Член-основател на Института за Съвременно Изкуство – София (1995 г). Правдолюб Иванов има съществено присъединяване на интернационалната арт-сцена. През 2007 година дружно с Иван Мудов и Стефан Николаев показват България в кураторския план на Весела Ножарова „ Място, на което не си бил преди ” на 52-то Венецианско биенале. Участник е в 4-то Истанбулско биенале (1995); Manifesta 3 в Любляна, Словения (2003); 14-то биенале Сидни, Австралия (2004); в 4-то Берлинско биенале (2006). Участвал е във значими интернационалните изложения като: „ In the Gorges of the Balkans “, Fridericianum Museum, Касел, Германия; „ Blut & Honig, Zukunft ist am Balkan “, Essl Collection, Клостернеубург, Австрия; “Who killled the Painting?, Works from the Block Collection ”, Neues Museum Weserburg, Бремен Германия; “No New Thing Under the Sun ”, Кралска Академия, Лондон (2011); “Sport in Art ”, Музей за модерно изкуство, Краков, Полша (2012); “The Unanswered Question. İskele-2 ”, TANAS and Neuer Berliner Kunstverein, Берлин (2013); “Heaven and Hell From magic carpets to drones ”, Villa Empain, Brussels Boghossian Foundation, Брюксел (2015); “The Travellers ”, Национална изложба Варшава (2016). Творби на Правдолюб Иванов са част от сбирките на: Софийска градска художествена галерия; ERSTE Bank, Aвстрия; European Investment Bank, Люксембург; European Patent Office, Mюнхен; Vehbi Koc Vakfi, Истанбул и Art Collection Telekom. Произведения на Правдолюб Иванов са репродуцирани в издания като Artforum, Frieze, Flash Art и Kunstforum, както и в изявленията East Art Map и Show Time – The Most Influential Exhibitions of Contemporary Art.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ